Р E Ш Е Н И Е

№ 217

гр.Плевен, 05.05.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №30 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба от И.М.И. ***, против Решение №60/09.12.2014 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№МП-39256/11.11.2014 год. и е потвърдено Разпореждане №34/29.08.2014 год. на ръководителя на „ПО”.

В жалбата се твърди, че в оспореното решение е посочено, че периодът, за който жалбоподателят е представил доказателства и желае да му бъде преизчислена пенсията, е взет предвид при определяне на размера й. Твърди, че това е неоснователно, тъй като още при първоначалното отпускане на пенсията му, е поискал да му бъде включен осигурителен доход от 01.01.1982 год.-03.03.1989 год., но административният орган е отказал с мотив, че липсват доказателства затова. Твърди, че се е снабдил с писмени доказателства, които е представил ведно с искането за преизчисляване на пенсията му. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. М. с надлежно пълномощно на л.52 от делото, моли съда да приеме жалбата за основателна и да я уважи, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата-Директорът на РУСО-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Р. с пълномощно на л.57, която моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Плевен като правилно.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление на 31.10.2005 год. от настоящия жалбоподател, е постановено Разпореждане №25/24.11.2005 год. на ръководител „ПО”, с което на И.И. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 19.07.2005 год. пожизнено, на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО, при условията на първа категория труд. Със следващо Разпореждане №79/01.06.2009 год. на ръководител „ПО” пенсията за ОСВ е преизчислена от 22.05.2009 год. пожизнено по чл.21, ал.3 от НПОС. Извършвани са и следващи преизчислявания и изменения на размера на пенсията.

С Разпореждане №71/12.04.2011 год. на ръководител „ПО” е отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука, както и втора пенсия със същото разпореждане-лична за ОСВ в размер на 50%, изчислена на основание чл.70, ал.3-6 от КСО от осигурителния доход за периодите 01.01.1994-31.12.1996 и 01.01.1997-27.06.2001 год.

На 09.07.2014 год. И. е подал Молба с вх.№МП-39256, в която е посочено, че при отпускане на пенсията му не е взет предвид пълния размер на трудовия му стаж в „Дърводобив и строителство” ЕООД гр.София за работата му в КОМИ-АССР. Причина затова е била липсата на данни в НОИ за базата, на която е бил осигуряван. Към молбата е приложил 3 бр. удостоверения №№ОАС-АС-02-4573пар.1/30.05.2014 год., ОАС-АС-04-4571пар.1/30.06.2014 год. и ОАС-АС-02-4572пар.1/30.06.2014 год. с данни за брутното му трудово възнаграждение (осигурителен доход) за периода от 01.01.1982 год.-03.03.1989 год., както и заповед за сключен трудов договор, служебна бележка и разписка от ДСК за получени суми. На основание представените документи с молбата с вх.№МП-39256/09.07.2014 год. е поискал преизчисляване размера на отпуснатата му вече пенсия.

С Разпореждане №34/29.08.2014 год.на ръководител „ПО” е отказано преизчисляване на личната пенсия за ОСВ. Посочено е, че преизчислението е извършено , като е взет предвид осигурителния доход за периода 01.01.1985 год. до 31.12.1987 год., при индивидуален коефициент 0,780, което е по-малко от индивидуалния коефициент 0,980, изчислен с осигурителния доход за периода 01.01.1994-31.12.1996 год. по Разпореждане №71/2011 год.

Против горното Разпореждане №34/29.08.2014 год.на ръководител „ПО” е подадена жалба с вх.№МП-39256/11.11.2014 год., по която е постановеното оспореното в настоящото производство Решение №60/09.12.2014 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№МП-39256/11.11.2014 год. и е потвърдено Разпореждане №34/29.08.2014 год. на ръководителя на „ПО”. Изложени са мотиви в решението, че намаляването на индивидуалния коефициент от 0,980 на 0,780 е по-неблагоприятно за лицето, тъй като и размерът на пенсията му за ОСВ, изчислен с по-ниския коефициент, ще е по-малък. Направено е позоваване в решението на разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПОС, според който лицата, на които са отпуснати пенсия за ОСВ или пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 год., ако това е по-благоприятно за тях. Направен е извод, че в конкретния случай изменението на пенсията за ОСВ ще е по-неблагоприятно за лицето , на което основание е отказано преизчисление размера на пенсията.

Така установеното от фактическа страна води съда до следните правни изводи:

Оспореното решение е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 18.12.2014 год., видно от обратна разписка на л.43 от делото, а жалбата против него е подадена на 06.01.2015 год. и е заведена с вх.№МП-39256, поради което като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО и от надлежна страна, за която разпореждането е неблагоприятно, се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението е постановено от компетентен орган - Директорът на РУСО Плевен в качеството му на ръководител на ТП на НОИ по смисъла на чл.117, ал.3 вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, в предписаната от закона форма и при спазване реквизитите на съдържанието.

При постановяване на решението обаче, не са спазени административно-производствените правила.

Съгласно  чл. 21, ал. 3 от наредба за пенсиите и осигурителния стаж, лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75 - 77 и чл. 79 КСО, от датата на заявлението. В конкретния случай И. е поискал преизчисляване на размера на отпуснатата му пенсия, като е представил пред компетентния орган три броя удостоверения обр. УП-15 за три периода. Видно от мотивите на оспореното решение, както и от писмо с вх.№893/20.03.2015 год. на л.72 от делото, за да откаже изменение размера на пенсията, пенсионният орган е разгледал и се произнесъл единствено въз основа на данните, отразени в УП №ОАС-АС-04-4571#1/03.06.2014 год. за периода 01.01.1985-31.12.1987 год. За този период по цитираното удостоверение пенсионният орган правилно е преценил, че преизчислението е извършено при индивидуален коефициент 0,780, което е по-малко от индивидуалния коефициент 0,980, изчислен с осигурителния доход за периода 01.01.1994-31.12.1996 год. по Разпореждане №71/2011 год., както и че намаляването на индивидуалния коефициент от 0,980 на 0,780 е по-неблагоприятно за лицето, тъй като и размерът на пенсията му за ОСВ, изчислен с по-ниския коефициент, ще е по-малък. Изложените от органа в оспореното решение мотиви в тази насока са правилни и съответстват на приложеното по делото заключение на ВЛ по пункт първи по назначената СИЕ, която като неоспорена от страните съдът кредитира с доверие като обективна, безпристрастна, компетентна и съответна на останалите събрани по делото доказателства. От пункт първи на същата се установява, че индивидуалният коефициент за периода 01.01.1985-31.12.1987 год. е 0,781, при който размерът на пенсията се явява по-нисък от определения до момента.

При произнасянето си обаче органът не е взел предвид данните, отразени в УП №АС-02-4573#1/30.05.2014 год. за друг посочен от лицето тригодишен период –от 01.01.1982 год. до 31.12.1984 год. и това се установява от мотивите на оспореното решение и от писмо с вх.№893/20.03.2015 год. на л.72 от делото. Неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая , след като молителят е представил съответни относими доказателства от значение за правата му, съставлява процесуално нарушение по чл. 35 от АПК, което в случая би могло да промени постановения с оспорения административен акт правен резултат, което се установява от пункт втори на заключението на изслушаната експертиза.  Предвид изложеното до тук съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон поради неизясняване на част от релевантните за спора факти. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт (в случая разпореждане за изменение на пенсията) се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. При издаване на Разпореждане № 34/29.08.2014 год. не са събрани били обсъдени всички налични при органите на НОИ доказателства, като не са изследвани задълбочено всички факти, относими към определянето на размера на пенсията на жалбоподателя за посочените от него периоди. Като не е установил тези нарушения, горестоящият орган също е постановил незаконосъобразен акт, който наред с първичния индивидуален административен акт следва да бъде отменен, а преписката да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по подадената от И. молба с вх.№МП-39256/09.07.2014 год., при което да бъде съобразено представеното от молителя УП №АС-02-4573#1/30.05.2014 год. за посочения от И. тригодишен период –от 01.01.1982 год. до 31.12.1984 год. Третото приложено от И. Удостоверение обр. УП 15 №АС-02-4572#1/30.05.2014 год. на л.58 обхваща по-кратък от три години период , поради което не може да бъде съобразено, на основание чл.21, ал.3 от НПОС.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите, направени и доказани разноски общо в размер на 380 лева, от които 300 лева договорено и платено възнаграждение за един адвокат, видно от адв.пълномощно на л.52 и 80 лева депозит за вещо лице, видно от разписка на л.68 от делото.

По тези съображения и на основание 172, ал. 2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №60/09.12.2014 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №34/29.08.2014 год. на ръководителя на „ПО”, с което е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.М.И..

ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ Плевен за ново произнасяне по молба с вх.№МП-39256/09.07.2014 год. от жалбоподателя при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на И.М.И. ***, с ЕГН ********** направените по делото разноски общо в размер на 380 (триста и осемдесет) лева.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: