Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. Плевен, 21 Март 2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, II ри състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти
февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав
Председател: съдия Юлия Данева
Като разгледа докладваното от съдия Данева адм.д. № 25/2015г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на П.Г.Б. срещу Акт за отмяна № ТСУиС-94П-2584-1/27.11.2014г.
на ВИД Главен архитект на Община Плевен съгласно Заповед № 74/18.08.2014г. на Кмета на Община Плевен, с който акт на основание чл. 91 от АПК е
отменено Разрешение за строеж№
387/07.11.2014г. за обект “Монтаж на тоалетна мивка в източно избено помещение
на адрес гр. Плевен, ул. XXXX.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспореният акт. Твърденията са, че видно от нотариален акт № 73/09.08.1993г.
оспорващият е собственик на процесните помещения, поради което неправилно е
възприето от административния орган, че има спор за собствеността на имота.
Твърди се още, че към момента се е водило гражданско дело № 2107/2014г. с предмет иск по чл. 108 от ЗС и което
представлявало пореден опит за разваляне на акта за собственост. Моли за отмяна
на Акт за отмяна № ТСУиС-94П-2584-1/27.11.2014г.По същество подържа жалбата на
изложените в нея основания. Допълнително сочи, че при произнасянето си
административният орган не е взел предвид нотариален акт № 13/1993г. съгласно който родителите на жалбоподателя
са му продали процесния имот.
Ответникът по жалбата главен архитект на Община
Плевен, представляван от юрк. В. – Х. намира жалбата за неоснователна и недоказана. Сочи,
че по време на административното производство било установено, че е имало спор
за материално право, поради което е издаден оспореният акт. Счита, че изцяло в
правомощията на главния архитект е да отмени издаденото от него разрешение за
строеж. Моли за оставяне в сила оспореният акт и претендира юрисконсултско
възнаграждения.
Съдът, въз основа на становищата на страните,
приобщените доказателства и закона, съобрази следното:
Със Заявление
вх. № ТСУиС-94П-2584-1/14.05.2014г. до гл. архитект
на Община Плевен, П.Б. е искал издаване на разрешение за строеж на обект
“Монтаж на тоалетна мивка в мазана ул. XXXX, гр. Плевен”, УПИ IX, стр. кв. 105 по плана на града. Със заявлението били
приложени нотариален акт № 13, том XVIII,
дело №
3613/1993г., проект по част “ВиК”, ведно с обяснителна записка. По така
подаденото заявление на основание чл. 186, ал. 1 от ЗУТ с изх. № ТСУиС-94П-2584-1/21.05.2014г. от Община Плевен било
изискано писмено съгласие от съсобствениците за прокарване на ЕиК инсталации
през общо помещение на сутерена. С писмо изх.№ТСУ и С-94П-2584-2 от 21.05.2014г. на Главния
архитект на Община Плевен, адресирано до Б. бил уведомен, че не може да бъде
разрешено прекарване на инсталация през общо помещение без съгласието на
останалите съсобственици съобразно чл.186 ал.1 от ЗУТ , а съгласно чл.38 от Закона
за собствеността, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
отделни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, комините, главните линии
на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за
общо ползване.
С последващо писмо вх. № ТСУиС-94П-2584-1/03.06.2014г. заявителят Б. е
искал в конкретният случай да се приложат хипотезите на чл. 185, ал. 1, т. 4 и
5 от ЗУТ. На последното било отговорено с изх. № ТСУиС-94П-2584-1/12.06.2014г., с което по същество
било отказано издаване на разрешението за строеж. Същото писмо било обжалвано
пред Началника на РДНСК СЗР, който със Заповед № ДК-10-СЗР-22/28.07.2014г. е прекратил производството
поради просрочие на жалбата. Заповедта на Началника на РДНСК СЗР била отменена
с Определение № 1052/11.09.2014г. по ахд. № 794/2014г. на Административен съд Плевен и преписката била върната на
Началника на РДНСК-Северозападен район за произнасяне по същество по жалбите на
Б. срещу отказ на Главния архитект на Община Плевен да разреши прокарване на
инсталации през общи части на жилищна сграда, обективиран в писмо изх.№ТСУ и
С-94П-25-84-2 от 26.05.2014г.
По повод отменителното определение на
Административен съд Плевен, със Заповед № ДК-10-СЗР-24/23.09.2014г. Началникът на РДНСК СЗР е отменил
отказа за разрешаване прокарването на инсталация през общите части на сградата
за обект “Монтаж на тоалетна
мивка в мазана ул. XXXX, гр. Плевен”. Заповедта на Началника на ДНСК СЗР не е
била оспорена и била приведена в изпълнение чрез издаване на Разрешение за
строеж № 387/07.11.2014г. за обект “Монтаж на тоалетна
мивка в източно избено помещение” на адрес ул. XXXX, гр. Плевен. По повод така
издаденото разрешение за строеж в Община Плевен е постъпило Възражение № ТСУиС-94П-2584-3/20.11.2014г. от процесуален
представител на В. В. В. и И. В. Н., в което били изложени
аргументи, че заявителят не е собственик на имота, за който е разрешени
строителството. Така подаденото възражение било уважено от ВИД главен архитект
на Община Плевен, който на основание чл. 91 от АПК е издал оспореният Акт за
отмяна № ТСУиС-94П-2584-1/27.11.2014г., предмет на настоящето
производство.
При тези фактически установявания съдът прави следните
изводи.
Оспорването е процесуално допустимо за разглеждане по
същество. Акт за отмяна №
ТСУиС-94П-2584-1/27.11.2014г. е получен от П.Г.Б. на 03.12.2014г., видно от ИД 00S4CL N
на л. 76, а жалбата срещу акта е с вх. № ТСУиС-94ДП-2584-1/17.12..2014г., т.е.
в 14 дневния срок.
Разгледана по същество
Жалба с вх. № ТСУиС-94ДП-2584-1/17.12..2014г
на П.Б. е основателна.
Съгласно изричната разпоредба на чл.168,
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт, на всички
основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Касае е за административен акт, с който по същество е
отменен акт от издателя си, като изрично в Акт за отмяна № ТСУиС-94П-2584-1/27.11.2014г. като правно основание
за издаването му в записано чл. 91 от АПК. Последният предвижда
възможност за административния орган да преразгледа въпроса и да оттегли сам,
да отмени или измени издадения от него акт /т. нар. „право на отзив”/. За да е
законосъобразен, този акт следва да е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия.
С процесният акт ВИД Гл. архитект на
Община Плевен едностранно е отменил свое разрешение за строеж, като по същество
е упражнил правото си на отзив по реда на чл.91 от АПК по отношение на
административен акт, издаден по специалните правила на ЗУТ. Разпоредбата на
чл.214а от ЗУТ обаче ограничава правото на отзив по отношение на
административните актове, издадени по този закон само до изчерпателно
изброените в този текст. Това са административните актове за одобряване на
подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за
инвестиционна инициатива. Същата е неприложима по отношение на разрешението за
строеж. Тази специална норма изключва прилагането на общата норма на чл. 91,
ал. 1 от АПК. Следователно административният орган не е разполагал с материална
компетентност за издаване на оспорената заповед за отмяна на разрешение за
строеж. Като е издал процесната заповед, с която сам е отменил издаденото от
него разрешение за строеж, ВИД Главен архитект на Община Плевен е издал един
нищожен акт, извън материалната му компетентност. Липсата на компетентност е
достатъчно основание за прогласяване на акта за нищожен. При извод за нищожност
на оспорения административен акт съдът не дължи произнасяне по неговата
законосъобразност, поради което не следва да разглеждат предпоставките за това.
В случая против разрешението за строеж до
издателя му в срок е било постъпило възражение от претендиращите за собственост
в имота лица. Съдът намира, че тази жалба не следва да бъде обсъждана в
настоящото производство. Същата не е подадена против акт по чл.214а от ЗУТ, и
макар и адресирана до ВИД гл. архитект, доколкото същият не разполага с
правомощието да отмени издаден от него административен акт, е следвало да бъде
изпратена на компетентния да я разгледа орган – Началника на РДНСК - СЗР по
реда на чл.216 от ЗУТ. Последната разпоредба предвижда, че разрешенията за
строеж не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред, а при обжалване за
законосъобразност компетентни да се произнесат са началниците на РДНСК. Предвид
това настоящият съдебен състав намира, че с оглед постъпилото възражение против
Разрешение за строеж №387/07.11.2014г. преписката следва да бъде върната на гл. архитект
на Община Плевен за администрирането й и изпращането й за разглеждане от
Началника на РДНСК - СЗР.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.173, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН Акт за отмяна № ТСУиС-94П-2584-1/27.11.2014г. на ВИД Главен архитект
на Община Плевен, с който на основание
чл. 91 от АПК е отменено Разрешение за строеж№ 387/07.11.2014г. за обект “Монтаж на тоалетна мивка в
източно избено помещение на адрес гр. Плевен, ул. XXXX.
Изпраща ПРЕПИСКАТА
на Главния
архитект на Община Плевен за администриране на Възражение №
ТСУиС-94П-2584-3/20.11.2014г. против Разрешение
за строеж № 387/07.11.2014г. и
изпращането й за разглеждане от Началника на РДНСК - СЗР.
Решението
подлежи на оспорване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: