Р Е Ш Е Н И Е

№ 113 / 18 Март 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛКА БРАТОЕВА

КАЛИНА ПЕЦОВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело №37 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

С решение № 1292/06.11.2014г.,постановено по НАХД № 2434/2014г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 91984-0212781/20.01.2014г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново, с което на Сдружение” Българска републиканска федерация по кинология” /БРФК/ гр. София, на осн. чл. 185,ал. 5 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. с чл. 118,ал. 4 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. за това, че при направена проверка на 26.10.2013 г. , в рамките на международна киноложка изложба с ранг САС, проведена в гр. Плевен, на територията на парк”Кайлъка”, централна алея, организирана от сдружение” Българска републиканска федерация по кинология” е установено, че в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС няма монтирано и въведено в експлоатация, и не се използва регистрирано в НАП фискално устройство, с което да се отчитат извършените продажби и услуги, като е установено, че от участниците в изложбата се приемат суми за участие по предварително обявени условия и цени, а по време на изложбата са приети плащания под формата на дарения, общо в размер на 2040 лв. и 5480 евро, които не са регистрирани и отчетени чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство поради липса на такова. Нарушен е чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл. 3, ал. 1 от същата наредба, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, нарушението е повторно/ НП № 6761-0122459/07-06.2012 г. на Зам.Директор ТД на НАП-Варна, влязло в сила на 30.10.2012 г.

Решението е обжалвано от Сдружение БРФК с касационна жалба, подадена чрез представляващия дружеството К.Л. с доводи за неговата незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че сдружението е с нестопанска цел и от такъв характер е и извършената от него дейност по организиране изложба за кучета. Счита, че доколкото в действащото данъчно законодателство, уреждащо облагането с корпоративен данък няма легално определение за понятието „спонсорство”, неприемливо е даренията да се квалифицират като стопанска дейност, която следва да бъде отчитана по съответния ред и за получените суми да бъдат издавани касови бонове. Оспорва извода на съда, че жалбоподателят е извършвал продажба на услуги. Удостоверените в протокола от проверката договори за дарение, които се издават на участниците при заплащане на установената такса за участие неправилно са били преценени от съда. Сочи, че основната дейност на дружеството включва организиране на изложби за кучета и тази дейност не може да бъде характеризирана като стопанска. Моли да бъде отменено решението и наказателното постановление. По същество, в подадена до съда писмена молба поддържа жалбата си на изложените в нея , и в приложено решение на Пловдивски районен съд , потвърдено от Пловдивски административен съд основания.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. Г. оспорва жалбата и моли решението на Районния съд да бъде потвърдено, като се позовава на практиката на Административен съд- Плевен и сочи конкретно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление Плевенският районен съд обосновано е приел, че изложената в НП фактическа обстановка, при която е извършено нарушението е установена от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели- С. и Л. . Обсъдил е наведените от жалбоподателя възражения във връзка с квалификацията на извършваната от сдружението дейност като търговска дейност ,извел е правилен извод за правната квалификация на нарушението. По отношение на възражението за това налице ли е продажба на услуги, се е позовал частично на практиката на Административен съд- Плевен в постановено от последния Решение № 135/17.03.2014 г. по КАНД № 23/2014 г., като е изложил и самостоятелно мотиви за естеството на издадените договори за дарение, които е счел за такива, целящи заобикаляне на закона чрез прикриване на възмездни продажби. По изложените съображения е направил извод за осъществен състав на извършено административно нарушение , визирано в АУАН и НП. Изложил е и мотиви за правилно приложена административнонаказателна разпоредба на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, регламентираща повторност на деянието, поради наличие на влязло в сила НП № НП № 6761-0122459/07-06.2012 г. на Зам.Директор ТД на НАП-Варна.

Настоящият съдебен състав споделя фактическите и правни изводи на решаващия съд и счита, че касационната жалба е неоснователна. Действително, с постановеното решение Районният съд се е позовал на мотиви на Административния съд по друго дело,и които мотиви е заявил, че споделя изцяло,без да изложи свои по конкретния въпрос, което е недопустимо , тъй като изложените от Административния съд мотиви по цитираното Решение № 135/17.03.2014 г. касаят различен конкретен случай, но настоящият съд не намира, че бланкетното позоваване на решението е съществено процесуално нарушение, довело до опорочаване на съдебния акт, тъй като, наред с това съдът е изложил и свои, макар и доста оскъдни мотиви по отношение на съществения за случая въпрос- налице ли е продажба на услуги и какъв е характерът на сделката, както и, че като краен резултат решението е правилно и законосъобразно, и по-подробното изложение на мотиви по въпроса не би се отразило на този резултат. Това е така, тъй като , съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно де регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен в изброени случаи, неотносими към конкретно разглеждания. Нормата е посочена като свързана с нарушената норма на чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Твърдението в НП за продажба на услуга и направеното от жалбоподателя пред РС възражение налага анализ на понятието, легално определено в чл. 8 от ЗДДС: „…всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като парично средство”. Следва да се отбележи, че в конкретно разглеждания случай е налице постигнат стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателя- допускане до участие в киноложка изложба. Възможността за получаване на награда при участие има алеаторен характер, но получаването й винаги е свързано с допускането до участие. Дори и да не бъде получена награда, участието има своето значение за заплатилия таксата участник- той получава възможност за изява, за демонстрация на своето куче пред съдии и любители . Ето защо, настоящият съд намира, че допускането до участие в киноложка изложба срещу заплащане представлява услуга. От това следва извод, че касаторът е извършвал независима, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС икономическа дейност, която го индивидуализира като данъчно задължено лице. Поради това попада под разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г., която е приложима в конкретно разглеждания случай. Мястото на дейността се преценява като търговски обект, по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, тъй като определящ е не видът му, а обстоятелството, че там се извършва услуга. А е безспорно, че при провеждането на изложбата са събирани парични суми за участие, съставляващо „услуга” по горепосочените съображения. Този извод не се променя от представените договори за дарение, тъй като, както основателно е приел решаващият съд, същите прикриват възмездни продажби на услуга-участие в киноложка изложба.

При тези данни по делото, правилно оспореното наказателно постановление е било потвърдено като законосъобразно. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Районния съд- Плевен, същото е валидно и допустимо, постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1292/06.11.2014г.,постановено по НАХД № 2434/2014г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.