Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 278 / 17 Юни 2015 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на деветнадесети
май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Като разгледа докладваното от председателя административно дело № 75 по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от Г.Н.Й. ***, срещу Решение №
1/05.01.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Плевен, с което е потвърдено
Разпореждане № 27244/03.09.2014 г. на Ръководителя на “Отдел пенсии” /ОП/ в ТП
на НОИ гр.
Плевен за отказ за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Обжалва го като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи, че претенцията и е за
отпускане на пенсия за ОСВ по реда на §4, ал.1 от КСО. Не е спорно, че
навършила необходимата възраст, и спорен е въпросът за трудовия и стаж. Сочи,
че стажът и в периода 01.02.1989 г. до 31.05.1999 г. и от 01.06.1999 г. до
31.12.1999 г. следва да се определи като втора категория. Твърди, че органът
неоснователно е приел, че , че положеният труд в тези периоди на длъжности
“организатор по подготовката и съгласуване на строителството”, “организатор по
строителството”, “организатор на строителството ТРЗ ЕИМ”, и “специалист оферти”
не попада в приложното поле на хипотезата на т.66 от Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране /ПКТП/ (отм.) – инженерно – технически работници до
началник на строителен обект включително. С решението е прието, че длъжностите
са с организационен и административен характер, което не отговаря на действителното
положение, и счита извода на органа за неправилен. Позовава се на издаденото
УП-3 №112/18.06.2001 г. на “Военно строителство инженеринг” ЕООД, клон Плевен,
удостоверение №10362/10.01.2012 г., издадено от ДВА-В.Търново, и удостоверение
изх.№108/31.03.2008 г. на “ВСИ” ЕООД,от които е видно, че за периода 01.02.1989
г. до 31.05.1999 г. е работила в поделение 42390 – гр.Плевен, което е тясно
свързано с осъществяване на строителна дейност. Впоследствие поделението е
преобразувано във “ВСИ” ЕООД, което се явява негов универсален правоприемник
със същия основен предмет в областта на строителството. Твърди, че в структурата
на поделението са влизали три строителни роти, като през периода длъжностите,
които е заемала, са били към строителни роти, а функционалните и трудови задължения
са били свързани изключително с техническото обезпечаване на строителството с
работни чертежи и проекти, разчети на необходимите материали, трудови ресурси и
механизация, ценообразуване и отчитане на строително монтажни работи за всички
технически обекти от строителната програма на ротата. Работното и място е било
непосредствено на строителните обекти, които са се изпълнявали на територията
на военни поделения, както и при извършване на жилищно строителство за нуждите
на министерството на отбраната. Счита, че при преценка на доказателствата,
събрани в хода на административното производство, не е взето предвид удостоверение
УП-3 от “ВСИ” ЕООД, клон Плевен от 18.06.2001 г., от което се установява, че за
периода 12.01.1984 г. – 31.12.1999 г. е била осигурявана за втора категория
труд с ДОО за всички осигурителни случаи. Положеният от нея труд представлява
труд на инженерно – технически работници до началник на строителен обект
включително, положен непосредствено на обект от строително - монтажната дейност
в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации, които
следва да бъдат зачетени като труд, положен при условията на втора категория.
Моли да се приеме, че са налице всички законови предпоставки за зачитане на
процесните периоди от страна на органа и
да се отмени Решение № 1/05.01.2015 г. на Директора на ТП на
НОИ-гр.Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № 27244/03.09.2014 г. за отказ
за отпускане на пенсия за ОСВ, на Ръководителя на ПО на ТП на НОИ гр. Плевен, като се върне преписката на органа за ново
произнасяне. По същество, чрез процесуалния си представител адв.Т.В.Д. ***. поддържа подадената жалба на изложените в нея
основания. Счита, че в производството са събрани достатъчно доказателства,
които потвърждават по категоричен начин, че са изпълнени условията, които са
предвидени в §4, ал.1 от ПЗР на КСО. За периода от 01.02.1989 г. до 31.05.1999
г. и от 01.06.1999 г. до 31.12.1999 г. доверителката и попада в хипотезата на
т.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.).,вкл.
