РЕШЕНИЕ № 179

гр. Плевен, 22 Април 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 23/2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П.Г.Т. *** срещу Заповед № РД-170/18.12.2014г. на Административен ръководител – Председател на Окръжен съд Плевен, с която на основание чл. 7, т. 6 във вр. с чл. 9, ал. 1 от Правилника за определяне и изплащане на средства за допълнителни възнаграждения в органите на съдебната власт /ПОИСДВ/ и решение по протокол № 59, д.т. 6 от заседанието на Висшия съдебен съвет /ВСС/, проведено на 10.12.2014г., не е определена сума за изплащане на целева персонална награда на жалбоподателя в качеството му на Административен ръководител – Председател на Районен съд-Кнежа.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Счита, че заповедта е издадена при липса на каквото и да е законово основание, при съществени нарушения на процесуалния закон и при несъответствие с целите на Конституцията на Република България, ЗСВ, Кодекса на труда и ПОИСДВ на ВСС. Твърди, че заповедта противоречи на правилата за допълнително материално стимулиране /ДМС/ в органите на съдебната власт. Сочи, че заповедта е мотивирана с недопустими и неотносими мотиви, свързани с изплащането на ДМС. Моли заповедта да бъде отменена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. от ПлАК. Поддържа жалбата на изложените в нея основания, като допълнително сочи, че оспорената заповед е издадена следствие на политически натиск.Твърди, че са нарушени процесуалните правила на АПК по отношение началото на производството по издаване на Заповед № РД-170/18.12.2014г., доколкото Т. не е бил уведомен за същото и не е бил запознат с материалите и причините за издаване на заповедта. Сочи още, че в заповедта липсвала фактическа и правна преценка за издаване на акта, а обосноваването и с решение на ВСС представлявало продължение на указания политически натиск. В тази връзка излага подробни съображения за подадени от жалбоподателя сигнали до ВСС и Главния прокурор на РБ за обезщетения, свързани с отменено, като незаконосъобразно прекратяване на трудово правоотношение на И. Л.. Твърди още, че съществуват правила за определяне и изплащане на допълнително трудово възнаграждение, приети с протокол № 34/27.10.2011г. на ВСС, където в т. 43 били дадени правилата за определяне и изплащане на такива средства. Съгласно чл. 6, ал. 3 от тези правила, лицата към 30 ноември на календарната година, които имат повече от 65 работни дни, включително времето за ползване на платен годишен отпуск, и в този период не им е наложено дисциплинарно наказание или срещу тях няма образувано дисциплинарно производство, имат право на допълнително възнаграждение, като размерът му се определя от съответния административен ръководител на база действително отработено време. Твърди още, че в оспорената заповед е налице смесване на понятията “целева награда” от която Т. бил лишен и “определяне на допълнително възнаграждение”, съгласно ПОИСДВ. Твърди още, че към момента на издаване на Заповед № РД-170/18.12.2014г. не било установено непостигане на високи резултати. Последното би могло да бъде установено от доклада за организацията и дейността на Районен съд Кнежа, представен на последното заседание по делото. От същия доклад обаче отново не се установява липса на постигнати високи резултати. Твърди, че в Заповед № РД-170/18.12.2014г. липсвали задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 от АПК, което представлявало основание за отмяна на същата. Излага подробни съображения за оказан политически натиск, като сочи още, че следствие на натиска на 10.02.2015г. ВСС образувал дисциплинарно производство срещу Т.. Счита, че до приключване на дисциплинарното производство никой не следва да се позовава на обстоятелства по него. Претендира разноски по делото.

По делото е представено писмено становище на П.Г.Т., в което по същество са преповторени вече изложените аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна при съобразяване на следното:

С решение по д. т. 6 от Протокол № 59/10.12.2014г. ВСС /л.122 от делото/ е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на осн. чл. 7 във вр. с чл. 9 от ПОИСДВ, като е посочено, че на лицата по чл. 7, ал. 2 от ПОИСДВ да се изплатят възнаграждения върху основните месечни трудови възнаграждения в размер равен на процента на увеличение на ОСВ, съгласно Приложение № 1. Последното, приложено на л. 123-124, т. 85 и установява, че за РС - Кнежа е предвидена стойност от 6408 лева.

Със заповед № РД-170/18.12.2014г. Административният ръководител – Председател на Окръжен съд Плевен е отказал да определи сума за изплащане на целева персонална награда на П.Т. като административен ръководител – Председател на Районен съд Кнежа. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с приетата комплексна атестационна оценка на Т. – “добра – 129 т.”. Посочено е още, че атестационната комисия е намалила оценката по допълнителни критерии за заемане на ръководна длъжност – част Х, т. 1 с 6 точки поради сигнали на Етичната комисия към ОС Плевен и отправени препоръки на административния ръководител на ОС-Плевен. По критерий “Способност за вземане на решения” също е намалена атестационната оценка във връзка с казуса със съдебен служител. Като мотиви в оспорената заповед е посочено още и Решение по т. 2, 1 от Протокол № 56/03.12.2014г. на ВСС, с което не е определен Т. за изпълняващ функциите Административен ръководител – Председател на Районен съд Кнежа и Решение от 03.12.2014г. на комисия “Бюджет и финанси” на ВСС, с което е възложено на Административния ръководител на ОС-Плевен да предприеме действия по контрола на изпълнението на изплащането на дължими суми от РС-Кнежа по изпълнителни листове на И. Л..

По делото е приложен Единен формуляр за атестиране на П.Т., частично възражение изх. № 382/11.08.2014г. по отношение на част VII, т. 4 и част Х, т. 1 и т. 2 от периодичната атестация.

В Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни възнаграждения /ПОИСДВ/ в органите на съдебната власт в чл. 3 се определя, че има два вида допълнителни възнаграждения – първо - за постигнати високи резултати за отчетения период (текущо за годината или друг период) по чл. 6 и второ - за постигнати високи резултати по конкретни задачи по чл. 9. Компетентността за определяне размера на допълнителното възнаграждение е дадена на съответния административен ръководител (чл. 7, ал. 1), в случая заповедта е относно определяне на допълнително възнаграждение на административния ръководител на РС-Кнежа и компетентен е бил Административния ръководител – председател на Окръжен съд Плевен, който е издал спорната заповед, съгласно чл. 7, ал.1, т.6 от ПОИСДВ. Следователно оспорения административен акт е издаден от компетентен по време, място и материя орган.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в заповедта липсват фактически и правни основания за издаването й. По-горе бяха посочени фактическите основания за издаване на заповедта, а като правни са посочени: чл. 7, т. 6 във вр. с чл. 9, ал. 1 от Правилника за определяне и изплащане на средства за допълнителни възнаграждения в органите на съдебната власт /ПОИСДВ/ и решение по протокол № 59, д.т. 6 от заседанието на ВСС, проведено на 10.12.2014г.

С решение по д.т. 6 от Протокол № 59/10.12.2014г. ВСС дава възможност на административните ръководители да упражнят правомощията по чл.7 във връзка с чл. 9 от ПОИСДВ. Последната правна норма определя правилата и условията за определяне на допълнително възнаграждение за постигнати високи резултати по конкретни задачи. Ответникът при определяне на конкретното допълнително възнаграждение следва да отчете /чл. 9, ал.2 от ПОИСДВ/ следните условия: индивидуалния принос за постигане на отделна задача и значението й за формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт при съобразяване на инициативността и новаторство, показани от лицето, постигнатите значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение, действия при рискови и извънредни обстоятелства се отчитат също.

От горното се налага извода, че компетентният административен ръководител при определяне на допълнителни възнаграждения /ДВ/ действа при условията на обвързана компетентност, в случай, че са налице условията за заплащане на ДВ съгласно ПОИСДВ, той определя такова в рамките на определения от ВСС процент по изричното решение. От доказателствата по делото обаче се установява, че не са налице постигнати високи резултати за конкретни задачи, като ответникът се е мотивирал по-широко и е взел предвид, както оценката от извършена през годината периодична атестация на жалбоподателя, така и по отношение изпълнението на конкретна задача. От една страна крайната оценка на жалбоподателя е “Добра – 129т.” и е по-ниска от предходната такава, обективирана в т. 75.3 от Протокол № 45/17.11.2009г. (л. 6), която е била „много добра”. Следователно е налице тенденция за понижаване резултатите от работата на жалбоподателя, която не може да бъде пренебрегната. Това е така, защото оценката за обичайната работа за по-дълъг период от време /атестационния/ от отделна комисия, първо е по-обективна и второ е аргумент за наличието на инициативност и новаторство, който следва да бъдат отчетени при изпълнението на конкретни задачи /чл. 9, ал.2, т.2./ ако те са отчетени при атестация, т.е. в обичайната работа ще са налице и при конкретни задачи. От друга страна не може да се приеме, че са налице постигнати високи резултати по конкретни задачи, доколкото видно от част VIII, т. 4 и част Х, т. 1 и т. 2 от периодичната атестация оценките на атестирания са били намалени, ако работа на жалбоподателя като административен ръководител се приеме за конкретна задача. Все в тази връзка от доклада на Комисията по професионална етика при ОС-Плевен (л. 151 – 160) се установява, че Т. с действията си по повод прекратяване трудовото правоотношение с Л. и изплащането на суми по изпълнителни листове, е нарушил принципа на компетентност и ефективност и чл. 8.1 от специфичните правила на етично поведение на административните ръководители. Случая Л. може да се разглежда като конкретна задача, но при разрешаването й жалбоподателят не е постигнал високи резултати, а точно обратното. Анализът на жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на съдебните решенията по казуса Л. не е аргумент в негова полза. Настоящият съд не може да преценява правилността на съдебните решения по този казус. Жалбоподателят е бил ответник по тези дела, именно в качеството си административен ръководител и явно не е успял за защити пред надлежния съд правилността на издадения от него акт за прекратяване на трудовото правоотношение с Л.. След което не е намерил начин да изпълни съответните съдебни решение, което е негово основно задължение като административен ръководител, въпреки трудностите и законовите празнини /според жалбоподателя/ относно възстановяването на лицето на работа и изплащането на дължимите по решенията суми. Именно тук е била възможността на жалбоподателя като административен ръководител да прояви инициативност, новаторство и да покаже положителни и полезни действия при разрешаването на рискови и извънредни ситуации /чл. 9, ал.2, т.4 от ПОИСДВ/ . Последното не е постигнато, поради което се е наложила допълнителна намеса от ВСС и възлагане на конкретна задача за контрол от административния ръководител на ОС-Плевен. Изложените съображения за “политически натиск” не следва да бъдат обсъждани по настоящето дело, доколкото не са относими към оспорената заповед, а и по повод т.наречения “натиск” е сезирана Прокуратурата. По делото няма доказателства за такъв „натиск” по повод издаването на заповедта - предмет на настоящото дело, поради което възражението в тази насока е неоснователно.

