Р E Ш Е Н И Е
№ 69
гр.Плевен, 24 Февруари 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и
петнадесета година, в
състав:
Председател: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
Членове: Юлия Данева
Калина Пецова
При секретаря Ц.Д. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 36 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1344/21.11.2014г., постановено по НАХД
№ 2556 по описа за 2014г.
на Районен съд гр. Плевен е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 2014-0031545/03.04.2014г. на Директора на
Регионална дирекция към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисия за
защита на потребителите – гр. Русе /КЗП/, с което на “Българска
телекомуникационна компания” /БТК/ ЕАД, на основание чл. 230 във вр. с чл. 231
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 230 от
ЗЗП.
Срещу решението е подадена касационната жалба от
процесуален представител на БТК, с която се иска същото да бъде отменено, като
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни
съображения за издаденото задължително предписание по чл. 193, т. 2 от ЗЗП,
като счита, че същото има самостоятелно битие като административен акт и не
може да се възприема като част от административнонаказателната преписка. По
същество счита, че административният орган неправилно е издал задължителното
предписание, като счита, че със същото по същество прави избор за начин на
удовлетворение вместо потребителят, което било неправилно. В заключение моли за
отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от
процесуален представител на касационния ответник, в което е аргументирано
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна РС Плевен установил,
че отговорността на дружеството била ангажирана за неизпълнение на задължително
предписание, дадено с протокол за проверка на документи № К 70986/24.09.2013г. за прилагане
на разпоредбите на чл. 114, ал. 1 от ЗЗП, а именно търговецът не е удовлетворил
рекламацията на потребителя чрез разваляне на договора и възстановяване на
заплатената сума, след като стоката не била ремонтирана и не е заменена с нова
в рамките на 1 месец от предявяване на рекламацията. За да потвърди оспореното
наказателно постановление, РС Плевен приел, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т.21
от ДР на ЗЗП, за което се позовал на влезли в сила наказателни постановления № 2012-27243/21.08.2012г., № 2012-23928/21.08.
2012г., № 2011-20061/13.12.2011г. Приел още, че потребителят е предявил рекламация 3 пъти, като при
последното проявяване на несъответствието на стоката и при
последната рекламация, след няколко неуспешни ремонта, потребителят вече не е
бил доволен от предишните решения на рекламациите чрез ремонт съгласно чл.113
от ЗЗП и за него се е породило правото по чл.114 от ЗЗП да иска
разваляне на договора и възстановяване на
заплатената сума. Потребителят изрично е заявил освен това в жалбата си до КЗП, че
желае да му бъде заменен мобилният апарат с нов или да му бъде
възстановена сумата от 240 лв. Според съда,
това право на потребителя почива
на чл.112 и чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП и със същото искане търговецът е запознат
при проверката в обекта. Съставен е констативен
протокол 2013 № К-0124038/01.08.2013г.,
дадено е задължително предписание за удоволетворяване на рекламацията на
потребителя, в което се определя срок до 08.08.2013 г. Установено е, че задължителното предписание не е
изпълнено от търговеца-не е представен акт за удоволетворяване на рекламацията.
Впоследствие било дадено отново предписание за възстановяване на заплатената от
потребителя сума. До датата на съставяне на акта не били
предприети никакви действия от страна на търговеца, като към датата на
приключване съдебното дирене не били представени доказателства, че рекламацията
е удовлетворена и са изпълнени задължителните указания на длъжностното лице за възстановяване на заплатената сума. При
горните съображения, съдът приел, че “БТК” ЕАД е допуснал нарушението на чл.230
от ЗЗП.
Решението на РС
Плевен е валидно, допустимо и съобразено с материалния и процесуалния закон.
Изводите на районния съд се споделят изцяло. Последните са изградени след
подробно изследване на доказателствата по делото и съпоставянето на фактите по
приложимите законови разпоредби. Районният съдия подробно е обсъдил направените
от оспорващия възражения, като същите са отхвърлени с изчерпателна мотивировка. Правилно РС Плевен е установил, че при
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е
съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Наказателното постановлението е издадено от компетентен
орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при
спазване на материално-правните и процесуално-правни разпоредби, като е съобразено с целта на закона.
Съгласно разпоредбата
на чл.193, т.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ длъжностните лица на
контролните органи, посочени в чл.191 от същия закон, могат да дават
задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на
закона. Предписанията безспорно се издават от административен орган и
представляват властническо волеизявление, с което пряко се засяга правната
сфера на адресата, тъй като те вменяват задължения за последния. Задължителните
предписания имат самостоятелно значение и правни последици и не могат да бъдат
възприемани като част от административнонаказателно производство. Същите
представляват индивидуални административни актове, подлежащи на изпълнение след
влизането им в сила. Изпълнението на задължителните предписания е скрепено със
санкция по чл. 230 от ЗЗП. В случая за ангажиране отговорността на дружеството
единственият релевантен въпрос е има ли издадено задължително предписание, като
в настоящето производство не следва да се обсъжда законосъобразността му.
От доказателствата
по делото се установява, че на 01.08.2013г. била извършена проверка в магазин
5204 в гр.Плевен, находящ се на ул.“Данаил Попов” № 13, стопанисван от “БТК” ЕАД. Проверката в обекта е извършена по повод с постъпила в КЗП гр.Плевен
жалба вх.№ Р-03-1316/30.07.2013г. от потребителя Л. П. С. относно оставен за ремонт за трети път мобилен апарат на
26.06.2013 г., който до датата на подаване на жалбата в КЗП не е ремонтиран или заменен с
нов. При проверката в обекта е
констатирано,че стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба в
рамките на един месец. При проверката в обекта бил съставен констативен
протокол 2013 № К-0124038/01.08.2013г., в който било отразено, че телефонът все
още не е върнат в магазина от сервиз и било дадено задължително предписание до
08.08.2013г. в КЗП Плевен да се представи акт за удовлетворяване на
рекламацията, чрез замяна на стоката с нова или чрез възстановяване на
заплатената сума. На 09.09.2013г. в КЗП било
представено становище от търговеца, че на 20.07.2013 г. е извършена смяна на
основна платка на телефона по сервизна поръчка № 274576. Становището било
прието с протокол за
проверка на документи № К-70973/09.09.2013г. С последния е установено, че
потребителят не е предявявал рекламация на 20.07.2013 г. и не е подписвал
сервизна поръчка № 274576/20.07.2013г. С
протокола за проверка на документи № К-70973/09.09.2013 г. е дадено второ
задължително предписание да се замени стоката с нова или да се възстанови
заплатената сума в срок до 16.09.2013г. На
23.09.2013 г. потребителят депозирал писмено допълнение към жалбата си, че на
19.09.2013 г. телефонният му апарат е бил заменен с нов и на 20.09.2013 г.
новият апарат е проявил същия дефект. В допълнението си към жалбата
потребителят желае да му бъде възстановена сумата от 240 лева по реда на чл.114,
ал.1, т.1 от ЗЗП, тъй като не е доволен от удоволетворяването на рекламацията
чрез замяна, тъй като новият апарат проявява идентичен дефект с този на стария
апарат. На 24.09.2013 г. търговецът е
предоставил акт за удоволетворяване на рекламацията от 19.09.2013 г., чрез
замяна на стоката с нова. Актът е приет с протокола за проверка на документи №
К-70986/24.09.2013г. и със същия протокол на търговеца е представено копие от
допълнението към потребителската жалба и на търговеца му е разяснено, че потребителят
желае да му бъде възстановена сумата от 240 лева, тъй като не е удоволетворен
от решаването на рекламацията чрез замяна на стоката с нова. Със същия протокол
е дадено задължително предписание до 03.10.2013 г. да се възстанови заплатената
сума в срок и в КЗП гр.Плевен да се предостави акт за удоволетворяване на
рекламацията. На 03.10.2013 г. е
представено становище, че няма основание за прилагане на чл.114, ал.1, т.1 от
ЗЗП- възстановяване на заплатената сума. Становището
е прието с протокола за проверка на документи № К-70993/03.10.2913г. До
03.10.2013 г. не е изпълнено задължително предписание на инспектор от КЗП,
дадено с протокола за проверка на документи № К- 70986/24.09.2013 г. за
прилагане разпоредбата на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП. Търговецът не е удоволетворил рекламацията чрез разваляне
на договора и възстановяване на заплатената сума, след като стоката не е
ремонтирана и не е заменена с нова в рамките на един месец от предявяване на
рекламацията на 26.06.2013г. и потребителят не е останал доволен от решаването
на рекламацията му по чл.113 от ЗЗП.
Следователно,
правилно районният съд е установил, че не е изпълнено задължително предписание
на орган на КЗП, поради което основателно е наложена санкцията по чл. 230 от
ЗЗП.
Неоснователни са
възраженията, изложени в касационната жалба. Както бе посочено по-горе,
недопустимо е в настоящето производство да бъде преразглеждан влязъл в сила
индивидуален административен акт – задължително предписание по чл. 193, т. 2 от
ЗЗП. ПИП №К-70986/24.09.2013г. е бил надлежно връчен на упълномощен
представител на дружеството жалбоподател, при което същото е имало възможност
да организира защитата си в предвидените от АПК срокове. Самите претенции в
касационната жалба са съсредоточени именно към законосъобразността на задължителното
предписание, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Неоснователно е и
възражението, касаещо индивидуализацията на наложеното наказание. В НП подробно
са изброени наказателните постановления, в това число момента на влизането им в
сила /в рамките на една година преди извършване на нарушението, с които са
наложени санкции за същото по вид нарушение/, което налага извода за повторност
по смисъла на §13 т.21 от ДР на ЗЗП. Съобразно разпоредбата на чл.231 от ЗЗП в
случаите на повторност, санкцията, която следва да бъде наложена, е в двоен
размер. В тази връзка, изцяло се споделя становището на РС Плевен за
законосъобразно и обосновано определен двоен размер на максималния такъв,
предвиден за нарушение по чл.230 от ЗЗП, като АНО е съобразил обстоятелствата
по чл.27 ал.2 от ЗАНН, в това число и обстоятелството, че нарушението е
извършено за пети пореден път.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1344 от 21.11.2014г.,
постановено по НАХД № 2556 по описа за 2014г.
на Районен съд гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.