РЕШЕНИЕ 149

гр. Плевен, 2 Април 2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 68/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.  

Образувано е по жалба на С.Т. *** срещу мълчалив отказ на Главния прокурор на Република България за предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ по заявление от 08.12.2014 г.  

Жалбоподателят иска да бъде отменен мълчаливия отказ на Главния прокурор и последният да бъде задължен да отговори на поставените въпроси. Счита, че зададените въпроси са от изключително значение не само за жалбоподателя, но и за цялото общество. Счита, че е незаконосъобразно административен орган да отказва отговор по ЗДОИ.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Моли, да бъде отменен отказа на Главния прокурор, тъй като въпросите, които е задал касаят спокойствието и работата на служителите на прокуратурата. Счита, че това влияе пряко и директно на гражданите, които се обръщат към този важен държавен орган. Сочи, че писмото е изпратено, документирано е, получено е, дори в делото е придружено с кратък анонс, че има повторно изпратени искания, но не са приложени. Счита, че ако административният орган е имал желание да отговори е щял да отговори, въпреки, че е изпратено повторно, но явно нямат желание да отговорят. Счита, че ЗДОИ е много мощно средство за осъществяване контрол на държавното управление и той се възползва от този закон и по него има право да иска информация, която не е депозирана на някакъв носители, но е възможно да бъде дадена. Моли да бъде задължен Главният прокурор като административен ръководител на тази структура да отговори на поставените въпроси.

Ответникът – Главният прокурор на Република България, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Заместникът на Главния прокурор при ВКП – П. Б., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура, гр. Плевен дава заключение, че предмет на разглеждане в настоящото съдебно заседание е искането с писмо заведено в администрацията на Главния прокурор с вх. № 8706/29.12.2014 г., с което жалбоподателят е настоял и поискал отговор на въпросите кой, кога и защо е изтрил писмото му, като под писмо се има предвид заявление с дата 29.10.2014 г. Сочи, че се обжалва обстоятелството, че Главният прокурор с мълчалив отказ на практика е отказал да даде отговор на това писмо. Счита, че поисканата от жалбоподателя информация за това кой, кога и защо е изтрил заявление за достъп до обществена информация не може да бъде определена като обществена информация по смисъла на ЗДОИ, още повече, че такова заявление не е постъпвало. Моли, да бъде оставено без уважение така направеното искане от страна на жалбоподателя и да бъде оставена неговата жалба без уважение.

Съдът намира, че жалбата е допустима за разглеждане. Възражението на процесуалния представител на ответниците /становище л. 24 от делото/, че заявление от 08.12.2014г. за достъп до обществена информация със заявител – Странил Т. не е регистрирано в Прокуратура и поради това не е възникнало задължение на Главния прокурор на Р.България да се произнесе, е неоснователно. Няма спор между страните, че електронния адрес press@prb.bg е адрес за контакт с Прокуратурата на Р.България. Този адрес за контакт е публично оповестен на интернет страницата на Прокуратурата на Р.България - http://www.prb.bg/bg/kontakti/. Жалбоподателят е представил разпечатка от електронно писмо от Д. Ц. – мениджър екип Контактен център на Майл.БГ ЕАД, съдържащо параметричната информация, съпровождаща, изпратено от него на 08.12.  електронно съобщение до електронен адрес: press@prb.bg. Параметричната информация показва /л.36 от делото/, че на 08 декември в 01:28:29 от електронен адрес strahilt@mail.bg e изпратено съобщение до press@prb.bg, което е получено на мейл сървъра на Прокуратурата /relay=mail.prb.bg[212.122.188.92]/ и се очаква този сървър да го обработи. Статусът на обработката на съобщението е ОК /status=send (250 2.0.0 Ок)/. Информацията от това писмо кореспондира с приложено към жалбата – копие на екрана /на клиентски компютър/, на който е конфигурирано и изпратено писмото /л. 13 гръб от делото/. От последното се разбира, че 08 декември 2014 в 01:28 от електронен адрес strahilt@mail.bg e изпратено съобщение до Гл. прокурор - press@prb.bg и че съобщението съдържа един текстов документ /Word формат с наименование – чете се частично – „ZDOI 2 Gl Pro…”/ с размер 47 КВ. Налице е противоречие на посоченото с представена от ответниците докладна записка от М. А. – директор „Публична комуникация при Администрацията на Главния прокурор /л. 27 от делото/, според която по електронна поща са постъпили 4 броя заявления от С.Т. /изброени по дати/ и между тях няма такова с дата 08.12.2014г. Съдът не кредитира с доверие данните от тази докладна записка, поради противоречие със становище на процесуалния представител на ответниците /л.23 от делото/. В последното е посочено в текста: „към писмо от 21.01.2015г не са регистрирани прикачени файлове” с индекс 1 под черта е посочено, че към заявлението от 21.01.2015г. „са прикачени две /други/ заявления с отбелязани върху тях дати -29.10.2014г. и 08.12….”. Налага се извод, че 08.12.2014г. жалбоподателят е изпратил електронно съобщение с прикачен към него текстов документ до електронната поща на Прокуратурата на Р.България, което е получено от неин сървър, защо това съобщение не е регистрирано, не е ясно. Липсата на данни за неосъществена регистрация на това електронно съобщение, постъпило на сървър на Прокуратурата, не може да обоснове извод за неполучаване на съобщението въобще. Съдът приема, че случаят е аналогичен на писмо до институция /административен или друг орган/, изпратено по пощата с обратна разписка – обратната разписка се е върнала при изпращача, с отбелязване, че писмо е получено в институцията, какво е станало след това, регистрирано ли е това писмо в деловодството, изминало ли е вътрешнослужебния път и т.н. не е от значение. Това е въпрос на вътрешна организация и контрол, които не могат да повлияят отрицателно на възникналото пръвоотношение между изпращача на писмото /заявител/ и неговия адресат /административен или друг орган/. От датата на отбелязването в обратната разписка, започва да тече за органа срокът за отговор на писмото /издаване на административен акт и др/. В случая Главният прокурор на Република България е бил сезиран с искане за достъп до обществена информация на 08.12.2014г. /л. 36 и л. 13 от делото/ и съгласно чл. 28, ал.1 от ЗДОИ е бил длъжен да се произнесе в срок от 14 дни, т.е. до 22.12.2014г., от когато започва да тече срока по чл. 149, ал.2 от АПК. Главният прокурор не се е произнесъл, в посочения срок, формиран е мълчалив отказ, жалбата, срещу който е подадена на 20.01.2015г., видно от разпечатка от електронна поща на л.3 от делото /представено от ответниците/, поради което жалбата е допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

