РЕШЕНИЕ
№ 161

град Плевен, 14 Април 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март  две хиляди и петнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНА ПЕЦОВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 90/2015 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Батерия“ АД гр. Никопол, ул. „Христо Ботев“ № 26, представлявано от Ц.В.К.,  срещу решение № 67/16.12.2014 г. постановено по н.а.х.д. № 260/2014 г. на Районен съд гр. Никопол, като се навеждат доводи, за това че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при  нарушение на материалния и процесуалния закон и без да е извършена пълна и цялостна преценка на събраните по делото доказателства.  

Моли се съдът да отмени решението, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание касаторът – „Батерия“ АД гр. Никопол, ул. „Христо Ботев“ № 26, представлявано от Ц.В.К., не изпраща представител.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен се представлява от юрк Р. И., която моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Счита, че тя е изцяло неоснователна и незаконосъобразна. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, което е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че е постановено правилно и законосъобразно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.        

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 15-1503060/04.09.2014 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ на „Батерия“ АД гр. Никопол, ул. „Христо Ботев“ № 26, представлявано от Ц.В.К., за това, че при извършена проверка на 01.08.2014 г.  в дружеството е установено, че не е изпълнено предписание, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т.1 от КТ, като след определеният срок 16.07.2014 г., до 01.08.2014 г. от работодателя не са били представени документи, доказващи изпълнението на даденото предписание-нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, във връзка с л. 128, т.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5 от КТ и във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 15000(хиляда и петстотин) лв.

За да потвърди НП, Районен съд – Никопол е приел за безспорно доказано визираното нарушение, осъществяващо състава на чл. 415 ал.1 от КТ– за неизпълнение на дадено на осн. чл. 404 ал.1 от КТ задължително предписание от ДИТ – Плевен за изплащане на трудовите възнаграждения на работниците за извършената от тях работа през м. април 2014г. съгласно чл. 128 т.2 от КТ. Съобразил е също така, че предписанието по правната си същност представлява принудителна административна мярка и е влязъл в сила индивидуален административен акт, като е недопустим косвения съдебен контрол по законосъобразността му в производството по обжалване на НП. Отхвърлил е като неотносими възраженията за невъзможността на дружеството – жалбоподател да заплати дължимите трудови възнаграждения по изложените в жалбата причини.  Въпреки това е изложил мотиви за незаконосъобразност на предписанието.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд относно правната същност на издаденото задължително предписание и че същото е влязъл в сила индивидуален административен акт, който не подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност.

Решението е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ се предвижда наказание за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазването на трудовото законодателство.

С протокол № 688/30.05.2014г. за извършена проверка на „Батерия” АД – Никопол са установени нарушения на трудовото законодателство, описани в девет отделни точки, като посочените в т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 констатации касаят едно и също по вид нарушение на трудовото законодателство по чл. 128 т.2 КТ относно неизплащане на трудовите възнаграждения на работниците, подробно описани във ведомостта за заплати,  но се отнасят за различен период, съответно за месеците – октомври, ноември, декември 2013г. и януари, февруари, март, април 2014г. За отстраняване на костатираните нарушения по чл. 128 т.2  на осн. чл. 404 ал.1 т.1 от КТ съответно е предписано работодателят да изплати за всеки отделен месец уговореното трудово възнаграждение на работещите в дружеството, подробно описани във ведомостта за заплати, за извършената от тях работа по месеци, като за забавените плащания за 2013г. е определен  срок до 26.06.2014г., а за задълженията за 2014г. – до 16.07.2014г.          Предписанието не е оспорено и е влязло в сила.

С АУАН по документална проверка в ДИТ, извършена на 01.08.2014г. и приложени ведомости за заплати за м. април е установено, че задълженията за този период не са били изплатени, като работодателят не е представил документи за изпълнение на предписанието в частта по т.8. Възражението е, че дружеството е имало финансови затруднения и поради тази причина заплатите не са били изплатени, което е ирелевантно за спора, защото не може да го освободи от задължението да плаща трудовото възнаграждение на работниците си за извършения от тях труд. Не са представени и други доказателства за плащане на задълженията за този период. За неизпълнение на предписанието в частта по т.8 е съставен акт, въз основа на който е издадено процесното НП.

Видно от приложената по делото административно-наказателна преписка, за всяка отделна точка по предписанието за установените нарушения по чл. 128 т.2 от КТ за всеки отделен месец е съставен нарочен акт и издадено НП.

Разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, което предполага санкциониране на нарушителя, ако не отстрани в срок констатираните от органа нарушения на трудовото законодателство, съдържащи се имплицитно в издадения индивидуален административен акт – предписание, във всички или някои негови части. Това нарушение следва да се санкционира с издаването на едно НП за неизпълнение на предписанието, а не за всяко едно констатирано нарушение на трудовото законодателство, което е описано в предписанието и не е отстранено в определения срок, да се налага санкция на осн. чл. 415 ал.1 от КТ за неизпълнение на предписание. Това води до налагане на множество наказания за едно и също нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ, за неизпълнение на предписание по протокол № 688/30.05.2014г. на ДИТ, което не е целта на разпоредбата и е недопустимо и незаконосъобразно.

Влезлият в сила индивидуален административен акт – предписание, подлежи на изпълнение в определения в него срок, като неизпълнението му – частично или изцяло подлежи на санкциониране, още повече, в случая се касае за описани в няколко отделни точки нарушения от един вид – по чл. 128 т.2 от КТ.

Функцията на предписанието е да преустанови и предотврати констатирани нарушения на трудовото законодателство като целта е да се изплатят трудовите възнаграждения на работниците. Затова, когато констатира нарушения, органът може да не наложи наказания за всяко едно от констатираните нарушения, а да издаде предписание и определи срок и  по този начин да даде възможност на работодателя да изпълни задълженията си, като неизпълнението на даденото предписание като индивидуален административен акт е самостоятелно и друго по вид нарушение. В случая органът е съобразил затрудненото финансово положение на работодателя и не е наложил наказания за констатираните при проверката нарушения на трудовото законодателство, а е издал едно общо предписание, което не е било изпълнено по същите причини  и предвид кратките срокове. Налагането на наказание за неизпълнение на предписанието за всяко едно отделно констатирано в него нарушение, но еднакво по вид, освен че е незаконосъобразно, няма да доведе до целения с предписанието резултат – да се изплатят задълженията, защото ще утежни финансовото положение на дружеството с нови публични задължения, които са привилегировани спрямо вземанията на работниците за труд.

Недопустимо е да се налага наказание за неизпълнение на предписанието за всяка отделна негова част, защото то представлява един индивидуален административен акт. Като е приел, че само с неизпълнението на т.8 от предписанието и неизплащането на дължимото трудово възнаграждение за м. април 2014г. е осъществен състава на нарушението по чл. 415 ал.1 от КТ вр. чл. 128 т.2 КТ, като не е било изпълнено предписанието в Протокол № 688/30.05.2014г. на ДИТ и потвърдил НП, съдът е постановил несъобразено с материалния закон решение, което следва да се отмени, а по

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 67/16.12.2014 г., постановено по нахд № 260/2014 г. на Районен съд - гр. Никопол, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 15-1503060/04.09.2014 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен .

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                                                                                                      2.

Особено мнение на съдия Снежина Мойнова Иванова по кад № 90 по описа за 2015 година на Административен съд –Плевен

 

Не споделям посоченото в решението по кад № 90 по описа за 2015 година на Административен съд –Плевен, че е следвало административно-наказващият орган да санкционира работодателя за неизпълнение на предписание, дадено с протокол № 688/30.05.2014 година по т. 5 до 8 с един и същ срок за изпълнение, с едно наказание респ. да бъде издадено едно наказателно постановление, тъй като е налице едно общ нарушение, независимо, че се касае за неизплащане на трудово възнаграждение за различни периоди.  Съгласно чл.128, т. 2 от КТ работодателят  е длъжен в установените срокове да плаща  уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и при неизпълнение е на това задължение за всеки отделен период е налице отделно административно нарушение. Намирам, че с предписанието   от 30.05.2014 година е разпоредено отстраняване на  девет отделни констатирани нарушения, тъй като както посочих по-горе, неизплащането на трудовото възнаграждение на работниците за всеки конкретен месец от година представлява отделно нарушение на изискванията на чл.128, т. 2 от КТ и по всяко се дължи изпълнение и за установяване на нарушението не следва да се изхожда от дадения еднакъв  срок за изпълнение -16.07.2014 г., който не прави отделните нарушения едно общо задължение за изпълнение, а от обстоятелството, че е налице неизплащане на трудово възнаграждение за различни периоди -  за м. януари, февруари, март и април 2014 година. Считам, че правилно за всяко отделно неизпълнение на дадените предписания по отделни точки  е ангажирана административно-наказателната отговорност на работодателя.  Изложеното относно отрицателния ефект от множество наказания за едно общо задължение и неблагоприятното влияние и затрудняване още повече на финансовото положение на работодателя и вероятност на работниците да не получат възнаграждения, също не споделям, тъй като няма отношение към констатираните нарушения на трудовото законодателство – неизплащане на дължимо трудово възнаграждение, което работодателят дължи да извършва ежемесечно и за което неизпълнение в случая е бил правилно санкциониран.