Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

гр. Плевен, 23 Март 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАЛИНА ПЕЦОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 60/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ДАМТН - София, представлявана от гл. юрисконсулт П. М. срещу Решение № 1408/11.12.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2960/2014г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № КГ-1183/18.02.2014г. на Председателя на ДАМТН, с което на „АГРО БИО ОЙЛ” ЕООД – с. Горни Дъбник, община Д.Дъбник, обл. Плевен, представлявано от управителя З.М.К. на осн. чл. 67 ал.2 от Закона за енергията от възобновяемите източници е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000 лв. за нарушение на чл. 47 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗЕВИ, затова че на 25.07.2013г. при проверка на бензиностанция „Тръстеник” ЕООД в гр. Тръстеник, ул. „Индустриална зона”, управлявана от дружеството, от бензиноколонка № 2 е взета контролна и арбитражна проба, като при изпитването на контролната проба в стационарната изпитвателна лаборатория на ДАМТН е установено, че като краен разпространител е предоставило на пазара течно гориво – гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво, по показател „съдържание на метилови естери на мастни киселини”, което е под 0,06% при норма минимум 6,0%.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че съдът в противоречие със закона е приел, че арбитражната проба не е била изследвана, поради незаконосъобразния отказ на административно-наказващия орган да проведе изследването. Позовава се на чл. 30 в ал.1 т.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, според който „в случаите на оспорване резултатите от изпитването заинтересованата страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите от изпитването и констативните протоколи да поиска арбитражната проба да бъде изпитана за нейна сметка в трета акредитирана лаборатория, като резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни. Счита, че за да се извърши изпитването е необходимо заинтересованата страна да е поискала изпитването и да е заплатила стойността на исканата услуга. В случая дружеството е поискало изпитване на арбитражната проба, но не е заплатило стойността на арбитражното изпитване. Плащането представлява държавна такса, платима при условията на чл. 3 от Закона за държавните такси, според който държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието, така както е указано в тарифата, като относима за процесния случай е Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на ДАМТН по ЗДТ. Моли за отмяна на решението и по същество потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – „АГРО БИО ОЙЛ” ЕООД, чрез адв. П. от АК – Ловеч изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че доводите са неоснователни. Решаващият съд не е коментирал в решението си задължението за заплащане на услугата, а обстоятелството, че неправомерно дружеството е било лишено от допуснатата арбитражна проба. Счита, че дружеството „Сеибол България” не е държавно или общинско учреждение и организация и разпоредбите на ЗДТ и Тарифа № 11 не се отнасят за него. На дружеството не е предложено заплащане на услугата съгласно счетоводните стандарти. Решението е съобразено с действащото законодателство и моли да се остави в сила като правилно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон.

За да отмени НП, Районен съд – Плевен безкритично е възприел тезата на защитата, без да подложи на внимателен анализ, съпоставка и обсъждане приетите по делото доказателства и е развил едностранчиви изводи, непочиващи на доказателствения материал и закона.

Приел е за установено, че при извършената проверка в търговския обект не е бил уведомен управителя на търговското дружество да участва в проверката или да изпрати свой упълномощен представител. Всички документи, отразяващи проверката са подписани от продавача на бензиностанцията В. Г., която не е имала представителни правомощия извън тези по трудов договор, което е основание да се оспорят получените резултати от проверката. На това основание е било поискано извършване на арбитражна проба в лабораторията на „Сейбол България” Бургас, за което е бил упълномощен представител на дружеството – А. Р. М.. Счел е, че неоснователно и в противоречие на закона е било отказано арбитражно изследване на процесното гориво, заради незаплащане на разходите по изследването. Отказа е неоснователен, тъй като не се заплаща услуга, която не е извършена. Съгласно закона за счетоводството задължението за заплащане на извършената услуга се допуска до пет дни от деня на издаване на фактурата, но в процесния случай такава не е издадена. Съществува възможност за предварително плащане на част от сумата по предстоящата за извършване услуга чрез издаване на „проформа фактура”, но и такава не е издадена. В решаващите мотиви е извел, че дружеството неправомерно е лишено от арбитражна проба, която на осн. чл. 22 ал.9 от НИКТГУРНТК, приложение последно е окончателна и обжалваното НП е постановено без да е налице окончателна арбитражна проба и това обуславя отмяна на НП като незаконосъобразно.

Настоящият касационен състав не възприема тези изводи.

На първо място проверката е извършена и пробите са взети в съответствие с всички нормативни изисквания, отразени в протокол, съставен в присъствието на В. Г. – обслужващ бензиностанцията. Качеството й на служител на дружеството се доказва и от представените трудов договор и длъжностна характеристика. В това си качество, тя е удостоверила извършените от проверяващите в нейно присъствие действия по вземане на пробите. Съгласно чл. 18 ал.3 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол, пробите от течни горива от бензиноколонки се вземат в присъствието на собственика или ръководителя или служител на проверявания обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите им. Следователно е допустимо пробите да се вземат в присъствието и на служител на проверявания обект, както е в случая.

Неправилно е съждението, че неоснователно и в противоречие на закона е било отказано арбитражно изследване на процесното гориво, заради незаплащане на разходите по изследването.

Дружеството е подало възражение Вх. № КТ-02-00-400/12.08.2013г. , с което е оспорило констатациите от изследванията на контролната проба, извършени в стационарна лаборатория на ДАМТН, като е поискало на осн. чл. 22 ал.9 от Наредбата изпитване на арбитражната проба в друга акредитирана лаборатория и е посочил като такава „Лукойл” Илиенци, гр. София. В отговор с писмо Изх. № Кг-84-00-421/13.08.2013г. ДАМТН е посочила, че арбитражното изпитване ще се проведе за сметка на дружеството, независимо от получения резултат, като плащането се извършва в деня на арбитражното изпитване. Не е прието предложението арбитражното изпитване да се извърши в посочената лаборатория, тъй като такава не съществува, като е предложено то да се извърши в акредитирана лаборатория „Сейболт-България” ЕООД – Бургас на 12.09.2013г. и е указано в срок до 30.08.2013г. дружеството да потвърди, че приема изпитването да се извърши на посочената дата и в посочената лаборатория, като следва да упълномощи представител, който да се яви в 9.00ч. на 12.09.2013г. в посочената изпитвателна лаборатория, за да присъства на идентифициране, отваряне и изпитване на арбитражната проба. В писмо Вх. № КГ-02-00-0400/16.08.2013г. дружеството е дало съгласието си арбитражното изпитване да бъде извършено в предложената лаборатория и е посочило А. Р. М. като упълномощено лице, което ще се яви на посочения адрес на 12.09.2013г. от 9.00ч. Със Заповед № 76/09.09.2013г. на ГДККТГ при ДАМТН е наредено на представители на ГДККТГ да изземат на 10.09.2013г. от 9.00ч. от хранилището една опаковка от арбитражната проба от гориво за дизелови двигатели и на 12.09.2013г. от 9.00ч. опаковката с пробата да се предаде за изпитване в акредитираната лаборатория на „Сейболт България” ЕООД – Бургас в присъствието на А. М. – представител на „Агро Био Ойл” ЕООД, за да се отвори от него и се изпита в посочената лаборатория по показател „съдържание на метилови естери на мастни киселини”, по който е установено несъответствие с изискването за съдържание на биогориво в течно гориво с констативния протокол. С приемо-предавателен протокол за изпитване на арбитражна проба № 59/10.09.2013г. арбитражната проба е поставена в контейнер и предадена за транспортиране и предаване за изпитване. Видно от протокол от 12.09.2013г. на акредитираната лаборатория, същата не е извършила заявените арбитражни изпитвания, поради това, че представляващия фирмата А. М. не е заплатил стойността на изпитванията по заявените показатели. Посочено е, че при извършване на плащане лабораторията ще определи нова дата за изпитване в срок от 10 дни, за което ще бъде уведомена ГДККТГ. Тези факти не се оспорват от дружеството.

Следователно арбитражното изпитване не е извършено не по вина на контролните органи, а заради това, че лабораторията е отказала да извърши изпитването, без да е заплатена предварително таксата за услугата от дружеството. То е било надлежно уведомено, че ще следва да заплати услугата в деня на извършване на изпитването и като не е сторило това е осуетило извършване на арбитражното изпитване. Таксата е дължима на осн. чл. 25 ІІ т.3.5 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на ДАМТН и се отнася за изготвяне на експертизи след арбитражно изпитване и експертизи по външни заявки, която е в размер на 85 лв. и се заплаща преди извършване на услугата. Като не е заплатило таксата за арбитражното изпитване дружеството само се е поставило в невъзможност да обори констатациите от изпитването на контролната проба в стационарната лаборатория, които са били приети за меродавни и на които се основава съставения впоследствие АУАН и НП.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения – по този въпрос е налице произнасяне в отменително Решение № 641/30.09.2014г. на АС – Плевен по КАНД № 664/2014г. по описа на съда.

Според резултатите от изпитването, съдържанието на биодизел в горивото за дизелови двигатели, разпространявано от „Агро Био Ойл” ЕООД – с. Горни Дъбник относно показател „съдържание на метилови естери на мастни киселини” е под 0,06 % при норма минимум 6,0 %, което е дори под обхвата на калибриране на апарата. Описаното е в нарушение на чл.47 ал.1 т.2 вр. чл. 47 ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, според която след 01.08.2012г. крайните разпространители на горива са длъжни да предоставят на пазара горивата за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни. Дружеството е краен разпространител по смисъла на §1 т.12 от ЗЕВИ, който препраща към понятието, определено в §1 т.20 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Според легалното определение "Краен разпространител" са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива.

За нарушение по чл. 47 ал.2 от ЗЕВИ в чл. 67 ал.2 от ЗЕВИ е предвидено наказание за крайните разпространители на течни горива от нефтен произход, каквито са дизеловите горива, което е във фиксиран размер за юридическите лица – имуществена санкция в размер на 50 000 лв.

Следователно дружеството обосновано и законосъобразно е наказано за извършеното нарушение с предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.

Като е отменил НП, Районен съд – Плевен е постановил несъобразено с доказателствата и материалния закон решение, което следва да се отмени, а по същество да се потвърди НП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 вр. чл. 222 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1408/11.12.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2960/2014г. по описа на съда.

И вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ-1183/18.02.2014г. на Председателя на ДАМТН, с което на „АГРО БИО ОЙЛ” ЕООД – с. Горни Дъбник, община Д.Дъбник, обл. Плевен, представлявано от управителя З.М.К. на осн. чл. 67 ал.2 от Закона за енергията от възобновяемите източници е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 50 000 лв. за нарушение на чл. 47 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗЕВИ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.