Р Е Ш Е Н И Е

№ 216

гр.Плевен, 04.05.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №80 по описа на съда за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 171, т. 1, б”б” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.Т.А. ***, чрез адв.В. от АК Плевен, против Заповед за прилагане на ПАМ №14-0374-000180/24.07.2014 год. на Началник РУП Червен бряг.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че не е ясно цитирания в заповедта текст на чл.171, т.1, б.б от кой закон е. Твърди се, че на посочената в заповедта дата А. не е управлявал МПС след употреба на алкохол между с.Чомаковци и гр.Койнаре и не се е движил с несъобразена скорост. Не отрича, че на тази дата е пострадал от ПТП в посочения участък от пътя, но не е управлявал автомобила, а е пътувал в него отдясно на водача. Заявява, че автомобилът е бил управляван от друго лице. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В. с пълномощно на л.9 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Твърди, че ПАМ по чл.171, т.1, б.б. от ЗДвП се прилага спрямо водач на МПС при наличието на четири хипотези, като на процесната дата не е установено качеството на жалбоподателя на водач на МПС. Това качество се установявало само от твърденията на контролните органи, но по случая не били разпитвани свидетели, а двама такива е имало при съставянето на акта. Твърди, че произшествието не е посетено веднага, не е направен протокол, не са измерени отстоянията-спирачен път. Актът е съставен от неочевидец и въз основа само на тези данни е недопустимо да се ангажира отговорността на лице, близо до ПТП. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

Ответникът по жалбата- Началникът на РУП-Червен бряг в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не ангажира становище по подадената жалба.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Докладна записка №9557/30.06.2014 год. от мл.а.к. Зарков при РУП Червен бряг до Началника на РУП Червен бряг е докладвано, че по време на дежурството му е бил изпратен на възникнало ПТП на път №1306 при км.20+154, при което е установен преобърнат автомобил, движил се от с.Чомаковци в посока гр.Койнаре с несъобразена скорост и изгубил контрол над автомобила, при което се преобърнал в канавка вдясно по посока на движението. На около 20м. от автомобила в нива е викало лице в безпомощно състояние за помощ. Установено е, че лицето е настоящият жалбоподател. Правени са безуспешни опити да се вземе проба за алкохол с техническо средство Дрегер.

Издаден е Талон за медицинско изследване и са изготвени Протокол за медицинско изследване и заключение от изследване на кръв, взета от А., според което е установен етилов алкохол в количество 1,3 промила.

Изготвена е Справка рег.№9837/02.07.2014 год. от Даниел Петров-ПИ звено ПК при РУП Червен бряг до Началника на РУП Червен бряг, относно горните обстоятелства.

На 14.07.2014 год. е съставен Констативен протокол рег.№10397 на л.52 от делото, в който е отразено настъпило ПТП на 28.06.2014 год. с един участник, констатирани са щетите по ППС. Като обстоятелства и причини за ПТП са отразени участник №1, движейки се по третокласен път 1306, км.20+154 от с.Чомаковци посока гр.Койнаре, при движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила и се преобръща отдясно по посока на движението извън платното за движение.

Против жалбоподателя е съставен АУАН №581983/24.07.2014 год. от Найден Зарков-младши автоконтрольор в РУП-Червен бряг в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението Даниел Иванов и свидетеля при съставяне на АУАН Даниел Петров затова, че на 28.06.2014 год. около 5,30 часа на път 1306 при км.20+154, пътна отсечка от с.Чомаковци по посока гр.Койнаре, е управлявал лек автомобил „Форд Фокус” с рег.№ЕН 0383 ВХ, собственост на Тошко А. Тодоров, след употреба на алкохол 1,3 промила, което е установено от талон за химична експертиза №353, и при движение с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над автомобила и се преобръща в канавка в дясно по посока на движението, с което е нарушил чл.5, ал.3, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление №14-0374-001148/24.11.2014 год. от Началника на РУ-Червен бряг при ОД на МВР Плевен, с което на основание чл.179, ал.2 от ЗДП на А.Т.А. е наложена глоба в размер на 150 лева затова, че на 28.06.2014 год. около 5,30 часа на път 1306, е управлявал лек автомобил „Форд Фокус” с рег.№ЕН 0383 ВХ, след употреба на алкохол 1,3 промила, което е установено от талон за химична експертиза №353, и при движение с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над автомобила и се преобръща в канавка в дясно по посока на движението. С НП е наложена глоба на А. единствено за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДП.

По отношение нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП-управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на 1000, установено по надлежния ред, с НП не е наложено административно наказание. С Постановление № С-245/09.07.2014 год. на прокурор в Районна прокуратура Червен бряг е разпоредено да започне досъдебно производство срещу А. заради управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта.

С Постановление от 20.08.2014 год. на районен прокурор РП-Червен бряг, по повод молба на А. за изясняване на обективната истина в насока, че А. не е управлявал л.а., е постановено да се назначи съдебно-медицинска експертиза. Такава е назначена и копие от заключителната част е приобщена по настоящото дело. В т.6 от з.ч. е описано, че на 28.06.2014 год. А. е претърпял ПТП. На местопроизшествието, вдясно от пътя при посока с.Чомаковци-Койнаре, в канавка е намерен катастрофиралият автомобил, а пострадалият е намерен по гръб в нива на около 20 метра от автомобила. Според данните от свидетелските показания А. е бил намерен в съзнание, контактен, адекватен, неподвижен, без спомен за случилото се; не са установени други участници в ПТП. Направен е извод, че наличните данни не позволяват категоричност, но съобразно установения механизъм на станалото ПТП и получените от А. увреждания дават основание да се посочи, че е твърде вероятно същият да е управлявал автомобила. При такъв механизъм гръдно –коремната травма може да се получи от удар във волана, при рязката промяна на скоростта на автомобила (закъснително движение) и инерционното постъпателно движение на тялото на пострадалия (без поставен обезопасителен колан); травмата на дясното коляно може да се получи от удар в предстоящото бордно табло или по индиректен механизъм-от натиск върху педал за управление в момента на произшествието. В т.7 от заключителната част на експертизата е посочено, че в кръвта на А., взета в 07,20 часа на 28.06.2014 год. е установена концентрация на етилов алкохол 1,3 промила, резултат от консумация на алкохолна/и напитка/и.

По делото е приобщен и протокол за разпит на свидетел, в който са обективирани свидетелски показания на жалбоподателя, в които той е посочил, че не си спомня кой е управлявал лекия автомобил.

С Постановление №С-245/08.04.2015 год. на районен прокурор РП Червен бряг е прекратено воденото срещу А.А. досъдебно производство №С-245/2014 год. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В самото постановление е възприета констатацията на назначената експертиза, че е твърде вероятно А. да е управлявал автомобила, тъй като самите увреди говорят за това-всички увреди са в дясната част, т.е. от удар от разделително барче на лек автомобил.

На 02.09.2014 год. е извършен следствен експертимент , за което е съставен Протокол на л.59-60 от делото. В него е отразено, че са поканени двама свидетели, според чиито показания са намерили катастрофирал лек автомобил в деня на ПТП, отивайки за работа. Свидетелите са посочили отсечка на път №1306 между Чомаковци и Койнаре, км.20 , в район, разположен югоизточно от пътното платно.

Изготвен е и Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.09.2014 год. , посочено от двамата посочени горе свидетели, в който е описано самото местопроизшествие и намерените там вещи.

На 24.07.2014 год. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ №14-0374-000180/24.07.2014 год. на Началник РУП Червен бряг, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на А., на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДП-до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца затова, че е управлявал лек автомобил при км.20+154 пътна отсечка от с.Чомаковци в посока гр.Койнаре след употреба на алкохол 1,3 промила, установено с химическа експертиза и при движение с несъобразена скорост с пътните условия губи контрол над автомобила и се преобръща в канавка в дясно посока на движението. Заповедта е връчена на А. на 08.08.2014 год.

Жалба против оспорената заповед е била подадена пред Районен съд гр.Червен бряг на 18.08.2014 год. и заведена с вх.№Ж-513. В РС-Червен бряг е било образувано адм.дело №344/2014 год. по описа на РС-Червен бряг, по което съдът е постановил Решение №665/03.10.2014 год., с което е отменил Заповед за прилагане на ПАМ №14-0374-000180/24.07.2014 год. на Началник РУП Червен бряг. По подадена касационна жалба против решението на РС-Червен бряг, Административен съд гр.Плевен е постановил Решение №21/27.01.2015 год. по канд №963/20147 год., с което е обезсилил отменителното решение на РС Червен бряг по адм.дело №344/2014 год. и е изпратил делото на АС Плевен за разглеждане и произнасяне по законосъобразността на Заповед за прилагане на ПАМ №14-0374-000180/24.07.2014 год. на Началник РУП Червен бряг, на който съд делото е било подсъдно по правилата на родовата подсъдност като първа инстанция.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на оспорената заповед.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган –Началникът на РУП Червен бряг при ОД на МВР Плевен, по смисъла на чл.172, ал.1 във вр. с чл.172, ал.2, т.3 от ЗДП, с оглед приложената по делото Заповед №1426/13.03.2013 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с т.3 от която е оправомощил Началниците на РУП при ОД на МВР Плевен да издават заповеди за прилагане на ПАМ.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт, както и административнопроизводствените правила при издаването му. В заповедта подробно са описани и изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС. Описана е фактическата обстановка чрез пълно възпроизвеждане на констатациите от акта за нарушение. Мотивирана е, тъй като съдържа фактическите обстоятелства, съставляващи материалноправното основание за прилагане на мярката, и е подкрепена от доказателства. Освен задължителните реквизити по чл.59 от АПК, в оспорения акт са посочени номера на свидетелството за управление на МПС и на контролния талон, както и датата, месецът и годината на отнемането му, с което са изпълнени изискванията на чл.21 от раздел ІІІ на Наредба №І-157/01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съдът констатира, че в заповедта е посочено, че същата може да се обжалва „…пред Директора на ОД на МВР Плевен и по съдебен ред пред РС Червен бряг”. Въпреки некоректното изписване на компетентния като първа инстанция съд, пред който подлежи на обжалване административния акт, не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като това касае последиците от връчването на акта и би могло да бъде обсъждано единствено в контекста на процесуалното право на жалба, което в случая е надлежно реализирано първоначално пред ненадлежния съд, а понастоящем-пред компетентния такъв. Настоящият състав на съда намира, че е спазена и процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване на А. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ и търсене на административно наказателна отговорност. Съдът не констатира да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ.

Процесната заповед е издадена в съответствие с материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в конкретния случай е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1,3 на хиляда, установена с медицинско изследване. Конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН) №581983/24.07.2014 год, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. АУАН представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. АУАН съставлява част от административната преписка. В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК от страна на жалбоподателя, включително и тази на АУАН. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. В този смисъл основните релевирани твърдения в жалбата, че А. не е субект на нарушението , тъй като не е управлявал автомобила, а е седял отдясно на мястото на шофьора, е неотносимо в настоящия административноправен спор, тъй като оспорването на констатациите в акта следва да се направи в производството по реализиране на административно-наказателната, респ. наказателната му отговорност. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на МПС от водача след употреба на алкохол 1,3 промила съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Следователно, от граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството водач на МПС и да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване. За целите на настоящото производство, достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в съставен акт за установяване на административно нарушение, без да е необходимо съдът да изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството водач на МПС и управлявало ли е МПС след употребата на алкохол. Този въпрос следва да бъде решен в рамките на административно наказателното/наказателното производство, което се развива пред РС по повод обжалване на НП, издадено въз основа на съставения АУАН, респ. в рамките на образувано досъдебно производство. Този извод съда прави с оглед посочения в разпоредбите на чл.171 от ЗДвП израз-до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението. Следователно, въпросът за отговорността на водача с оглед на това извършил ли е конкретно вмененото му деяние с АУАН , се решава от РС в производството по обжалване на НП и в образуваното наказателно производство. При наличие на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение, компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той има право да наложи или да не наложи ПАМ, като в конкретния случай Началникът на РУП Червен бряг е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Независимо от изложеното, настоящият състав на съда приема, че жалбоподателят не е оборил по надлежния ред констатациите в АУАН, поради което съдът намира, че са налице предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В случая жалбоподателят А. не е ангажирал доказателства по съществото на спора, сочещи на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, респективно - опровергаващи възприетите от административния орган правни квалификации.

В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б "б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС”, но за не повече от предвидения в разпоредбата срок и следователно има временен характер (арг. чл.24,т.5 от Наредба І-157/01.10.2002 год.). Целта на налагане на превантивната принудителната административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно развитие на административнонаказателния/наказателния процес, в който именно ще се реши въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно нарушение, при което му се наложи следващата се санкция.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка-осуетяване на евентуално противоправно поведение чрез осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния. Ето защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.А. ***, чрез адв.В. от АК Плевен, против Заповед за прилагане на ПАМ №14-0374-000180/24.07.2014 год. на Началник РУП Червен бряг.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: