Р Е Ш Е Н И Е

№ 231 / 18. Май 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и девети април 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 22/ 2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 215 ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на И.Х.П. *** срещу Заповед № РД -12-829/16.12.2014г. на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл.225а ал.2 от ЗУТ вр. чл.44 ал.1т.1 от ЗМСМА е наредено жалбоподателката да премахне незаконно извършен строеж - „Масивна жилищна сграда с пристройка с идентификатор 56722.659.704.4” и подобект „Масивна ограда с дължина 11,55м.”, намиращ се в УПИ VІІІ-3294, 3295 кв.344 по плана на гр. Плевен.

Жалбоподателката, чрез адв. Н. *** излага подробни съображения, мотивиращи искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и претендира разноски. Твърди, че по нотариален акт е собственик на ½ идеални части от дворното място и съществуващите в него две сгради – жилищна сграда и шопрон навес, за които за извършването на неотложен ремонт е било издадено строително разрешение за ремонт на покривната конструкция. В хода на ремонта през лятото на 2012г. при сваляне на старата покривна конструкция е било констатирано опасно накланяне и напукване на задната (западна) стена на сградата, което наложило незабавни действия за укрепване и възстановяване на съществуващата стена и на сградата като цяло в съответствие с чл. 195 ал.3 от ЗУТ. С протокол на комисия на общината по чл. 196 ал.1 от ЗУТ от 06.07.2012г. в т.13 е предписано да се възстанови сградата след внасяне на проектна документация. Възстановяването на сградата е извършено до размерите и височината на наличната до този момент и подробно описана в НА жилищна сграда, до параметрите и местоположението на сградата, така както е описана в НА и е нанесена в кадастралната карта на гр. Плевен. След уведомяване на общината за предприетите действия по укрепване на сградата е била издадена Заповед № РД -12-1117/17.08.2012г. на кмета на общината за спиране на строителството в имота, която е влязла в сила и е била изпълнена като оттогава не са извършвани нови строителни дейности. Със заповедта е определен срок до 28.09.2012г., в който е била задължена да представи в общината необходимите инвестиционни проекти. Такива проекти са били внесени и е искано издаване на разрешение за строеж. В хода на процедурата е била издадена Заповед № ДК-02-СЗР-174/22.11.2012г. на РДНСК – Плевен за премахване на незаконен строеж, която е отменена с влязло в сила съдебно решение на 01.04.2014г. На 07.04.2014г. жалбоподателката е подала повторно заявление за разглеждане и одобряване на внесения проект за основен ремонт на сградата и издаване на разрешение за строеж, който е бил разглеждан няколко пъти в ЕСУТ, но не е взето окончателно решение за одобряването му с различни мотиви, отлагане и изисквания, което е правно недопустимо. Заповедта за премахване на строежа е издадена в хода на висяща процедура по одобряване на проекти за възстановяване на сградите. Твърди, че изпълненото строителство съответства на предвижданията на ПУП, който предвижда основно ниско застрояване до 3 етажа, като сградите са жилищни и не представляват допълващо застрояване, както се сочи в заповедта. В констативния акт не е уточнена категорията на строежа, определяща компетентния административен орган, което е съществена непълнота, а е посочена едва в мотивите на заповедта. Заповедта съдържа позоваване на неотносими норми и на диспозитива на отменената заповед на РДНСК за премахване на строежа. Съществува неяснота каква пристройка към сградата подлежи на премахване. Безспорно сграда с идентификатор 3 не е предмет на заповедта, но същата е функционално свързана със сграда с идентификатор 4. По отношение на втория обект – ограда, твърди, че е била възстановена стара плътна ограда, която съответства на изискванията на чл. 48 ал.4 и ал.5 от ЗУТ за височина и отстояния от съседни сгради. Счита, че премахването като незаконен строеж на една съществуваща сграда, за която притежава нотариален акт и която е нанесена в одобрените кадастрална карта и регистър на града е в явно и грубо противоречие с принципа на чл. 6 от АПК за съразмерност на административните актове.