С оглед изложеното се налага извод, че не са били налице условията за изплащане на допълнително възнаграждение на П.Т., доколкото същият не е постигнал високи резултати по см. чл. 9 от ПОИСДВ, до какъвто извод е достигнал и ответника по дело.

Неоснователни са възраженията, свързани с липса на отчетен доклад за 2014г. доколкото решението на ВСС изисква от административните ръководители оценка за постигнати високи резултати по конкретни задачи от съответните магистрати или служители на съдебната власт. ДВ се определя и изплаща преди приключвате на съответната година в случая 2014г., поради което база за наличието за условия за изплащане не може да бъде годишния отчетен доклад за дейността на съответния орган на съдебна власт, чието изготвяне се дължи към края на месец януари на следващата година /чл. 80, ал. 1, т2, б. „а” от ЗСВ/. Постигането на високи резултати се отчита на база например статистическите отчети за полугодието на съответната година и справката за върнати от инстанционен контрол дела за полугодието на съответната година, които са публично достъпни на интернет страниците на съответните органи на съдебна власт. Оценката по атестацията е персонална и в случая е допълнителен аргумент, както и оценката от нарочна Комисия по етиката, въз основа на които е издадена Заповед № РД-170/18.12.2014г. Смисълът на периодичната атестация е именно в това да е изходна точка за постигнатите резултати от съответния магистрат през целия период до следващата атестация, а текущите резултати от работа се измерват спрямо нея /например запазва се тенденция спрямо атестацията за трайно високи резултати или обратно налице е тенденция за понижение на резултатите/, като в зависимост от конкретната констатация в единия случая ще са налице условията за определяне на ДВ, а в другия няма да са налице такива условия. Основа на преценката за определяне на ДВ за високи резултати по конкретната задача следа да се определят само при отчитане на значението на конкретната задача за формиране на общите резултат от дейността на органа на съдебна власт. В конкретния случай не се установява несъответствие между доказателствата по делото и извода на ответника в тази връзка, поради което последният правилно е приложил материалния закон в съответствие с доказателствата по случая.

Следва да бъде добавено, че съгласно чл. 3 от ПОИСДВ налице е само възможност за определяне на ДВ, но не и задължение, като тази възможност е поставена в зависимост от конкретни обстоятелства, посочени по-горе, поради което съдът намира че е налице правилно прилагане на материалния закон и съобразяване с неговата цел – поощряване на магистратите, показали високи резултати по време на работа, каквото в случая не е отчетено.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на производствените правила по издаване на спорната заповед, а именно тези за предварителното му уведомяване за започване на производството и запознаването му с всички материали по преписката. Действително тези изисквания на АПК /чл. 26 и чл. 34 от АПК/ не са спазени. В случая е налице бързо производство и посочените правила са неприложими. Решението на ВСС по д.т. 6 от Протокол №59/10.12.2014г. е изпратено до всички органи на съдебна власт с писмо изх. № 91-00-170/12.12.2014г. /л. 121 от делото/, преводите по бюджетните сметки следвало да бъдат направени преди 19.12.2014г., което е общо известен факт. Следователно между съобщението на обвързващото решение на ВСС /12.12./ и заповедта, предмет на настоящото производство /18.12./ има точно седем дни, два от които са почивни – събота и неделя /13.12. и 14.12.2014г./. Нормата на чл. 26 и чл. 34 от АПК са приложими само при производства за издаване на индивидуални административни актове с период на издаване по-дълъг от 7 дни рer argumentum a contrario на посочените правни норми. Следователно не е налице съществено процесуално нарушение при издаване на процесната заповед.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила за издаване на заповеди с такъв предмет и при съобразяване на материалния закон и неговата цел. Заповедта е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото следва да бъде оставено без уважение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.Т. *** срещу Заповед № РД-170/18.12.2014г. на Административен ръководител – Председател на Окръжен съд Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на П.Г.Т. *** за присъждане на разноските по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

СЪДИЯ: