РEШЕНИЕ

№ 236

гр.Плевен, 20.05.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело № 65 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от В.М.И.,*** срещу заповед №РД-11-205/02.12.2014 г. на Кмета на Община Плевен, с която оспорващата е настанена да ползва общинско жилище в гр.Плевен, ул. XXX, състоящо се от стая и баня с тоалетна.

В жалбата се посочва, че оспорващата е собственик на отчужден със заповед № 427/07.02.1980 година на председателя на Общински народен съвет Плевен недвижими имот, като е определена цена на притежаваната идеална част на отчуждения недвижим имот, като е посочено, че обезщетението е жилище от две стаи и кухня. Посочва, че тъй като не е обезщетена с жилище, посочено в заповедта, то е настанена в общинско жилище в ж.к Сторгозия, като не е налице и до настоящия момент обезщетение за отчуждения имот. Посочва, че в общинското жилище, в което е настанена от 2002 година в ж.к Дружба, XXX е от фонд „Продажби” и основанието за настаняването й е именно обстоятелството, че не е обезщетена за отчуждения имот и това обстоятелство следва да бъде съобразено от административния орган при издаване на оспорената заповед. Излага съображения, че жилището , в което се настанява с оспорената заповед няма характеристиките на жилище, няма осигурено ел. захранване и вода и не установен механизъм на заплащане на разходите. Посочва, че е пенсионер, няма удобна транспортна връзка. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

По делото е ангажирано становище от страна на процесуален представител на кмета на Община Плевен. Излагат се в хронология обстоятелствата по издаване на оспорената заповед, като по същество се счита подадената жалба за неоснователна. Излага се довод, че съгласно чл.20, ал. 2 от Наредба №18 на Общински съвет Плевен органът по настаняване може служебно да издаде настанителна заповед за преместване в друго общинско жилище, което да е съобразено с приетите квадратни метри жилищна площ за едночленно семейство, като преценка на органа е, в какво жилище да бъде преместено лицето. В случая оспорващата през юли 2014 година е подала заявление за продължаване на срока на договора й, като комисията на заседание на 17.11.2014 г е решила да бъде преместено лицето в друго жилище, тъй като обитаваното до този момент надвишава жилищната нужда на И.. Посочва се, че това решение е взето при условията на оперативна самостоятелност, тъй като управлението на общински жилище се извършва с оглед най-уместното им ползване. Излагат се доводи, че не са нарушени правата на лицето, тъй като новото жилище отговаря на жилищните нужди за едно лице, наемната цена е в размер на 18, 18 лева, като видно от административната преписка, лицето през годините е имало затруднения при плащане на наема. По отношение на доводите , че ползването на общинско жилище е за липсата на обезщетение за отчуждения през 1980 година имот, се излага становище за неотносимост към предмета на спора, тъй като настаняването в общинско жилище по реда на Наредба № 18 на Общински съвет Плевен е поради липса на жилищен или нежилищен, вилен имот или идеални част от имот на територията на Общината и през годините оспорващата е представяла доказателства, че не притежава имот. Неоснователни са и доводите за липса на измервателни уреди, начин на отчитане и заплащане на извършените разходи. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д., който подържа жалбата и намира заповедта за незаконосъобразна. Посочва, че е налице незавършен фактически състав на отчуждителната процедура по чл.95 от ЗТСУ отм. и оспорващата е настанена в общинско жилище, не защото е крайно нуждаеща се, а защото не е обезщетена за отчуждения й имот. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – кмет на Община Плевен не се явява, представлява се от юрк.Б.. Намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за законосъобразна. Поддържат се изложените в становището доводи, като намира, че е спазена процедурата и заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, при съобразяване на установените параметри за жилищна площ за един човек. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Административен съд - град Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед от 2002 г. оспорващата е настанена да ползва общинско жилище с площ от 46 кв.м. в гр.Плевен, ж.к. Дружба, XXX от фонд продажби. Налице е продължаване на срока на настаняване, като последната заповед е от 10.08.2009 година със срок пет години.

Със заявление вх. №1883/24.07.2014г. (л. 16 по делото) до директора на „ Жилфонд” Плевен, И. е изявила желание да бъде продължен срокът на заповедта.