Ответникът – Кмета на Община Плевен, чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Счита, че заповедта е материално и процесуално законосъобразна. Според заключението на вещото лице и показанията на свидетелите е извършен не само ремонт на покрива, а основен ремонт, за който липсват одобрени проекти и разрешение за строеж. По същество представлява нов строеж – „преустройство” и „реконструкция” по смисъла на §5 т.44 и т.38 от ЗУТ, като извършените строителни работи, описани в констативния протокол се потвърждават от заключението на в.л. и не могат да се квалифицират като „текущ ремонт” по чл. 151 т.3 от ЗУТ. Изпълнени са нови стоманобетонни колони, греди и плоча, които представляват конструктивни елементи, с които се увеличава носимоспособността и сеизмичната устойчивост на сградата. Реконструкцията и преустройството на сграда представлява строеж по смисъла на закона и затова за извършването им е необходим одобрен инвестиционен проект съгласно чл. 137 ал.3 от ЗУТ и разрешение за строеж съгласно чл. 148 ал.1 от ЗУТ, което квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Необходимостта от представянето на тези строителни книжа е била ясна за жалбоподателката от изрично вписаното в издадената виза за проектиране – да се представят необходимите инвестиционни проекти по чл. 144 ал.1 от ЗУТ и строителни книжа за разглеждане и одобряване, при спазени изискванията на чл. 169 ал.1 от ЗУТ, а декларираното чрез подадено уведомление до кмета на общината намерение за извършване на текущ ремонт, който според изложението не е бил наложен от обстоятелствата по чл. 195 ал.3 от ЗУТ.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е връчена на жалбоподателката П. с писмо с обратна разписка на 19.12.2014г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена на 23.12.2014г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от лице – адресат на акта и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

По силата на нотариален акт за покупко-продажба № 78 том ІІ рег. № 1935 дело № 221 от 29.10.2010г. И.Х.П. е придобила собствеността на ½ идеална част от поземлен имот и построените в него сгради – едноетажна жилищна сграда от 48 кв.м. с идентификатор 56722.659.704.4 по кадастралната карта и регистър със застроена площ от 44 кв.м. и шопрон навес в дъното на парцела от 16 кв.м. с идентификатор 56722.659.704.3 по кадастралната карта и регистър със застроена площ от 20 кв.м. – едноетажна жилищна сграда, находящи се в гр. Плевен, ул. „Борис Шивачев” № 45, стар идентификатор 3295, кв. 344 по плана на града.

Административното производство е започнало по сигнал на съседи – Вх. № ТСУиС 94В-1929-1/19.03.2014г. до Община Плевен за продължаващо незаконно строителство при ремонт на сгради 3 и 4, извършвано от И.Х.П..

Направена е проверка от служители на Община Плевен и съставен Констативен акт № 14/29.07.2014г. в отсъствието на извършителя на строежа – И.Х.П.. Установено е , че като собственик на ½ идеална част от поземлен имот и сгради в имота е започнала строителство на масивна сграда с външни размери в план 7,32м/5,20 м. и височини съгласно геодезично заснемане на по-високия участък от калканния зид до кота било Н – 6,79м. и ниска част (незавършен покрив) Н – 5,26м с монолитна конструкция – колони, греди и железобетонна плоча, ограждащи тухлени стени, без одобрени проекти и разрешение за строеж. Строителството е извършено през м. август-септември 2012г. на вътрешната регулационна линия със съседен УПИ. Строежът е с жилищно предназначение. Предвижданията на ПУП – ПРЗ за кв. 344 са за основно нискоетажно застрояване до 3 етажа, не се предвижда допълващо застрояване. Издадена е скица за проектиране (виза) от Община Плевен от 18.08.2012г. за ремонт на сгради с идентификатор 3 и 4 при условията на чл. 53 от ЗУТ, издадено е разрешение за строеж № 457/30.11.2010г. за обект „Преустройство на покрив на съществуваща сграда”. Посочено е налично решение № 4419/01.04.2014г. на ВАС на РБ. В окомерната скица обекта не е очертан, отразени са четири масивни жилищни сгради в имота, свързани помежду си.

На 06.08.2014г. служители на Община Плевен съставили Констативен акт № 15 в отсъствието на извършителя на строежа – И.Х.П. като констатирали изградена масивна ограда с дължина 11,55 м в същия УПИ, за която няма представено конструктивно становище съгласно чл. 147 ал.1 т.7 от ЗУТ и издадено разрешение за строеж на ограда. Строежът представлява масивна ограда, изградена с единични тухли върху ивични основи, обрамчени с вертикални железобетонни пояси (4бр.) с височина средно до 2,00 м над прилежащия терен и дебелина 0,2 м. В окомерната скица е отразено разположението на оградата по границите на имота.

И двата констативни акта са изготвени при проверка на строежа в отсъствие на извършителя – И.Х.П. и не са подписани от нея, нито от двама свидетели, каквото е изискването, когато се съставят в отсъствие на извършителя на строежа. И.П. е била уведомена предварително за датата и часа на огледа. Констативните актове са били връчени впоследствие срещу разписка на И.П., която е подала писмени възражения. Така е упражнила своевременно процесуалните си права в хода на административното производство, като е развила подробно възраженията си, които поддържа и в съдебната фаза на процеса.

Съдът констатира, че в представения от Кмета на Община Плевен констативен акт № 14/29.07.2014г. (л.251-254) е направено допълнително вписване, каквото липсва в приложеното още с преписката на л. 155-158 от ответника копие от същия констативен акт и следователно е допълнено впоследствие. Според допълнението е установено, че е изпълнена допълнително масивна пристройка с бетонна козирка за вход с размери в план 1,48 м Х 1,80м до ниво кота І етаж. Пристройката е допълнително нанесена в окомерната скица, от която е видно, че е долепена до масивна жилищна сграда с идентификатор 3 по кадастралната карта.

На 12.11.2014г., според изготвен протокол е извършена нова проверка на обекти 3 и 4 от допълващото застрояване, за което собствениците са уведомени да осигурят достъп, но И.П. не се е явила. Извършен е външен оглед на обекти от масивна сграда с пристройка с идентификатори 3 и 4. Приложени са 3 броя снимки, според които не е свалена изцяло старата мазилка в приземен етаж на обект с идентификатор 3, която сграда е част от допълващо застрояване. За останалите обекти „масивна жилищна сграда с пристройка с идентификатор 4” с подобект „масивна ограда с дължина 11,55 м” е посочено, че са съставени констативен акт № 14/ 29.07.2014г. и № 15/06.08.2014г., разположени са на вътрешната регулационна линия със съседния УПИ с идентификатор 56722.569.699 и строежът е от пета категория съгласно чл. 10 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. С този протокол практически са допълнени констатациите в КА № 14 и КА № 15. Няма данни протоколът от 12.11.2014г. да е връчен на И.П..

Издадена е Заповед № РД -12-829/16.12.2014г. на Кмета на Община Плевен на осн. чл. 225а ал.2 от ЗУТ , с която на И.Х.П. е наредено да премахне незаконно извършен строеж - „Масивна жилищна сграда с пристройка с идентификатор 56722.659.704.4” и подобект „Масивна ограда с дължина 11,55м.”, намиращ се в УПИ VІІІ-3294, 3295 кв.344 по плана на гр. Плевен. В мотивите на заповедта е посочено, че масивната жилищна сграда с пристройка с идентификатор 4 е изпълнена на мястото на масивна жилищна сграда и шопрон навес и с подобект масивна ограда и представлява незавършено строителство, което е извършено през месеците август-септември 2012г., след този период няма данни да са извършвани нови строителни работи от собственика. Обектите са разположени на вътрешната регулационна линия със съседния УПИ с идентификатор 56722.659.699 и строежът е от пета категория съгласно чл. 10 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. Сочи се, че строежът подлежи на премахване на осн. чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ като съгласно диспозитива на Заповед № ДК-02-СЗР-174/22.11.2012г. на Началника на РДНСК – СЗР , „Разрешение за строеж № 457/30.11.2010г. е неотносимо към констатирания строеж”. Сочи се, че съгласно ПЗР на кв. 344, одобрен със Заповед № РД-14-02-1143/1985г. на министъра на МССУ за УПИ VІІІ-3294, 3295 по плана на гр. Плевен е предвидено ниско основно застрояване до 3 етажа, разположено на уличната регулационна линия и застрояването е реализирано, не се предвижда допълващо застрояване. Издаденото Разрешение за строеж № 457/30.11.2010г. се отнася за „преустройство на покрив на съществуваща сграда” от допълващо застрояване. Реализираното строителство на масивната сграда с монолитна конструкция, ограждащи тухлени стени е без одобрени проекти и разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 от ЗУТ, 137 ал.1 т.5 „г” и чл. 137 ал.3 от ЗУТ. Цитираните текстове касаят категоризирането като строежи от пета категория извършването на основен ремонт, преустройство, реконструкция и промяна предназначението на строежи от същата категория, каквито са жилищните сгради с ниско застрояване, които се изпълняват съобразно предвижданията на подробния устройствен план след съгласуван и одобрен инвестиционен проект съгласно изискванията на ЗУТ. Посочените допълнително като правни основания – чл. 144 ал.1 т.1 от ЗУТ вр. чл. 178 от ЗУТ за безспорно установен строеж, касаят условията и реда за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект след представяне на акт за собственост и въвеждането на обектите в експлоатация, които са неотносими и мотивите в тази част на заповедта са неразбираеми.

Липсва произнасяне и по възраженията на И.П. срещу констативните актове.

Видно от Протокол № 8/11.05.2009г. на Община Плевен (л.36-37 от приложеното АД № 1038/2012г. на АС – Плевен), в който е описано състоянието на сградата, която е закупила жалбоподателката, съществуващата в имота сграда е полумасивна жилищна, не се обитава, покривната конструкция е компрометирана, изцяло пропаднала, включително и дървения гредоред по цялата дължина на външните ограждащи стени има вертикални пукнатини, вследствие на които зидовете са леко наклонени. Тухлените зидове са от плътни керамични тухли, зидани с кал, липсва дограма, достъпът до сградата е безпрепятствен, в двора хаотично са натрупани строителни отпадъци. В заключение е счетено, че има потенциална опасност от цялостно самосрутване на неукрепените зидове и покрив, поради което сградата е освидетелствана на осн. чл. 196 ал.1 от ЗУТ от общинската комисия като опасна за живота и здравето на гражданите, негодна за използване, застрашена от цялостно самосрутване, вредна в санитарно-хигиенно отношение и не може да се поправи и заздрави, поради което е предложено издаване заповед по чл. 195 ал.6 от ЗУТ от кмета на общината, с която да задължи собственика да премахне опасната постройка и обезопаси мястото.

Така описаното състояние на сградата, съществувало към момента на покупката се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели – Г. и П., които съдът кредитира изцяло, поради тяхната конкретност, пълнота, последователност и съответствие с останалия доказателствен материал по делото.

На 01.09.2009г. е издадена скица с виза за проектиране на преустройство на осн. чл. 50 ал.1 „б” от ЗУТ за сградите в целия поземлен имот. Издадено е разрешение за строеж № 457/30.11.2010г. на главния архитект на Община Плевен за преустройство на покрив на съществуваща сграда, което касае свързаните сгради с идентификатор 2, 3 и 4 в имот УПИ VІІІ-3294,3295, кв. 344, идентификатор 56722.659.704 по плана на гр. Плевен с административен адрес ул. „Борис Шивачев” № 45, Плевен.

Според показанията на разпитаните свидетели, в хода на започналия строеж по ремонт на покривната конструкция през лятото на 2012г. при демонтиране на стария покрив задната (калканна) стена на съществуващата сграда в имота, собственост на жалбоподателката се е самосрутила, наложило се да се преизградят наново стените и да се укрепи конструкцията на сградата, за да се изгради покривната конструкция. Всички строителни дейности са били извършени през лятото на 2012г., строежът е останал недовършен и впоследствие не са извършвани допълнителни строителни работи.

Според констативен протокол № 11/06.07.2012г. т.13 на комисия от Община Плевен жилищната сграда е била разрушена и са останали само два от ограждащите зидове, като е изразено становище, че няма пречка да се укрепят зидовете и да се възстанови постройката, след внасяне и одобряване на съответната проектна документация. На 08.08.2012г. е издадена скица с виза за проектиране от главния архитект на общината за ремонт при условията на чл. 53 от ЗУТ. На 03.09.2012г. е внесено заявление за одобряване на инвестиционен проект за основен ремонт на съществуващата жилищна сграда.

Издадена е Заповед № РД 12-1117/17.08.2012г. на Заместник Кмета на Община Плевен, с която е констатирано, че е започнат основен ремонт на съществуваща жилищна сграда в имота, без одобрени проекти и разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и на осн. чл. 222а т.1 вр. чл. 224 ал.1 т.1 от ЗУТ изпълнението на строежа е спряно, като е определен срок до 28.09.2012г., в който извършителя да представи в общината необходимите инвестиционни проекти.

Внесения инвестиционен проект неколкократно е бил разглеждан на заседание на ЕСУТ и не е бил одобряван с различни мотиви, но без конкретно посочени несъответствия и указания за коригирането му.

Междувременно е издадена Заповед № ДК-02-СЗР-174/22.11.2012г. на Началника на РДНСК – СЗР за премахване на незаконен строеж „монолитна сграда” в имота. Заповедта е отменена с Решение № 218/30.04.2013г. на АС – Плевен, постановено по АД № 1038/2012г. по описа на съда, оставено в сила с Решение № 4419/01.04.2014г. на ВАС по адм. дело № 8221/2013г. Мотивите за отменителното решение са, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като в заповедта не е индивидуализиран обекта, подлежащ на премахване. Неустановеността на разпоредения за премахване строеж е съществено нарушение във формата на административния акт. Не е изяснено дали следва да се премахне жилищната сграда, която е с кадастрален идентификатор 56722.659.704.3 и каква част от нея е незаконна по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ или сграда с кадастрален идентификатор 56722.659.704.4, представляваща шопрон навес, по отношение на който е установено, че е разделен на две части – едната е продължение на хоризонталната и вертикалната посока на сграда с кадастрален идентификатор 56722.659.704.2, а другата е по предназначение сграда с допълващо застрояване, която се намира в дъното на имота, на границата с ПИ 56722.659.699. От описанието на изпълненото строителство е установено, че са останали елементи от предхождащ обект и е налице дострояване, което макар и да е изпълнено без строително разрешение следва да бъде описано и индивидуализирано.

След влизане в сила на съдебното решение, на 07.04.2014г. И.П. отново подала заявление за преразглеждане на инвестиционния проект за основен ремонт на съществуваща жилищна сграда. На 17.04.2014г. разглеждането му в ЕСУТ отново е отложено, заради извършването на проверка на строежа. До момента на приключване на съдебното дирене проекта не е разгледан в ЕСУТ.

Според заключението на в.л. и допълненията в съдебно заседание сградата с идентификатор 56722.659.704.4 е масивна жилищна сграда на един етаж, функционално и конструктивно свързана с останалата част на сградата с идентификатор 56722.659.704.3, с общи основи, колони, греди и плоча, като вещото лице счита, че така наречената пристройка касае сграда 3, защото в имота не съществува друга пристройка, освен изградена до сграда 3 козирка, която не е отделна сграда. Сградата е изградена в груб строеж – изпълнени са нови бетонови ивични основи, стоманобетонови колони, греди, пояси и плоча между първи и тавански етаж, иззидани са нови неносещи тухлени зидове от тухли четворки, дублиращ зид със старите единични тухли до сграда с идентификатор 56722.659.704.2, чиято конструктивна цялост не е застрашена. Изпълнена е дървена покривна конструкция , дъсчена обшивка и покритие с керемиди на високото тяло. Покривът на ниското тяло е недовършен. Строителството е извършено в периода юли-септември 2012г. и за извършените строителни работи не е издадено разрешение за строеж. Сграда 4 е изградена на мястото на старата сграда като са запазени основите на старата сграда и частично запазен зид откъм сграда с идентификатор 2 и откъм североизточната страна, останалото е ново строителство. Площта на изградената в груб строеж сграда с идентификатор 4 е 38,59 кв.м. и не надвишава площта по нотариален акт за собственост от 48кв.м. и по одобрената кадастрална карта – 44 кв.м. Сграда 3 е изградена на старите основи с допълнително изградена отпред бетонова козирка за вход. Височината на изградената калканна стена на сграда 4 съответства на одобрения проект за ремонт на покривната конструкция, към двора не съответства на одобрения проект като надвишава с 0,30 м проектната височина от 1,50 м. Внесеният технически инвестиционен проект за основен ремонт на сградата предвижда нови конструктивни елементи и укрепване на носещите конструкции. Според дадената виза за проектиране при условията на чл. 53 от ЗУТ „заварени сгради в поземлени имоти по чл. 49 от ЗУТ могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции.” Следователно в случая се касае за извършен основен ремонт по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗУТ на сгради с идентификатор 4 и 3, функционално свързани. Реконструкцията, преустройството и основния ремонт на съществуващи сгради със и без промяна на предназначението им представлява строеж според легалната дефиниция на т. 38 и съгласно чл. 148 от ЗУТ и за извършването им е необходимо разрешение за строеж и одобрен технически инвестиционен проект.

Съгласно соченото в заповедта правно основание – чл. 225а ал.2 от ЗУТ (по точно ал.1) вр. чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ – кметът на общината издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225 ал.2 от ЗУТ, като т.2 се отнася за незаконни строежи, които са без одобрени инвестиционни проекти и или разрешение за строеж. В заповедта е посочено, че строежът е от пета категория по смисъла на чл. 10 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. Не е посочена конкретната алинея, но съгласно описанието на строежа, отразяването на сградите в нотариалния акт и във всички описани по-горе писмени и гласни доказателства се налага извод, че се касае за основен ремонт на жилищна сграда на един етаж, която по смисъла на чл. 10 ал.1 е от пета категория, от същата категория съгласно чл. 11 от Наредба № 1 са и ремонтите, преустройствата и реконструкциите на жилищни сгради от тази категория. Съгласно чл. 12 от Наредба № 1 строежите по чл. 147, каквито са оградите до 2,20 м. по т.7 са от шеста категория. Въпреки непрецизността на заповедта относно определяне категорията на строежа, предмет на заповедта – жилищна сграда и плътна ограда до 2,20 м., премахването на този род обекти е от компетентността на кмета на общината, на чиято територия попадат имотите. Следователно заповедта за премахването на строежите като незаконни е издадена от съответния компетентен орган.

Издадена е в писмена форма, но при неясно и неточно посочени правно и фактическо основания, без да е изяснена напълно фактическата обстановка по случая, при непълни и противоречиви мотиви.

Обекта, предмет на премахване е описан като „масивна жилищна сграда с пристройка с идентификатор 56722.659.704.4” с подобект „масивна ограда с дължина 11,55”. От описанието на обекта в констативен акт № 14 като „масивна сграда” и окомерна скица, без показан обект и последващо вписаното допълнение в същия акт на „масивна пристройка с бетонова козирка за вход с размери в план 1,48мХ1,80м до кота ниво І ет.” с показани в окомерната скица размери на козирката към сграда с идентификатор 3, без да е нанесена пристройката, която се има предвид, не става ясно дали под пристройка се разбира сграда с идентификатор 56722.659.704.3 или друга сграда. В имота няма изградени други сгради, които могат да се идентифицират като пристройки на сграда с идентификатор 4 и като допълващо застрояване. Сграда 3 и 4 са функционално свързани и по същество представляват една обща жилищна сграда, а козирката е изградена към сграда 3, но не се сочи конкретно каква част от извършеното строителство е незаконно и подлежи на премахване. И двете сгради са отразени в кадастралната карта на града и в нотариалния акт за собственост на жалбоподателката и описани като едноетажни жилищни сгради, следователно представляват обекти на основното застрояване и съответстват на предвиденото застрояване в ПУП – нискоетажно основно жилищно застрояване до 3 етажа. Не става ясно какво допълващо застрояване се има предвид в заповедта, което не се предвижда по плана на града. Не е посочено като правно основание за незаконност на строежа на осн. чл. 225 ал.2 т.1 от ЗУТ, което касае несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Сочи се чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ – относно незаконността на строежи, които са изградени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Съдържа се позоваване на мотивите на отменената Заповед № ДК-02-СЗР-174/22.11.2012г. на Началника на РДНСК-СЗР, което е недопустимо, тъй като с отмяната на заповедта, този административен акт няма правно действие, а отделно от това кметът на общината е следвало да изложи собствените си мотиви за незаконността на строежа, чието премахване разпорежда. Цитираното „Разрешение за строеж № 457/30.11.2010г.” както се посочи по-горе касае „преустройство на покрив на съществуващите сгради в имота с идентификатори 2,3 и 4” и затова е неотносимо към извършения строеж – основен ремонт на сгради 3 и 4, който строеж е незавършен. От съдържанието на заповедта не става ясно как е бил квалифициран строежа – дали е прието, че се касае за основен ремонт, реконструкция или преустройство на съществуващите сгради и каква част от недовършения строеж е приета за незаконна и подлежи на премахване и на какво правно и фактическо основание. В този смисъл мотивите и диспозитива на оспорената заповед съдържат множество неточности, неясноти, правни и фактически противоречия, което прави мотивите неразбираеми и затова този констатиран порок може да се приравни на липса на мотиви, което съществено е опорочило формата на акта и е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Допуснати са и редица съществени процесуални нарушения. Липсват подписи на свидетели, присъствали при съставянето на констативните актове в отсъствие на извършителя на строежа, което копмпрометира достоверността на извършените констатации. Налице е последващо допълване на констативен акт № 14/29.07.2014г. , касаещо именно обекта, подлежащ на премахване като допълнително е описано „изпълнена допълнително пристройка с бетонова козирка за вход” и допълнително нанесен обект на окомерната скица, което съществено е опорочило процедурата по издаване на заповедта. Съставен е допълнителен протокол от 12.11.2014г. след съставянето на двата констативни акта, с който те са били допълнени. Този протокол не е връчен на жалбоподателката. Не са обсъдени възраженията на жалбоподателката срещу констативните актове.

Друго особено съществено процесуално нарушение е и издаването на заповед за премахване на изпълненото строителство в имота като незаконно, при наличието на заповед за спирането на строежа и своевременно подаден инвестиционен проект. Процедурата по разглеждането му не е приключила, а тя е от съществено значение за издаване на заповедта. Строежът е недовършен. Издадена е Заповед № РД 12-1117/17.08.2012г. на Зам. Кмета по ТСУ на Община Плевен за спиране на строителството на основен ремонт на съществуваща жилищна сграда в имота, за който е установено, че се извършва без одобрени проекти и разрешение за строеж на осн. чл. 224 ал.1 т.1 от ЗУТ с дадени задължителни предписания по ал.3 за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството и определен срок за тяхното изпълнение, а именно – в срок до 28.09.2012г. извършителя на строежа да представи в общината необходимите инвестиционни проекти. Представянето на тези проекти е предпоставка за издаване разрешение за строеж и това е направено от жалбоподателката. Съгласно чл. 224 ал.4 от ЗУТ строителството може да продължи с разрешение на органа, който е издал заповедта, след отстраняване на причините, довели до спирането на строежа. Затова разглеждането на внесения инвестиционен проект за основен ремонт на сградата, е вече започнало и висящо административно производство, което е от съществено значение и затова е пречка за премахване на строежа, а не обратното. След като бъдат разгледани и одобрени представените инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, няма да има основание за премахване на строежа като незаконен. Това е смисъла на производството, предвидено в чл. 224 от ЗУТ по спиране на строежите. По правната си същност то представлява принудителна административна мярка с временно действие, която цели преустановяване на нарушенията при извършването на строежи. Тя касае само недовършени строежи, какъвто е процесния, но не и завършените, при които ще бъде неприложима. Като не се е съобразил с наличието на започналото производство по одобряване на представените инвестиционни проекти за основен ремонт на сградата, за което има и издадена виза за проектиране, кметът на общината е издал заповедта в противоречие и с целта на закона.

Изпълнената масивна ограда е с височина от 2,05м до 2,07 метра над прилежащия терен, изградена е в имота на жалбоподателката на мястото на съществуваща стара зидана ограда, с бетонова ивична основа, шест броя вертикални стоманобетонни пояси, тухли и хоризонтален стоманобетонен пояс, като е изградена отново на същата височина, според показанията на свидетелите. За възстановяването на съществуващ строеж в същия обем не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Не се изисква инвестиционен проект по чл. 147 ал.1 т.7 ЗУТ за огради с височина до 2,20 м. В съседните жилищни имоти няма жилищни сгради на разстояние по-малко от височината на оградата. Изградена е в съответствие с изискванията на чл. 48 ал.4 и ал.5 от ЗУТ. Не представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ и не подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ.

В заключение заповедта е издадена при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и целта му, поради което следва да се отмени.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 910 лв., представляващи държавна такса - 10 лв., възнаграждение за вещо лице - 300 лв. и адвокатски хонорар - 600 лв.

Заповедта касае премахване на строеж от пета категория и негов подобект, поради което на осн. чл. 215 ал.7 от ЗУТ настоящото решение подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД -12-829/16.12.2014г. на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл.225а ал.2 от ЗУТ вр. чл.44 ал.1т.1 от ЗМСМА е наредено И.Х.П. *** да премахне незаконно извършен строеж - „Масивна жилищна сграда с пристройка с идентификатор 56722.659.704.4” и подобект „Масивна ограда с дължина 11,55м.”, намиращ се в УПИ VІІІ-3294, 3295 кв.344 по плана на гр. Плевен.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на И.Х.П. *** направените деловодни разноски в размер на 910 лв., представляващи държавна такса - 10 лв., възнаграждение за вещо лице - 300 лв. и адвокатски хонорар - 600 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: