РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Плевен, 30 Март 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети март две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА ПЕЦОВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар Д.Д.
и с участието на Йорданка Антонова –прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа
докладваното от председателя касационно административно дело № 71 по описа на
съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на В.Н.И. ***, против решение № 201/31.10.2014 г. на Районен съд /РС/ на гр. Кнежа,
постановено по н.а.х.д № 140/2014 г., с което е изменено Наказателно постановление
/НП/ № 1 от 24.03.2014 г. на Главен директор на ГД „Охрана” към Министерство на
правосъдието гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, чл. 406 и
чл. 408, ал. 2 от ЗСВ и чл. 9, ал. 3, т. 26 от Правилника за устройство и
дейността на ГД „Охрана”, на В.Н.И.,***, на длъжност адвокат в АК – Враца, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за
нарушение по чл. 55, ал. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 393, ал. 1 от ЗСВ,
извършено на 03.01.2014 г. в гр. Оряхово, като намален размера на наложената
глоба на 50 /петдесет/ лева.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното
решение, като произнесено при нарушение на закона и при допускане на съществени
нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита, че наложеното му наказание
е явно не справедливо и моли да бъде отменено и делото да бъде решено по
същество, като бъде уважена жалбата му против НП или да бъде върнато делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона при по-нататъшното разглеждане на
делото, като за да бъде разгледана по същество жалбата му да му бъде дадена
възможност да упражни конституционните си и законови права. Счита, че
обжалваното решение е произнесено без съдебният състав да е ценил и обсъдил
нито едно от посочените и представени от него гласни и писмени доказателства,
без да е ценено и обсъдено, нито писменото изложение на касатора относно това,
каква е обективната истина, нито правните му аргументи, които е изложил в хода
по същество, нито дори противоречащите обяснения дадени лично пред съдебния
състав на двете служителки на РС – Оряхово, нито противоречивите обяснения на Ю.
К., дадени също пред съдебния състав и много други съществени процесуални
нарушения. Счита, че обжалваното решение е произнесено и в противоречие на
многобройната съдебна практика по сходни казуси, при която районните съдилища
спазвайки строго формалния характер на производствата по издаване на НП, ги
отменят дори само на основанието, че не са описани в НП.
Касаторът - редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява
лично. Моли. да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд гр. Кнежа и делото
да бъде решено по същество, като бъде уважена жалбата му против НП или делото
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона при по-нататъшното разглеждане на делото.
Посочва, че фактите, на които се позовава в днешното съдебно заседание се намират на стр. 8,9, 10,11, 12 и 13 от
делото. Сочи, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление е написано, в
какво се състои неговото неизпълнение на устното полицейско разпореждане. Счита, че не са посочени
никакви доказателства, на които
административно-наказващият орган или
актосъставителят се позовават, за да се
постанови този акт или наказателно
постановление.
Ответникът – ГД „Охрана” към Министерство на правосъдието
гр. София, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната
жалба следва да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.
Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав,
намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се
явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Районен съд Кнежа е установил, че на
03.01.2014 год. към 10.30 часа В.И., в
качеството си на адвокат от Адвокатска колегия Враца, посетил деловодството на
Районен съд гр.Оряхово. Обърнал се към деловодителя Е. И., като поискал да разбере има ли произнасяне
от съдията-докладчик по негова молба за снабдяване с преписи от документи по
наказателно дело, по което е бил служебен защитник. Съдебният служител
уведомила адв. И., че все още няма произнасяне, т.к. съдията е в отпуск. Тогава
И. пожелал да получи копия от документи по друго дело, а
деловодителката му обяснила, че следва да подаде писмена молба за това. В
този момент адв. И. реагирал емоционално, като повишил тон и обвинил съдебния
служител, че му пречи да си върши работа. Деловодителката излязла от
деловодството на съда. Малко след това се върнала със Ю. К., на длъжност
сътрудник по охрана към ОЗ „Охрана” гр.Враца, с месторабота РС – Оряхово. Последният
пожелал да разбере в какво се състои проблема, но в това време В.И. започнал да
звънни на тел.112, като поискал съдействие от органите на полицията с
оплакване, че деловодителката от Оряховски РС възпрепятства работата му и
злоупотребява със служебното си положение, както и че в съда се вършат
нередности. Непосредствено след това, от страна на И. последвали позвънявания
до Председателя на ОС гр.Враца, АК – Враца и Началника на ОЗ „Охрана” –
гр.Враца със същите оплаквания. Жалбоподателят телефонирал и на съпругата
си, която повикал в деловодството на съда да му бъде свидетел. По повод
подадения сигнал на тел.112, на място пристигнали двама служители от РУП – Оряхово.
В тяхно присъствие И. продължил да изразява недоволството си от работата на
съдебната служителка, с твърдения за лично отношение и др. Укоримо било и
пренебрежителното му отношение спрямо служителя на ГД „Охрана” – полицай К., който се опитвал да го успокои и го помолил да излезе
от деловодството на съда, но жалбоподателят категорично отказал, като продължил
да отправя обиди по адрес на съдебни служители. Възникналият конфликт наложил
да бъде временно преустановена работата с граждани. В деловодството влязъл и административният
ръководител на РС – Оряхово, който в желанието си да разбере и разреши проблема
също получил обвинение от И., че върши престъпления по делата си, че му пречи
да защитава клиентите си и т.н. Последвал опит да се убеди И. да се успокои и
да не нарушава реда в сградата на съда, като същият бил помолен да напусне
деловодството, но без резултат. По този повод Председателят на РС Оряхово поискал съдействие от съдебната охрана – полицай К., да изведе лицето. От своя страна, Ю. К., в качеството
си на сътрудник по охрана към ОЗ „Охрана” гр.Враца, разпоредил устно на касатора
И. да напусне помещението, тъй като пречи на работния процес и гражданите.
Последният отново не се подчинил и заявил, че ще остане в деловодството, докато
си свърши работата. За случая К. информирал по телефона ръководството на ОЗ „Охрана”
гр.Враца. По-късно същия ден св. Г. Т., на длъжност инспектор „охрана сгради” към
ОЗ „Охрана” – Враца, посетил Районен съд – гр.Оряхово. Провел разговори с
Председателя на съда, съдебните служители и жалбоподателя, при които била потвърдена
докладваната от полицай К. фактическа обстановка.
Въз основа на лично извършената по случая проверка и
писмените доказателства, събрани в хода на проверката по докладната записка на
сътрудника по охрана – Ю. К., след надлежно изпратена до касатора В.И. покана,
на 26.02.2014 год. в сградата на РС – Оряхово Г. Т. съставил на В.И. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 1/26.02.2014г., за това, че на 03.01.2014 год. около
10:40 ч. в гр.Орчхово, ул.”Арх. Цолов” № 47, в сградата на РС – Оряхово, в
помещението на деловодството /стая № 4/, не е изпълнил устно полицейско
разпореждане да не нарушава реда в деловодството и да напусне помещението на
същото, за да се възстанови обслужването на граждани, издадено от изпълняващия
задължения по охрана на съдебната сграда полицай Ю. Ф. К. – сътрудник по охраната в ОЗ „Охрана” гр.Враца, с което
виновно е нарушил чл. 55, ал.4 във вр. с чл. 393, ал.1 от ЗСВ. АУАН бил
съставен в присъствието на св. М. Г. Ц. и св. М. Е. Г. – очевидци на нарушението. При съставяне на
Акта присъствали и свидетелите В. С. И. и А. Е. А.. АУАН бил надлежно предявен на В.И. и същият
го подписал с писмени възражения, че посоченото не отговаря на обективната
истина, защото не е имало никакво полицейско разпореждане към него и акта е
съставен от заинтересован орган, след като е направил отвод на актосъставителя.
Допълнително се е възползвал и от правото по чл. 44, ал.1от ЗАНН, като депозирал писмени възражения, в които посочил, че
отразеното в акта не отговаря на истината и целенасочено е бил набеден в
извършване на нарушение. Посочил още, че както магистрати и съдебни служители в
РС – Оряхово, така и служители на ОЗ „Охрана” – Враца злоупотребяват със
служебното си положение и превишават властта си, именно с цел набеждаването му
в извършване на нарушението.
Възраженията не били приети от
административно-наказващия орган, като такива оборващи направените в акта
констатации и въз основа на съставения АУАН Гл. директор на ГД „Охрана” към
Министерство на правосъдието – гр.София, издал Наказателно постановление № 1 от
24.03.2014 год., с което на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН, чл. 406 и чл. 408,
ал.2 от ЗСВ, и чл. 9, ал.3, т.26 от Правилника за устройство и дейността на
Главна дирекция „Охрана”, на В.Н.И. ***, адвокат от АК гр.Враца, е наложена
Глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение по чл. 55, ал.4 от ЗМВР във вр.
с чл. 393, ал. от ЗСВ, като текстово описал същото така, както е изписано то в
АУАН.
За да потвърди последното РС Кнежа, след като направил
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително
характера на административното наказване, достигнал до извода, че В.И. от
субективна и обективна страна е извършил вмененото му деяние, а именно не е
изпълнил устно разпореждане да напусне деловодството на съда, за да се
възстанови обслужването на гражданите. Касателно компетентността на
актосъставителя и на отправилият устното разпореждане полицай К., РС Кнежа приел, че същите са материално компетентни на основание чл. 393,
ал. 1 от ЗСВ във вр. с чл. 391, ал. 3 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 21 от 08.03.2014г.),
при което мотивирано отхвърлил направените от И. в тази насока възражения.
Според РС Кнежа не били допуснати съществени
процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на
обжалваното НП, които да са довели до опорочаване на последното и до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Спорното разпореждане било дадено
от служебно лице на ГД "Охрана" към МП, Областно звено гр. Враца и е било в
рамките на служебните му задължения за охрана на реда в сградата и всички
служебни помещения на съда. Същото е целяло да преустанови нарушаването на реда
в служба „Деловодство” на РС – Оряхово от В.И., който в нарушение на правилата
за вътрешния ред в съдебната сграда е влязъл в саморазправа с деловодител на
съда, а в последствие и с магистрат от същия съд. Районният съд е преценил, че наложеното наказание не
съответствало на тежестта на извършеното нарушение и не е било правилно
индивидуализирано по критериите на чл. 27 от ЗАНН, поради което изменил
процесното наказателно постановление като намалил наложената глоба от 100 лева
на 50 лева.
Административният
съд Плевен намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, липсват
касационни основания за неговата отмяна.
Представените
пред касационната инстанция доказателства – сведения от Е.
П. И. и И.
К.-С. потвърждават
изцяло приета от решаващия съд за установена фактическа обстановка.
Представените други доказателства – постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство от 15.09.2006г. на Военно окръжна прокуратура Плевен,
протокол от съдебно заседание от 22.06.2009г.
по нахд 121/2008г на РС-Оряхово, обяснение от А.
Е. А., доклад от
разследващ полицаи И.П. от 29.03.2013г. са неотносими към предмета
на делото, тъй като се отнасят до други случай от работа на касатора като
адвокат.
Както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, видно
от справки на л. 26-27 от въззивното дело, в кръга на тяхната материална и
териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието е правилно
установено в административнонаказателното производство, както пред наказващия
орган, така и пред първата съдебна инстанция. Нарушението е точно и пълно
описано в АУАН и НП и се подкрепя от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение, за което е наложено наказание,
определено съгласно приложимата санкционна норма. Районният съд, при
съблюдаване изискванията на чл. 27 от ЗАНН аргументирано е намалил наложената
глоба, поради което по мнение на касационният състав административното
наказване ще изпълни целите и задачите си.
Неоснователни
са направените в касационната жалба възражения, както и в представеното писмено
становище такива. Основните такива се свеждат до това, че не са събрани,
обсъдени и ценени търсените и представените от защитата доказателства, а именно
не е установена компетентността на Ю. К. в контекста да издава устни
разпореждания; не е изискан запис от системата на телефон 112; в АУАН и НП не е
посочено в какво е било устното разпореждане, което не е изпълнено, в която
връзка е и неправилната правна квалификация на деянието; искане да бъдат ценени
всички направени от касатора доводи, включително такива свързани с наказателни
и административно наказателни производства.
Противно на
становището на касатора, РС Кнежа е отговорил на всички поставени въпроси. На
първо място в АУАН № 000823/26.02.2014г.,
както и в НП № 1/24.03.2014г. напълно ясно и разбираемо е посочено, че устното
разпореждане е: “да не нарушава реда в сградата и да напусне помещението”.
Напълно доказано е от решаващия съд, че точно това разпореждане е дадено и не е
изпълнено от настоящия касатор, последният лично представи доказателства пред
настоящия съд, които потвърждават установените факти. Разпореждането е дадено
от изпълняващия охрана на съдебната сграда полицай Ю. К.. Доколкото същият е
полицай и по арг. от чл. 393, ал. 1 във вр. с чл. 391, ал. 3 от ЗСВ във вр. с
чл. 55, ал. 1 от ЗМВР (отм) в ред. ДВ, бр. 70/09.08.2013г. същият, при
изпълнение на поставените му функции и задачи има право да издава разпореждания
на физически и юридически лица. Разпорежданията са писмени и устни, като при
невъзможност да се дадат в тези форми закона е предвидил и разпореждане с
конклудентни действия - чл. 55, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР (отм.). Неизпълнението на
същите се санкционира, която санкция е инкорпорирана в чл. 406 от ЗСВ.
Следователно материалния закон е издирен и приложен правилно от решаващия съд.
Правилно РС
Кнежа е установил, че искането на И. за събиране като доказателство на копие от
звукозаписа на обаждането към телефон 112 е ирелевантно за случая.
Действително, жалбоподателят и настоящ касатор не е уточнил какви обстоятелства
ще установява със събирането на тези доказателства, при все, че не се спори
дали се е обаждал на този телефон. Извън горното, по мнение на настоящият състав,
конкретното обаждане на тел. 112 в случая е представлявала явна злоупотреба с
възможностите на системата за спешни повиквания.
По тези съображения, съдът намира, че решението на Районен съд Кнежа е
валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201/31.10.2014 г.,
постановено по н.а.х.д. № 140 по описа на Районен съд на гр. Кнежа за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.