РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Плевен, 27 Февруари 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ ДАНЕВА
КАЛИНА ПЕЦОВА
при секретар
Ц.Д. и с участието на Иван
Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 27 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „ПСТ Плевен” ЕООД – гр. Плевен, представлявано от управителя Х.Н. и
прокуриста В. Б., против решение № 59/07.11.2014 г. на Районен съд /РС/ на гр. Никопол,
постановено по н.а.х. дело № 210/2014 г., с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 41/25.07.2014 г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ – гр. Плевен, с което за нарушение по чл. 95,
ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ във вр. с чл. 162, ал. 1
от ЗООС е наложена на „ПСТ Плевен” ЕООД – гр. Плевен, ЕИК 201892554 имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, като постановено
в нарушение на закона и необоснованост. Касаторът счита, че съдът неоснователно
е кредитирал показанията на свидетелите-очевидци при установяване на
нарушението. Счита за необосновани изводите на първоинстанционния съд, че е
извършено административно нарушение, тъй като техниката на „ПСТ Плевен” ЕООД –
гр. Плевен не е работила за премахване на наносния остров, а изземвала кариерни
материали. Посочва, че инициатор на инвестиционното предложение по смисъла на
т. 17, б. „б” на ДР на ЗООС е именно Община Гулянци, но не и изпълнителя и касатор
„ПСТ Плевен” ЕООД – гр. Плевен. Касаторът счита, че са допуснати и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционният съд се е позовал на приложени по делото и представени от
разпитан свидетел десет броя снимки, което е недопустимо – свидетел в процеса
да представя, а съдът да приема веществени доказателствени средства, които не
са надлежно събрани и не могат да бъдат част от доказателствения материал.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител.
Ответникът – РИОСВ – гр. Плевен, редовно призован за
откритото съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Б. П. с пълномощно на л. 17 от делото. Счита касационната жалба за неоснователна
и моли първоинстанционното решение да бъде прието като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
На първо място с касационната
жалба, като касационна основание се сочи: „ необоснованост” на съдебния акт.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН съдебното решение на районния съд
относно законосъобразността на НП, подлежи на оспорване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК. Касационните основания по НПК са
предвидени в чл. 348 и между тях не фигурира основание – необоснованост.
Настоящият съд нема да разгледа така посоченото касационно основание в
касационната жалба, поради недопустимост на същото.
С касационната жалба се въвежда още касационната
основание – неправилно приложение на материалния закон и съществено процесуално
нарушение. Относно тях съдът ще се произнесе.
Касаторът е санкциониран, за това че на 15.04.2014г -
извършва добив на динамични запаси от коритото на река Вит в землището на гр.
Гулянци на около 150м от моста срещу течението на реката в близост до левия
бряг, което представлява инвестиционно
намерение съгласно т. 17, б. „б” от § 1 на Допълнителните разпоредби на закона,
което е нарушение по чл. 95, ал.1 от ЗООС.
Решаващият съд е приел, че нарушението е доказано
безспорно от приетите доказателства и при установяване на нарушението и
налагане на наказанието не са извършени съществени процесуални нарушения,
поради което е потвърдил НП. Решението е правилно, валидно и допустимо и следва
да бъде оставено в сила.
Решаващият съд правилно е установил фактите по случая и
те съответстват на изложената фактическа обстановка в НП. Спорният въпрос е
мястото на нарушението съвпада ли с мястото по договор за почистване на речно
корито на река Вит от 07.11.2013г. сключен между настоящия касатор и Община
Гулянци. Районният съд е дал отговор на този въпрос като е посочил, че не е
налице съвпадение, поради което е отхвърлил защитната теза на санкционираното
дружеството, че отговорността им отпада, тъй като са изпълнявали договор, чиито
възложител е Община Гулянци и тя се явява отговорна за инвестиционното
намерение. Община Гулянци действително е отговорна за инвестиционното намерение
описано в договора от 07.11.2013г. и за него неколокократно е уведомявала
Басейнова дирекция за предприетите действия /има доказателства в н.а.х.делото/.
След като санкционираното дружество се е отклонило от мястото, където е
следвало да изпълни договора за почистване на коритото на река Вит и е намерено
на различно място на реката да извършва дейност, то тази дейност е ново
инвестиционна намерение, за което то носи отговорност да уведоми компетентните
органи. За последното няма доказателства, няма и твърдения от страна на
касатора, поради което изводът на решаващият съд е правилен.
Неоснователно е твърдението на касатора за противоречие в
показанията на свидетелите очевидци. Районният съд подробно е посочил какво
приема за установено съгласно техните показания, как то съответства и се
потвърждава и от писмените доказателства. Изводът на съда съответства на
събраните писмени и гласни доказателства. Настоящият съд намира, че не е налице
касационната основание – съществено процесуално нарушение – липса на мотиви
/чл.348, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1,т . 2 от НПК/.
Относно недопустимостта на снимковия материал, приет като
доказателство по делото от единия от свидетелите очевидци. Действително съдът е
допусна нарушение на процесуалните правила, но същото не е съществено и не се е
отразило на крайния извод, тъй като съдът не е формирал изводът си само въз
основа на тези доказателства и при изключването им, той би бил същият.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59/07.11.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 210 по описа на
Районен съд на гр. Никопол за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.