РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Плевен, 6 Март 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАЛИНА ПЕЦОВА
при секретар Ц.Д.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 43 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 37б и чл. 37в от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба на М.Н.М. ***, срещу решение № 184/17.10.2014
г. на Районен съд /РС/ на гр. Кнежа, постановено по гр. дело № 216/2014 г., с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата на М.Н.М. срещу незаконосъобразни
действия на административен орган, обективирани в писмо с изх. № 171/12.08.2013
г. на Началника на ОСЗ гр. Искър, по настоящем офис – Искър към ОСЗ – Кнежа и
нарушения на императивните разпоредби на чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗСПЗЗ и чл.
30, ал. 2 от АПК, довели до недопускане на жалбоподателя да участва в
процедурата по чл. 37В от ЗСПЗЗ, за сключване на доброволно споразумение за
уедрено /комасирано/ ползване на земеделски земи в землището на гр. Искър.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил
всички приложени по делото писмени доказателства, което е довело да неверни и
незаконосъобразни изводи, които не кореспондират с доказателствата събрани по
делото. Излага подробни съображения за твърденията си и моли по същество да
бъде отменено изцяло първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от Директора на ОД “Земеделие”, в който са
изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се
представлява.
Ответникът – ОС „Земеделие” - Кнежа, редовно призован за
откритото съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Н. К. с пълномощно на л. 8 от делото. Счита жалбата за неоснователна и твърди,
че доводите наведени в нея не са подкрепени с доказателствата. Счита, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е издал
мотивирано решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата
е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба от М.М., районният съд е
изложил подробни съображения за естеството на производството по чл. 37в, от
ЗСПЗЗ и чл. 70 от ППЗСПЗЗ - декларирането на имоти и заявление за участие в
споразумението за ползване на земеделски земи. Обсъдени са приложените по
делото доказателства и е направен извод, че действията на Началника на
ОСЗ-Искър, изразяващи се в неприемане и неадминистриране на подадените
декларация с вх. № 167/31.07.2013г. по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и други
действия, описани в съобщение изх. № 171/12.08.2013г. са законосъобразни. За да
достигне до този извод РС Кнежа е приел, че правата на М.М. не са били
установени по безспорен начин, като е посочено, че ОСЗ не е имала компетентност
да се произнася по това, представените срочни договори за наем, дали са станали
безсрочно съобразно чл. 236 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
РС Кнежа, следствие указанията, дадени с Решение №
228/08.05.2014г. по кахд № 214/2014г. правилно е установил фактическата
обстановка и след отнасянето и към приложимите законови разпоредби е установил,
че административният орган е действал законосъобразно. Мотивите на районния съд
се споделят изцяло, поради което не следва да се преповтарят от настоящата
инстанция.
От доказателствата по делото е установено, че М. е подал декларация с вх. №
167/31.07.2013г. по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, с която е декларирано, че ползва
земеделски земи в землището на гр. Искър, по сключени договори за пренаемане и
анекс, които е приложил към декларацията (л. 19-34 и л. 79-89) от а.х.д. 352/13г.
на РС Кнежа). Имотите са подробно индивидуализирани в приложения към
заявлението, общо 454 парцела. Не се спори, че М.М. не е собственик на имотите
по декларацията. С изх. № 171/12.08.2013г. на ОСЗ Искър по същество е отказана
регистрация на декларация с вх. № 167/31.07.2013г., като изложените съображения
се свеждат до това, че заявителят не е установил права върху заявените
земеделски земи. Съгласно чл. 37б, ал. 1, предл. 2 от ЗСПЗЗ ползвателите на
земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие
от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. В изречение
трето на чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ е посочено изрично кога не се извършва
регистрация - когато за имот се
представят повече от един невписани в службата по вписванията договори, т.е
когато е налице спор за материално право. Щом представените доказателства
относно правата на ползвателя от външна страна водят до извод, че правото му
може и да не съществува, административният орган следва да откаже регистрация.
Земеделският производител не е изпълнил условията на закона, а именно да е
представил в ОСЗ копия на договори за наеми, на които основава правата си. Вярно
е, че с декларацията са представени два броя договори за пренаемане на
земеделска земя и анекс към тях, но първичните договори за наем, т. е.
сключените между ВК “Възраждане” 2002 и собствениците на земеделски земи не са
представени. Последните са необходими, т.к. ОСЗ може да извърши единствено
формална проверка на документите за наличието на действителни права върху
имотите. Като не е представил първичните договори за наем, настоящият касатор
сам е препятствал административния орган да извърши регистрация. Вярно е, че по
делото е представено Удостоверение изх. № 2175/30.06.2014г. от Служба по вписванията, което обаче касае вписвания по
партидата на ВК “Възраждане” 2002 в несъстоятелност и не може да замести
изискването М., като заявител да установи правата си по собствените си договори
пред ОСЗ.
Следва да бъде добавено още, че съгласно чл. 37б, изр 4 от ЗСПЗЗ Общинската
служба по земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски
земи по а.х. дело № 352/13г. по описа на РС Кнежа е представено като доказателство
извадка от информационната система на ОСЗ Искър за ползвателите на земеделски
земи. От последното се установява, че претендираните от касатора имоти са
записани на имената на други заявители. Налага се извода, че ОСЗ е извършила
проверка в регистрите си и е намерила, че правата на М.М. не са установени по
безспорен начин, поради което правилно е отказала регистрация. ОСЗ няма
компетентност да се произнася, дали правата по първичните договори за наем
между ВК “Възраждане” 2002 и собствениците на земеделски земи, които са срочни
и в тях изрично пише в т.8 изр. ІІ, че „ изменението на договора не може да
засяга уговорения срок” са съществуващи след изтичането на този срок и са
надлежно прехвърлени към М. чрез двата негови договора и анекс с ВК
“Възраждане” 2002. Това е въпрос от областта на гражданското право, на който
отговор може да даде съдът, компетентен да разглежда граждански спорове.
Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е
взел предвид, решение № 264/28.11.2007г. на районен съд Плевен, решение №
166/13.10.2010г. на Ос Плевен, с което е оставено в сила посоченото решение на
РС-Плевен, като според касаторът тези решения доказват правата на наемодателя
му - ВК “Възраждане” 2002 върху земеделските земи, предмет на неговите наемни
договори с Кооперацията. Посочените решения се отнасят до спор между ВК
“Възраждане” 2002 и „Миливан” ООД относно наемен договор за земеделска земя,
който е прекратен и уреждане на дължимите плащания, които са останали
неразплатени между страните. Тези решения не доказват, че ВК “Възраждане” 2002
има действащи договори за наем с лицата, от които тя е наела първоначално
земеделската земя през 2004г. за пет
стопански години, т.е до 2009 година и дали те са се превърнали в безсрочни
преди ВК “Възраждане” 2002 да сключи договор за наем с настоящия касатор за
същите земеделски земи. Следователно правата на настоящия касатор като наемател
на тези земеделски земи остават недоказани, поради което необсъждането на този
доказателства от районния съд не променя крайния му извод и не е съществено
нарушение, при постановяването на оспореното съдебно решение.
Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени
процесуални нарушения относно насрочването на делото за второ съдебно заседание
и даване на възможност на ответна страна да се запознае с доказателствата по
делото. Съдът следва да отлага разглеждането на делото за най-ранната възможна
според графика му дата за следващо съдебно заседание, в рамките на установен от
закона максимален срок за отдалеченост на съдебните заседание едно от друго.
Допустимо е такова отлагане да е постановено от съда с цел да се осигури
възможност на насрещната страна да се запознае с доказателства и материали по
делото, като не следва да се допуска страните да злоупотребяват с това право и
то трябва да се прилага при невъзможност страните да се запознаят с материалите
по делото предварително или в хода на текущото съдебно заседание. Страните са
равнопоставени в правото си да се запознаят с всички доказателства и материали
по делото и това тяхно право не може да бъде ограничавано, а напротив следва да
бъде гарантирано от съда. Спазването на сроковете до движението на делата не се
отразява на законосъобразността на постановения съдебен акт, то се проверява от
Инспектората към ВСС.
С оглед изложеното може да се направи извод, че като е отхвърлил жалбата
срещу писмо изх. изх. № 171/12.08.2013г. на ОСЗ Искър, РС Кнежа е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция от
страна на процесуалния представител на касационния ответник за юрисконсултско
възнаграждение, то същата следва да бъде уважена в размер на 300 лева.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184/17.10.2014 г., постановено по гр. дело № 216 по описа на
Районен съд на гр. Кнежа за
ОСЪЖДА М.Н.М. *** да заплати на Общинска
служба Земеделие гр. Кнежа сумата от 300 лева, като разноски по касационно
административно дело № 43 по описа на Административен съд – Плевен за 2015
година.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.