Р E Ш Е Н И Е
№ 92
гр.Плевен, 6 Март 2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Елка Братоева
Членове: Катя Арабаджиева
Калина Пецова
при секретаря А.Й. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от
съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 35 по описа за 2015 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 1416
от 13.12.2014 г.,
постановено по нахд № 3186/2014 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 346 от 12.05.2014 г. на Зам.кмет на Община – Плевен, с което на
„РАДОМАЛЕ” ЕООД, ЕИК 202302469, със седалище и адрес на управление с.Телиш,
обл.Плевен, с управител Р. И. Н., на основание чл.53, във връзка с
чл.36, ал.5, във връзка с чл.36 ал.1 т.1 от Наредба № 23 на Общински съвет –
Плевен, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено
нарушение по чл.36 ал.5, във връзка с чл.36 ал.1 т.1 от Наредба № 23 на
Общински съвет – Плевен, за това, че на 21.01.2014 г. около 10,00 часа в
гр.Плевен, при извършена проверка в имот частна собственост, с идентификатор
56722-651-2, кв.605, актуван с акт № 38707, находящ се в гр.Плевен до сградата
на КАТ – Плевен, е установено, че е разпоредил да извърши кастреж на
храстовидна растителност в имота, без да притежава писмено разрешение от
компетентен орган – в случая Община Плевен.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез П. П. – Главен юрисконсулт в отдел „ПНО”, която
счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че жалбата, подадена
пред първоинстанционния съд, е недопустима, подадена след законовия седем
дневен срок, за което са представени писмени доказателства. Като най-съществен
аргумент сочи факта, че в НП служител на Кметство село Телиш, извършил действия
за връчване на НП, е отбелязал, че лицето не живее в с.Телиш и тъй като АНО не
е уведомяван за промяна на адреса на нарушителя, т.е. не е изпълнена
предпоставката на чл.43 ал.1 от ЗАНН, не е извършвано издирване за установяване
на друго местопребиваване на търговеца, респ.представляващия го. Твърди, че
законовата процедура за връчване на НП е спазена, след което същото е изпратено
в НАП за принудително събиране. Навежда доводи за неправилност на доводите на
съда относно това, че върху НП няма отбелязване „връчено по чл.58 ал.2 от ЗАНН”.
Счита, че след като НП е прието в НАП и по него е образувана преписка, е
прието, че е влязло в сила, поради което жалбата на „Радомале” ЕООД е
просрочена. Освен това намира за неправилни и заключенията на ПРС за
незаконосъобразност на НП поради допуснати процесуални нарушения. Сочи, че
разпоредбата на чл.36 ал.5 от Наредба № 23 на Общински съвет Плевен за
изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Плевен
регламентира размерите на санкциите в случаите, в които за нарушенията
отговарят юридически лица, т.е. дублираното упоменаване в НП, в мястото на
нарушени разпоредби и в част на квалификацията, не е съществен порок, а
по-скоро техническа грешка, която не променя изводите относно извършеното
нарушение и отговорното за извършването му лице. Предвид това касаторът намира
за неприемлив извода за разминаване и липса на единство в описанието на
нарушението в АУАН и НП, както и за неубедителни заключенията за накърнени
права на нарушителя и че същият е лишен от възможността да разбере какво деяние
му е вменено в отговорност. Счита за несъществено другото сочено от съда
нарушение, изразяващо се в неуточняване на датата на конкретното изрязване на
дърветата. Посочва, че обясненията на свидетеля, доведен от жалбоподателя,
потвърждават, че общинския имот им е предаден за стопанисване, след което по
възлагане на дружеството са извършени действия по разчистване на същия и
подготовката му за използване с предназначение „паркинг” и в този смисъл
изводите на съда, че към 21.01.2014 г. жалбоподателят не е владелец, са неясни,
противоречащи на събраните доказателства. В заключение счита, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати пропуски и грешки, привлечен е отговорния за нарушението
субект, а при определяне на размера на административното наказание са отчетени
както вида, тежестта и резултата от допуснатото административно нарушение, така
и възможностите на нарушителя. Моли съда да отмени решението и да потвърди
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява
от юрисконсулт П., която поддържа жалбата на заявените
основания, по същество твърди, че оспореното решение е недопустимо,
алтернативно- неправилно.
Ответникът по касационната жалба „Радомале” ЕООД
с.Телиш в съдебно заседание се представлява от управителя си, който моли съда
да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. Счел, че не е изпълнена процедурата
на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че НП е връчено, тъй като в НП липсва
отбелязване, че нарушителят е търсен и не е намерен на адреса. Съдът приел, че
върху НП не е поставен печат „връчено по чл.58, ал.2 от ЗАНН”, в който не е
посочена датата на връчване, както и че наличието на отбелязване в НП е
предпоставка да се направи извод дали НП е връчено по реда на чл.58, ал.2 от
ЗАНН. В случая поради липсата на такова
отбелязване, не може да се приеме, че жалбоподателят е бил търсен на адреса в с.Телиш.
Съдът направил извод, че при издаване на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което
опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание
за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Според съда в АУАН
актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил Наредба № 23, чл. 36, ал. 1, т. 1 на
Общински съвет, а в наказателното постановление административно
наказващият орган е посочил, че е нарушен чл. 36, ал. 5, във вр. с чл. 36, ал.
1, т. 1 от Наредба № 23 на Общински съвет - Плевен. Изложил мотиви, че има
разминаване между описанието на нарушението в съставеният АУАН и в издаденото
НП. Направил извод, че това противоречие в АУАН и в НП, води до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е лишен от възможността да
разбере за какво нарушение му се търси административно – наказателна
отговорност. ПРС изложил още мотиви, че към дата 21.01.2014 г., жалбоподателят не е
ползвател и не е владелец на процесния имот. На тези основания отменил
оспореното НП.
Касационната инстанция счита изводите на ПРС за правилни и обосновани на
събраните по делото доказателства. Както
правилно е приел въззивният съд, НП не е
било надлежно връчено на посоченото като нарушител лице по реда на чл.58, ал.2
от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, когато нарушителят или поискалият
обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Нарушител в процесната
хипотеза е юридическото лице „Радомале”
ЕООД. Съгласно нормата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в ЗАНН няма особени правила
за връчване на призовки и съобщения, се прилагат правилата на НПК. От друга
страна, според нормата на чл. 180, ал. 5 от НПК на учреждение или юридическо
лице връчването става срещу подпис на лице, натоварено да приема книжата. В разписката на оспореното наказателно
постановление е извършено отбелязване „лицето не живее в село Телиш”, подпис и
дата 10.06.2014 год. На първо място, юридическо лице няма как „да живее” на определен адрес,
юридическото лице има седалище и адрес
на управление, на които може и следва да бъде търсено. Извършеното отбелязване
„лицето не живее в село Телиш” не удостоверява по никакъв начин, че на
седалището и адреса на дружеството е извършено посещение от лицето, натоварено
с връчването на НП и че на този адрес не е намерено лице, натоварено да приема
книжата, изпращани до дружеството. „Натовареното да получава книжата” на дружеството лице законът не
изисква да е непременно управителят или представляващият същото, за
когото вероятно се отнася отбелязването в разписката на НП, но което и лице да е
натоварено с тази задача, следва да има извършена проверка на седалището и
адреса на управление и констатация, че на това място няма лице, което да приеме книжата, за да
може законосъобразно да се изпълни процедурата по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Ето защо правилно ПРС е приел, че НП не е
било надлежно връчено на датата на отбелязването върху разписката на същото,
поради което и при наличие на данни, че НП е получено лично от управителя на
24.09.2014 год., подадената на 30.09.2014 год. жалба се явява подадена в срок и
е била допустима за разглеждане от ПРС.
Правилни са и изводите на съда досежно
разминаването между правната
квалификация на деянието, вписана в съставения акт и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. В съставения АУАН като нарушена е вписана
разпоредбата на чл.36, ал.1, т.1 от Наредба №23 на Общински съвет Плевен.
Съгласно посочената разпоредба, наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание лице, което разпореди или отсече, изкорени,
унищожи или увреди дълготрайна или декоративна растителност, зелена площ,
паркова територия и др. без писмено разрешение на компетентния орган. Следователно,
като нарушена е посочена разпоредба, въз основа на която може да се
ангажира административнонаказателната отговорност на физическо лице за извършване на някое от
посочените в същата форми на
изпълнителното деяние, на което за стореното може да се наложи административно
наказание „глоба”. Със съставения акт обаче, е повдигнато административно
обвинение на юридическото лице
„Радомале” ЕООД, което не може да бъде субект на административнонаказателна
отговорност по чл.36, ал.1, т.1 от Наредба №23. При издаване на наказателното
постановление, вече правната квалификация на нарушението е променена, като е
добавена и разпоредбата на чл.36, ал.5
от Наредба №23, според която, когато някое от нарушенията по ал.1 е извършено
от едноличен търговец или от юридическо лице, на същите се налага имуществена
санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв. Именно тази, посочената в НП разпоредба-чл.36,
ал.5 във връзка с чл.36, ал.1, т.1 от Наредба №23 е приложимата относно
отговорността на привлеченото дружество-ЮЛ, но с нейното посочване едва в НП е
променена не само правната квалификация на деянието, но и субекта на
административнонаказателна отговорност, на който , без да е налице повдигнато
обвинение по правилния текст с акта за нарушение, директно е наложена санкция с
издаденото НП. Последното е недопустимо и не може да се счете, че е преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
предвид, че е подменен субекта н нарушение чрез формулиране за пръв път състав
на нарушение срещу ЮЛ, какъвто с издаването на акта не е посочен. Като е
достигнал до аналогични правни изводи, ПРС е постановил едно валидно, допустимо
и правилно решение, което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1416 от 13.12.2014 г., постановено по
нахд № 3186/2014 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.