ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 91
гр.
Плевен, 21.01.2015 г.
Административен
съд гр. Плевен – четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и първи две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдията
Богданова-Кучева административно дело № 42/2015 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 74, ал. 2
от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба /ИМ/ на Ж.Г.Г.,
лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Белене, срещу Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ за обезщетение за вреди в размер на
25 000 лева ведно с дължимата лихва.
ИМ е била
първоначално подадена пред Районен съд – София /СРС/, където е образувано гр.д.
№ 47385/2012 г. В ИМ се сочи, че администрацията на Затвора – Белене подлага ищеца
на по-неблагоприятно третиране, изтезание и нечовешко отношение, в сравнение с
другите доживотно осъдени на лишаване от свобода – тези в Затвора – София
относно изпълнение на задълженията на затворната администрация по глава 11
„Социална дейност и възпитателна работа” на ЗИНЗС. Твърди, че с него не се работи по това
направление и това представлява
неравностойно третиране – пряка дискриминация, на признак “лично положение”.
Претендира още, че това е довело до претърпяване на неимуществени вреди от
страна на ищеца, за периода от 17.02.2009 г. до предявяване на ИМ /01.10.2012
г./, изразяващи се в психо-емоционален стрес, унижено човешко достойнство,
чувство за малоценност, загуба на доверие в изпълнителната власт, потиснатост и
обострено чувство за отхвърленост и напрегнатост. Сочи правна квалификация –
чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДискр., направени са и доказателствени искания. Ищецът
иска от съда да се установи посоченото дискриминационно третиране; да се осъди
ответника да прекрати нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от такива нарушения;
да се осъди ответника да заплати обезщетение за посоченото неимуществено
увреждане в размер на 25 000 лева за периода от 17.02.2009 г. до момента
на подаване на ИМ, ведно с дължимата лихва до окончателното му изплащане.
С протоколно определение от 18.06.2014 г.,
постановено по гр.д. № 47385/2012 г. СРС е прекратил производството по делото,
като е приел че спора е посъден на Административен съд София-град. При
последния след спор за подсъдност /определение № 93/18.12.2014г., постановено
по адм. де № 73/2014г. на ВАС и ВКС, смесен 5-членен състав/ е образувано дело
№ 12398/2014 г. По това дело, АССГ с определение № 133/13.01.2015 г., е прекратил производството по делото и е изпратил ИМ за разглеждане на
Административен съд – Плевен съгласно правилата за местна подсъдност по АПК.
Съдът намира,
че основанието на иска не е чл. 71, ал. 1
ЗЗДискр., както се сочи от ищеца в ИМ, а от посоченото в исковата
молба фактическо основание се установява, че се претендира обезщетение от вреди
в резултат от незаконни действия на длъжностни лица по повод административна
дейност и правното основание на иска е чл. 74, ал. 2
ЗЗДискр.
Претенцията
на това правно основание е недопустима, предвид обстоятелството, че липсва влязло в сила
решение на административен орган за установен акт на дискриминация. ЗЗДискр.
съдържа детайлна уредба на реда и формите на защита от дискриминация, като в
глава IV-та регламентира административен и исков ред като способи за нейното
осъществяване. Равното
третиране е основно, конституционно гарантирано право на гражданите. Многообразните
форми на неговото нарушаване и ценността на защитеното право са наложили
законодателят да създаде две самостоятелни, алтернативни възможности за защита
- защита чрез производство пред Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ и
защита чрез исково производство. Засегнатите от
дискриминационно третиране лица могат автономно да избират съдебна защита по чл. 71 ЗЗДискр. пред районния съд или защитата
в административното производство по раздел първи, глава IV пред КЗД. И двете процедури важат за
всички случаи на дискриминация срещу всички субекти, като целят установяване и
санкциониране фактът на дискриминация (Арг.: чл. 65,
вр. с чл. 47, т. 2, чл. 76, ал. 1, т. 1 и чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр.).
Единствената разлика в обхвата на двата способа на защита от дискриминация се състои
в невъзможността КЗД да обезщети претърпените вреди, което при благоприятен за
жалбоподателя изход се реализира по реда на чл. 74 ЗЗДискр.,
в зависимост от статута на ответника - частноправен субект (пред гражданския съд)
или орган на власт (пред административния съд по реда на ЗОДОВ). Административният съд не може да
установява дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.,
той няма правомощия да предписва осъждане на ответника да преустанови
нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения -
субективни права, произтичащи от разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. - Сравн.: Глава ХI на АПК и ЗОДОВ. Подобно правомощие по аргумент от чл. 47, т. 2, чл. 76, ал. 1, т. 1 и чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. има
Комисията защита от дискриминация, поради което разглеждането на подобни
искания от специализиран съд е недопустимо.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва КЗД да се е произнесла по отношение наличие на дискриминация, т.е.
комисията следва да установи налице ли е дискриминация по отношение на Г.,
предпоставка за разглеждане на делото по
реда на чл.203 от АПК. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр.
е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на
което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от същия закон да е
установен, правопораждащия правото на обезщетение, акт на дискриминация. Съгласно
чл. 74, ал. 2
ЗЗДискр., в случаите, когато вредите са причинени на граждани от
незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни
лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. В тази хипотеза административните
съдилища изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с
установен от КЗД, като специализиран административен орган, акт на
дискриминация. По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ,
исковете по чл. 1, ал. 1 от с. з. се разглеждат по реда, установен в АПК. В същия смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI
"Производства за обезщетения" от АПК. В настоящия случай
не е налице задължителната предпоставка за провеждане на такова производство - произнасяне
на КЗД по образувано пред нея административно производство. Не е налице влязъл
в сила административен акт.
За да се разгледа
иска за обезщетение за вреди от действията на ГДИН, като абсолютна процесуална
предпоставка е необходимо преди това Комисията за защита от дискриминация да се
е произнесла с влязло в сила решение, с което да е установила нарушение на
принципа на равното третиране на лицата.
Настоящето
определение е съобразено със съдебната практика – Определение № 956 от
21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 822/2013 г., Определение № 5921 от 25.04.2012
г. на ВАС по адм. д. № 3871/2012 г.
Налице е
предварително подаден иск за обезщетение на вреди от неравно третиране на ищеца
по време на пребиваването му в затвора, гр. Белене по признака „лично
положение”, поради което същият е недопустим за разглеждане.
Предвид изложеното исковата молба на Ж.Г.Г.,
лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Белене, срещу ГДИН
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Исковата молба относно установяване на неравностойно третиране – пряка дискриминация,
на признак “лично положение в сравнение с другите доживотно осъдени на лишаване
от свобода – тези в Затвора – София, относно изпълнение на задълженията на
затворната администрация по глава 11 „Социална дейност и възпитателна работа”
на ЗИНЗС, за преустановяване на нарушението и въздържане в бъдеще на от такава
положение от страна на администрацията на затвора Белене следва да се изпрати
на КЗД.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК, вр. чл. 74 от ЗЗД вр.
чл. 1 от ЗОДОВ и на основание чл. 130, ал.1 от АПК, Административен съд гр.
Плевен, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Ж.Г.Г., лишен от свобода и изтърпяващ
наказанието си в затвора в гр. Белене, срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” /ГДИН/ за обезщетение за вреди в размер на 25 000 лева, ведно
с дължимата законна лихва от неравностойно третиране – пряка дискриминация, на
признак “лично положение в сравнение с другите доживотно осъдени на лишаване от
свобода – тези в Затвора – София, относно изпълнение на задълженията на
затворната администрация по глава 11 „Социална дейност и възпитателна работа”
на ЗИНЗС.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 42 по описа на Административен
съд, гр. Плевен за 2015 година.
ИЗПРАЩА на
Комисията за защита от дискриминация, гр. София исковата молба Ж.Г.Г., лишен от
свобода и изтърпяващ наказанието си в затвора в гр. Белене, срещу Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ за установяване на неравностойно
третиране – пряка дискриминация, на признак “лично положение в сравнение с
другите доживотно осъдени на лишаване от свобода – тези в Затвора – София,
относно изпълнение на задълженията на затворната администрация по глава 11
„Социална дейност и възпитателна работа” на ЗИНЗС, за преустановяване на
нарушението и въздържане в бъдеще на от такава положение от страна на
администрацията на затвора Белене.
Определението подлежи на оспорване с
частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от
7 дни от съобщаването му на страните и административния орган.
СЪДИЯ: /п/