О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 156

гр.Плевен, 29.01.2015г.

Административен съд – Плевен, в закрито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и петнадесета год., в състав

Като разгледа административно дело № 94/2015г. по описа на съда, установи следното:

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от И.А.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора град Плевен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София по реда на Закона за защита от дискриминация.

ИМ е била първоначално подадена пред Районен съд – София /СРС/, където е образувано гр.д. №35877/2014 г. Съдът приел, че доколкото се претендира и обезщетение от претендираното неравно третиране, се касае за иск, който следва да бъде разгледан по реда на ЗОДОВ и го е изпратил на АССГ. С Определение, постановено по АД 351/2015г. АССГ е прекратил делото и го е изпратил по местна подсъдност на Административен съд Плевен.

Ищецът сочи правна квалификация – чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. Ищецът иска от съда да се установи посоченото дискриминационно третиране.

Настоящият съд намира, че повдигнатият спор не му е подведомствен.

Ищецът не излага твърдения и искания, които да представляват самостоятелно основание на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не са атакувани като незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията на затвора Плевен или ГДИН, а се твърди неравенство в третирането, съставляващо дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. За него не е проведено производство по раздел I-ви от ЗЗДискр. и не се оспорват като незаконосъобразни актове, действия и бездействия на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Възприетата от АССГ правна квалификация по чл. 71, ал. 1, вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е неправилна. Правилото по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. се прилага, когато твърденията по иска се основават на съответни към института на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обстоятелства, различни от тези по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. Т. е., когато ищецът оспорва като незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод осъществяване на административна дейност, а не релевира доводи за нарушено равенство в третирането (дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.). Освен че не може да установява дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., административният съд няма правомощия да предписва осъждане на ответника да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения - субективни права, произтичащи от разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. - Сравн.: Глава ХI на АПК и ЗОДОВ. Подобно правомощие по аргумент от чл. 47, т. 2, чл. 76, ал. 1, т. 1 и чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. има Комисията защита от дискриминация, поради което разглеждането на подобни искания от специализиран съд е недопустимо. И спорът следва да бъде изпратен на специализирания административен орган за произнасяне по същество -Комисията за защита от дискриминация. След произнасяне на Комисията при установена дискриминация и влизане в сила на решението й, ищецът ще може да претендира обезщетение пред Административния съд по реда на чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр. ако са претърпели вреди от дискриминационните действия.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 130, ал.1 от АПК Административен съд гр. Плевен, първи състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на И.А.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора град Плевен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София по реда на Закона за защита от дискриминация.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 94 по описа на Административен съд, гр. Плевен за 2015 година.

ИЗПРАЩА на Комисията за защита от дискриминация, гр. София исковата молба на И.А.Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора град Плевен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София по реда на Закона за защита от дискриминация.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 7 дни от съобщаването му на страните и административния орган.

СЪДИЯ: