Р Е Ш Е Н И Е

№ 112 / 18 Март 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и седим февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАЛЕНА ПЕЦОВА

Секретар:М.К.

Прокурор:ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 89 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 70/16.12.2014г., постановено по НАХД № 263/ 2014г. Никополският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 15-1503061/04.09.2014г. на Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-Плевен , с което на „Батерия”АД гр. Никопол, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. , на осн. чл. 416, ал. 5 ,във вр. с чл. 415,ал. 1 от Кодекса на труда/КТ / за извършено административно нарушение по чл. 415,ал.1 във вр. с чл. 128,т. 2 от КТ , за това, че при извършена проверка на 01.08.2014 г. е установено, че работодател„Батерия”АД гр. Никопол не е изпълнил задължително предписание на ДИТ-Плевен, дадено в т. 1 на Протокол за извършена проверка № 824 от 07.07.2014 г. , дадено на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, с което е предписано работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение на работещите в дружеството, описани във ведомостта за заплати за извършената от тях работа през м.май 2014 г. с краен срок за изпълнение на предписанието 22.07.2014 г. До 01.08.2014 г. не са представени доказателства за изпълнение на даденото предписание.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от „Батерия”АД гр. Никопол с доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и без да е извършена пълна и цялостна преценка на събраните по делото доказателства. По същество жалбоподателят, чрез представляващия дружеството управител Ц.К. поддържа жалбата. Твърди, че дружеството не е изпълнило предписанието в срок поради финансови затруднения и това, че сметките му са били запорирани по други причини. Моли да бъдат отменени санкциите.

Ответникът Дирекция ИТ-Плевен , чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление, решаващият съд е приел, че от доказателствата по делото се е установило неизпълнение от страна на жалбоподателя- настоящ касатор на предписание , дадено от контролните органи на инспекцията по труда на осн. чл. 404, ал. 1 от КТ.

При постановяване на своето решение съдът е обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атактуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. При правилно установени факти , Районният съд е извел законосъобразни правни изводи за извършено административно нарушение и основателно ангажирана административнонаказателна отговорност на работодателя „Батерия”АД гр. Никопол. Анализирал е правната същност на предписанието като принудителна административна мярка, съставляваща подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Отчел е безспорния факт, че предписанието не е обжалвано, влязло е в сила, поради което административнонаказателният съд не може да преценява и да се произнася по неговата законосъобразност, от което следва, че същото подлежи на изпълнение, респ. обосновава ангажиране на административнонаказателна отговорност при неизпълнение.

Касационният съд изцяло споделя посочените изводи на решаващия, и намира, че последният основателно е потвърдил издаденото наказателно постановление. При цялостната преценка на решението обаче, настоящият състав отбелязва, че след като е извел правилни изводи за същността на предписанието като принудителната административна мярка, подлежаща на самостоятелен съдебен контрол пред Административния съд, решаващият съд е изложил мотиви, касаещи законосъобразността на даденото задължително предписание. Както и самият той е посочил в мотивите си, законосъобразността на предписанието е неотносима към спора и не следва да бъде обсъждана. Т.е., изложените след този извод от Районния съд доводи за незаконосъобразност на предписанието поради това, че контролните органи нямат правна възможност да предприемат принудителна административна мярка- задължително предписание за изплащане на трудовото възнаграждение са неотносими към спора, и Районният съд не е компетентен да се произнася по този въпрос, който е изцяло в компетентността на административния съд, и то само по повод конкретен съдебен спор. Като цяло, от настоящия съд се възприемат мотивите в първата част на решението, обуславящи потвърждаване на наказателното постановление.

Предвид така изложеното, съдът намира, че решението на Районния съд е, като резултат е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди,поради което

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70/16.12.2014г., постановено по НАХД № 263/ 2014г. на Никополския районен съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.