По делото е представен протокол № 23/17.11.2014г. на Комисията за решаване на жилищни нужди на гражданите, като съгласно т. 41 е взето решение да се направи предложение до кмета на общината за преместване на В.И. в жилището, находящо се в гр. Плевен, ул. XXX, тъй като площта на жилището, в което в момента е наемателката, не отговаря на жилищните и нужди, поради това, че е с по –голяма квадратура.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадено от компетентен орган по см. на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен – кметът на Община Плевен , в установената форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен ако в срока по ул. 1, както и в случаите по чл. 16, ал.3 –по преценка на комисията, наемателите не направят съответното искане, органът по настаняване може служебно да издаде настанителна заповед за преместване в друго жилище. В чл. 16, ал. 3 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен е регламентирано, че по преценка на комисията по жилищно настаняване, лицата могат да бъдат настаняване в по-малки или по-голямо от нормите на ал. 1 жилище. В случая през юли 2014 година оспорващата заявява желанието да бъде продължен срокът на заповедта й и заявление е подадено във връзка с изтичане на срока на договора й. При разглеждане на заявлението й на заседание на комисията на 17.11.2014 година в т.41 комисията е приела решение, че същата следва да бъде преместена в друго общинско жилище, тъй като жилището в ж.к Дружба е с площ, надвишаваща жилищната нужда на лицето. Съдът намира, че в случая е налице именно хипотезата на служебно преместване поради преценка на Комисията по жилищно настаняване, че лицето обитава жилище с площ от 48 кв.м , като установената норма за задоволяване на жилищни нужди в застроена площ за едночленно семейство е до 25 кв.м. Преместването в друго общинско жилище при установена жилищна нужда , регламентирано в наредбата , е предоставено на административния орган, упражнява се при оперативна самостоятелност, като обстоятелството, че едно лице е обитавало продължителен период от време едно общинско жилище, не предполага, че то следва да остане в него при изтичане срока на договора за наем, тъй като жилищните нужди на картотекираните се променят и именно затова е предоставена възможност в чл.16, ал. 3 от Наредбата, нуждаещите се да бъдат настанени в-по-малки или по-големи жилища в зависимост на наличните такива. В случая не е нарушено правото на лицето, тъй като, подавайки заявлението през юли 2014 година за продължаване на договора от 2009 година лицето знае, че следва да бъде издаден нов административен акт. С преместването на лицето по-никакъв начин не се накърняват правата му, тъй като новото жилище отговаря на нормите за задоволяване на жилищни нужди и преценката, къде ще бъде настанено нуждаещо се лице, каквото няма спор по делото, че И. е, е изцяло на административния орган, който управлява общинските жилищни имоти.

Неоснователен е доводът на оспорващата, че тя е настанена в общинско жилище, тъй като не е обезщетена с определено жилище при отчуждаване на недвижим имот през 1980 година и предпоставките на разпоредбите на Наредба № 18 не са приложима спрямо нея. Оспорващата е преместена в друго общинско жилище съгласно разпоредбите на Наредба № 18 , като същата е картотекирана в 5 група, 5 подгрупа именно по тази Наредба №18, обстоятелство, което не се оспорва от И.. Със заповедта от 2009 година е продължен срокът заповедта за настаняване в жилище под наем, а с оспорената заповед лицето е преместено в друго общинско жилище именно защото отговаря на изискванията на горепосочената наредба, картотекирано е по разпоредбите на същата, като настаняването му в общинско жилище не е поради незавършила отчуждителната процедура, а поради установени жилищни нужди, като Наредба № 18 не регламентира процедура и ред за настаняване на лица, на които е отчужден имота и очакват съответно обезщетение, което да предполага, че настаняването под наем в жилище, подобно на това което е посочено за обезщетение предполага, че следва същото да бъде обитавано до приключване на отчуждителната процедура. В случая е неоснователен и доводът на пълномощника на оспорващата, че по отношение на същата е неприложим редът за настаняване под наем в общинско жилище по Наредба № 18, тъй като картотекирането е извършено именно по реда и условията на тази наредба, липсват доказателства, че се оспорва определената група и подгрупа.

Оспорената заповед е мотивирана, тъй като при разглеждане на молбата за продължаване на срока на заповедта от 2009 година Комисията за решаване на жилищните нужди на гражданите въз основа на справка за площта на обитаваното жилище и то от 48 кв.м.намира, че то е с по-голяма квадратура от приетата за достатъчна за едночленно семейство и именно това е и основанието за издаване на процесната заповед за друг общински жилищен имот от 23,50 квадрата. Съдът намира, предвид представените доказателства от органа, че И. през годините е имала затруднение с плащане на определената й наемна цена и разходи за ползваното жилище и с настаняването й в жилище с по –малка квадратура респ. по-нисък месечен наем, лицето няма да изпитва затруднения при заплащане на значително по-ниската наемна цена респективно разходи за ползвана ел. енергия и вода.

Доводите на оспорващата, че няма отделни измервателни уреди за електрическа енергия и вода, че ап. 204 не е жилище са неоснователни, тъй като по делото са ангажирани доказателства, че апартаментът, в който се настанява лицето, е включен към общински жилища за настаняване във фон „Под наем” .

Предвид горепосоченото, съдът намира, че издадената заповед е съответна и с целта на закона и Наредба № 18 на Общински съвет Плевен - управление на общински жилищни имоти с цел задоволяване на жилищните потребности на повече нуждаещи се и разпределение на ползването на имотите с оглед действителните нужди на картотекираните лица.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващата следва да заплати на Община Плевен разноски в размер на 150 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен,пети състав

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на В.М.И.,*** срещу заповед №РД-11-205/02.12.2014 г. на Кмета на Община Плевен, с която оспорващата е настанена да ползва общинско жилище в гр.Плевен, ул. XXX..

Осъжда В.М.И.,*** да заплати на Община Плевен, гр. Плевен, пл. Възраждане № 2 разноски в размер на 150 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: