РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Плевен, 27.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и
петнадесета година в състав:
Председател: Снежина И.
при секретар Д.Д. изслуша
докладваното от съдията Снежина И. по адм. дело № 31 по описа за 2015 година на Административен
съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по
жалба на Ж.А.И.,*** срещу решение №
61/10.12.2014 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се
излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно не е зачетен
осигурителния дохода от 07.07.1982 година до 7.12.1992 година с мотива, че е
зачетен при отпускане на пенсията. Посочва, че за горепосочения период се е
снабдила с документи и ги е представила с искане за определяне размера на
пенсията с дохода за периода и отказът не е правилен.
В съдебно
заседание оспорващата - Ж.А.И.,*** не се
явява, представлява се от адв. М., която поддържа жалбата и моли за присъждане
на разноски.
Ответникът –
директорът на РУСО –Плевен се представлява от ст. юрк. Т., която намира жалбата
за неоснователна, тъй като правилно административният орган е съобразил
представените удостоверения за осигурителен доход при определяне на размер на
пенсията, който е определен с най-изгодният за лицето индивидуален коефициент.
Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лева съгласно Наредба № 1/2004 г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Административен съд - Плевен, пети състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане № 53 от 10.07.2009 година на ръководител
„ПО” на И. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата от 01.06.2009 година
в размер на 156, 21 лева. Като индивидуалният й коефициент е определен в размер
на 0, 686 и е взет осигурителен доход в размер на 8928 лева за периода от
07.09.1982 г – 06.09.1985 година.
Със заявление
вх. № МП-39257/09.07.2014 г. И. е поискала да й бъде преизчислен размерът на пенсията от друг
осигурителен доход за периода от 07.07.1982 година – 7.12.1992 година въз
основа на удостоверения № АОС-АС-04-4575 от 22.05.2014 г, №
ОАС-АС-040457/22.05.2014 г и № ОАС-АС-04-4577/22.05.2014 г. от ТП на НОИ
Кюстендил.
С разпореждане № 23 от 04.08.2014 година на
ръководител на „Пенсионно осигуряване” при РУСО Плевен е постановил отказ за преизчисляване
на пенсията по заявлението от 09.07.2014 година, тъй като представените образци
УП-15 от лицето не може да се преизчисли от същия базисен периода по УП 15
ОАС-АС-04-457-1 от 22.05.2014 година.
Срещу разпореждането е подадено възражение в срок на 11.11.2014 година , в което се посочва, че
неправилно се отказва преизчисление на пенсията от друг осигурителен доход,
като не са изложени мотиви за отказа и моли за отмяна на разпореждането.
На 10.12.2014 година е постановено процесното решение
№ 61 от директора на РУСО –Плевен, с
което е оставена жалбата без уважение и
е потвърдено разпореждане №МП- 39257/11.11.2014
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Плевен. В решението
административният орган посочва, че И. получава лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст от 01.06.2009 година, като при изчисляване на размера й е взет
посочен от лицето три годишен период преди 01.01.1997 г – 07.09.1982 г –
06.09.1985 г в размер на 8928 лв. и осигурителен доход от 01.01.1997 г –
31.122005 г – 12 547, 03 лева, като ИК е 0,686. С искането за
преизчисление на размера на пенсията е представено удостоверение обр. УП 15 №
ОАС –АС-04-4576-1822.05.2014 г. , в което е посочен същият осигурителен период
и осигурителен доход от 8928 лева, взет предвид при пенсиониране и с оглед на
издаденото разпореждане през 2009 година и е посочено, че не е налице основание
за разглеждане на този доход, тъй като именно той е съобразен от органа при
отпускане на пенсия.
Административният орган е обсъдил и периода, отразен в
удостоверение обр. УП 15 №ОАС-АС-04-4577-1/22.05.2014 г. – 08.09.1985 г –
04.09.1987 г, но тъй като същият е по-кратък от 36 месеца, то не може да бъде
взет предвид за преизчисляване на размера на пенсията. По отношение на периода
, отразен в удостоверение обр. 15 № ОАС-АС-4575-1822.05.2014 г - 07.12.1989 г – 07.12.1992 г с доход от
5342, 40 лева, то с този осигурителен доход ИК на лицето е изчислен в размер на
0,414 и този Ик се явява по-неблагоприятен за лицето и размерът на пенсията при
този ИК е 103, 51 лева, което не е благоприятно за И.. Направен е извод, че
така определен размер на пенсията е по-благоприятен от преизчисления и следва
да бъде отказано на лицето определяне на размер на пенсията от друг три годишен
период до 01.01.1997 година.
По делото по
искане на оспорващата бе допусната и изслушана съдебно –счетоводна експертиза. От
заключението на вещото лице се установи, че с удостоверение обр. УП 15 №ОАС-АС-04-4576-1/22.05.2014
г. – е представен доход в размер на 4894,56 лева за периода 07.09.1982г. –
07.09.1985 г. – работа като „кранист 2 ц. долен склад4 в КОМИ-СССР”, като същия
този период за същата длъжност, но с различен доход, а именно по –висок в
размер на 8928 лева, е взет предвид при размера на пенсията през 2009 година и
ако бъде взет предвид този по-малък доход, то ИК ще в размер на 0,548 и размерът ще е по-нисък от определения при
отпускане на пенсията.
По отношение на посочения три годишен период, отразен
с доход в удостоверение обр. УП 15 №ОАС-АС-04-4577-1/22.05.2014 г. – 08.09.1985
г – 04.09.1987 г, е потвърдено установеното от административния орган, че този
период е по-кратък от 36 месеца и не може да бъде определен ИК. Вещото
лице е обсъдило и удостоверение обр. 15
№ ОАС-АС-4575-1822.05.2014 г -
07.12.1989 г – 07.12.1992 г с доход от 5342, 40 лева, като е установило, че с този осигурителен доход ИК
на лицето е изчислен в размер на 0,414, който е по нисък от този, определен при
отпускане на пенсията и размерът на същата се явява по-неблагоприятен от
определения й през 2009 година. съдът кредитира заключението на вещото лице
като обективно, съобразено с представените доказателства по делото и приема за
установено, че от представените удостоверения обр. 15 от И. не може да се
определи ИК в размер по-висок от този при отпускане на пенсията й през 2009
година, който при изчисление на пенсията й да доведе до изменение на размера на
същата в посока определяне на по-висок размер на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО –
директорът на РУСО –Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените
правила.
Неоснователни са доводите на оспорващата, че решението
е постановено при липса на мотиви, тъй като и в оспорения акт и в
разпореждането административният орган при подробно разглеждане на
представените документи – удостоверения обр.15 и е изложил мотиви относно
отказа си да преизчисли пенсията на лицето от нов три годишен период преди
01.01.1997 година.
Съгласно чл.21, ал. 3 от НПОС лицата, на които са
отпуснати пенсии за осигурителен стаж и
възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или
професионална болест, могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния
доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно
за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75 - 77
и чл. 79 КСО, от
датата на заявлението. В случая административният орган е разгледал
представените удостоверения и правилно е приложил закона, като е приел, че с удостоверение
обр. УП 15 №ОАС-АС-04-4576-1/22.05.2014
не се представя различен период, а същия период, който е взет предвид
при отпускане на пенсията, но както се установи в настоящото производство
доходът, представен от лицето е в по-нисък размер и това води до определяне на
различен по-малък ИК и на пенсия в по-малък размер и това не е благоприятно за
лицето. С оглед приетото от съда заключение постановеният отказ е законосъобразен,
тъй като от представените документи за осигурителен доход не може да се
определи по-висок индивидуален коефициент и по този начин не може да се
преизчисли пенсията на лицето в различен по-висок респ. по-благоприятен от
отпуснатия размер, а разпоредбите на Наредбата не допускат изменения размер на
пенсията да е неблагоприятен за лицето.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
ответника за присъждане на разноски в размер на 350 лева за юрисконсултско
възнаграждение и на основание чл. 1143, ал. 4 от АПК и чл. 8, , ал. 2т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
намира, че Ж.А.И.,***
следва да заплати на ТП на НОИ Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8 разноски в
размер на 350 –минимално юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд –
Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Ж.А.И.,*** срещу решение № 61/10.12.2014 година на директора
на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 23/04.08.2014 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване”.
Осъжда Ж.А.И.,*** да заплати на ТП на НОИ Плевен, пл. „Иван
Миндиликов” № 8 разноски в размер на 350 лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: