Р E Ш Е Н И Е

№ 317

гр.Плевен, 8 Юли 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно дело № 78 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

С Решение № 166 от 14.11.2014 г., постановено по гр.д. № 234/2014 г., Районен съд – Никопол /РС/ е отхвърлил жалбата /наименована искова молба/ на В.Р.В. ***, с която се иска прогласяване на нищожност на решение №39/20.09.1999 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” /ОСЗГ/ – Никопол (Сега Общинска служба “Земеделие” /ОСЗ/), като неоснователна и недоказана. С това решение е възстановено правото на собственост на наследниците на Е. Н. С. съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Санадиново върху 7 броя ниви, с обща площ 74,608 дка.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.Р.В., чрез адв. И.И. от ПлАК, който счита същото за неправилно, непълно и немотивирано. Сочи, че правната и фактическата обстановка до края на 1997 г. не е спорна между страните. Със заявление по преписка С-24/18.12.1991 г. се иска възстановяване на 326,80 дка. С протокол №9/04.09.1992 г. ПК признава и определя за възстановяване 270 дка и отказва да признае 56,800 дка. РС Никопол с решение по гр.д. №70/1993 г. потвърждава отказа за 56,800 дка, като в мотивите констатира, че към 1950 г. процесните имоти са били собственост на жалбоподателя и му указва реда, по който следва да упражни правата си. На основание мотивирано предложение и по заповед на министъра на земеделието е преразгледана преписка С-24 и протокол 9/04.09.1992 г. Сочи, че РС не е обсъдил дали ОСЗГ е имала правно основание и правна възможност да прави преработка на решенията, като се има предвид, че следва да спази следните условия: 1- годишен срок от откриване на новите обстоятелства или доказателства, като при това те да са от съществено значение; 2- годишен срок от постановяване на решението, което се изменя или от влизане в сила на плана за земеразделяне. Твърди, че е ясно, че двегодишният срок от постановяване на решението е изтекъл, а не е ясно кога е влязъл в сила планът за земеразделяне. Новите доказателства не са от съществено значение, доколкото емлячният регистър е от 1936 г., а данъчните книги са от 1936-1944 г. Земеделските земи са включени в ТКЗС през 1956 г. - значителен период от време след това, поради което земите са върнати на наследниците на родителите на Р. С., което е опорочило идеите на реституционния закон. РС не е отговорил дали е могла да се използва процедурата по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, като без конкретно посочване на доказателства неправилно приема, че 1- годишният срок от откриване на доказателствата е спазен. Неправилно също се приема, че са пропуснати сроковете за обжалване, макар че процесното решение няма данни да е съобщено. По тези причини РС е постановил решение, което е в противоречие с дадените указания от Административен съд – Плевен при връщането на делото. Моли да се отмени решението, като се прогласи за нищожен административния акт, или да се отмени същият, като се констатира, че срокът по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ не е изтекъл.

По делото е постъпило възражение по касационната жалба, наименовано ”отговор на жалба” – л.л.15,16, чрез началник на ОСЗ-Никопол. В същото се сочи, че от касационната жалба не става ясно какви са пороците на съдебното решение. Решението на ОСЗГ е постановено въз основа на новооткрити писмени доказателства – открити в края на 1997 г. емлячни регистри от 1936 г., и данъчна книга от 1936-1944 г., които не са били известни на ПК-Никопол при издаване на протокол № 9/04.09.1992 г., издаден въз основа само на декларации на собствениците. В едногодишния срок по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ са проведени процедурите по чл.18 а-ж от ППЗСПЗЗ. Налице е протокол, чрез който е определен начинът на възстановяване на земеделските земи в землището – чрез публикация в Държавен вестник /ДВ/ – в бр. 75 от 24.08.1999 г. е обнародвано обявлението, че е изработена карта и регистър на имотите в стари реални граници, изложени са в кметството, указана е възможността за подаване на възражения при несъгласие. Такива възражения не са направени от касатора. Моли да се остави в сила решението на РС като правилно, мотивирано и законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът В.Р.В. се представлява от адв. И. Т. И. *** с пълномощно към делото. Същият поддържа жалбата и моли съда, след анализ на приобщените доказателства, да я уважи.

Ответникът по касационната жалба Общинска служба по земеделие – гр.Никопол се представлява от началника на Общинска служба по земеделие – Никопол Е. Д.. Поддържа писмено представеното по делото становище. Моли да се потвърди обжалваното решение на ОС”Земеделие” гр.Никопол.

Ответниците по касационната жалба Л.К.С., Х.К.Р., П.В.К., В.О.К., Т.О.К. и Р.Ц.В., не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

На 08.08.2013 г. в Административен съд – Плевен е постъпила жалба, наименована “искова молба” от В.Р.В. ***, с която се иска прогласяване на нищожност на решение №39/20.09.1999 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” – Никопол. По образуваното дело №807/2013 г. е постановено определение №669/08.08.2013 г., с което делото е изпратено по подсъдност на РС-Никопол. По образуваното гр.д. № 356/2013 г. по описа на РС-Никопол е постановено Решение № 10 от 27.01.2014 г., с което РС е “отменил като нищожно” Решение № 39 от 20.09.1999 г. на Общинска служба „Земеделие и гори” гр.Никопол, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Е. Н. С., бивш жител ***, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Санадиново.

С решение № 233 от 12.05.2014 г., постановено по адм.дело № 236 по описа за 2014 г. на Административен съд – Плевен, по реда на инстанционния контрол, това решение на РС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Никопол. Направена е преценка, че съдебно решение от 10.10.1996 г. по гр.д. №70/1993 г. е относимо само към решение на ПК в частта му, с която е отказано възстановяване на заявени земи, но не касае частта му относно тези земи, които са възстановени. Дадени са указания при новото разглеждане на делото да се прецени кой акт е и следва да е предмет на спора, като се съобрази дали и кога същият е връчван, с оглед преценка за срочността на жалбата; да се издирят и конституират заинтересованите страни, засегнати от акта; да приложат по делото доказателства относно цитирания план за земеразделяне на процесното землище, да извърши проверка относно влизането му в сила и да се съобразят сроковете за издаване на решението спрямо него; да извърши преценка за наличие на визираните от органа новооткрити доказателства, мотивирали го да издаде акта и да извърши преценка на законосъобразността на последното.

С решение № 166 от 14.11.2014 г., постановено по гр.д. № 234/2014 г., Районен съд – Никопол е отхвърлил като неоснователен и недоказан искът на В. Е. В. *** – наследник на Р. Н. С., за обявяване на нищожност на Решение № 39 от 20.09.1999 г. на Общинска служба „Земеделие и гори” гр.Никопол. Решението на РС е предмет на оспорване в настоящото производство. Настоящият касационен състав е разгледал подадената жалба против решението на РС Никопол и е постановил Решение №173/16.04.2015 год. по канд №78/2015 год., с което е отменил Решение № 166 от 14.11.2014 г., постановено по гр.д. № 234/2014 г. на Районен съд – Никопол и е внесъл делото за разглеждане по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК в касационната инстанция. За да постанови този диспозитив, касационният състав е преценил слените обстоятелства:

РС, разгледал делото след връщането му от касационна проверка, не е изпълнил изцяло указанията на касационната инстанция при първоначалното разглеждане на делото. От указанията РС е изпълнил само тези, отнасящи се до преценката кой акт е предмет на спора, и е издирил и конституирал заинтересованите страни, засегнати от акта; въпреки че на РС е съобщено изрично с писмо от ОСЗ /л.104 от дело №234/2014/, че няма данни за надлежно съобщение на атакуваното решение №39/20.09.1999 г., РС е приел, че по отношение на същото е пропуснат срокът на обжалване. Няма пречка да се приеме, че същото е връчено, ако от други доказателства става ясно наличието на такова връчване – например съдебно обжалване, подадена молба за препис, вписване на делба, наем или аренда на възстановените с решението земеделски земи и др.под., които действия показват, че същото решение е известно. В случая такива доказателства не са налице. Не са приобщени в цялост административните преписки по издаване на решение №39/20.09.1999 г., доколкото в съпроводителното писмо към гр.д. 356/2013 /л.л.9,10 от същото/ се сочи, че са налице две преписки, а е приложена само една; Относно плана за земеразделяне в землището на с.Санадиново, няма данни дали същият е обжалван или не, а ако е обжалван – дали е влязъл в сила към датата на постановяване на процесното решение. Основателни са наведените твърдения, че РС е нарушил процесуалните правила, тъй като не е установил фактите по делото. Не е установено кога на ПК са станали известни данъчната книга и емлячния регистър, поради откриването на които се е наложило издаване на изменителни решения на ПК. С оглед на различните твърдения по отношение на внесените земи в ТКЗС с.Осъм – ОСЗ твърди, че 270 дка по удостоверението са въз основа на декларация, а ответникът по касация – че са въз основа на документи в земеделската кооперация. От приложените по гр.д. 356/2013 /л.л.16-23/ е видно, че са подадени декларации от три лица относно притежаваните имоти от С.. Следвало е да се укаже на В. да представи копие от наличните писмени доказателства в земеделска кооперация – “Напредък” с. Санадиново /в ликвидация/, по отношение на внесените от нейния наследодател земи в ТКЗС на бившето с. Осъм, което РС не е направил.

Касационната инстанция е направила извод, че поради несъбиране на доказателства, РС Никопол не е изяснил фактическата обстановка. Поради изложеното, настоящият състав на АС - Плевен е намерил, че решението на РС - Никопол следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Тъй като решението на първоинстанционния съд е отменено повторно, това е наложило Административен съд - Плевен да реши спора по същество. Тъй като обаче, по изложените по-горе съображения, делото не е изяснено от фактическа страна, същото е внесено в открито заседание за събиране на доказателствата. Такива са изискани от страните и са приобщени в хода на производството пред настоящата инстанция.

Административен съд Плевен, първи касационен състав, като прецени съвкупно всички събрани по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от удостоверение за наследници изх.№112/17.03.1999 год. на л.21 от гр.д. №356/2013 год. на НРС, Е. Н. С. е починал и е издаден акт за смърт №84/01.08.1984 год., като е оставил следните наследници: К. Р. Н.-син, поч. 1987 год. и оставил за наследници Л.К.С.; К. Р. Н.-син, поч.1995 год. и оставил за наследници Х.К.Р. и О.К.Р., последният поч. и оставил за наследници В.О.К. и Т.О.К.; Т. Р.Ц.-дъщеря, поч. и оставила за наследници Р.Ц.В. и О.Ц.Ц.; В.Р.В.-дъщеря.

Със заявление вх.№ С 24 от 18.12.1991 г. и със заявление № С 24А от 18.12.1991 г., подадени до ПК - гр.Никопол, братът на жалбоподателката К. Е. С. е заявил да му бъде възстановена собственост върху земеделски земи в землището на с.Санадиново, описани подробно в заявленията, с обща площ от 326.80 дка. Видно от становище на ответника на л.29 от делото на РС, двете преписки - С 24 от 18.12.1991 г. и С 24А от 18.12.1991 г. се дублират и по тази причина по преписка №С24 е постановен отказ

С протокол № 9/04.09.1992 г., ПК Никопол признава и определя за възстановяване правото на собственост на Е. Н. С. по отношение на 270 дка земеделски земи в землището на с.Санадиново и е отказал да признае правото на собственост по отношение на 56.800дка.

Решението само в частта, с която е отказано възстановяване на собственост и то по отношение на имотите по т.1,2,4,5 и 6 за земи общо в размер на 50,8 дка е обжалвано от К. Е. Н. по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, пред Никополския РС. Последният е твърдял, че тези земи не са собственост на наследодателя му, а са негова собственост, поради което е следвало да бъдат възстановени на него. В мотивите си съдът е приел, че от Протокол №8/1950 год. на Комисията по чл.11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС се установява, че под №69 и №123 е записан К. Р. Н., който отстъпва нивите си, попадащи в кооперативни блокове, като са изброени в съдебното решение конкретните имоти и е посочено, че това са нивите, които са отказани за възстановяване на наследниците на Е. Н. С.. Съдът приел този протокол за валидно доказателство, че към 1950 год. процесните земеделски земи са били собственост на жалбоподателя, а не на неговия наследодател. Направил извод, че ПК-с.Новачене правилно е отказала да възстанови правото на собственост на наследниците на Е. Н. С., както и че искането на жалбоподателя е правилно, но не е това реда, по който следва да упражни правата си. На това основание РС Никопол отхвърлил подадената жалба по образуваното в РС Никопол гр.д. 70/1993 г. Постановеното решение е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му – 10.10.1996 год.

На основание мотивирано предложение на ПК Никопол и заповед № РД 46 -1526 от 05.08.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по реда на чл. 27, ал.1 от ЗСПЗЗ, е преразгледана преписката по заявление № 24/18.12.1991 г., въз основа на която е постановен протокол № 9/04.09.1992 г. на ПК – Никопол.

С решение № 9/17.12.1998 г., ПК-Никопол се е произнесла по заявление вх.№ С 24А от 18.12.1991 г., подадено от К. Е. С., за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи възстановими стари реални граници на наследниците на Е. Н. С., като е възстановила правото на собственост в стари реални граници върху 1 имот с обща площ от 4.800 дка и е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници по отношение на 3 имота с площ общо от 10,000 дка.

С протокол № 19 от 17.12.1998 год. ПК Никопол е признала и определила за възстановяване правото на собственост по отношение на 10 имота с обща площ 74.600 дка. в землището на с.Санадиново, като е определила размера и категориите на земеделските земи, правото на които ще бъде възстановено, чрез план за земеразделяне и е отказала да признае правото на възстановяване на собственост с план за земеразделяне на 23 имота, подробно описани в протоколното решение. Посочено е в мотивите на протоколното решение, че същото е изготвено на основание проведена анкета (12.97-02.98) и искане на Министъра на ЗГАР по Заповед №РД-46-1526/05.08.1998 год. Посочено е още, че решението е съобразено с протоколите на ТПС комисия партиди 368, 312 и 116 от данъчната книга, както и че не са представени документи, доказващи правото на собственост. Описано е, че не са налице условията на чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ и §1 от ДР на ЗСПЗЗ, няма писмени доказателства за преминаване на собствеността на Б. К. Д. към Е. Н. С..

С последващо Решение № 49/20.08.1999 г., ПК – Никопол е възстановила правото на собственост на наследниците на Е. Н. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху общо 3 имота, с обща площ от 7,057 дка, находящи се в землището на с.Санадиново и индивидуализирани по местности и площ. Посочено е, че същото решение допълва и изменя решение № 9/17.12.1998 г.

Видно от Протокол №14-4/20.08.1999 год., ПК Никопол , след като е взела предвид постъпилите възражения в законния срок по проекта за плана за земеразделяне, съгласно чл.25, ал.2 от ППЗСПЗЗ, нанесените корекции-протокол №14-3/10.08.1999 год., е одобрила коригирания проект на плана за земеразделяне в землището на с.Санадиново (ЕКНМ-65320) в мащаб 1:5 000 и приложените регистър имоти и регистър собственици към него. Планът е съобщен чрез публикация в неофициален раздел на ДВ, бр.75/24.08.1999 год., като е съобщена включително възможността за подаване на жалби против одобрения план в 14 дневен срок пред Окръжен съд Плевен.

С оглед указанията на настоящия състав на съда по делото не бяха представени доказателства да е била подадена жалба против плана за земеразделяне от наследниците на Е. Н. С. по преписка С24А/18.12.1991 год. Против плана за земеразделяне е била подадена жалба до ОС Плевен от наследник на Е. Н. С. - Х.К.Р., относно местоположението на имотите с изх.№483/22.11.1999 год. на ПК, но жалбата касае преписка №С598/14.03.1997 год. относно собствеността на К. Е. Н..

С последващо Решение №39/20.09.1999 год. на ПК Никопол е възстановено правото на собственост на наследниците на Е. Н. С. съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Санадиново върху 7 имота с обща площ то 74,608 дка. Видно от становището на л.104-105 от гр.д№234/2014 год. на НРС на ответника Общинска служба по земеделие град Никопол, в архива на общинската служба не са открити данни за надлежно съобщаване на описаното решение на заинтересованите страни. Това решение е предмет на оспорване в производството пред РС Никопол и пред настоящата инстанция. Претендира се прогласяване на неговата нищожност.

При така установените факти, настоящата касационна инстанция прави следните правни изводи:

Предвид липсата на данни за надлежно връчване на Решение №39/20.09.1999 год. на ПК Никопол на жалбоподателката, жалбата се явява подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване на постановеното решение на ПК Никопол, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Неоснователно е становището на ответника-Общинска служба ”Земеделие” –Никопол, че Решение №39/20.09.1999 год. на ПК Никопол е окончателно и не подлежи на оспорване. Решението на ПК е издадено въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне и съгласно чл.27, ал.1 от ППТЗСПЗЗ описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи и ограничения на собствеността с посочване на основанията за тях. Това решение, заедно с придружаващата го скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота (чл.27, ал.3от ППЗСПЗЗ). В разпоредбата на чл.27, ал.2 от ППЗСПЗЗ е регламентирано единствено задължението за връчване на решението на заинтересованите страни, но в тази разпоредба не се съдържа регламентация, че решенията по ал.1 от нея са окончателни и не подлежат на обжалване. Доколкото решението засяга правата на жалбоподателката като наследница на Е. Н. С. , жалбата срещу него се явява допустима. Жалбоподателката претендира единствено прогласяване на нищожност на оспореното решение.

По същество жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

На първо място следва да се посочи, че оспореното Решение №39/20.09.1999 год. на ПК Никопол е крайният, завършващ акт в процедурата по преразглеждане на вече постановени решения за възстановяване на земеделски земи. Актът, с който е преразгледано първоначално постановеното решение от 1992 год. е Решение по Протокол №19/17.12.1998 год. Именно с това решение е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи от 74.600 дка с план за земеразделяне , и е постановен отказ да бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху останалите земеделски земи на наследодателя общо в размер на 237,400 дка с план за земеразделяне. Видно и от т.3 от Протокола ат 12.06.1998 год. на Комисията, която е установила необходимостта от преработка на проектоплана за земеразделяне, именно въз основа на тези новопостановени решения по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ и промените в картата по чл.18г от ППЗСПЗЗ е постановено да бъде преработен изцяло проектът за плана за земеразделяне на землището на с.Санадиново. Това решение по протокол от 1998 год. няма данни да е било оспореното в друго съдебно производство. За същото няма данни дали е било надлежно връчено на жалбоподателката, но същата е знаела за съществуването на това решение, доказателства за което се съдържат в изпращани от нея до различни институции и органи молби и жалби - например в жалба с вх.№528/19.10.2011 год. до Комисията по правни въпроси в Народното събрание В. е цитирала това решение по протокол от 1998 год. Също на л.169-171 от делото се съдържа уведомление изх.№С24В/01.03.1999 год. за съдържанието на протоколното решение от 1998 год. до К. Е. Н.-заявител по преписка вх.№С24А/18.12.1991 год., на гърба на което е записано „получено на 8.03.99” и положен подпис, като подписът е същия като този на списъка на л.171 от делото за получените решения по чл.18ж, ал.1 и ал.2 за землището на с.Санадиново, положен от Х.К. Р., с отбелязване, че касае преписки С24 и С24А. Не е обжалван и преработеният план за земеразделяне за землището на с.Санадиново. С оглед на това и протоколното решение от 1998 год., с което е постановен отказ да бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху останалите земеделски земи на наследодателя общо в размер на 237,400 дка с план за земеразделяне, и преработеният план за земеразделяне, като необжалвани, са влезли в сила и са станали основание (както е посочено и в самото оспорено решение) за постановяване на крайния, завършващ реституционната процедура акт - оспореното в настоящото производство решение №39/20.09.1999 год. Самото протоколно решение от 1998 год., в което е постановен отказ да се признае право за възстановяване е акт, който се издава по реда на  чл. 18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ и в него се посочват само размера, категорията и местността, в която се намират имотите. Този акт не съдържа подробна индивидуализация на всеки от имотите, чрез описание на граници и съседи, защото се издава преди нанасяне на имота в съответния план. Именно в рамките на производството по неговото издаване , видно от мотивите на самото решение, е извършена преценката за наличие на предпоставките на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Видно от мотивите на решение по протокол №19/17.12.1998 год., същото е изготвено на основание проведена анкета и искане на Министъра на ЗГАР по заповед №РД-46-1526/05.08.1998 год., както и при съобразяване с протоколите на ТПС комисия и партиди 368, 312 и116 от данъчната книга. В рамките на това производство е извършена преценката да бъде отказано признаването на правото на възстановяване на собствеността върху по – голяма част от земеделските земи , т.е. преценени са новооткритите доказателства и обстоятелства по чл.14, ал.7. Този акт –по чл.18ж, ал.2, е самостоятелен административен акт, подлежи на оспорване и след като влезе в сила, въз основа на него се изготвя план за земеразделяне. В случая влязлото в сила протоколно решение по чл.18ж, ал.2 като неоспорено съставлява стабилен акт и по отношение на възстановеното право на собственост, и по отношение на начина, по който следва да се осъществи това възстановяване. Едва след изготвяне, приемане и влизане в сила на плана за земеразделяне се постановяват решенията, с които се възстановява собствеността-в случая постановеното на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ решение, предмет на оспорване в настоящото производство. Ето защо, всички възражения относно притежаваното Удостоверение от ЗКП „Напредък” в ликвидация с.Санадиново, както и притежаваното завещание от Б. К. Д., и въобще всички доказателства, противопоставими на новооткритите емлячен регистър и данъчни книги на с.Осъм, послужили като основание за преразглеждане на вече постановеното решение, са били относими и е следвало да бъдат обсъждани в производство във връзка с оспорване на протоколното решение, с което е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне №19/1998 год. и в производство по оспорване на коригирания план за земеразделяне, каквото оспорване от доказателствата по делото се установи, че не е проведено.

На второ място, в исковата молба, поставила началото на съдебното производство, като единствено основание за нищожност на оспореното решение се сочи, че същото противоречи на постановеното съдебно решение по гр.дело №70/1993 год. на РС – Никопол, на основание чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, тъй като на това основание неправомерно е променен и намален размера на възстановените имоти, въпреки наличието на влязло в сила решение по този въпрос. Това оплакване е неоснователно. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ , общинската служба по земеделие се произнася с решение за: възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници; възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне; признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л; Съгласно чл.14, ал.7 от закона, при откриване на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1 общинската служба по земеделие по искане на министъра на земеделието и храните или по искане на заинтересуваните лица се произнася с решение да го измени в срок до 1 година от откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по чл. 14, ал. 1, т. 1. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение. Видно от събраните по делото доказателства, първоначално постановеното решение на ПК от 1992г. е оспорено от един от сънаследниците, по повод което е постановено влязло в сила решение от 10.10.1996г. на РС – Никопол по гр. дело №70/1993г. Последното решение обаче е имало за предмет решението на ПК от 1992г. единствено в частта му, с която е отказано възстановяване на част от заявените земи, но не е оспорено в позитивната част- тази, с която са възстановени земеделски земи. Освен това, в производството пред съда по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ съдът няма право и би било недопустимо да разглежда позитивни решения за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, а се произнася само по жалби срещу решения в частта им, с които е отказано възстановяване на имоти. Именно такова е и цитираното съдебно решение, като с него е отхвърлена жалбата на сънаследника на В. относно отказания от ПК заявен по-голям размер на земеделските земи. С оглед това, липсва разглеждане и съответно произнасяне от съда по отношение на законосъобразността на първоначалното решение на ПК Никопол в частта относно възстановените 270 дка. Следователно последните не са били предмет на съдебно разглеждане, което прави неприложима разпоредбата на чл. 14, ал. 7 , изр. последно, доколкото същото визира „..когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение”. Нормата има предвид влезли в сила съдебни решения по реда на чл. 11, ал. 2 или чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с които е установена собствеността на лицата както спрямо третите лица, страни в производството, така и спрямо съответните органи на поземлена собственост. Това е така, защото именно в тези производства предмет на делата е правото на признаване, съответно на възстановяване на съответна земеделска земя, което не е приложимо в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от закона. В последния случай се касае за възстановена земя от органа на поземлена собственост, а не от съда; и в частта на същите, в която са уважени заявленията на лица, именно тези решения имат конститутивен ефект за възстановяване на собствеността, а не съдебно решение. По тези съображения , настоящият състав намира, че в процесния случай липсва претендираната нищожност на оспореното решение, както и на предходно постановените такива на основание противоречие с постановено съдебно решение относно същите земи.

На следващо място, в процесния случай се касае за производство по ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. В това производство органите по поземлената собственост постановяват няколко индивидуални административни акта. На първо място е решението по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, съответно по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. В него се посочват размерът и категориите на земеделските земи, чиято собственост подлежи на възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне и местността на землището /ако е известна, както е посочено в правилника/, в която са се намирали. В последствие въз основа на решенията по чл. 14, ал.1, т. 2, след строго регламентирана в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедура, се изработва проект на план за земеразделяне. Изработването на проекта на плана за земеразделяне се обявява в "Държавен вестник", съгласно чл. 25, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Заинтересованите лица могат да направят възражения в съответно предвидения срок. ОСЗ /преди ОПК/ се произнасят по възраженията, като одобрените възражения се отразяват в проекта на плана за земеразделяне. Коригираният проект на плана за земеразделяне се одобрява с решение на общинската служба по земеделие /преди ОПК/. След това Общинската служба по земеделие /ОПК/ обявява в "Държавен вестник" одобряването на плана за земеразделяне. Одобреният план за земеразделяне се излага на подходящо място в кметството, а съобщението за одобряването му се разгласява и чрез средствата за масова информация. Одобреният план за земеразделяне влиза в сила, ако не е обжалван в срока, предвиден в чл. 25 от ППЗСПЗЗ. Обжалването на плана за земеразделяне спира изпълнението му по отношение на засегнатите имоти. След като е вече е налице влязъл в сила план за земеразделяне, едва тогава за бившите ОПК, сега ОСЗ възниква задължение да се произнесе с Решение по чл. 17, ал. 1, изречение трето от ЗСПЗЗ, съответно по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. От изложеното е видно, че решението по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е обусловено от влязъл в сила план за земеразделяне, в който земеделската земя, чието право на собственост се възстановява с него и която е посочена общо по размер и категория в решението по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ2/, е индивидуализирана по размер, категория, местоположение, граници и съседи.

Следователно, след като решението по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне, то ще е незаконосъобразно, ако не е издадено от компетентен орган или не е издадено въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне, или не съответства на съдържащото се в него относно местността, площта и категорията на земеделската земя.

Решение №39/20.09.1999 год., оспорено в настоящото производство, е постановено от Поземлена комисия гр.Никопол в състав Председател, секретар и трима членове (нечетен брой), според изискването на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ в приложимата редакция, ДВ бр.18/26.02.1999 год. Същото е правно и фактически обосновано с разпоредбата на чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлия в сила план за земеразделяне и протокол №19/17.12.1998 год. По делото са представени доказателства за одобряване на плана за земеразделяне. Видно от Протокол №14-4/20.08.1999 год., ПК Никопол , след като е взела предвид постъпилите възражения в законния срок по проекта за плана за земеразделяне, съгласно чл.25, ал.2 от ППЗСПЗЗ, нанесените корекции-протокол №14-3/10.08.1999 год., е одобрила коригирания проект на плана за земеразделяне в землището на с.Санадиново (ЕКНМ-65320) в мащаб 1:5 000 и приложените регистър имоти и регистър собственици към него. Планът е съобщен чрез публикация в неофициален раздел на ДВ, бр.75/24.08.1999 год., като е съобщена включително възможността за подаване на жалби против одобрения план в 14 дневен срок пред Окръжен съд Плевен. Във връзка със становището на една от заинтересованите страни, че те не четат ДВ следва да се има предвид, че общинската служба по земеделие няма задължение да съобщава на собствениците за плана за земеразделяне, тъй като съгласно чл.25 от ЗСПЗЗ проектът, измененията и одобрението на плана за земеразделяне се обнародват в „Държавен вестник” и жалби срещу него могат да се подават в 14-дневен срок от обнародването му. С оглед указанията на настоящия състав на съда по делото не бяха представени доказателства да е била подадена жалба против плана за земеразделяне от наследниците на Е. Н. С. по преписка С24А/18.12.1991 год. Против плана за земеразделяне е била подадена жалба до ОС Плевен от наследник на Е. Н. С.-Х.К.Р., относно местоположението на имотите с изх.№483/22.11.1999 год. на ПК, но жалбата касае преписка №С598/14.03.1997 год. относно собствеността на К. Е. Н.. Следователно, плана за земеразделяне в частта касателно процесните имоти като необжалван в тази част е влязъл в сила. Установява се от приложените на л.213-224 извадки от влезлия в сила план за земеразделяне и регистъра към него, че описаните в оспореното решение възстановени земеделски земи напълно съответстват като площ, местонахождение, № на имот и категория на земите, на отразените във влезлия в сила план за земеразделяне имоти, собственост на Е. Н. С. и описани в регистъра към същия .

Ето защо, въз основа на приобщените в настоящото производство писмени доказателства настоящият състав на съда прави извод, че исковата молба против оспореното решение е неоснователна е следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 227, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на В.Р.В. ***, с ЕГН **********, с която се иска прогласяване на нищожност на решение №39/20.09.1999 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” /ОСЗГ/ – Никопол (Сега Общинска служба “Земеделие” /ОСЗ/).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.