ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243

гр.Плевен, 13.02.2015 год.

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №48 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197 и сл. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от Г.П.Л. ***, против Заповед №03-150-РД/431/08.12.2014 год. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие”-Плевен, с която е разпоредено да бъде спряна обработката на заявка за трето плащане №15/141/05563/3/3, УРН 557971.

В жалбата се твърди, че със свое уведомително писмо №129/08.12.2014 год. ДФ „Земеделие” Плевен е уведомил Л., че е спряна обработката на заявката й по трето плащане №15/141/05565/3/3 на проект с УРН:557971. Твърди, че оспорената заповед по чл.18, ал.3, т.2 от Наредба №28/05.08.2008 год. от ПРСР 2007-2013 год. касае проект по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” в ДФЗ-РА и разглеждането му за пръв път. Сочи, че по мярката всяка година за период от пет последователни години бенефициентът подава заявка за плащане. На 05.10.2014 год. Л. е подала заявка за трето плащане на основание чл.25 от Наредба №28/05.08.2008 год. от ПРСР 2007-2013 г. и от полученото писмо разбрала, че заявката й е спряна за разглеждане, тъй като се очаква отговор от ДАНС. Твърди, че с нищо не застрашава националната сигурност от една страна и от друга, че при подаването на проекта и заявките за следващите плащания не са били установени нарушения. В заключение моли съда да отмени Заповед №03-150-РД/431/08.12.2014 год.

Ответникът не е изразил становище по подадената жалба.

Съдът, като се запозна с твърденията на страните и с приложените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №03-150-РД/141 от 09.07.2012 год. на Административен директор на ОД на ДФ „Земеделие” гр.Плевен е одобрено заявление за подпомагане №15/141/05565 с приложен към него бизнес план, подадено от Г.П.Л., като финансовата помощ е в размер на левовата равностойност на 1500 евро годишно за период от пет години. Определени са условията за плащане, както следва: плащането за първата година да се извърши в едномесечен срок от получаване на заповедта, а за всяка следваща година-след ежегодно подаване на заявка за плащане при условията и реда на Наредба №28/05.08.2008 год., като стопанските години са от 2011/2012 до 2016/2017.

До ДФ”Земеделие”, отдел РРА гр.Плевен е подадена заявка за трето плащане от П. на л.6-8 от делото, ведно с необходимите приложения.

До Директора на ОД към ДФ „Земеделие” гр.Плевен е постъпило писмо с вх.№00-150-1200/5733/08.09.2014 год. от Директора на ТД”НС” Плевен, с което на основание чл.129 от ЗДАНС и във връзка с Постановление №470/2014 год. на Окръжна прокуратура Плевен са изискани досиета на бенефициенти по мярка от ПРСР 2009-2013, в т.ч.на Г.П.Л., за извършване на проверка.

Във връзка с горното писмо и с оглед подадената заявка за плащане по мярка 141, Директорът на ОД на ДФЗ Плевен е направил запитване на л.51 до Дирекция „ПИ” на ДФ”З” гр.София дали ще се извършват на бенефициентите още допълнителни проверки, които да налагат забавяне обработката на заявките за плащане.

На 08.12. 2014 год.е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №03-150-РД/431 от Директора на ОД на ДФ „Земеделие”, с която на основание чл.20, т.2 от ЗПЗП, чл.21 и чл.18, ал.3, т.2 от Наредба №28/05.08.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 141 от ПРСР 2007-2013 год. е разпоредено да бъде спряна обработката на заявка за трето плащане №15/141/05565/3/3, УРН 557971 във връзка със Заповед №03-150-РД/141/09.07.2012 год. на Г.П.Л. и да бъде удължен срока за обработка на заявката за трето плащане с времето до получаване на отговор от ДА”НС”.

При така установените факти, съдът намира, че подадената жалба е недопустима, тъй като не е налице административен акт , който подлежи на оспорване. Оспорената заповед не притежава белезите на индивидуален административен акт , а е част от процедурата по извършване на трето плащане по одобрено заявление за подпомагане, подадено от настоящата жалбоподателка, по следните съображения:

В оспорената заповед, приложена на л.54 от делото, се съдържат два диспозитива: 1. Да бъде спряна обработката на заявка за трето плащане №15/141/05565/3/3, УРН 557971 във връзка със Заповед №03-150-РД/141/09.07.2012 год. на ДФЗ-РА; 2. Да бъде удължен срока за обработка на цитираната в т.1 заявка за трето плащане с времето до получаване на отговор от ДА”НС”. Настоящата заповед е издадена на основание чл.25, ал.8, т.2 от Наредба №28/05.08.2008 год., макар и това изрично да не е посочено в същата. Посоченият текст предвижда възможността срокът за произнасяне по заявка за трето плащане да бъде удължен единствено в две хипотези: 1. когато е изпратено писмо до молителя за отстраняване на нередовности или по дадена заявка за плащане е необходимо становище на други органи или институции, той се удължава със срока, необходим за получаване на отговор; 2. със заповед на изпълнителния директор на РА, когато в резултат от дейностите по ал. 1 и 2 са събрани документи и/или информация, които създават съмнение за нередност. Следователно, приложимата Наредба предвижда единствено възможност за удължаване на срока за произнасяне по поданета заявка, но не и спиране обработката на заявка за трето плащане, каквото е разпоредено с т.1 от диспозитива на заповедта. Ето защо разпореденото спиране обработката на заявката за трето плащане е без правно значения и по същество не представлява спиране на производството по издаване на административен акт. Правно значимо с оглед настъпването на определени последици за молителя е разпореденото с т.2 на заповедта удължаване на срока за обработка на цитираната заявка.

Удължаването на срока за произнасяне, макар и в случая това да се извършва със заповед на изпълнителния директор на РА, според съда представлява част от процедурата по издаване на крайния, завършващ производството по подадената заявка за трето плащане акт, с който се одобрява или мотивирано се отказва изплащането на финансова помощ или се извършва трето плащане. Възможността за удължаване на срока е свързана с решаването на въпроси, относими към законосъобразността и правилността на крайния постановяван в това производство акт, както е разписано в чл.25 от Наредбата – или молителя следва да отстрани нередовности , или защото по заявката за плащане е необходимо становище на други органи или институции, или защото следва да се извърши проверка за наличие на обстоятелство, което има отношение към начина на произнасяне по заявката, т.е. е от значение дали ще се разреши плащане или ще се откаже такова. Необходимостта от проверка на тези обстоятелства обуславя предвидената в закона възможност за удължаване на срока за произнасяне, именно поради което последната съставлява част от процедурата по законосъобразно и обосновано произнасяне на органа по подадената заявка, след пълно обследване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за издаване на правилен и законосъобразен краен акт по чл.25, ал.6 от Наредбата. Именно затова и самият законодател е предвидил изрично в чл.25, ал.6 от Наредбата, че заповедта на изпълнителния директор на РА, с която се одобрява или мотивирано се отказва изплащането на финансовата помощ по третата заявка, подлежи на обжалване по реда на АПК, каквато възможност не е предвидена с разпоредбата на чл.25, ал.8 от Наредбата в случаите, когато се издава заповед от изпълнителния директор на РА за удължаване на срока за произнасяне. В случай, че от данните по проверката, по повод на която е удължен срока за произнасяне се стигне до извод, че на заявителя не следва да се извърши трето плащане по подадената заявка, той би могъл да защити правата си чрез подаване на жалба против крайния издаден неблагоприятен за него акт по чл.25, ал.6, т.3 от Наредбата.

Ето защо жалбата против оспорената заповед, с която по същество се удължава срока за произнасяне по подадената заявка за трето плащане, се явява недопустима за разглеждане по същество и следва да се остави без разглеждане.

Воден от горното и на основание чл.159, ал.1 от АПК във връзка с чл.21, ал.5 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.П.Л. ***, против Заповед №03-150-РД/431/08.12.2014 год. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие”-Плевен .

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №48 по описа на Административен съд Плевен за 2015 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори чрез АС Плевен пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението.

Препис от същото да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: