Р Е Ш Е Н И Е

№ 114/ 18 Март 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. КАЛИНА ПЕЦОВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 83 описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1423/18.12.2014 г., постановено по НАХД № 3111 по описа за 2014 г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 1247/08.10.2014 г. на Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/-Ловеч, в частта, в която на П.Б.В. *** , на осн. чл.266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл.213, ал. 1, пр. четвърто, т. 1 от ЗГ за това, че на 15.08.2014 г. в 16,30 ч. в с. Буковлък, Плевенска обл., ул. „Цар Самуил” № 40 транспортира 4 пр.м3 /четири пространствени кубически метра/ церови дърва за огрев с товарен автомобил „Ивеко”, без дървесината да е маркирана с контролна горска мярка и са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението : 4 пр. куб.м. церови дърва за огрев на стойност 200 лв. В останалата част, отнасяща се до отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението: един брой товарен автомобил „Ивеко” с рег. № ЕН XXXXВР с пазарна стойност 3000 лв. наказателното постановление е отменено.

Така постановеното решение, в частта, с която е потвърдено наказателното постановление е обжалвано с касационна жалба от П.Б.В., чрез адв. Й.Я. *** с доводи за незаконосъобразност в тази част. Жалбоподателят счита, че изводът на съда за транспортиране на немаркирани церови дървета за огрев е неправилен. Навежда довод , че дърветата са били маркирани, но съдът не е обсъдил показанията на свидетелите, установяващи това обстоятелство, както и други обстоятелства, които са от значение за решаване на спора. Счита, че от показанията на всички свидетели се е установило, че дърветата са били маркирани с КГМ и констатациите на АУАН- опровергани. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, както и наказателното постановление в тази част с присъждане на разноски.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна и моли да бъде уважена.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

За да потвърди наказателното постановление в частта за наложено административно наказание и отнети вещите- предмет на нарушението, Районният съд е приел за безспорно установено, че на 15.08.2014 г. в 16,30 ч. в с. Буковрък касаторът е транспортирал с товарен камион 4 куб.м. немаркирана с контролна мярка дървесина. Този извод е направил след анализ на свидетелските показания на Р.- горски надзирател, Х. и И., които е приел изцяло за обективни, незаинтересовани и логични, и от които следва, че превозваната дървесина не е маркирана с КГМ, която „ да е личала” . От същите показания е приел за установено, че дърветата са имали „някакви частични марки”, „ остатъци на едни места личат, на други не” , както и, че свидетелите, макар да твърдят, че са наясно какво е КГМ, такива не са видели, но дори и ако това са КГМ, то същите са били прекалено избледнели. Показанията на останалите свидетели е кредитирал частично- само досежно твърденията им, че на същата дата и място дърветата са били превозвани , но не ги кредитира в частта , в която твърдят, че са маркирани. Счита, че тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото, а освен това никой от тях не е присъствал при самото маркиране на дърветата. В подкрепа на гласните доказателства е приел и писмените такива- разписки за отговорно пазене и превозен билет от 17.07.2014 г.

При така приетите за установени от него факти, съдът е приел, че касаторът е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 213,ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Настоящият съдебен състав не споделя фактическите изводи на решаващия, и закономерно направените от тях правни изводи за извършено административно нарушение.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в последния няма посочени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК.

Според разпоредбата на чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива на предположение, и съдът признава подсъдимия за виновен когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Приложимата по силата на чл. 84 от ЗАНН разпоредба в администартивнонаказателноия процес налага извод, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено когато е доказано по несъмнен начин извършването на нарушение. Наличието на съмнение относно това дали е налице извършено нарушение във всички случаи следва да се цени в полза на нарушителя.

Настоящият съд счита, че в конкретния случай не може да се приеме, че извършването на нарушение е доказано по несъмнен начин, що се отнася до обстоятелството дали превозваните дървета са били маркирани- обстоятелство, което е от съществено значение за съставомерността на деянието като нарушение. От една страна , налице са показания, които съдът не е кредитирал, тъй като са на заинтересовани свидетели . На първо място, обаче, съдът не е изложил никакви съображения по каква причина всеки един от тези свидетели, потвърждаващи категорично наличието на маркировка върху дърветата, е заинтересован от изхода на делото. От друга страна, налице са показанията на свидетелите Р. и Х., изцяло кредитирани от решаващия съд, в които не се твърди с категоричност и безусловност , че дърветата не са маркирани. Напротив, и тези свидетели са установили наличие на някаква маркировка, но не са сигурни каква е тя, или не са успели да я разчетат, и в крайна сметка са изразили предположение, че може това да са КГМ, но същите са били прекалено избледнели, каквато констатация прави в своите мотиви и решаващият съд. Така депозирани, свидетелските показания в никакъв случай не могат да се ценят като такива, доказващи по несъмнен начин, че е налице извършено нарушение- превоз на немаркирани дървета. Наличните следи от маркировка , макар и неясна поради това, че е поставена в предишни дни и седмици , вече формира съмнение относно наличието на този елемент от фактическия състав на нарушението. Неясните и нечетливи отпечатъци са обяснени с фактите по превозване на дърветата- установено от свидетели в много по-късен момент от тяхното маркиране при отсичане.

От гореизложеното следва, че извършването на нарушение, констатирано в АУАН и възпроизведено в НП не е установено по несъмнен начин, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно. Като го е потвърдил в тази част, Районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено,както и да бъде отменено наказателното постановление в частта, в която е потвърдено.

Направеното искане за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, тъй като административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела/Т.Р.№ 2/2009г. ВАС,ОСК/.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1423/18.12.2014 г., постановено по НАХД № 3111 по описа за 2014 г. на Плевенския районен съд в частта с която е потвърдил Наказателно постановление № 1247/08.10.2014 г. на Директор на Регионална дирекция по горите Ловеч, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1247/08.10.2014 г. на Директор на Регионална дирекция по горите Ловеч , в частта, в която на П.Б.В. *** , на осн. чл.266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл.213, ал. 1, пр. четвърто, т. 1 от ЗГ, както и , в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението-4 пр.куб.м. церови дървета за огрев на стойност 200 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОТХВЪРЛЯ искането на П.Б.В. за присъждане на разноски.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.