ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87

гр. Плевен , 21.01.2015 год.

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №46 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в затвора гр.Белене, ЗПС, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” град София, с посочено правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация. Същото е изпратено по подсъдност на настоящия съд от ВАС въз основа на постановено определение по спор за подсъдност, повдигнат между АССГ и СРС. С исковата молба се твърди, че ищецът е подложен на по-неблагоприятно третиране, изтезание и нечовешко отношение в сравнение с доживотно осъдените лишени от свобода от всички други затвори в страната, които са имали възможност да се ползват от правата си да не заплащат за своя сметка пощенските разходи, нужни за изпращането на молбите и жалбите до съда, прокуратурата, следствените органи и Президента на страната. Искането му се състои в следното : съдът да образува съдебно производство и да постанови съдебен акт, с който да установи дискриминационно третиране; да осъди ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия.

С оглед на заявените от ищеца фактически обстоятелства и правно основание на предявената претенция се налага извод, че в конкретния случай е заявено по-неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с други осъдени на лишаване от свобода от всички останали затвори в страната , съставляващо дискриминационно отношение.

Настоящият съд счита, че конкретният съдебен спор не му е подсъден. Вярно е, че съществува съдебна практика , според която исковете , предявени на осн. чл. 73, ал. 3 от ЗЗДискр. за обезщетения за вреди, причинени от актове, действия или бездействия на административни органи се разглеждат от административните съдилища, но в конкретно разглеждания случай НЕ Е ПРЕДЯВЕН ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИ НА ИЩЕЦА ВРЕДИ. От внимателния прочит на исковата молба следва безспорно, че ищецът претендира единствено УСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИ СПРЯМО НЕГО ДИСКРИМИНАЦИОННИ ДЕЙСТВИЯ и ИСКАНЕ ЗА ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ И ВЪЗДЪРЖАНЕ от такова поведение. В исковата молба НЕ СЕ СЪДЪРЖА искане за присъждане на вреди, не е посочен размер на същите, не се съдържат и никакви твърдения, че на ищеца са причинени такива вреди. Не е налице правна възможност настоящият съд да се произнесе по искане за претърпени вреди, тъй като такова искане няма. Единственото искане е да бъде установено дискриминационно третиране на ищеца.

Административните съдилища не са компетентни да се произнасят по самостоятелно предявени, без искане за присъждане на обезщетение за вреди искове за установяване на пряка, или непряка дискриминация.

Компетентността за такова произнасяне е на Комисията за защита от дискриминация, В глава 4 от ЗЗДискр. са установени способите за защита в случай на нарушение по ЗЗДискр. – в производство пред специализирания държавен орган – Комисията за защита от дискриминация (раздел І) и пред районния съд (раздел ІІ). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране, разполагат с възможността да изберат способа за защита. Производствата по раздел І и раздел ІІ се прилагат за всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Законът не предвижда хипотеза производство по УСТАНОВЯВАНЕ на дискриминационно третиране да е подсъдно на административния съд. Още по- малко това е допустимо при самостоятелно/ без иск за вреди/ направено искане за установяване на пряка или непряка дискриминация. На последния са подсъдни споровете при обжалване на решенията на Комисията за защита от дискриминация/ чл. 68,ал. 1 ЗЗДискр./, както и исковете за обезщетение в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., Възприетата от някои от съставите на ВАС практика предявените искове за обезщетения да се разглеждат от административните съдилища без да е налично приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от закона е установен случай на дискриминация срещу конкретното лице, се отнася само за случаите, при които е предявен иск за обезщетение, но не и в случаите, при които ИСКАНЕТО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДИСКРИМИНАЦИОННО ТРЕТИРАНЕ Е САМОСТОЯТЕЛНО ЗАЯВЕНО. При такова искане, компетентността е на Комисията за защита от дискриминация.

Предвид изложеното, настоящият съд намира, че съобразно правилата на чл. 50 и сл. и чл. 71 от ЗЗДискр. спорът, предмет на настоящето дело не е подсъден на Административния съд- Плевен, искането за установяване на дискриминация следва да бъде разгледано от Комисията за защита от дискриминация , на която да бъде изпратено при условията на чл. 130, ал. 4 от АПК.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 130, ал.1 от АПК Административен съд гр. Плевен, шести състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от Ж.Г.Г., изтърпяващ наказание в затвора гр.Белене, ЗПС, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” град София, с посочено правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 46 по описа на Административен съд Плевен за 2015 година.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация, по компетентност за разглеждане и произнасяне по искането за установяване на дискриминационно третиране.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението от страните и от органа, на който то е изпратено, пред Върховния административен съд.

Преписи от определението да се изпратят на ищеца, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и на Комисията за защита от дискриминация.

СЪДИЯ: