Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр.Плевен, 30 Март 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети март
две хиляди и петнадесета година в
състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №24 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Е.Т.Д. ***, против Заповед
№20079/28.07.2008 год. на Началник сектор ПП към ОД на МВР Плевен, с която на
основание чл.171, т.4 от ЗДП спрямо Д. е
приложена ПАМ-изземване на свидетелство за управление.
В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че в хода на административното производство е допуснато
съществено процесуално
нарушение-административният орган не е изпълнил
задължението си по чл.26 от АПК да уведоми жалбоподателя за започналото
производство и по този начин е бил лишен от възможността да защити правата си и
законните си интереси. В заключение моли съда да уважи жалбата му и да отмени
оспорената заповед.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и
заявява, че поддържа жалбата си, моли съда да я уважи.
Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на
МВР- Плевен в съдебно заседание не се
явява и не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Административният
съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид липсата на данни за надлежно връчване на
заповедта на нейния адресат, въпреки дадените от съда указания, съдът приема жалбата
за допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената
заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Със Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки №20079/27.08.2008 год. на Началника на сектор ПП при ОД
на МВР Плевен, издадена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е иззето
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради влезли в сила
Наказателни постановления №№ 102/9.7.2001-2 к.т., 15/13.2.2003-6 к.т.,
84/25.3.2003-6+5 к.т., 200/13.5.2003-5 к.т., 138/18.6.2004-5 к.т., 6966/26.11.2004-9
к.т., 92/6.2.2005-5 к.т., 656/2.6.2006-6к.т., 256/14.2.2007-10 к.т.,
175406/17.12.2007-6 к.т. и 472/22.03.2008-7 к.т., с които на жалбоподателя са
отнети всички контролни точки. Административният орган е приел, че съгласно
чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая
това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са
делегирани правомощия със Заповед № Iз-1393/2007
год. Министъра на МВР , приложена на л.29 от делото.
Заповед №20079/28.07.2008
год. е издадена и в предвидената от
закона писмена форма и съдържа всички реквизити , визирани в чл.59 от
Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания
за издаването й. Връчването на оспорената заповед на жалбоподателя няколко
години след нейното издаване не се отразява на законосъобразността на
заповедта. Фактът, че в оспорената заповед не е посочено пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва, а е посочено единствено, че заповедта може да се
обжалва по реда на АПК пред наказващия орган има значение единствено с оглед сроковете за нейното
оспорване. Погрешното указание досежно сроковете за обжалване и органът, чрез
който се подава жалбата, не води до незаконосъобразност на самия
административния акт, а има значение за началото на срока за обжалване на
заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка. В случая органът
не е представил и няма данни за датата на връчване на оспорената заповед на
жалбоподателя, въпреки изричните указания до него в тази посока, дадени с
Определение №39/09.01.2015 год. на л.31 от делото. Неправилното посочване,
респ. непосочването на тези реквизити, е основание за приложение на
разпоредбата на чл.140 от АПК за удължаване на сроковете за обжалване, което е
своеобразна гаранция за надлежното упражняване на правото на жалба .
Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171
от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване
безопасността на движението на пътищата чрез отстраняване от участие в него на
неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на
бъдещото им извършване.
При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила
на закона. Неоснователни са и релевираните оплаквания за нарушение на чл. 26, ал. 1
от АПК. Действително жалбоподателят не е бил уведомен за започване
на административното производство, съгласно посочената разпоредба, но
неизпълнението на това процесуално задължение от страна на ответника не е
накърнило значително права и законни интереси на Д., особено в хипотезата на чл. 171, т. 4
от ЗДвП, в която административният орган действа в условията на
обвързана компетентност. Поради
специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от
извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата,
такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за
налагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално
нарушение, което да налага отмяната на издадения ИАА. В случая неуведомяването
на жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта,
а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на
заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. Следователно,
формалното нарушение на чл. 26, ал. 1
от АПК от административния орган не обуславя извод за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Спазени са и материалноправните разпоредби на Закона
за движение по пътищата-чл.171, т.4. Цитираната разпоредба предвижда, че се
изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението
си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно
последната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР.
При граматическо
тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че
материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли
в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на
водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на
свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да
са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към
прилагане на принудителната мярка.
По делото са
приложени като доказателства всички издадени на жалбоподателя НП, посочени в оспорената
заповед като основание за прилагане на
ПАМ :
С Наказателно
постановление № 102/9.7.2001год. на Д.
са отнети 2 к.т. Видно от приложеното на л.24 от делото копие на НП е , че
върху разписката за връчване е положен саморъчно изписан подпис
и дата на получаване-13.08.2001 год., жалбоподателят в съдебно заседание
е заявил, че подписът на разписката за
получаване е положен от него (протокол от с.з. на гърба на л.60), няма данни и
страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което е влязло в законна сила
и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ.
С Наказателно
постановление 15/13.2.2003 год. на Д. са отнети 6 к.т. Видно от приложеното на
л.21 от делото копие на НП е , че върху разписката за връчване е положен
саморъчно изписан подпис и дата на получаване-17.02.2003 год., жалбоподателят
в съдебно заседание е заявил, че подписът
на разписката за получаване е положен от него (протокол от с.з. на гърба
на л.60), няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което
е влязло в законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на
ПАМ.
С Наказателно
постановление 84/25.3.2003 год. на Д. са
отнети общо 11 (6+5) к.т. Видно от
приложеното на л.22 от делото копие на НП е , че върху разписката за връчване е
положен саморъчно изписан подпис и дата на получаване-03.04.2003 год., жалбоподателят
в съдебно заседание е заявил, че подписът
на разписката за получаване е положен от него (протокол от с.з. на гърба
на л.60), няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което
е влязло в законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на
ПАМ.
С Наказателно
постановление 200/13.5.2003 на Д. са отнети 5 к.т. Видно от приложеното на л.20 от делото
копие на НП е , че върху разписката за връчване е положен саморъчно
изписан подпис и дата на получаване-14.05.2003 год., жалбоподателят
в съдебно заседание е заявил, че подписът
на разписката за получаване е положен от него (протокол от с.з. на гърба
на л.60), няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което
е влязло в законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на
ПАМ.
С Наказателно
постановление 138/18.6.2004 год. на Д. са отнети 5 к.т. Видно от приложеното на л.38 от делото
копие на НП е , че върху разписката за връчване е положен саморъчно
изписан подпис и дата на получаване-01.07.2004 год., жалбоподателят
в съдебно заседание е заявил, че подписът
на разписката за получаване е положен от него (протокол от с.з. на л.61),
няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което е влязло в
законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на ПАМ.
Едно
от НП, станали основание за прилагане на процесната ПАМ, е №6966/26.11.2004. С писмо
вх.№245/23.01.2015 год. на л. 37 от делото съдът е уведомен, че НП
№6966/26.11.2004, с което на Д. са отнети
9 к.т., не може да бъде представено на съда, тъй като архивът е
унищожен. След като е унищожено и не може да бъде представено по делото, съдът
приема, че е налице само едно твърдение, че наказателно постановление №6966/26.11.2004
год. е влязло в сила и с него са отнети 9 контролни точки на жалбоподателя.
Този факт е напълно възможно да е осъществен, но за да бъде приет от съда за
надлежно доказан е необходимо да бъде доказан с допустимите от закона
доказателствени средства. Законът изисква - чл. 58, ал. 1
ЗАНН, връчването да се установи с подпис на нарушителя. По делото
няма доказателства - дори самото наказателно постановление не е представено, от
които по безспорен начин да се установи както съдържанието на постановлението,
така и фактът на надлежното му връчване. Нещо повече. Към датата на издаване на
наказателното постановление, в сила е Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157).
Съгласно чл. 30, ал. 2
от нея наказателните постановления се съхраняват до изпълнение на
наложеното наказание, но не по-малко от пет години. Безспорно е, че петте
години са изминали, а дали е изпълнено наказанието, наложено с това постановление,
в процесния случай е ирелевантно. Ал. 3 на същата разпоредба изрично предвижда,
че наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е
постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяването на
контролните точки, но не по-малко от пет години. По делото е безспорно, че
отнетите с наказателно постановление № 6966 контролни точки не са възстановени -
противното би значело да не се
отчитат при издаване на заповедта за принудителната мярка. Щом като контролните
точки не са били възстановени за ответника е налице задължение да съхранява
наказателното постановление и преписката по него. Неизпълнението на това негово
задължение лишава съда от възможността да установи надлежно релевантния факт на
връчване и с оглед на това на пораждане на правните последици. Ето защо
настоящият състав на съда прави извод, че
фактът на отнемане на 9 контролни точки по наказателно постановление № 6966/26.11.2004
не е доказан от административния орган. Отнетите с това НП контролни точки не могат да бъдат основание за прилагане на
ПАМ.
Наказателно
постановление 92/6.2.2005, с което на Д. са отнети 5 к.т. също не е приложено
по делото. Видно от писмо вх.№862/19.03.2015 год. на Началника на РУП Долна
Митрополия на л.84 от делото, при проверка по Дневника за регистриране на
съставени актове и издадени НП за 2005 год. в РУП-Долна Митрополия през месец
февруари 2005 год. не е издавано НП за лицето Е.Т.Д.. По делото има приложено
друго наказателно постановление №92 от месец февруари 2005 год., но то е
издадено срещу Т. Ц. В., а не срещу жалбоподателя, поради което положеният подпис върху разписката за
получаване на това НП няма как да е на жалбоподателя, което е установено и с
графическа експертиза. Ето защо посоченото от органа НП , както и отнетите с
него контролни точки не могат да бъдат
основание за прилагане на ПАМ.
С Наказателно
постановление 656/2.6.2006 на Д. са отнети 6 к.т. Видно от приложеното на л.40 от делото
копие на НП е , че върху разписката за връчване е положен саморъчно
изписан подпис и дата на получаване-18.06.2006 год., жалбоподателят
в съдебно заседание е заявил, че подписът
на разписката за получаване е положен от него (протокол от с.з. на
л.61), няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което е
влязло в законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на
ПАМ.
С Наказателно
постановление 256/14.2.2007 год. на Д.
са отнети 10 к.т. Видно от приложеното
на л.41 от делото копие на НП е , че върху разписката за връчване е положен
саморъчно изписан подпис и дата на получаване-04.03.2007 год., жалбоподателят
в съдебно заседание е заявил, че подписът
на разписката за получаване е положен от него (протокол от с.з. на
л.61), няма данни и страните не твърдят същото да е обжалвано, поради което е
влязло в законна сила и е станало годно фактическо основание за прилагане на
ПАМ.
С Наказателно
постановление 175406/17.12.2007 год. на Д.
са отнети 6 к.т. Видно от приложеното на
л.58 от делото копие на НП е , че същото изобщо не е връчвано на жалбоподателя
срещу подпис. Към датата на издаване на оспорената заповед -28.07.2008 год. е
била в сила Наредба № Iз-1959 от
27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат, отменена на 04.02.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от
тази Наредба контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. При липса на данни процесното НП да е надлежно връчено на
жалбоподателя и съответно да е влязло в сила, последното НП и отнетите със
същото контролни точки не могат да послужат като основание за прилагане на ПАМ.
С
Наказателно постановление 472/22.03.2008 год. на Д. са отнети
7 к.т. От разписката за връчване
на същото се установява, че това НП е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2
ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните последици
на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй
като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата
уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2
от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само
ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН , е необходимо да са
налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен. От приложената по
делото справка на л.74 се установява, че
Д. е търсен за връчване на посоченото НП на адрес гр.Никопол, ул XXX, който адрес е посочван във
всички издадени на Д. наказателни постановления, в т.ч. и в оспорената заповед.
Няма данни жалбоподателят да е изпълнил задължението си по чл.43, ал.1 от ЗАНН
да представи доказателства в посочения
период да е имал друг регистриран
постоянен и/или настоящ адрес, на който да му се връчват адресираните до него
книжа. Данните в справката, че Д. *** са били недостатъчни, предвид
отбелязването в същата, че адресът му е бил „неустановен”. Ето защо наличието
на доказателства за изпълнение на изискванията на закона правят факта на
връчване на наказателното постановление доказан, поради което се налага извод,
че това НП е влязло в сила и
следователно -породило правни последици. Следва
да се приемат за настъпили правните последици, чийто правопораждащ
факт е надлежно доказан.
В оспорената заповед с
изброените в нея Наказателни постановления №№ 102/9.7.2001-2 к.т., 15/13.2.2003-6
к.т., 84/25.3.2003-6+5 к.т., 200/13.5.2003-5 к.т., 138/18.6.2004-5 к.т.,
6966/26.11.2004-9 к.т., 92/6.2.2005-5 к.т., 656/2.6.2006-6к.т.,
256/14.2.2007-10 к.т., 175406/17.12.2007-6 к.т. и 472/22.03.2008-7 к.т., на
жалбоподателя са отнети общо 72 к.т. От тези точки следва да се приспаднат
отнетите с НП №№6966/26.11.2004-9 к.т., 92/6.2.2005-5 к.т. и 175406/17.12.2007-6 к.т., общо 20 к.т., тъй
като както беше обсъдено вече от
настоящия състав тези НП не са могли да бъдат годно основание за прилагане на ПАМ,
първото- поради унищожаването му, второто -поради това , че е издадено срещу
друго лице, а не срещу жалбоподателя, а третото -поради липсата на данни за
надлежното му връчване и влизане в сила.
С всички останали
извън трите посочени по-горе НП на жалбоподателя са отнети общо 52 контролни точки. Ето защо изчерпването на пълния лимит от 39 контролни точки за отчет на извършените
нарушения на ЗДвП, налага извод за обоснованост на преценката на административния орган, че е
осъществен състава на чл. 157, ал. 4 от ЗДП.
В чл. 157, ал. 1 от
ЗДВП контролните точки са наречени “контролни точки за отчет на извършваните
нарушения“ и следователно законодателят ги е предвидил като средство за
отчитане на установени нарушения. Контролни точки се отнемат само въз основа на
влязло в сила наказателно постановление, а единствена възможност за
евентуалното им възстановяване, е неговото успешно обжалване и отмяна на
наложеното наказание. Следователно, при отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното
нарушение. При липса на доказателства , че НП, с които за извършени нарушения
на ЗДвП на Д. са отнети всички контролни точки, са обжалвани и отменени, съдът
приема, че цитираните и обсъдени по-горе в мотивите на настоящото решение НП са
влезли в сила, което е абсолютна предпоставка за отнемане на контролни точки.
Отнемането на контролни точки е релевантен факт, наличен и установен в
настоящото производство, с чието проявление възниква публичното право на
административния орган да приложи принудителна административна мярка, като
изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с
цел да преустанови извършваното правонарушение.
Предвид изложеното,
първата предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП-отнети всички
контролни точки, е налице в конкретната хипотеза.
Налице
е и втората материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно- неизпълнение
от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление.
По делото не се твърди, нито са представени доказателства водачът да е върнал доброволно свидетелството си за
управление на МПС.
Следователно и при
наличие на всички елементи от материално-правното съдържание, предвидено в
чл.171, т.4 от ЗДвП, е налице основание за прилагане на ПАМ. Оспорената Заповед
се явява законосъобразна по същество и жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VI състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Т.Д.
***, против Заповед №20079/28.07.2008 год. на Началник сектор ПП към ОД на МВР
Плевен, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДП спрямо Д. е приложена ПАМ-изземване на свидетелство
за управление.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: