О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 73

гр. Плевен, 19.01.2015г.

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари 2015г. в състав -

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 32/2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на Х.А.Х. и Х.Т.А., изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Плевен срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София с посочено правно основание чл. 71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация с искане да се установи по отношение на ответниците дискриминационно третиране по признак „лично положение”, изразяващо се в по-неблагоприятно отношение в сравнение с другите осъдени на същото наказание в Затвора – София, І-ва група, поради това че пода в спалното помещение, където са били настанени – килия XXX за периода 10.05.2014г. до 22.05.2014г., не е бил застлан с балатум или друга постелка, която да послужи за изолация от голата бетонна плоча.

Делото е било образувано пред Софийски Районен съд, който го прекратил с Определение от 05.08.2014г., постановено по гр.д. № 35878/2014г. и го изпратил по подсъдност на Административен съд – София град. Определението е потвърдено с Определение № 25450/12.12.2014г. по ч.гр.д. № 13341/2014г. на СГС. Съдът е възприел виждането, че искът е насочен срещу администрацията на затвора, която е допуснала дискриминационно третиране и от чиито действия са причинени вреди и затова съгласно разпоредбата на чл. 128 от АПК всички искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат като първа инстанция от съответния административен съд. Или казано по друг начин – когато дискриминацията и причинените с нея вреди са осъществени при или по повод на административна дейност, исковете са подсъдни на административните съдилища. Районните съдилища ще са компетентни да разглеждат само тези искове по реда на чл. 71 от ЗЗДискр., които произтичат от отношения на равнопоставеност, но не и такива, които произтичат от отношения, при които е налице упражняване на властнически правомощия.

С Определение № 76 /08.01.2015г. по АД № 12554/2014г. Административен съд – София град е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на Административен съд - Плевен, като счел, че макар да е родово подсъдно на административните съдилища, то по правилата на местната подсъдност следва да се разгледа от АС – Плевен. Приел е, че предмет на искането в конкретния случай е обезщетение и преустановяване на нарушението от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора Плевен, където ищците изтърпяват наказание „лишаване от свобода” и затова е налице съвпадение между мястото на увреждането и настоящия адрес на увредените. Затова спорът е териториално свързан със съдебния район на АС – Плевен, който е местнокомпетентния да разгледа спора съд, както на основание специалните разпоредби на ЗОДОВ, така и на основание по-новия общ закон – чл. 133 ал.5 от АПК.

Настоящият състав счита, че предмет на иска е установяване само на дискриминационно третиране по отношение на ищците от администрацията на Затвора Плевен – пряка дискриминация на осн. чл. 4 ал.2 от ЗЗДискр., основана на лично положение, но не е налице иск за преустановяване на нарушението и присъждане на обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на административен орган по смисъла на чл. 203 от АПК. Изрично в частната си жалба срещу определението на СРС, с което делото е било изпратено по подсъдност на АС – София град, ищците заявяват, че не са предявявали иск за обезщетение за вреди, за да е приложим чл. 74 от ЗЗДискр.

Комисията за защита от дискриминация е компетентна да се произнесе по така депозираното искане за установяване на дискриминационно третиране съгласно чл. 47 т.1 и чл. 40 ал.2 от ЗЗдискр. Пред административният съд на осн. чл. 68 от ЗЗДискр. подлежат на обжалване решенията на комисията, с които е установено дискриминационно третиране и преустановяване на нарушението. Т.е. административният съд няма компетентност според закона да установява наличието на дискриминация и преустановяване на нарушението, а упражнява последващ съдебен контрол върху решенията на Комисията за защита от дискриминация, с които се е произнесла по тези въпроси. Извън случаите на дискриминация по раздел І от закона компетентен като първа инстанция е районния съд съгл. чл. 71ал.1 т.1 от ЗЗДискр.: да установи нарушението; да осъди ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; както и да присъди обезщетение за вреди.

Предвид изложеното искането следва да се изпрати за разглеждане по подведомственост на Комисията за защита от дискриминация на осн. чл. 130 ал.4 от АПК, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА делото по подведомственост на Комисията за защита от дискриминация за произнасяне по искането на Х.А.Х. и Х.Т.А., изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Плевен срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София за установяване по отношение на ответниците дискриминационно третиране по признак „лично положение”, изразяващо се в по-неблагоприятно отношение в сравнение с другите осъдени на същото наказание в Затвора – София, І-ва група, поради това че пода в спалното помещение, където са били настанени – килия XXX за периода 10.05.2014г. до 22.05.2014г., не е бил застлан с балатум или друга постелка, която да послужи за изолация от голата бетонна плоча.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 32/2015г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните и от Комисията за защита от дискриминация с частна жалба пред Върховен Административен съд чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните и на Комисията за защита от дискриминация, ведно с копие от исковата молба.

С Ъ Д И Я :