и от показанията на разпитаните свидетели. Прилага
списък на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на НОИ Плевен,чрез
процесуалния си представител юрк. Ж. Т. Т. оспорва жалбата.Твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че за спорния период от 01.02.1989 г. до 31.05.1999 г. и от
01.06.1999 г. до 31.12.1999 г. жалбоподателката е полагала труд и е заемала
длъжностите „организатор по подготовка и съгласуване на строителството“,
„организатор по строителството“, „организатор по строителството ТРЗ ЕИМ“, който
не може по безспорен начин да бъде отнесен към ІІ-ра категория труд, съгласно
разпоредбата на т. 66и от отм. ПКТП – инженерно-технически работници до
началник на строителен обект включително. В конкретния случай, както е
отбелязано и в решението, се касае за длъжности с организационни и
административни функции и поради това съответните длъжности не могат да се
приравнят на инженерно-технически работници до началник на строителен обект,
работили непосредствено на строителен обект, поради което няма основание за
прилагане разпоредбата на т.66и от отменения Правилник за КТП и не следва
полагането на този труд да се счита за такъв от ІІ-ра категория. В тази връзка,
моли да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно Решение №
1/05.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен. Не възразява по направеното
искане за разноски.
След като съобрази
релевираните от жалбоподателя основания за оспорване на административния акт,
изложени в жалбата, събраните по делото доказателства и след извършена проверка
за законосъобразност на основание чл. 168 АПК във вр. с чл. 146 АПК, съдът
приема за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане: подадена е от засегнато лице в
законовия 14-дневен срок от съобщаване на решението на адресата; Същото е
съобщено на 09.01.2015 г. /л.13/, а жалбата е подадена на 20.01.2015 г., видно
от вх.№ /л.3/; атакува индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол - чл. 118 КСО във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “а” КСО.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Административното
производство е започнало по подадено заявление от Й. на 14.05.2014 г. /л.л.29-31/,
в която е поискала да и се отпусне пенсия за ОСВ по §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Към
същото са били приложени документи за осигурителен стаж, като следва: УП
№112/18.06.2001 г., издадено от “Военно строителство инженеринг” ЕООД, клон
Плевен (“ВСИ”) /л.57/, съгласно което същата е работила в периода 12.01.1984 г.-
-31.12.1999 г. – за 15 г., 11 месеца и 19 дни на длъжности ръководител на
производствена група, организатор по подс. стр-во в БНБ, организ. по инж. внедр.
дейност, организ. подс. и съгл. стр. с БНБ, организатор строит. производ.,
организатор ПТО, организ. стр-во, той и обраб. ЕИМ. Посочено е, че за този
период лицето е осигурявано за втора категория труд с ДОО за всички осигурителни
случаи. Направена е и забележка, че от 01.06.1999 г. под. 42390 – Плевен е
преобразувано във “ВСИ” ЕООД клон Плевен. Приложени са копия от трудовите
книжки на лицето /л.л.58-69/, съгласно които през процесните периоди е заемала
длъжностите ръководител производствена група, организатор по подготовка и
съгласуване на стр. БНБ, организатор производство, организатор по подг. и стр.
той и по обр. ЕИМ, организатор, организатор
в ПТО, орг., той и орг. на ЕИМ, специалист по офертите. Приложено е и
Удостоверение №10362/10.01.2012 г. на ДВИА – В.Търново /л.л.70-75/, съгласно
което Й. е служила в армията на щатна длъжност “ръководител на производствена
група” от 12.01.1984 г. до 31.07.1991 г., на щатна длъжност “организатор” от
01.08.1991 г. до 31.05.1999 г. Приложено е и удостоверение от “ВСИ” /л.16/, с
не добре четлив номер и дата на копието /от другите документи, в които е
цитирано, се установява, че с №198/31.03.2008 г./, съгласно което основна част
от дейността на Й. в периода 12.01.1984 г. до 01.06.1999 г. е била свързана с
организиране производствената дейност на обекта – ПСД, РПОИС, работни чертежи,
графици и разчети на необходимите материални и трудови ресурси и механизация,
отговаря за качеството на работата и сроковете за изпълнението и. На основание
т.66и от ПКТП за този период длъжностите, които е заемала са ІІ категория. ТП
на НОИ е изпратило писмо изх.№МП-27244/07.07.2014 г. /л.47/ до Дирекция
“Пенсии” на НОИ, в което се описват заеманите длъжности по УП3 №112, а в удостоверение
№198/31.03.2008 г. е посочено, че длъжностите попадат в т.66и от ПКТП. Получен
е отговор /л.48/, съгласно който от приложените документи е видно, че
поделението, в което е работило лицето, осъществява дейност по смисъла на т.66и
от отм. ПКТП. За правилното категоризиране на труда при пенсионирането на Й. е
необходимо да се извърши проверка в осигурителя от контролните органи на НОИ,
които да установят дали заеманите от лицето длъжности се водят по щата до
началник на строителен обект. ТП на НОИ изпраща на ДВИА писмо /л.39/, с което иска
да се провери и уточни дали заеманите от лицето длъжности в периода 12.01.1984
г. – 31.12.1999 г. се водят по щата до началник на строителен обект, като
прилага УП3 №112, трудовата книжка и писмото от Дирекция пенсии на НОИ. На това
писмо ТП на НОИ получава отговор /л.40/, с коригирано удостоверение
№6344/4.08.2014 г., с прилагане на същото, като данните в това удостоверение
/л.л. 41-46/ по отношение на периодите на работа и полученото възнаграждение са
идентични с предходното удостоверение №10362/10.01.2012 г. Постановено е
разпореждане №27244/03.09.2014 г. на “ОП” /л.49/, като със същото е отказано отпускане
на пенсия за ОСВ. Направена е преценка, че лицето отговаря на изискването за
възраст по §4, ал.1 ПЗР на КСО, но не отговаря на условието за 15 години стаж
втора категория. Посочено е, че за стажа в периода 01.02.1989 г. – 31.12.1999 г.
няма категорични доказателства, че са до началник на строителен обект, каквото
е изискването на т.66и от ПКТП. Направен е извод, че стажът втора категория е
само 5 години, 8 месеца и 22 дни, поради което е отказано отпускане на пенсия
за ОСВ. Няма данни по делото кога е връчено разпореждането, но на 02.12.2014 г.
/преди изтичане срока за оспорване, дори ако се приеме, че е връчено на датата
на издаването му/ е подадена жалба по административен ред /л.л.51,52/. В същата
се твърди, че трудът в процесните периоди е втора категория, доколкото
представлява труд на инженерно-технически работници до началник на строителни
обект включително, положен непосредствено на обект от строително – монтажната
дейност в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации.
По жалбата е постановено процесното решение /л.л. 77-79/. След излагане на
фактите е посочено, че длъжностите, заемани в периода 01.02.1989 г. –
31.12.1999 г. са с организационни и административни функции и не могат за се
приравнят на инженерно-технически работници до началник на строителен обект,
работили непосредствено на строителен обект, поради което няма основание за
прилагане на разпоредбата на т.66и от ПКТП и труда да следва да се зачете като
втора категория. Направен е извод, че е навършена изискуемата възраст по §4,
ал.1 от ПЗР на КСО, но не е налице изискуемият стаж І или ІІ категория, както и
изикуемият сбор от възраст и стаж – 94, поради което правилно исканата пенсия е
отказана. Посочено е, че няма изискуемата възраст, и въпреки че има изискуемия
стаж, не може да се пенсионира по общия ред на чл.68, ал.1,2 от КСО. На тези
основания жалбата е отхвърлена и разпореждането – потвърдено.
По делото са
приобщени писма на ДВИА /л.101/ и на “Конфирма” АД /правоприемник на ВСИ ЕООД/
- л.103, съгласно които не са съхраняват длъжностни характеристики на Й..
По делото са
разпитани двама свидетели. Св. А. А. Т. познава Г.Й. ***, което през 1999 г. е трансформирано
във „Военно строителство инженеринг“, работили са заедно. Св. е работил там от
04.04.1989 г. до ликвидирането му като предприятие. Й. е била „помощник
технически ръководител“, а св. е бил „технически ръководител“ на обекта, на
всички обекти, които е строило поделението, а жалбоподателката е била негов
заместник. Водела се е „помощник технически ръководител“. През годините
различно се е казвала длъжността. Работното й място е било на обекта - в
канцеларията до обекта, където е строителната площадка, във с фургон или барака.
Занимавала се е с доставката на материали, правела е графици, отчет на труда и
неизменно е била с тях. Задълженията им са били отразени в длъжностни
характеристики. Работата им се е припокривала, но жалбоподателката е била под св. в йерархията.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. Л. познава
жалбоподателката от 1986 г., когато е постъпил на работа в под.42390 гр. Плевен
като „ръководител производствена група“. Работното им място се е намирало на
територията на различните обекти. Работното място на Й. е било във фургоните на
обекта, който се изгражда в момента. Правела е заявки за доставки на материали,
заявки за машини, заявки от складовете. Работата й от 1989 г. до 1999 г. е била
една и съща, независимо от промяната на наименованието на длъжността.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи.
Съгласно
чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3
от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното
решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира,
че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО.
Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3
от КСО.
Потвърденото
с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място
орган.
Оспореното Решение е
писмено, но предвидената от закона писмена форма не е спазена с оглед мотивите.
По отношение на мотивите,
спазване на административно производствените правила и материалния закон съдът
съобрази следното:
Няма спор между
страните, а и се установява от събраните доказателства, че Й. е навършила
изискуемата възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Спорен е въпросът за изискуемия
стаж ІІ категория, като ръководителят на отдел “Пенсии” е приел, че за
трудовият стаж в периодите 01.02.1989 г. до 31.05.1999 г. и от 01.06.1999 г. до
31.12.1999 г. няма категорични доказателства, че са до началник на строителен
обект включително, съгласно изискванията на т.66и от ПКТП. В процесното решение
е изложен и допълнителен мотив, че заеманите в тези периоди длъжности са с
организационни и административни функции и не могат да се приравнят на
инженерно-технически работници, работили непосредствено на строителен обект.
Тези изводи на пенсионните органи са необосновани с оглед събраните по
преписката и делото доказателства. При разглеждане на заявлението за пенсия
ръководителят на “ОП”, и при неговото обжалване Директорът на ТП на НОИ е следвало
да зачетат материалната удостоверителна сила на представените официални документи.
Такъв документ е и приобщеното по преписката Удостоверение №112/18.06.2001 г. на
“ВСИ” ЕООД, клон Плевен /л.15/. В последното е посочен периодът на работа в
предприятието – 12.01.1984 г. - 31.12.1999 г., посочени са заеманите длъжности,
както и че за целия този период лицето е осигурявано за втора категория труд за
всички осигурителни случаи. Съдът съобразява, че това удостоверение е издадено
кратко време след преобразуването на военното поделение, когато за характера на
трудовата дейност в същото е имало достатъчно доказателства, обусловили
приемането от работодателя на ІІ категория на труда. Опитите на съда и
административния орган да съберат такива доказателства към настоящия момент са
неуспешни, доколкото в правоприемника на “ВСИ” ЕООД – “Конфарма” АД, са
предадени ведомостите за заплати, но не и длъжностните характеристики, от които
може да се направи извод за извършваната трудова дейност /писмо на л.103/.
Такива длъжностни характеристики, които са документи с временен срок на съхранение,
не са предадени и в ДВИА, видно от писмото на ДВИА на л.101. Следователно
писмени доказателства, които описват полагания труд в процесния период, не са
запазени, с изключение на удостоверението от “ВСИ” ЕООД, удостоверяващо не само
периодите на полагане на труда, но и неговата категория. Самият работодател и
осигурител е преценил, и то още по време на полагането на труда, че същият
попада в хипотезата на труд ІІ категория, поради което е внасял осигурителни
вноски за ІІ категория. След като осигурителят е направил такъв извод, за опровергаването
му не е достатъчно да няма събрани доказателства в подкрепа на характера на
труда като ІІ категория. Доколкото този характер е посочен и отразен като ІІ
категория в официален свидетелстващ документ, съдържанието на същия документ може
да бъде оборено само по предвидения в закона ред. В случая пенсионните органи
нито са оспорили по предвидения в ГПК ред това удостоверение, нито са провели успешно
доказване на твърденията си. По тази причина съдът е длъжен да зачете неговата
удостоверителна сила. Като не е зачел тази материална удостоверителна сила,
ръководителят на “ОП” е издал незаконосъобразно разпореждане. Като е потвърдил
същото, игнорирайки материалната удостоверителна сила на УП3 №112/18.06.2001 г.
на “ВСИ” ЕООД, клон Плевен, директорът на ТП на НОИ е издал незаконосъобразно
решение.
Следва да се посочи,
че твърденията в процесното решение, че Й. е заема длъжности с организационни и
административни функции, не са доказани. Няма никакви доказателства, че Й. е
имала административни функции, уредени в действащия към онзи момент Закон за
административното производство /отм./. Органът явно счита, че в труда на инженерно-техническите
работници, попадащ под разпоредбата на т.66и от ПКТП няма нищо организационно.
Напротив, тяхната дейност е от изключително организационен характер, доколкото
именно те, въз основа на своята квалификация и длъжност, организират
строителството, като въз основа на съответните проекти дават нареждания на
физическите извършители как да осъществят строителството - къде да се разположи
сградата, на каква дълбочина да изкопаят основите, на каква височина да се
зида, какви материали да се използват, в каква последователност да се извършват
отделните строителни дейности и т.н. Специалистите от инженерно-техническия
персонал непосредствено контролират и извършената работа, като следят за съответствието
и с плановете, с изискванията за качество, съобразяват необходимия брой работници
и материали за извършването и в предвидените срокове за осъществяване на
строителството. Тази дейност не е административна, както счита органът. Тя е и
организационна, но именно тази организационна дейност законодателят има предвид
в разпоредбата на т.66 и от ПКТП /отм./, доколкото инженерно-техническите кадри
не извършват дейност на просто материално изпълнение – бъркане бетон, редене на
тухли, поставяне на дограма и пр., а нареждат извършването и осигуряват
средства за извършването отделните строителни дейности, като контролират извършваните
дейности и отразяването им в изискуемата по закон или от инвеститора документация.
Незачетеният стаж за
процесния период е 10 години и 11 месеца, които прибавени към признатия от
органа стаж ІІ категория в размер на 5 години, 8 месеца и 22 дни са повече от
15 години, поради което за Й. е налице изискуемият стаж ІІ категория от минимум
15 години по §4, ал.1 от ПЗР на КСО.
С оглед на
изложеното, процесното решение е немотивирано, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото не е отчетена материалната
доказателствена сила на официален документ, и несъобразено с материалния закон,
поради незачитане на материалната удостоверителна сила на същия официален
документ. Същото следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него
разпореждане. Делото не може да се реши по същество, поради което следва да се
върне като преписка на ръководителя на “ОП”, за постановяване на ново
разпореждане, при съобразяване с мотивите на настоящето решение. Съгласно
чл.174 АПК, в такъв случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне.
С оглед на факта, че са събрани необходимите доказателства, следва произнасянето
да стане в едномесечен срок от влизане в сила на решението.
При този изход на
делото, основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателката
за присъждане на разноски съгласно представения списък /л.107/. За адвокатско
възнаграждение са посочени и доказани като заплатени 250 лева /пълномощни на
л.л.89 и 106, като посочените суми съгласно същите пълномощни са заплатени/.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1/05.01.2015 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт-гр.Плевен и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 27244/03.09.2014 г. на ръководител на
“Отдел Пенсии” в ТП на НОИ-Плевен.
ВРЪЩА преписката на ръководител на “Отдел Пенсии” в ТП на
НОИ-Плевен за постановяване на ново разпореждане съобразно мотивите на
настоящето решение, в едномесечен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт-гр.Плевен
да заплати на Г.Н.Й., ЕГН ********** сумата 250 /двеста и петдесет/ лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАС на РБ чрез Административен
съд-Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: