Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

гр. Плевен, 23 Март 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАЛИНА ПЕЦОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 91/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “БАТЕРИЯ” АД – Никопол, представлявано от Изпълнителния директор Ц.В.К. срещу Решение № 68/16.12.2014г. на Районен съд – Никопол, постановено по н.а.х.д. № 261/2014г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 15-1503125/04.09.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на осн. чл. 415 ал.1 вр. чл. 128 т.2 от Кодекса на труда на „Батерия” АД – Никопол е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв., затова че при извършена проверка на 01.08.2014г. е установено, че не е изпълнило задължително предписание на осн. чл. 404 ал.1 т.1 от КТ, дадено в т. 5 на Протокол от извършена проверка № 688/30.05.2014г. на ДИТ – Плевен в срок до 16.07.2014г. да изплати уговореното трудово възнаграждение на работещите в дружеството, подробно описано във ведомостта за заплати за извършената от тях работа през месец януари 2014г., съгласно изискванията на чл. 128 т.2 от КТ.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 т.2 от НПК. Счита, че съдът не е извършил пълна и цялостна преценка на събраните по делото доказателства. В съдебно заседание заявява, че наложените санкции са непосилни за дружеството и не ги приемат. След направена проверка е било дадено предписание за неизплатени задължения, но определения в него срок е било невъзможно да се спази, поради това че сметките на дружеството са били запорирани по други причини и е затруднено финансово. Проверяващите не са съобразили това възражение и не са разсрочили задължението. Моли да се отменят санкциите, като заявява, че се изплащат задълженията на работниците, като към момента са покрити 2 месеца, но фактически е невъзможно да се покрият повече от 4 месеца.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, чрез юрисконсулт И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Никопол е правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и с доказателствата по делото и моли да се остави в сила. Нарушението е за неизпълнено предписание, тъй като работодателят не е изплатил възнаграждения на работниците, направена е проверка и даден нов срок, който също не е спазен. През целия този период работниците работят на 8 часов работен ден и това не може да бъде оправдание. Законодателят е предвидил други способи за изплащане на трудовото възнаграждение, когато работодателя е в неплатежоспособност.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди НП, Районен съд – Никопол е приел за безспорно доказано визираното нарушение, осъществяващо състава на чл. 415 ал.1 от КТ– за неизпълнение на дадено на осн. чл. 404 ал.1 от КТ задължително предписание от ДИТ – Плевен за изплащане на трудовите възнаграждения на работниците за извършената от тях работа през м. януари 2014г. съгласно чл. 128 т.2 от КТ. Съоразил е също така, че предписанието по правната си същност представлява принудителна административна мярка и е влязъл в сила индивидуален административен акт, като е недопустим косвения съдебен контрол по законосъобразността му в производството по обжалване на НП. Отхвърлил е като неотносими възраженията за невъзможността на дружеството – жалбоподател да заплати дължимите трудови възнаграждения по изложените в жалбата причини. Въпреки това е изложил мотиви за незаконосъобразност на предписанието.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд относно правната същност на издаденото задължително предписание и че същото е влязъл в сила индивидуален административен акт, който не подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност, затова е недопустимо и излагането на мотиви по неговата незаконосъобразност, както е направил първоинстанционния съд.

Решението е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон.

Чл. 415 ал.1 от КТ предвижда наказание за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазването на трудовото законодателство.

С протокол № 688/30.05.2014г. за извършена проверка на „Батерия” АД – Никопол са установени нарушения на трудовото законодателство, описани в девет отделни точки, като посочените в т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 констатации касаят едно и също по вид нарушение на трудовото законодателство по чл. 128 т.2 КТ относно неизплащане на трудовите възнаграждения на работниците, подробно описани във ведомостта за заплати, но се отнасят за различен период, съответно за месеците – октомври, ноември, декември 2013г. и януари, февруари, март, април 2014г. За отстраняване на костатираните нарушения по чл. 128 т.2 на осн. чл. 404 ал.1 т.1 от КТ съответно е предписано работодателят да изплати за всеки отделен месец уговореното трудово възнаграждение на работещите в дружеството, подробно описани във ведомостта за заплати, за извършената от тях работа по месеци, като за забавените плащания за 2013г. е определен срок до 26.06.2014г., а за задълженията за 2014г. – до 16.07.2014г.

Предписанието не е оспорено и е влязло в сила.

С АУАН по документална проверка в ДИТ, извършена на 01.08.2014г. и приложени ведомости за заплати за м. януари е установено, че задълженията за този период не са били изплатени, като работодателят не е представил документи за изпълнение на предписанието в частта по т.5. Видно от ведомостите за заплати общо начисленията за заплати за м. януари 2014г. за получаване от работниците са в размер на 6431.37 лв. и не са били изплатени по ведомост срещу подпис от работниците. Това не се оспорва от жалбоподателя. Възражението е, че дружеството е имало финансови затруднения и поради тази причина заплатите не са били изплатени, което е ирелевантно за спора, защото не може да го освободи от задължението да плаща трудовото възнаграждение на работниците си за извършения от тях труд. Не са представени и други доказателства за плащане на задълженията за този период. За неизпълнение на предписанието в частта по т.5 е съставен акт, въз основа на който е издадено процесното НП.

Видно от приложената по делото административно-наказателна преписка, за всяка отделна точка по предписанието за установените нарушения по чл. 128 т.2 от КТ за всеки отделен месец е съставен нарочен акт и издадено НП.

Разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, което предполага санкциониране на нарушителя, ако не отстрани в срок констатираните от органа нарушения на трудовото законодателство, съдържащи се имплицитно в издадения индивидуален административен акт – предписание, във всички или някои негови части. Това нарушение следва да се санкционира с издаването на едно НП за неизпълнение на предписанието, а не за всяко едно констатирано нарушение на трудовото законодателство, което е описано в предписанието и не е отстранено в определения срок, да се налага санкция на осн. чл. 415 ал.1 от КТ за неизпълнение на предписание. Това води до налагане на множество наказания за едно и също нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ, за неизпълнение на предписание по протокол № 688/30.05.2014г. на ДИТ, което не е целта на разпоредбата и е недопустимо и незаконосъобразно.

Влезлият в сила индивидуален административен акт – предписание, подлежи на изпълнение в определения в него срок, като неизпълнението му – частично или изцяло подлежи на санкциониране, още повече, в случая се касае за описани в няколко отделни точки нарушения от един вид – по чл. 128 т.2 от КТ.

Функцията на предписанието е да преустанови и предотврати констатирани нарушения на трудовото законодателство като целта е да се изплатят трудовите възнаграждения на работниците. Затова, когато констатира нарушения, органът може да не наложи наказания за всяко едно от констатираните нарушения, а да издаде предписание и определи срок и по този начин да даде възможност на работодателя да изпълни задълженията си, като неизпълнението на даденото предписание като индивидуален административен акт е самостоятелно и друго по вид нарушение. В случая органът е съобразил затрудненото финансово положение на работодателя и не е наложил наказания за констатираните при проверката нарушения на трудовото законодателство, а е издал едно общо предписание, което не е било изпълнено по същите причини и предвид кратките срокове. Налагането на наказание за неизпълнение на предписанието за всяко едно отделно констатирано в него нарушение, но еднакво по вид, освен че е незаконосъобразно, няма да доведе до целения с предписанието резултат – да се изплатят задълженията, защото ще утежни финансовото положение на дружеството с нови публични задължения, които са привилегировани спрямо вземанията на работниците за труд.

Недопустимо е да се налага наказание за неизпълнение на предписанието за всяка отделна негова част, защото то представлява един индивидуален административен акт. Като е приел, че само с неизпълнението на т.5 от предписанието и неизплащането на дължимото трудово възнаграждение за м. януари 2014г. е осъществен състава на нарушението по чл. 415 ал.1 от КТ вр. чл. 128 т.2 КТ, като не е било изпълнено предписанието в Протокол № 688/30.05.2014г. на ДИТ и потвърдил НП, съдът е постановил несъобразено с материалния закон решение, което следва да се отмени, а по същество да се отмени НП като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 68/16.12.2014г. на Районен съд – Никопол, постановено по н.а.х.д. № 261/2014г. по описа на съда.

И вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1503125/04.09.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на осн. чл. 415 ал.1 вр. чл. 128 т.2 от Кодекса на труда на „Батерия” АД – Никопол е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.