ЗДОИ определя правилата, съгласно които се осъществява правото на достъп до обществена информация на гражданите. В чл. 3 ат ЗДОИ са посочени задължените субекти, които са дължани да предоставят такава информация. Нормата определя, че задължени субекти са всички „държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите".” Съгласно тази правна норма на закона, Главният прокурор е задължен субект по ЗДОИ. Задължените субекти са длъжни да се произнесат писмено по всяко искане за достъп до обществена информация. Този извод се налага при тълкуването на чл. 28, ал.2, съгласно който органите „вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.” Законът поставя и задължителни изисквания за форма и съдържание на решение за предоставяне или отказ до исканата информация /чл. 34 и 37-39 от ЗДОИ/. Задълженият субект е длъжен да отговори в определения 14 дневен срок от закона дори ако счита, че не разполага с необходимата информация. Ако друг орган разполага с нея, законът възлага задължение на първоначално сезирания орган по чл. 32 от ЗДОИ, съгласно което той препраща съответно заявлението до органа, който разполага с информацията, „като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице.” Всички посочени правни възможности, регламентирани от ЗДОИ налагат извода, че задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти не могат да мълчат и във всички случаи дължат писмено уведомление /решение/ до заявителя поискал достъп до информация, включително при отказ. Налице е законов императив, който не може да бъде дерогиран. С оглед изложеното, мълчаливият отказ на Главния прокурор да се произнесе по искане за достъп до обществена информация от жалбоподателя, изпратено по електронна поща на 08.12.2014г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната на ответниците за произнасяне.

В заявлението на жалбоподателя за достъп до обществена информация са поставени 6 въпроса относно ползваните сгради и помещения на от Прокуратурата /АП, ОП, РС/, както и относно осигурените условия на граждани и адвокати да се запознават с преписките си и относно справки за общ брой досъдебни производства и други конкретни по видове преписки.

Органът дължи произнасяне по всеки от 6-те въпроса, дали е обществена информация, ако „да” в какъв обем ще предостави достъп до същата, като изложи конкретни мотиви за всяка точка. При отказ за предоставяне на информация за някои или за всички точки мотивите също следва да са конкретни / по всяка точка/, ясни  и точни.

При този изход на делото претенциите на присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя е основателна и следва да бъде уважена. Жалбоподателят е направил разноски за държавна такса за завеждане на административно дело в размер на 10 лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

 

РЕШИ:

                  

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Главния прокурор на Република България за предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ по заявление от 08.12.2014 г., изпратено чрез електронна поща от С.Т. ***  /strahilt@mail.bg до press@prb.bg/.

ВРЪЩА преписката на Главния прокурор на Република България за произнасяне.

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България да плати на С.Т. *** с ЕГН ********** сумата от 10 /десет/ лава като разноски по административно дело № 68 по описа на съда за 2015г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                                              

 

                                                                  СЪДИЯ: /п/