Р E Ш Е Н И Е
№ 78
гр.Плевен, 4 Март 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и
петнадесета година, в
състав:
Председател: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
Членове: Юлия Данева
Калина Пецова
При секретаря Ц.Д. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 84 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 2 от 5.01.2015 г., постановено по НАХД № 3309 по описа за
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Р.И.М., който счита същото за неправилно. Счита, че при постановяване
на своето решение първоинстанционният съд не е обсъдил доводите му, подкрепени
с писмени доказателства относно тежкото му семейно положение и необходимостта
от управление на МПС, за да се грижи за детето си, което е с тежки увреждания и
на което е придружител. Твърди, че не е взето предвид и доброто му процесуално
поведение по отношение извършеното от него нарушение, а изложените мотиви
касаят само квалификацията на деянието по отношение повторността на
нарушението. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, явява се лично и поддържа
жалбата. Моли да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства РС Плевен е установил следната фактическа обстановка:
При извършена проверка от страна
на младши автоконтрольор при ОДМВР – Плевен на 05.09.2014г. в 01:30 часа, в с. Обнова, при км.54+677, посока с.
Българене било установено, че Р.И.М. управлява превозното средство след
употреба на алкохол. Пробата за алкохол била извършена с техническо средство Дрегер
7510, №0152, а установеното количество алкохолна концентрация - 1,10 промила.
За установеното бил съставен АУАН № 3204/05.09.2014г., с който било повдигнато
административно обвинение на М. за нарушение на чл.5 ал. 3 т. 1 ЗДвП. Актът бил
подписан от сочения за нарушител, който не се е ползвал от правото на
възражения нито при съставяне на АУАН, нито – по реда и в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН. По съставения АУАН било издадено оспореното наказателно постановление.
АНО приел, че нарушението било извършено при наличието на квалифициращия
признак „повторност”, поради което на основание чл.174 ал. 2 във вр. с ал. 1 от
ЗДвП на М. наложил административното наказание - глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 36 /тридесет и
шест/ месеца, за извършено
нарушение по чл.5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.
Районен съд Плевен приел, че
безспорно било установено вмененото на М. нарушение и в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът изложил подробни съображения за характера на
нарушението, с оглед конкретно установената стойност на концентрация на алкохол
в кръвта, обществената опасност на деянието и личността на нарушителя,
доколкото нарушението било извършено при условията на повторност. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства РС Плевен приел затрудненото семейно и
утежненото материално положение на нарушителя, доколкото същият упражнявал
родителски права над малолетно лице с призната 80 % увреждане с чужда помощ и на
което бил личен асистент. При тези обстоятелства съдът преценил, че с оглед
целите и задачите на административното наказване наложеното наказание следвало
да бъде намалено, при което изменил НП № 14-0938-003204/15.09.2014г.
Решението на Районен съд Плевен е
валидно, допустимо и постановено
в съответствие с приложимите за казуса разпоредби на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят от
касационния състав, поради което не следва да се преповтарят. Районният съдия е
изградил становището си въз основа на събраните по делото доказателства, от
които безспорно се налага извода, че М. е извършил вмененото му нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, което не се и оспорвало както пред въззивния съд,
така и пред касациония състав. Последното обаче не може да се възприеме, като
“добро процесуално поведение”, което от своя страна да доведе до отпадане на
административнонаказателната отговорност.
Не са налице
твърдяните в касационната жалба съществени процесуални нарушения при
постановяване на съдебното решение. Районният съдия е формирал изводите си въз
основа на обективно и всестранно изследване на събраните по делото
доказателства. Защитната теза пред първостепенният съд, както и пред настоящата
инстанция е била, прекомерност на наложената санкция, видно от касационната
жалба и изложението на процесуалният представител в устните състезания.
Районният съдия е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства,
посочени по-горе и е намалил наложеното наказание.
От друга страна касационният съд
не е оторизиран да контролира спазването на правилата на формалната логика в
оценъчната дейност на въззивния състав по отношение на наличните доказателства.
Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания
съд по фактите, включени в предмета на доказване, но тя е оправомощена да
извърши проверка относно изпълнението на процесуалните предписания, гарантиращи
правилното му формиране в съответствие с принципната норма на чл. 14 от НПК.
Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, основана на доказателствените
материали, събрани и проверени по надлежния ред при обективното, всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани и оценени поотделно
и в тяхната взаимовръзка. Нарушение на тези изисквания би било налице, когато
решаващият орган е игнорирал /напълно пренебрегнал, формално обсъдил или
недостатъчно преценил/ някои от доказателствените материали за фактите в
обхвата на чл. 102 от НПК; и изопачил /превратно интерпретирал/ същите.
В случая обаче, както бе
посочено районният съдия е дал превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, след като е обсъдил настоящето и предходно установено нарушение
и по-точно размера на концентрацията на алкохол в кръвта – 1,1 промила, която е
до границата на съставомерност за престъпление по чл. 343б , ал. 1 от НК.
Ето защо настоящият касационен
състав намира, че Районен съд Плевен е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 5.01.2015
год., постановено по НАХД № 3309 по
описа за 2014 г. на Районен съд
гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.