Р Е Ш Е Н И Е
№ 133 / 26. Март 2015г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На четвърти март 2015г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка Братоева
Съдебен секретар: М.К.
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 41/ 2015г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба на Г.К.М. *** срещу Заповед №
Г-1909/12.11.2014г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Никопол, с която е отказана целева помощ за
отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2014/2015г.
с мотив: „не отговаря на условията на чл. 27 ал.6 от ППЗСП във вр. с чл. 2 ал.1
от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. – за периода 01.04.2014г. до 10.05.2014г.
лицето е с неизяснен статус.”
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й и отпускане на целева помощ за отопление. Счита, че отговаря на условията за получаване
на целева помощ за отопление – твърдо гориво, но не му е било разрешено да
приложи декларация, че за периода 01.04.-10.05.2014г. не е получавал доходи и е
бил безработен, с което да докаже статута си на безработно лице, но без
регистрация в Бюро по труда. Твърди, че комисията, изготвила социалния доклад е
подходила субективно към случая не е описала обективно ситуацията, поради каква
причина за периода 01.04.14г. – 10.05.14г. го води с неизяснен статут.
Отбелязва, че в ЗСП и ППЗСП има изключения, когато безработно лице не е
регистрирано в БТ и така може да се докаже по безспорен начин, че не е
получавал никакви доходи за периода 01.04.14г. – 10.05.14г. В съдебно заседание
поддържа жалбата си и твърденията, че за спорния период е бил безработен, без
приходи. Твърди, че е пътувал до Москва и представя жп билет, но не е работил
там. Не е бил в Кипър, както се твърди в административната преписка.
Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Никопол,
редовно призован, не се явява , не
се представлява и не изразява становище по жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Г.К.М. е подал молба-декларация за отпускане на целева
помощ за отопление с Вх. № Г-1909/27.10.2014г. в Дирекция „Социално
подпомагане” - Никопол. Декларирал е, че е безработен, семейно положение –
разведен, в добро здравословно състояние, обитава наследствено жилище от
починали родители, живее сам, притежава дворно място, което не обработва и не е
източник на доходи. Декларирал е, че не е извършвал прехвърляне на жилищен,
вилен, селскостопански или горски имот и/ или идеални части от тях срещу
заплащане или чрез договор за дарение
през последните 5 години, не е регистриран като ЕТ и не е собственик на
капитала на търговско дружество. Декларирал е брутни трудови за предходните 6
месеца от трудова дейност в размер на 524.50 лв.
Извършена е социална анкета в законоустановения срок,
която е установила, че се касае до едночленно семейство. Г.М. е 49 годишен,
разведен. Безработен е, регистриран в „Бюро по труда”, рег. № 205526 от 07.10.2014г.
Живее в наследствено жилище. Поддържал е регистрация в „Бюро по труда” от
11.03.2013г. до 17.03.2014г. От
10.05.2014г. до 25.08.2014г. е работил по трудов договор №1/08.05.2014г. в
„Клаире” ООД – Шумен. От 24.09.2014г. до 01.10.2014г. е работил по трудово
правоотношение в „Езел – 75” ООД – гр. Шумен. От извършената служебна справка
се потвърждава, че доходът на заявителя за предходните 6 месеца е формиран от
изплатено трудово възнаграждение в размер на 524,50 лв.
Изготвен е социален доклад с предложение за отказ на
целева помощ за отопление, поради неустановен социален статус на Г.М. за
периода 01.04.2014г. до 10.05.2014г. Въз основа на социалния доклад е издадена
Заповед № Г-1909 от 12.11.2014г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
– Никопол, с която е отказана целева помощ за отопление с мотив: „не отговаря
на условията на чл. 27 ал.6 от ППЗСП във вр. с чл. 2 ал.1 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008г. – за периода 01.04.2014г. до 10.05.2014г. лицето е с
неизяснен статус.” Заповедта е съобщена с писмо с обр. разписка на 19.11.2014г.
На 03.12.2014г., видно от плик с пощенско клеймо, в законния 14-дневен срок М.
е подал жалба по административен ред пред
Директора на РДСП – Плевен. В жалбата си твърди, че за периода
01.04.-10.05.2014г. е бил безработен, не е имал възможност да се регистрира в
бюро по труда, поради отсъствието му от Р.България и декларира, че за периода
няма доходи и не е работил изобщо. Позовава се на чл. 10 от ППЗСП, съдържащ
изключение, когато безработно лице не е регистрирано в Бюро по труда, в
социалния доклад се описва причината, за да не се прилага ал.1 т.7 от ЗСП и чл.
10 от ППЗСП. В становището си по жалбата Директорът на ДСП – Никопол поддържа
мотивите за отказа и излага съображения, че за периода 01.04.2014г. –
10.05.2014г. лицето е с неизяснен социален статус, не е работил и няма
регистрация в БТ, затова не отговаря на условията на чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП –
липса на 6-месечна регистрация в БТ и не може да бъде изчислен средномесечният
доход. Посочва, че по информация на кмета на с. Брест, за последно М. е бил в
Кипър да търси работа, но не е успял да намери и се е завърнал.
С Решение № 94ГГ-0012-0084/29.12.2014г. Директорът на
РДСП – Плевен е отхвърлил жалбата на М. срещу Заповед № Г-1909 от 12.11.2014г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Никопол като неоснователна.
Цитирал е чл. 2 ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление, според който „ Право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди подаване на
молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за
отопление и отговарят на условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП.” Позовал се на
чл. 12 ал.2 от ЗСП, според който социалните помощи се отпускат след преценка на
доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното
положение, здравословното състояние, трудовата и учебната заетост, възрастта и
други констатирани обстоятелства. В заключение е приел, че в конкретния случай,
от доказателствата в административната преписка се установява, че за периода,
който се взема предвид за преценка на обстоятелствата за подпомагане с целева
помощ за отопление, а именно предходните шест месеца, има период от време
01.04.2014г. – 10.05.2014г., за който остава неизяснено обстоятелството
жалбоподателят Г.М. работил ли е, и ако да, какви доходи е реализирал, за да се
изчисли средномесечния брутен доход за определяне правото му за подпомагане с
целева помощ за отопление. Твърдението на жалбоподателя, че е бил извън
България, поради което не се е регистрирал като безработно лице, търсещо работа
е отхвърлено като недоказано. Позовал се на приложението на легалното
определение на § 1 ал.1 т.6 от ДР на ППЗСП, според което по смисъла на ППЗСП
„безработни” са всички лица в трудоспособна възраст, които са регистрирани в
дирекциите „Бюра по труда” и активно търсят работа.
Решението на Директора на РДСП – Плевен е връчено на
жалбоподателя на 06.01.2015г. с писмо с обр. разписка.
Заповед № Г-1909 от 12.11.2014г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Никопол е подписана за Директора на ДСП –
Никопол от М. Ц. К. – главен социален работник в ОСЗ при ДСП – Никопол,
оправомощена по силата на т.1 от Заповед № РД 09-9/09.01.2014г. на Директора на
ДСП – Никопол на осн. чл. 26 ал.2 от Устройствения правилник на АСП – София да
подписва заповеди за отпускане и откази за отпускане на социалните помощи по
всички нормативни основания, вкл. и по Наредба № РД -07/5 от 16.05.2008г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, касаещи Община
Гулянци.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е
заявил, че за спорния период не е работил и не е реализирал доходи, а е бил
извън страната – в Мосвка, за което представя билет за влак, с валидност от
18.03.2014г. до 01.04.2014г. от Плевен до Москва. Заявява, че никога не е бил в
Кипър, както се твърди в преписката. Представя и регистрационна карта №
20003415/11.03.2013г. от Бюро по труда – Д. Митрополия, в която са отбелязани
датите по график за посещение в БТ и поддържане на регистрацията и са посочени
дати – 11.02.2014г. и 10.04.2014г.
Съгл. чл. 145 ал.2 т.1 от АПК на оспорване подлежи
първоначалната заповед за отказ да се отпусне целева помощ за отопление на
Директора на ДСП – Никопол, която е била потвърдена от по-горестоящия
административен орган – Директора на РДСП – Плевен при обжалването по
административен ред.
Жалбата е подадена до съда с писмо с пощенско клеймо
от 13.01.2015г. и следователно е депозирана в законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване от лице, имащо право и интерес от оспорването и е насочена
срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Редът за отпускане на целеви помощи за отопление
съгласно чл. 12 ал.4 от Закона за социалното подпомагане е разписан в Наредба
№ РД-07-5/16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда
и социалните грижи.
Според чл.2 ал.1 от Наредбата право на целева помощ за
отопление за отоплителния сезон (01.11. – 31.03. съгл § 2 от Наредбата) имат лицата и семействата, чийто средномесечен
доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е
по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на
условията по чл. 10 и 11 от Правилника
за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
Задължителната
процедура е описана в чл.4 от Наредбата.
Лицата и семействата подават молба-декларация по образец съгласно
приложение в дирекции "Социално подпомагане" по постоянен адрес. В молба-декларацията задължително
се заявява видът на ползваното отопление - топлоенергия, електроенергия, твърдо
гориво или природен газ. В срок до 20 дни от подаване на молбата социален
работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ
мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. В 7-дневен срок
от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция „Социално
подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
отпускане или отказ на помощта. Заповедта по ал. 4
се връчва в 14-дневен срок от издаването й и може да бъде обжалвана пред
директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Следователно, за да се отпусне помощ за
отопление е необходимо заявителят да отговаря на всички условия за подпомагане
по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП, към които препраща специалната наредба.
Условието по чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП трябва да се
разглежда във връзка с ал.10 на същата разпоредба, тъй като те са взаимно
логично свързани.
За да се отпусне исканата помощ е необходимо безработните лица да са регистрирани в дирекциите
"Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за
социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в
обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови
компетентности по Закона за насърчаване на
заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от
европейски и други международни фондове.
Според легалната дефиниция на §1 ал.1 т.6 от ДР на
ППЗСП "Безработни" са всички лица в
трудоспособна възраст, които са регистрирани в дирекциите "Бюра по
труда" и активно търсят работа.
За периода 01.04. – 10.05.2014г. лицето не е било регистрирано в БТ.
Затова приложение в конкретния случай ще намери чл. 10
ал.10 от ППЗСП. „В случаите, когато
безработен член на семейството няма или отказва регистрация в дирекция
"Бюро по труда", месечна помощ се отпуска само след преценка на
обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници, като
в социалния доклад се описват изчерпателно причините за неизпълнението на
разпоредбата на ал. 1, т. 7.” Такава преценка от двама социални работници не е
била извършена, както изисква цитираната разпоредба. Не е било изследвано твърдението
на жалбоподателя, че е бил безработен. Допуснато е съществено процесуално
нарушение, тъй като не са установени всички факти и обстоятелства от значение
за отпускане на помощта, в нарушение на чл. 10 ал.10 от ППЗСП.
Административният орган е приложил неправилно
материалния закон, без да държи сметка за логичната взаимосвързаност на
разпоредбите на чл. 10 ал.1 т.7 и ал.10
от ППЗСП и без да извърши необходимата проверка на декларираните
обстоятелства. В този смисъл, преди издаване на заповедта не са били изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая, а е постановен отказ –
„поради неизяснен социален статус”. Посоченото фактическо основание няма
съответствие с разпоредби на приложимата Наредба или чл. 10 и чл. 11 от
ППЗСП. Изясняването на социалния
статус на лицето, поискало помощта е в правомощията на социалните работници при
извършване на социалната анкета в дома на лицето и те са задължени да извършат
преценка на всички обстоятелства от значение за отпускане на помощта. Необходимо
е да се изследва дали лицето е работило и реализирало доходи за предходния
6-месечен период. Социалната анкета и изготвения, въз основа на нея доклад е
следвало да установят, дали за периода 01.04.2014г. до 10.05.2014г. заявителят
е бил безработен и реализирал ли е доходи. „Неизяснен социален статус” не може
да бъде основание за отказ, трябва да се изследват заявените обстоятелства и да
се установят относимите факти. Нужно е да се изискат доказателства за
отсъствието му от страната като например справка от ОД на МВР, паспорт, виза,
от които ще се установи периода и целта на пътуването. В случай, че не се
установява лицето да е работило и да е реализирало доходи, се налага извод, че
действително е бил без работа и не е получавал доход, независимо от липсата на регистрация
в БТ. В този случай ще се отчете нулев доход за периода, съобразно изготвената
справка за регистрираните доходи, според която за м. април 2014г. е отбелязан
нулев доход, а за останалите месеци на основание издадени удостоверения от
работодателите – удостоверение № 14/24.09.2014г. от „Клаире” ООД – Шумен и
Удостоверение № 15/17.10.2014г. от „Езел-75” ООД – Шумен реализирания доход от трудова дейност е в
размер на 524,50 лв.
Или дохода на лицето за предходния 6-месечен период е
в размер на 524,50 лв.
Тази преценка е предмет на извършваната от
социалните работници социална анкета при проверка на място в дома на лицето, в
проучване на документация и събиране на информация - §1 т.11 от ЗСП. Съгл. чл.
27 ал.6 от ППЗСП при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички
други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер,
отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по
закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на
социални услуги. Във всеки конкретен случай е необходимо да се направи преценка
с оглед констатираните обстоятелства.
Мотивите за отказ са в противоречие с
целта на закона, прогласена в чл. 1 ал.1 т.1 от ЗСП – да се подпомогнат
гражданите, които без помощта на другиго не биха могли да задоволят своите
основни жизнени потребности, в случая потребността от отопление. И по-конкретно
в чл.2 ал.2 ЗСП, че социалното подпомагане , се осъществява чрез предоставяне на помощи в пари и/или в натура
за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е
невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в необходимата писмена форма, но в нарушение на
процесуалните правила, без предварително изясняване на фактите по случая и при
неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта му, поради
което следва да се отмени като незаконосъобразна, а преписката да се върне на
органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение по
приложението на закона.
При връщането на преписката, следва да се
приложат заверен препис от протокол от съдебното заседание и заверено копие на
представените допълнително от жалбоподателя в хода на съдебното производство писмени
доказателства, за съобразяването им от органа при новото произнасяне.
Водим от горното съдът и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ
вр. чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
Г-1909/12.11.2014г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Никопол, с която на Г.К.М. *** е отказана целева помощ
за отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията
и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон
2014/2015г.
ВРЪЩА
преписката на Директора на Дирекция Социално подпомагане -
Никопол за ново произнасяне по молба-декларация Вх. №
Г-1909/27.10.2014г. на Г.К.М. ***, при съобразяване
със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен
срок от съобщението.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я: