Решение по Административно дело 78/2015г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 173

гр.Плевен, 16 Април 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно дело № 78 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

С Решение № 166 от 14.11.2014 г., постановено по гр.д. № 234/2014 г., Районен съд – Никопол /РС/ е отхвърлил жалбата /наименована искова молба/ на В.Р.В. ***, с която се иска прогласяване на нищожност на решение №39/20.09.1999 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” /ОСЗГ/ – Никопол (Сега Общинска служба “Земеделие” /ОСЗ/), като неоснователна и недоказана. С това решение е възстановено правото на собственост на наследниците на Е. Н. С. съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Санадиново върху 7 броя ниви, с обща площ 74,608 дка.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.Р.В., чрез адв. И.И. от ПлАК, който счита същото за неправилно, непълно и немотивирано. Сочи, че правната и фактическата обстановка до края на 1997 г. не е спорна между страните. Със заявление по преписка С-24/18.12.1991 г. се иска възстановяване на 326,80 дка. С протокол №9/04.09.1992 г. ПК признава и определя за възстановяване 270 дка и отказва да признае 56,800 дка. РС Никопол с решение по гр.д. №70/1993 г. потвърждава отказа за 56,800 дка, като в мотивите констатира, че към 1950 г. процесните имоти са били собственост на жалбоподателя и му указва реда, по който следва да упражни правата си. На основание мотивирано предложение и по заповед на министъра на земеделието е преразгледана преписка С-24 и протокол 9/04.09.1992 г. Сочи, че РС не е обсъдил дали ОСЗГ е имала правно основание и правна възможност да прави преработка на решенията, като се има предвид, че следва да спази следните условия: 1- годишен срок от откриване на новите обстоятелства или доказателства, като при това те да са от съществено значение; 2- годишен срок от постановяване на решението, което се изменя или от влизане в сила на плана за земеразделяне. Твърди, че е ясно, че двегодишния срок от постановяване на решението е изтекъл, а не е ясно кога е влязъл в сила планът за земеразделяне. Новите доказателства не са от съществено значение, доколкото емлячният регистър е от 1936 г., а данъчните книги са от 1936-1944 г. Земеделските земи са включени в ТКЗС през 1956 г. - значителен период от време след това, поради което земите са върнати на наследниците на родителите на Р. С., което е опорочило идеите на реституционния закон. РС не е отговорил дали е могла да се използва процедурата по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, като без конкретно посочване на доказателства неправилно приема, че 1- годишният срок от откриване на доказателствата е спазен. Неправилно също се приема, че са пропуснати сроковете за обжалване, макар че процесното решение няма данни да е съобщено. По тези причини РС е постановил решение, което е в противоречие с дадените указания от Административен съд – Плевен при връщането на делото. Моли да се отмени решението, като се прогласи за нищожен административния акт, или да се отмени същият, като се констатира, че срокът по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ не е изтекъл.

По делото е постъпило възражение по касационната жалба, наименовано ”отговор на жалба” – л.л.15,16, чрез началник на ОСЗ-Никопол. В същото се сочи, че от касационната жалба не става ясно какви са пороците на съдебното решение. Решението на ОСЗГ е постановено въз основа на новооткрити писмени доказателства – открити в края на 1997 г. емлячни регистри от 1936 г., и данъчна книга от 1936-1944 г., които не са били известни на ПК-Никопол при издаване на протокол № 9/04.09.1992 г., издаден въз основа само на декларации на собствениците. В едногодишния срок по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ са проведени процедурите по чл.18 а-ж от ППЗСПЗЗ. Налице е протокол, чрез който е определен начинът на възстановяване на земеделските земи в землището – чрез публикация в Държавен вестник /ДВ/ – в бр. 75 от 24.08.1999 г. е обнародвано обявлението, че е изработена карта и регистър на имотите в стари реални граници, изложени са в кметството, указана е възможността за подаване на възражения при несъгласие. Такива възражения не са направени от касатора. Моли да се остави в сила решението на РС като правилно, мотивирано и законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът В.Р.В. се явява лично и с адв. И. Т. И. *** с пълномощно към делото. Същият поддържа жалбата. Твърди, че наследодателят е влязъл в ТКЗС през 1956 г. с 270 дка земя, като това доказателство присъства в делото, както и в гр.д.№70 от 1993 г. Другите две представени доказателства в о.с.з. са от Поземлена комисия, и видно от тях, представляваните от него страни не са били пасивни. В първото писмо, Поземлената комисия заявява, че за останала земя над 200 дка ще бъдат обезщетени с поименни компенсационни бонове. Това не се е случило и не е известно това писмо във връзка с какво е направено, но е демотивирало клиентите му да потърсят решение по съдебен ред. В следващото писмо Поземлената комисия заявява, че в 14-дневен срок е постъпило възражение до Районен съд - Никопол и че съдът ще се произнесе с решение, с което Поземлената комисия ще се съобрази. Такова възражение не е имало. Подобно дело също не е имало и това е накарало клиентите му да пропуснат срока за обжалване. Твърди, че атакуваният акт е порочен, тъй като процедурата по чл.14 от ЗСПЗЗ не е спазена. Първо, поради противоречие със съдебно решение, второ, поради неспазване на едногодишния срок, който е визиран в чл. 14 от ЗСПЗЗ, трето, поради липсата на нови доказателства, които да са от съществено значение за преразглеждане на решението и четвърто, поради неспазване изискването за уведомяване на наследниците. Прави искане при условията на алтернативност, или да се обяви акта за нищожен, или в случай, че се потвърди, да се постанови, че срокът по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ не е изтекъл, поради ненадлежно уведомяване, и да се даде възможност да предявят правата си.

Ответникът по касационната жалба Общинска служба по земеделие – гр.Никопол се представлява от юрк. Н. К. и от началника на Общинска служба по земеделие – Никопол Е. Д.. Юрк. К. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на районния съд е правилно мотивирано. Съдът е изследвал цялата фактическа обстановка. Правилно съдът е констатирал, че решението на Общинската служба по земеделие е позитивен акт. До момента ответната страна не сочи доказателства за това какво получава с този позитивен акт. Според ответника Районният съд правилно е констатирал, че са спазени всички реквизити при издаване на решението и той е стабилен акт. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Началникът на ОСЗ Никопол Д. твърди, че предмет на делото е Решение № 39/1999 г., а планът за земеразделяне няма отношение към атакуваното решение. Планът за земеразделяне е изряден във всяко отношение, що се отнася до срокове и процедура. Искането е за отмяна на Решение № 39/20.09.1999 г., като се претендират 200 дка, които няма как да се получат с обезсилване на Решение № 39/1999 г. Няма писмени доказателства, въз основа на които да стане преработката, а това е станало въз основа на данъчната книга от 1936 г., приложена към делото. Писмените доказателства, които са налични към този момент, не са съществували при издаване на предишното решение. На ниво проектоплан не е имало писмени доказателства, а признаването на 270 дка е било въз основа на клетвени декларации. Относно законосъобразността за преработка на решението, ПК е спазила изискванията на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Спазен е едногодишният срок. Писмените доказателства са открити в края на 1997 г. и точно в едногодишния срок са постановени новите решения, а именно през 1998 г. Двегодишният срок от влизане в сила на плана за земеразделяне също е спазен, тъй като, когато са променени решенията, планът за земеразделяне е бил на ниво проектоплан. Първия план за земеразделяне въобще не е влизал в сила и няма как да тече този двугодишен срок. Счита решението на Районен съд - Никопол за правилно и моли да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба Л.К.С. се явява лично. Поддържа казаното от адвокат И.. Моли жалбата да бъде уважена.

Ответниците по касационната жалба Х.К.Р., П.В.К., В.О.К., Т.О.К. и Р.Ц.В., не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

На 08.08.2013 г. в Административен съд – Плевен е постъпила жалба, наименована “искова молба” от В.Р.В. ***, с която се иска прогласяване на нищожност на решение №39/20.09.1999 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” – Никопол. По образуваното дело №807/2013 г. е постановено определение №669/08.08.2013 г., с което делото е изпратено по подсъдност на РС-Никопол. По образуваното гр.д. № 356/2013 г. по описа на РС-Никопол е постановено Решение № 10 от 27.01.2014 г., с което РС е “отменил като нищожно” Решение № 39 от 20.09.1999 г. на Общинска служба „Земеделие и гори” гр.Никопол, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Е. Н. С., бивш жител ***, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Санадиново.

С решение № 233 от 12.05.2014 г., постановено по адм.дело № 236 по описа за 2014 г. на Административен съд – Плевен, по реда на инстанционния контрол, това решение на РС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Никопол. Направена е преценка, че съдебно решение от 10.10.1996 г. по гр.д. №70/1993 г. е относимо само към решение на ПК в частта му, с която е отказано възстановяване на заявени земи, но не касае частта му относно тези земи, които са възстановени. Дадени са указания при новото разглеждане на делото да се прецени кой акт е и следва да е предмет на спора, като се съобрази дали и кога същият е връчван, с оглед преценка за срочността на жалбата; да се издирят и конституират заинтересованите страни, засегнати от акта; да приложат по делото доказателства относно цитирания план за земеразделяне на процесното землище, да извърши проверка относно влизането му в сила и да се съобразят сроковете за издаване на решението спрямо него; да извърши преценка за наличие на визираните от органа новооткрити доказателства, мотивирали го да издаде акта и да извърши преценка на законосъобразността на последното.

С решение № 166 от 14.11.2014 г., постановено по гр.д. № 234/2014 г., Районен съд – Никопол е отхвърлил като неоснователен и недоказан искът на В. Е. В. *** – наследник на Р. Н. С., за обявяване на нищожност на Решение № 39 от 20.09.1999 г. на Общинска служба „Земеделие и гори” гр.Никопол. За да постанови това решение, РС е приел, че се установява следната фактическа обстановка:

Със заявление вх.№ С 24 от 18.12.1991 г. и със заявление № С 24А от 18.12.1991 г., подадени до ПК - гр.Никопол, братът на ищцата К. Е. С. е заявил желание да му бъде възстановена собственост върху земеделски земи в землището на с.Санадиново, описани подробно в заявленията, с обща площ от 326.80 дка.

С протокол № 9/04.09.1992 г., ПК Никопол признава и определя за възстановяване правото на собственост на Е. Н. С. по отношение на 270 дка земеделски земи в землището на с.Санадиново и е отказал да признае правото на собственост по отношение на 56.800дка.

Решението в частта, в която е отказано възстановяване на собственост е обжалвано по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, пред Никополския РС. С влязло в сила решение по гр.д. 70/1993 г., РС-Никопол е отхвърлил иска.

На основание мотивирано предложение на ПК Никопол и заповед № РД 46 -1526 от 05.08.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по реда на чл. 27, ал.1 от ЗСПЗЗ, е преразгледана преписката по заявление № 24/18.12.1991 г., въз основа на която е постановен протокол № 9/04.09.1992 г. на ПК – Никопол.

С решение № 9/17.12.1998 г., ПК-Никопол се е произнесла по заявление вх.№ С 24А от 18.12.1991 г., подадено от К. Е. С., за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи възстановими стари реални граници на наследниците на Е. Н. С., като е възстановила правото на собственост в стари реални граници върху 1 имот с обща площ от 4.800 дка и е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници по отношение на 3 имота, като с протокол № 19 от същата дата ПК Никопол е определила размера и категориите на земеделските земи, правото на които ще се възстановено, чрез план за земеразделяне в землището на с.Санадиново по отношение на 10 имота с обща площ 74.600 дка. и е отказала да признае правото на възстановяване на собственост с план за земеразделяне на 23 имота с обща площ от 236.30дка /сборувани от съда/, подробно описани в протоколното решение.

С последващо Решение № 49/20.08.1999 г., ПК – Никопол е възстановила правото на собственост на наследниците на Е. Н. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху общо 3 имота, находящи се в землището на с.Санадиново и индивидуализирани по местности и площ. Посочено е, че същото решение допълва и изменя решение № 9/17.12.1998 г.

Въз основа на така установените факти, РС е направил следните изводи:

Цитираните решения не са били обжалвани в законоустановените срокове и са добили законна сила. Могат да бъдат изменяни само при условията на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ.

С жалбата е атакувано новото произнасяне, обективирано в решение № 39/20.09.1999 г. на ПК Никопол, и по - конкретно законосъобразността на процедурата по издаването на спорната заповед.

Видно от представените писмени доказателства, причината за новото преразглеждане на преписката е мотивирано предложение на ПК Никопол и заповед № РД 46 -1526 от 05.08.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по ред на чл. 27, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Извършвайки съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, РС е констатирал, че в случая оспорвания административен акт е издаден при спазване на изискуемата се от закона писмена форма за валидност. Решението е издадено от компетентен орган-Поземлена комисия-Никопол /понастоящем ОС”З”- Никопол/, която притежава и териториална компетентност – по местонахождението на реституираните имоти.

С оглед събраните по делото доказателства съдът е намерил, че не се констатират съществени нарушения в процедурата по издаване на административния акт, които да опорочават същия до степен на нищожност, което да влече отричане на неговите последици.

РС-Никопол е приел още, че обжалваното решение е постановено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ /влязъл в сила план за земеразделяне/. От съдържанието му и от изложеното в мотивите за неговото приемане е видно, че е издадено на основанието по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ в редакцията му от 30.06.1995 г. Съгласно цитираната норма на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ /редакция от 30.06.1995г./, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по този член, общинската поземлена комисия може по свой почин или по искане на заинтересованите лица да го измени в срок до една година от откриване на новите обстоятелства или новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от постановяване на решението. РС е намерил, че са налице сочените в оспореното решение основания, а именно новооткрити писмени доказателства – такива безспорно са откритите в края на 1997 г. емлячни регистри от 1936 г. и данъчна книга за периода от 1936 г.-44 г., които не са били известни на ПК Никопол при издаване на протокол № 9/04.09.1992 г. на ПК Никопол, издаден единствено въз основа на декларации от собствениците.

Според РС събрания по делото доказателствен материал сочи, че в едногодишния срок по чл.14, ал. 7 от ЗСПЗЗ от страна на административния орган са проведени процедурите по чл.18 а-ж от ППЗСПЗЗ. Налице е Протокол, чрез който е определен начинът на възстановяване на собствеността върху земеделските земи в землището на с.Санадиново. Чрез публикация в Държавен вестник административният орган е уведомил всички заявители с реституционни претенции за землището на с.Санадиново, че следва да се явят на анкетиране за уточняване границите на земеделските имоти. В ДВ, бр.75 от 24.08.1999г. ПК - Никопол е обнародвала обявлението, че е изработена карта и регистър на имотите в съществуващи стари реални граници и те са изложени в кметството, като изрично е указана възможността за подаване на възражения при несъгласие. По делото не са ангажирани доказателства В. да е присъствала на анкетирането и да обективирала по съответния ред възражения срещу изработената карта и регистър на имотите.

РС е намерил за необходимо да отбележи, че в голямата си част развитите оплаквания в конкретния казус се отнасят по-скоро до законосъобразността и правилността на решението, с което е признато и възстановявано правото на собственост на наследниците на Е.С., но с оглед пропуснатия срок за обжалването му, същото е влязло в сила и е станало стабилен административен акт.

На тези основания РС е отхвърлил жалбата против Решение 39/20.09.1999 г. на ПК – Никопол с искане за обявяване на нищожност на същото, като неоснователна и недоказана.

Установеното от първостепенния съд от фактическа страна води до следните правни изводи по отношение наведените касационни основания:

РС, разгледал делото след връщането му от касационна проверка, не е изпълнил изцяло указанията на касационната инстанция при първоначалното разглеждане на делото. От указанията РС е изпълнил само тези, отнасящи се до преценката кой акт е предмет на спора, и е издирил и конституирал заинтересованите страни, засегнати от акта; въпреки че на РС е съобщено изрично с писмо от ОСЗ /л.104 от дело №234/2014/, че няма данни за надлежно съобщение на атакуваното решение №39/20.09.1999 г., РС е приел, че по отношение на същото е пропуснат срокът на обжалване. Няма пречка да се приеме, че същото е връчено, ако от други доказателства става ясно наличието на такова връчване – например съдебно обжалване, подадена молба за препис, вписване на делба, наем или аренда на възстановените с решението земеделски земи и др.под., които действия показват, че същото решение е известно. В случая такива доказателства не са налице. Не са приобщени в цялост административните преписки по издаване на решение №39/20.09.1999 г., доколкото в съпроводителното писмо към гр.д. 356/2013 /л.л.9,10 от същото/ се сочи, че са налице две преписки, а е приложена само една; Относно плана за земеразделяне в землището на с.Санадиново, няма данни дали същият е обжалван или не, а ако е обжалван – дали е влязъл в сила към датата на постановяване на процесното решение. Основателни са наведените твърдения, че РС е нарушил процесуалните правила, тъй като не е установил фактите по делото. Не е установено кога на ПК са станали известни данъчната книга и емлячния регистър, поради откриването на които се е наложило издаване на изменителни решения на ПК. С оглед на различните твърдения по отношение на внесените земи в ТКЗС с.Осъм – ОСЗ твърди, че 270 дка по удостоверението са въз основа на декларация, а ответникът по касация – че са въз основа на документи в земеделската кооперация. От приложените по гр.д. 356/2013 /л.л.16-23/ е видно, че са подадени декларации от три лица относно притежаваните имоти от С.. Следвало е да се укаже на В. да представи копие от наличните писмени доказателства в земеделска кооперация – “Напредък” с. Санадиново /в ликвидация/, по отношение на внесените от нейния наследодател земи в ТКЗС на бившето с. Осъм, което РС не е направил.

Поради несъбиране на доказателства фактическата обстановка е останала неизяснена.

Поради изложеното, настоящият състав на АС - Плевен намира, че решението на РС - Никопол следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Тъй като решението на първоинстанционния съд е отменено повторно, в настоящето касационно производство Административен съд - Плевен ще следва да реши спора по същество. Тъй като обаче, по изложените по-горе съображения, делото не е изяснено от фактическа страна, необходимо е същото да се внесе в открито заседание и да се съберат доказателствата, посочени по-горе.

Предвид, че в производството по чл. 227, ал. 2 от АПК съдът действа като втора първа инстанция, счита за необходимо да изиска от ОСЗ-Никопол и от В. да предоставят информация и да приложат по делото всички доказателства, с които разполагат.

При новото разглеждане на делото настоящият съд ще се произнесе по направените твърдения относно спазването на материалния закон.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 227, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 166 от 14.11.2014 г., постановено по гр.д. № 234/2014 г. на Районен съд – Никопол.

Внася делото за разглеждане по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК в касационната инстанция.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2015 г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните.

Задължава в 7-дневен срок от получаване на съобщението ОСЗ-Никопол да представи:

Заверен препис на заявителски преписки С24 и С24А, и двете от 18.12.1991 г. Ако под тези номера има само една преписка, да го заяви писмено;

Да заяви писмено обжалван ли е коригираният план за земеразделяне в землището на с.Санадиново, за който е направено съобщение в ДВ, бр.75/24.08.1999 г., и ако е обжалван – кога е влязъл в сила;

Да представи писмени доказателства кога в ПК – Никопол са постъпили /с какъв входящ номер и на коя дата/ емлячен регистър на с.Санадиново и данъчна книга на с.Осъм.

Да заяви писмено налични ли са в ОСЗ Никопол доказателства, от които да е видно, че решение №39/20.09.1999 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” е известно на наследниците на Е. Н. С. – постъпили искания за издаване на препис, вписване на делба, наем или аренда на възстановените с решението земеделски земи и др.под.;

Задължава в 7-дневен срок от получаване на съобщението В.Р.В. да представи заверен препис на писмените доказателства, въз основа на които е издадено удостоверение №8/10.03.1995 г. на ЗПК “Напредък” с.Санадиново, съгласно което Е. Н. С. е приет за член на ТКЗС през 1956 г. с 270 дка земя.

Указва на В.Р.В., че при невъзможност да получи заверен препис на тези писмени доказателства, може да поиска да и бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което ЗКПУ “Напредък” с.Санадиново /в ликвидация/ да бъде задължена да представи такива доказателства.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.