ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 92

гр. Плевен, 21.01.2015 г.

Административен съд гр. Плевен – четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 54/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130, ал.1. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 71 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по искова молба /ИМ/ на Х.А.Х., изтърпяващ наказание по НК в затвора в гр. Плевен, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ за установяване на неравно третиране на ищеца спрямо другите лица, изтърпяващи наказание по НК в затвора в гр. Плевен относно нарушаване правото на ищеца да продължи образуванието си.

ИМ е била първоначално подадена пред Районен съд – София /СРС/, където е образувано гр.д. №47682/2014 г. В ИМ се сочи, че администрацията на Затвора – Плевен подлага ищците на по-неблагоприятно третиране в сравнение с другите лица, изтърпяващи наказание в същия затвор, чиито молби за продължаване на образуванието са били удовлетворени, а неговата не е била уважена и това нарушава правото му на образувание представлява неравно третиране за периода от 01.05.2013г. до 01.05.2014г.

Ищецът сочи правна квалификация – чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., направил е и доказателствени искания. Ищецът иска от съда да се установи посоченото дискриминационно третиране.

С определение /без номер/ от 20.10.2014 г. гр.д. № 47682/2014 г. СРС е намерил, че делото не му е родово подсъдно, прекратил го е пред себе си и го е изпратил на Административен съд –София град /АССГ/. В АССГ е образувано дело № 190/2015, като с определение № 155/14.01.2015 г. по същото дело АССГ е приел, че е налице хипотезата на чл.135, ал.2 АПК, като делото е местно подсъдно на Административен съд – Плевен, и го е изпратил на настоящия съд.

Настоящият съд намира, че повдигнатият спор не му е подведомствен.

Ищецът не излага твърдения и искания, които да представляват самостоятелно основание на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не са атакувани като незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията на затвора Плевен или ГДИН, а се твърди неравенство в третирането, съставляващо дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. За него не е проведено производство по раздел I-ви от ЗЗДискр. и не се оспорват като незаконосъобразни актове, действия и бездействия на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът не претендира обезщетение, а само установяване на неравното третиране и преустановяване на нарушението. Чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. дава възможност, ако вредите са причинени на гражданите от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица да претендират обезщетение по реда на ЗДОВ. В този случай искът следва да се основава на съответни към института на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обстоятелства, различни от тези по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. Т. е., когато ищецът оспорва като незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод осъществяване на административна дейност, а не релевира доводи за нарушено равенство в третирането (дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.). Освен че не може да установява дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., административният съд няма правомощия да предписва осъждане на ответника да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения - субективни права, произтичащи от разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. - Сравн.: Глава ХI на АПК и ЗОДОВ. Подобно правомощие по аргумент от чл. 47, т. 2, чл. 76, ал. 1, т. 1 и чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. има Комисията защита от дискриминация, поради което разглеждането на подобни искания от специализиран съд е недопустимо. И спорът следва да бъде изпратен на специализирания административен орган за произнасяне по същество -Комисията за защита от дискриминация. След произнасяне на Комисията при установена дискриминация и влизане в сила на решението й, ищецът ще може да претендират обезщетение пред Административния съд по реда на чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр. ако са претърпели вреди от дискриминационните действия.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 130, ал.1 от АПК Административен съд гр. Плевен, четвърти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Х.А.Х., изтърпяващ наказание по НК в затвора в гр. Плевен, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за установяване на неравно третиране на ищеца спрямо другите лица, изтърпяващи наказание по НК в затвора в гр. Плевен относно нарушаване правото му да продължи образуванието си.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 54 по описа на Административен съд, гр. Плевен за 2015 година.

ИЗПРАЩА на Комисията за защита от дискриминация, гр. София исковата молба /и допълнение към нея л. 8/ на Х.А.Х., изтърпяващ наказание по НК в затвора в гр. Плевен, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за установяване на неравно третиране на ищеца спрямо другите лица, изтърпяващи наказание по НК в затвора в гр. Плевен относно нарушаване правото му да продължи образуванието си.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 7 дни от съобщаването му на страните и административния орган.

СЪДИЯ: /п/