Р E Ш Е Н И Е

№ 84

гр.Плевен, 5 Март 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Катя Арабаджиева

Калина Пецова

при секретаря А.Й. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 62 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1437 от 19.12.2014 г., постановено по нахд № 2881/2014 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 7081 от 06.10.2008 г. на Началника на 01 РУП – Плевен, с което на Ц.М.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185 предл.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 10 лева за нарушения на чл.95 ал.1 предл.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП затова, че на 17.09.2008 г. около 10,00 часа в гр.Плевен на бул. „Русе”, като водач на лек автомобил с рег.№ СXXXXКС отваря предна лява врата и охлузва преминаващ покрай нея лек автомобил – ПТП с материални щети; не представя застраховка „Гражданска отговорност” на МПС.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Ц.М.С., чрез адвокат А.Д. ***, която счита същото за неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че са налице поправки в текстовата част, в квалификацията на нарушението и в датата на издаване на АУАН, които не са извършени по предвидения в закона ред. Сочи, че са налице различия в описаната фактическа обстановка в АУАН и в НП. Навежда доводи, че относно връченото шест години след издаването му наказателно постановление е изтекла абсолютната давност. Цитира съдебна практика в тази насока. Моли съда да прекрати производството по делото поради изтекла абсолютна давност, а решението на първоинстанционния съд и обжалваното НП да бъдат отменени. Счита, че и по същество обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено, както и да бъде отменено НП поради нарушение на материални и процесуални правни норми.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д. с пълномощно от РС, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и НП. Позовава се на изтекла абсолютна давност.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР – Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба поради изтекла абсолютна давност за преследване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №7081/17.09.2008г. за това, че на 17.09.2008г., около 10:00 часа, в гр.ПЛЕВЕН, УЛ. „РУСЕ” до №1, като водач на л.а. „ФИАТ” с рег.№ С XX XX КС отваря предна лява врата и охлузва преминаващ покрай нея л.а. „СЕАТ ЛЕОН” с чешка регистрация – ПТП с материални щети; не представя полица за застраховка „Гражданска отговорност”. Описаното е квалифицирано като нарушения съответно на чл.95 ал.1 ЗДвП и чл.100 ал.1 т.3 ЗДвП. Административнонаказващият орган е възприел описаната по – горе фактическа обстановка. В съответствие с нея и на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата, на Ц.С. е наложено наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.95 ал.1 ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата, на С. е наложено наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.3 ЗДвП. Съдът приел, че и съставеният акт, и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица , като въпреки лаконичното описание на нарушението е налице ясно описание в какво се е изразило всяко от двете нарушения и в този смисъл съдът приел, че не е налице нито противоречие между отразеното в АУАН и в НП, нито – неяснота, препятстваща упражняването на правото на защита на жалбоподателя. Съдът приел за неоснователно и възражението за направени в АУАН поправки, предвид, че не се касае за неправомерна манипулация на неговото съдържание.

Относно извършените деяния съдът приел показанията на свидетелите К. и В. като добронамерени и достоверни, потвърждаващи изложената в АУАН фактическа обстановка по убедителен начин. Според ПРС показанията на тези свидетели взаимно се потвърждават, а се потвърждават и от приетия по делото заверен препис на Протокол за ПТП. От тези доказателствени материали съдът направил извод, че на 17.09.2008г. жалбоподателката е отворила  предна лява врата на л.а. „ФИАТ” с рег.№ С XX XX КС и е създала опасност за движението, която опасност се е реализирала в настъпване на сблъсък между този автомобил и движещият се правомерно в дясна пътна лента л.а. „СЕАТ ЛЕОН”. Наред с това, при извършената непосредствено след това полицейска проверка, при която са изяснени обстоятелствата на случая, жалбоподателката не е представила и полица за сключена задължителна застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ”. Показанията на свидетеля Г. В. съдът, след анализ, възприел като противоречиви и неубедителни. Направил извод, че поведението на жалбоподателката правилно е квалифицирано както от актосъставителя, така и от наказващия орган, като такова в разрез с разпоредбите на чл.95 ал.1 ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.3 ЗДвП и намерил за доказани по несъмнен начин извършените от жалбоподателката и двете нарушения по ЗДвП. Възраженията за изтекла давност приел за неоснователни. На тези основания съдът потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Настоящата касационна инстанция счита, че в случая е изтекла абсолютна давност, което е основание за изключване на административно наказателната отговорност на нарушителя и аргументи в тази посока намира в постановеното съвместно от ОСС на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 год. Според цитираното постановление в ЗАНН са регламентирани два вида давност : погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН). От своя страна изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл.82, ал.1 от ЗАНН) и абсолютна такава (чл.82, ал.3 от ЗАНН). Според ТП един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност. В чл.34 от ЗАНН липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Предвид липсата на уредба в ЗАНН относно абсолютната давност и наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Изтичането на абсолютната давност (чл. 81, ал. 3 от НК) за наказателно преследване води до погасяване на наказателната отговорност, в смисъл възможността да се наложи наказание на дееца с влязла в сила осъдителна присъда. При съобразяване с разпоредбите чл. 80 и чл. 81 от НК (приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН), следва да се приеме, че съобразно момента на извършване на административното нарушение - от 17.09.2008 г., към датата на постановяване на настоящото съдебното решение, предвиденият в разпоредбите на  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 81, ал. 3 от НК давностен срок е изтекъл на 17.03.2012 г. С изтичането на горепосочения срок е изключена възможността за административнонаказателно преследване. На основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН административно наказателното производство следва да се прекрати.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1437 от 19.12.2014 г., постановено по нахд № 2881/2014 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 7081 от 06.10.2008 г. на Началника на 01 РУП – Плевен, с което на Ц.М.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185 предл.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 10 лева за нарушения на чл.95 ал.1 предл.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7081 от 06.10.2008 г. на Началника на 01 РУП – Плевен, с което на Ц.М.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185 предл.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 10 лева за нарушения на чл.95 ал.1 предл.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП .

ПРЕКРАТЯВА образуваното административно наказателно производство по Акт за установяване на административно нарушение № 7081/17.09.2008 год., по което е издадено Наказателно постановление № 7081 от 06.10.2008 г. на Началника на 01 РУП – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията-докладчик Катя Арабаджиева:

Считам, че оспореното решение е недопустимо, по следните съображения:

С издаденото наказателно постановление на Ц.М.С. ***, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185 предл.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 10 лева за нарушения на чл.95 ал.1 предл.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП .

Наказателното постановление е издадено на 6 октомври 2008 год. за нарушение, констатирано с АУАН и извършено на 17 септември 2008 год. Към датите на извършване на нарушението, съставяне на акта за нарушение и издаване на наказателното постановление, е бил в сила Закона за движение по пътищата в редакцията ДВ , бр. 51 от 2007 г., според чл.189, ал.5 на който, не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Предвид цитираната нормативна регламентация, към датата на издаване на НП- 06.10.2008 год., същото е влязло в законна сила, на основание чл.64, б.”а” от ЗАНН.

Действително, впоследствие, след издаване на процесното НП, с решение № 1 на КС на РБ - ДВ, бр. 20 от 09.03.2012 г., Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 189, ал.13 (стара ал.5) от ЗДвП. Конституционното решение обаче, има действие занапред (ex nunc), чл. 151, ал. 2 от Конституцията. С влизането му в сила обявената за противоконституционна норма престава да действа, т. е. престава да регулира съответните обществени отношения. Решението на Конституционния съд има конститутивно действие, пряка последица от което е обезсилване действието на отменената норма. Това означава, че заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридическия факт, регламентиран с обявената за противоконституционна норма, следва да бъдат уредени съобразно извършеното пренормиране. Решението на Конституционния съд е нормативен юридически факт, който е от значение за делото и който съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на акта си. В случая обаче, към датата на влизане в сила на цитираното решение на КС, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата, поставяща ограничение пред правото на обжалване , оспореното пред ПРС наказателно постановление, на основание именно разпоредбата на чл.64 от ЗАНН, вече е било влязло в сила по силата на регламентацията на самата разпоредба, независимо от факта, че е връчено на наказаното лице на по-късна дата. Следователно, не се касае за заварено висящо правоотношение, а за приключило с влязъл в сила към датата на издаването му правораздавателен акт (НП) правоотношение. Връчването на НП има основно значение именно с оглед упражняване правото на жалба в установените от закона срокове. В случая С. не е имала право на жалба още към момента на издаване на НП и връчването на същото в по-късен момент не новира правото й поради липсата на висящност на правоотношението.

Ето защо считам, че атакуваното съдебно решение следва да се обезсили и вместо него да се постанови друго, с което производството пред ПРС да бъде прекратено.

Съдия К.Арабаджиева: