Р Е Ш Е Н И Е

№ 110 / 18 Март 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАЛИНА ПЕЦОВА

Секретар:М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 61 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 1415/13.12.2014г., постановено по НАХД № 3015/ 2014г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 15-1502546/04.09.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Плевен, с което на „Викинг-Н.”*** , в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. , на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414,ал.1 от Кодекса на труда/КТ / за извършено административно нарушение по чл. 128, т.2 от КТ, за това, че при извършена проверка на 27.08.2014г. е установено, че е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: не е изплатил в установените в трудовия договор срокове уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за м. юни 2014 г. на С. С. С.-охранител на обект” Контейнерен терминал на БДЖ”-гара Плевен запад, което е следвало да бъде извършено до 30 юли 2014 г.

Решението е обжалвано с касационна жалба / подадена като „жалба”/ от Т.Н.Т., в качеството му на управител на „Викинг-Н.”*** с доводи за неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят навежда довод за несправедливост на наложеното административно наказание в размер над минимално предвидения в закона. Твърди, че административнонаказващият орган не е мотивирал решението си да определи наказанието в този размер. Счита, че целите на наказанието могат да се изпълнят , като бъде определено наказание в минимален размер от 1500 лв. Моли да бъде изменено наказателното постановление в горния смисъл.

Ответникът , чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. оспорва жалбата. Счита, че с оглед тежестта на нарушението размерът на наказанието е определен правилно , тъй като касаторът е системен нарушител. Моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С постановеното от него решение Районният съд основателно е приел, че обстоятелствата в АУАН и НП , съставляващи фактическа обстановка, при която е извършено нарушението са установени по безспорен начин от свидетелските показания на св. П. и Д., които е кредитирал като последователни, логични и съответни на писмените доказателства по делото. При правилно установени факти, е направил законосъобразен извод за извършено от касатора нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, обосноваващо налагане на административно наказание на основание административнонаказателната разпоредба на чл. 414,ал. 1 от КТ.

За да потвърди изцяло наказателното постановление, решаващият съд е приел, че размерът на наказанието е точно съобразен с чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, а административнонаказващият орган е изложил съображения и е представил доказателства, обуславящи необходимостта от налагането на такова наказание в такъв размер.

Настоящата инстанция не споделя тези изводи. Административно-наказателната норма на чл. 414,ал. 1 от КТ, приложима в разглеждания случай регламентира наказание имуществена санкция от 1500 до 15000 лв. В издаденото наказателно постановление наказващият орган не е мотивирал решението си да наложи наказание над минимално предвиденото, и близо до средния му размер. В този смисъл изводът на Районния съд, че органът е изложил съображения в тази насока не се споделя от настоящия. Едва в съдебно заседание свидетелят П. е казал, че „ доколкото си спомня”, за миналата година има съставени 5-6 акта на дружеството за неизплатени заплати. Установената по този начин, и при липса на категоричност и точност на свидетелското показание системност на извършени от този род нарушения, не може да се преценява като обстоятелство, мотивиращо органа към по-тежко наказание, каквото се явява наложеното с оспореното НП. НП не съдържа никакви обстоятелства от регламентираните в чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, обуславящи налагане на по-тежко наказание. Решаващият съд също не сочи конкретни отегчаващи вината обстоятелства, които са мотивирали органа към налагане на наказание в този размер. Настоящият съд намира, че наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършеното нарушение. Този извод следва от данните по делото, според които наказанието е наложено за неизплатената в срок една заплата, на едно лице, при сравнително кратък срок на забава /по-малко от един месец/. При липса на данни за системност на нарушения от този род / непредставени доказателства, че производствата по съставените /според свидетеля П./ актове са финализирани с издадени и влезли в сила наказателни постановления/, фактически не са налице никакви обстоятелства, които да наложат налагане на по-тежко от минимално предвиденото в закона наказание. Основателно е оплакването на касатора, че минималното наказание би изпълнило целите по чл. 12 от ЗАНН, поради което не е наложително налагане на по-тежко такова.

Като е потвърдил изцяло наказателното постановление, Районният съд е постановил несъобразено с материалния закон решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друг, с което наложеното наказание да бъде намалено до предвидения в закона минимум.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1415/13.12.2014г., постановено по НАХД № 3015/ 2014г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1502546/04.09.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 5000 лв. на 1500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.