Р E Ш Е Н И Е
№ 85
гр.Плевен, 5 Март 2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и петнадесета
година в състав: Председател:
Елка Братоева
Членове: Катя Арабаджиева
Калина Пецова
при секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно дело № 1022 по
описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл.
изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).
С Решение
№ 1545 от 17.10.2014 г., постановено по гр.д. № 138/2014
г., Районен съд – Плевен /РС/ е прогласил за нищожно Решение №10-Б от 05.08.2002
г. на Поземлена комисия /ПК/-Червен бряг, област Плевен (Сега Общинска служба
“Земеделие” /ОСЗ/ – гр.Червен бряг), с което се определя на наследниците на Н.
Х. Н., б.ж. на гр.Червен бряг, по преписка за обезщетяване № 504Б от 05.08.2002
г. на основание решение на ПК по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ №10/24.08.1992 г.
правото му за обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделски земи 12,200 дка, ІV категория х 533 лева, на обща стойност 6503
лева. Осъдил е ОСЗ да заплати и разноски на жалбоподателите С.Н.И., Н.Й.Н. и С.Й.С..
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ОСЗ-Червен бряг, чрез
началника С. М., който счита същото за неправилно и необосновано. Сочи, че РС
не е обсъдил доводите, изложени от процесуалния представител на ОСЗ пред съда,
по отношение на обжалваното решение №10-ОБ. Не са обсъдени доказателствата и не
е посочено кои се приемат и кои не. Сочи, че решението на ПК е в предписаната
от закона писмена форма, датирано е, поради което не е ясно защо РС приема, че
е издадено по - късно от посочената в него дата. В заключение моли съда да
отмени решението на първоинстанционния съд.
По делото е постъпило възражение по касационната
жалба, наименовано ”становище” – л.10, чрез адв. С. от САК, процесуален представител
на жалбоподателите пред РС. В същото се сочи, че ОСЗ системно съставя нищожни
ИАА, като 11 от тях са прогласени за такива с влезли в сила съдебни решения. Повече
от 10 решения имат индекс 10-ОБ, поради което не е ясно кое решение 10-ОБ се
има предвид в касационната жалба на ОСЗ. Сочи, че ОСЗ издава нищожни ИАА и по
други преписки. Твърди, че с решение №739/23.12.2009 г. по адм.д. №864/2008 г.
на Административен съд – Плевен е доказано, че няма отказ за възстановяване в
реални граници на имота. Поради отказ да изпълни съдебното решение, е
образувано ИД №20114440400036 при ДСИ-Червен бряг. По това ИД, ОСЗ е
декларирала, че “в архивите на службата няма съхранено на хартиен носител и в
програмния продукт, с който работи службата, решение с което е отказано
възстановяване на земеделски земи на Н. Х. със заявител Й. Н. Х. в размер на 12
дка в м.”Водол” и 0,2 дка в м. “Деловете” и наследниците са обезщетени с
поименни компенсаторни бонове”. Затова прави извод, че няма издадено решение на
ОСЗ, с което да е отказано възстановяването на имота от 12,2 дка в реални
граници. Затова няма как да бъде издадено законосъобразно някакво решение
№10-ОБ. Означението ОБ в индексите на ОСЗ означава “обезщетение с бонове”. Сочи,
че в този смисъл самата ОСЗ си противоречи. Моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна и да се остави в сила решението на РС.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. К.. Моли
да се отмени обжалваното решение № 1545 от 17.10.2014 г. по описа на Районен
съд – Плевен, постановено по гр.д. № 138/14 г. Счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, защото е бланкетно, не са обсъдени доказателства, които ОСЗ
е посочила пред първата инстанция. Представена е цялата преписка, а съдът е
коментирал само един или два документа от нея. Твърди, че не са обсъдени фактите, изложени пред РС. Счита за
неверни твърденията на адв. С., че заявителят Г. Х. бил починал на 1.09.2001 г., тъй като видно от представеното
от адв.С. удостоверение за наследници,
което е от
Ответниците по касационната жалба Н.Й.Н., С.Й.С. и С.Н.И., не се явяват и не се
представляват.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е
приел, че със заявление вх.№1/31.07.1991 г. лицето Й. Н. Х., в качеството на
наследник на Н. Х. Н., е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски
земи в землището на гр.Червен бряг с обща площ 273,043 дка, сред които три ниви
в местността “Водол” и една нива в местността “Дела” /“Доловете”/ от 0,400дка.
В местността “Водол” са заявени нива от
12 дка, нива от 1 дка и нива от 6 дка, от които първата е 1 категория,
останалите 2 – втора категория. В заявлението са посочени границите на имотите
и са приложени документи за собственост на наследодателя. Видно от
удостоверението за наследници по преписката
Н. Н. е наследен и от С.Н.И.
– дъщеря, и низходящите на починалия си син
Х. Х. – М. Х. Ж, и Г. Х. Н..
Приложени по преписката са
множество решения на Общинска служба земеделие и гори /ОСЗГ/ - Червен бряг и на
ПК-Червен бряг за определяне на наследниците на Н. Х. Н., б.ж. на Червен бряг,
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, за
обезщетяване с поименни компенсационни бонове /ПКБ/.
В оспореното решение №10-ОБ/05.08.2002
г. за определяне правото на обезщетение
на собствениците по реда на чл.
10б, чл. 10в, чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на Червен бряг е посочено, че се определя на наследниците на Н. Х. Н. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено
право на собственост върху земеделски земи, както следва: 12.200 дка, 4 кат. с
решение №10/24.08.1992 г. по чл. 18ж, ал.2, ППЗСПЗЗ на обща стойност 6503 лева.
Обезщетението със земя или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз
основа на постъпили писмени искания на
собствениците по чл. 18д, ал.3 и чл. 19б, ал.1 ППЗСПЗЗ. Лицата, които не са
заявили писмено начина на обезщетение в посочените в ППЗСПЗЗ срокове, се
обезщетяват с поименни компенсационни бонове. В атакуваното пред настоящата
инстанция решение е посочено, че подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от
уведомлението пред РС, като по делото липсват доказателства за връчването му на
жалбоподателите или на заявителя.
При така изложените факти РС е направил
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена от наследниците на заявителя по процесната преписка по реда на ЗСПЗЗ,
които се явяват заинтересовани лица от процесното решение. Съгласно чл. 149,
ал.5 АПК административните актове могат
да бъдат оспорвани по отношение на
тяхната нищожност без ограничение във времето, поради което и жалбата се явява
допустима. По същество РС е намерил жалбата за основателна, предвид следното: В
действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт, но
законодателят е приел критериите, на които следва да отговаря един административен акт, за да е
законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или
унищожаемост на административния акт. За да бъде законосъобразен актът, е
необходимо да бъде издаден от
компетентен орган, при спазване на установената форма и
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да
съответства на целта на закона. Едно от
основанията за нищожност на
индивидуалния административен
акт, какъвто безспорно е решението на ПК, е издаването му при неспазване
на законоустановената форма.
РС е приел още, че процесното
решение №10-ОБ от 29.08.2002 година е
съставено при неспазване на установената форма. Приел, че атакуваният индивидуален административен акт е
съставен след дата 22.10.2002 година, тъй
като на него е поставен печат на
ОСЗ. Поземлените комисии са преименувани в ОСЗ. Направил извод, че ако
решението е било постановено на 05.08.2002 г., върху него е следвало да бъде
поставен печат на ПК-Червен бряг. А за да се приеме, че е спазена
задължителната форма на административния акт, то същият следва да е бил
подписан и от съответните лица, представляващи този орган. Съдът приел, че протоколното
решение е подписано от четен брой лица, а поземлената комисия е в състав от 7
члена, съобразно решение №10-ОБ/03.04.2001 г., също приложено по делото и
подписано от ПК-Червен бряг. Атакуваното решение е постановено и при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като на осн. чл. 302 ГПК
решенията на административния съд са задължителни за гражданските съдилища. С
решение №52/08.05.13 г. на РС-Тетевен по гр.д. №95/13 г. е прогласена нищожността на протоколно
решение №10-Б от 29.08.2002 г. на ПК-Червен бряг, с което се обезщетяват
наследниците на Н. Х. Н. по преписка за обезщетяване №504Б/05.08.2002 г. на
основание решение №10-ОБ от 05.08.2002 г. за 12.200 дка на стойност 6503 лв. по
реда на чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ. На следващо място с решение №217/05.12.2012 г.
по гр.дело №788/11 г. на Павликенски РС, потвърдено от ВТАС, е прогласена
нищожността на решение №10/24.08.1992 г. на ПК-Червен бряг, постановено по преписка
№504/28.07.1992 г. със заявител Й. Н. Х. /наследник на Н. Х. Н./.
Според РС атакуваното в производството
пред РС решение №10-ОБ/05.08.2002 г. е издадено въз основа на решение
№10/24.08.1992 г. на ПК-Червен бряг по чл. 18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ,
което е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. Отделно, в
атакуваното решение на ПК-Червен бряг е посочено, че същото се съобщава на
заинтересованите лица по реда на ГПК, като в представената по делото преписка
не се съдържат доказателства, от които да е видно кога и по какъв начин е
връчено същото на заинтересованите лица, което представлява само по себе си
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На тези
основания РС е намерил, че индивидуалният административен акт е съставен при неспазване на законоустановените
изисквания за форма и при съществено нарушение на административно
производствените правила, поради което и като страдащ от тежки пороци, последният не може да произведе
правни последици, и го е прогласил за нищожен. Посочил е, че в този случай
съдът не дължи произнасяне по материалната законосъобразност на акта. Осъдил е
ОСЗ да заплати разноски.
Настоящата касационна инстанция
намира постановеното от РС решение за недопустимо. РС не е проявил необходимата
процесуална активност, за да събере доказателства, с които да се установят
фактите по делото, нито е изпълнил задълженията си по чл.154, ал.1 вр. чл.153,
ал.1 АПК. Не е изяснен и въпросът кой е обжалваният административен акт.
Изложени са противоречиви мотиви и е налице смесване на обжалвания акт с други
актове на ПК, които не са били предмет на обжалване с подадената жалба пред РС.
Ответниците по касация са подали
първоначалната жалба пред РС-Червен бряг, като е образувано дело 384/2013 по
описа на този съд. В жалбата /л.3 от
това дело/ се сочи, че се обжалва решение №10-ОБ/5.08.2002 г., като се твърди,
че е издадено въз основа на нищожен индивидуален административен акт /ИАА/ -
протоколно решение №10/24.08.1992 г. със заявител Г. Х. Х.. Този ИАА - решение №10/24.08.1992 г. е
обявен за нищожен с №217/5.12.2012 г. по гр.дело №788/2011 на РС-Павликени,
потвърдено от Адм.съд В.Търново с решение №211/4.6.2013 г. по адм. д. №10185/2013.
Твърди , че на основание чл.302 ГПК това решение е задължително за гражданския
съд. Сочи, че става въпрос за организирана престъпна група, която осигурява облага за определени лица. Освен
това се сочи, че в продължение на години са искали от ОСЗ да представи
документи във връзка с постановеното решение и да отмени това незаконосъобразно
решение, но тя е отказвала.
След отвод на всички съдии в РС Червен бряг
и отвод на всички съдии в РС Левски, Кнежа и Никопол, делото е изпратено в РС
Плевен, като е образувано дело №138/2014 по описана този съд. По същото е
постановено разпореждане №1834/11.02.2014 г. /л.33 от това дело/, с което
жалбата е била оставена без движение, като е указано да се представи пълномощно
на адв. С. и адреси за призоваване на Г. Х. Х. и М. Х. Ж.. В определения от РС срок нередовностите
са били отстранени, като жалбоподателите пред РС са представили подписана от
тях жалба и са посочили, че практика на съдилищата е да не се призовават
другите наследници, тъй като решенията на съда по обжалване имат действие
спрямо всички. Представили са адресите на Г. Х. Х. и М. Х. Ж.. С последващо разпореждане /без
номер/ от 26.03.2014 г. /л.43/ като страни поделото пред РС са конституирани
само тримата жалбоподатели и ОСЗ-Кнежа, офис Червен бряг. С писмо /л.49/ РС е
уведомен, че ОСЗ-Кнежа, офис Червен бряг е преобразувана в ОСЗ-Червен бряг.
Представени са и документи от преписката
/л.л.50-71/. С последващо писмо е представена преписка №504/28.07.1992 г. със
заявител Й. Н. Х. /л.л.78-212/. От жалбоподателите са представи съдебни решения,
както и пълномощно на адвокат С..
При
извършена служебна проверка, на основание чл.218, ал.2 АПК, съдът констатира,
че решението е недопустимо. Съгласно чл.153, ал.1 от АПК, страни по делото са
оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани
лица, които следва да бъдат конституирани и надлежно призовани. Заинтересовани
лица по смисъла на закона са субектите, за които административният акт е
благоприятен. В този смисъл е Решение №
14446 от 02.12.2014 г. по адм. д. № 4040/2014 на Върховния административен съд.
Доколкото за оспорения административен акт се сочи от самите
жалбоподатели пред РС, че е издаден по заявление на Г. Х. Х., и с оглед на факта, че със същия ИАА се
предвижда обезщетяване на всички наследници, включително на същия и на М. Х. Ж. с ПКБ, двамата са заинтересовани лица по смисъла на
закона. При прогласяване на решението за нищожно същите лица не могат да
получат ПКБ, а ако са ги получили – ще следва да ги върнат или да заплатят
равностойността им. Съгласно чл.154,
ал.1 АПК, страните се конституират от съда служебно, и РС Плевен е следвало да
ги конституира служебно. В случая заинтересованите лица не са конституирани. По
тази причина решението на РС следва да се обезсили, като делото се върне на
друг състав на РС-Плевен за ново произнасяне след надлежно конституиране на
страните.
Следва да се посочи, че при новото разглеждане
на делото, като ответник следва да се конституира ОСЗ-Червен бряг, доколкото са
представени доказателства за преобразуването на ОСЗ-Кнежа, офис Червен бряг в
ОСЗ-Червен бряг. Пред РС са представени съответните доказателства за
преобразуването, но въпреки това РС не е конституирал новия орган,
правоприемник на издалия ИАА. Това нарушение не е толкова съществено, за да
обуслови недопустимост на решението /както предходното нарушение/, но също
следва да бъде отстранено.
Следва да се посочи, че по делото е
представена преписка №504/28.07.1992 г. със заявител Й. Н. Х.. Не става ясно
дали това е същата преписка, по която е заявител Г. Х. Х., както се твърди в жалбата пред РС. РС
при новото разглеждане на делото следва да се изясни въпроса дали е налице друга преписка по заявление на Г.
Х. Х., и ако такава е налице – съдът да я изиска.
РС следва да положи всички усилия за
изясняване на фактите по делото. Видно от приложените съдебни решения, са водени
многобройни дела от ответниците по касация /или част от тях/ и техния
наследодател Й. Н. Х. срещу ПК и ОСЗ-Червен бряг. Следва да се приобщят делата,
решения по които са приложени в преписката. Това са дела по обжалване на
предходни административни актове, а именно: АХ дело №432/1998 г. на Плевенски окръжен съд
/решение на л.133 от делото пред РС-Плевен/, с което е отхвърлена жалба срещу
плана за земеразделяне в землището на гр.Червен бряг; Дело №451/1993 г. на
РС-Червен бряг /решение на л.157/, с което е частично отменено решение
№504/10.ІІ.1993 г. на ПК и се възстановява право на собственост върху три ниви
в землището на гр.Червен бряг и с.Девинци на наследниците на Н. Х. Н.;
При новото разглеждане на делото
съдът следва да съобрази дали нищожността на един административен акт влече
нищожност на издадения въз основа на него административен акт или само неговата
незаконосъобразност като издаден при липса на условия за това. С оглед на изводите, които съдът ще направи
в тази насока, последният следва да съобрази кога обжалваното решение е станало известно на жалбоподателите в случай,
че не им е било надлежно съобщено, което обстоятелство има значение за срока на
обжалването му, който тече от момента на узнаването, но не се отразява на
законосъобразността му, която се преценява към момента на постановяването му. Следва
да се прецени още съответствието на ИАА към момента на постановяването му с
материалния закон и с влезли в сила съдебни решения, като съобрази, че последващи съдебни решения,
издадени след постановяването на ИАА, няма как да бъдат съобразени от органа
към момента на постановяването на ИАА, доколкото тогава не са съществували.
Основателно е и възражението, че РС не е
обсъдил доводите, изложени от процесуалния представител на ОСЗ, по отношение на
обжалваното решение №10-ОБ. Видно от приложената и подадена в срок писмена
защита (л.л.275,276 от дело 138/2014), се сочи, че същото е постановено от
компетентен орган по смисъла на АПК и ЗСПЗЗ. РС е следвало да обсъди тези възражения
и да посочи защо не ги приема. Следвало е да установи в какъв състав е
действала към момента на постановяването на обжалвания акт ПК, каква е била нормативната
уредба за подписване на нейните решения и спазена ли е същата в случая. Следвало
е да съобрази действащия към онзи момент Закон за административното
производство и ППЗСПЗЗ. РС не е изискал от ОСЗ да представи доказателства за
състава на ПК към 05.08.2002 г., за да може да съобрази дали са спазени чл.60,
ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, и да прецени дали решението е подписано от мнозинството
членове на ПК. Твърдението, че обжалваният
акт – решение №10-ОБ/05.08.2002 г. е издаден въз основа на прогласено за
нищожно решение №10/24.08.1992 г. на ПК-Червен бряг не е мотивирано. От приложеното
решение №115/27.09.2013 г. на РС-Тетевен по гр.д. №255/2013 по описа на този
съд /л.л. 253,254 от делото пред РС - само това решение е заверено като влязло
в сила/ е видно, че е “прогласена нищожността на решение по протокол №10/24.08.1992
г. на бивша ПК – Червен бряг /понастоящем ОСЗ-Червен бряг/, постановено по
преписка с вх.№504/28.07.1992 г. със заявител Й. Н. Х., б.ж. на Червен бряг,
във варианта, в който в мотивите на протоколното решение за отказ за признаване
и възстановяване на описани земеделски земи не е посочено писмо
43-00-6/05.08.2002 г. на Кмета на общината и Протокол №189/14.03.2001 г. на ПК,
както е отбелязано в изготвен от ОСЗ – гр.Кнежа, офис Червен бряг Опис на преписка
№504/28.07.1992 г., че този административен акт се намира на стр.107, 108 от
преписката.” Това решение, като и
решение №217/05.12.2012 г. по гр.дело №788/11 г. на Павликенски РС, поправено с
решение №716/08.02.2013 г., като първото решение е потвърдено от Адм. съд – В. Търново, с което е прогласена
нищожността на решение №10/24.08.1992 г. на ПК-Червен бряг, е следвало да бъдат
обсъдени в мотивите на РС с оглед твърдението в последните, че именно въз основа
на прогласения от него за нищожен ИАА е постановено процесното решение. Вероятно
тези решения на Павликенския РС и Адм. съд – В. Търново не са били обсъдени,
тъй като по делото не са приложени заверени копия от тях. Приложените копия от
интернет страници на съдилищата, с обезличаване на данните на лицата, макар и
заверени от адвоката на ответниците по касация, не могат да служат като надлежно
доказателство. По делото липсват доказателства, че решение
№716/08.02.2013 г. на Павликенски РС е влязло в сила. При новото разглеждане на
делото следва да се приобщят заверени от съдилищата преписи на тези решения.
Основателно е възражението, че решението
на ПК е в писмена форма и е датирано, поради което не е ясно защо РС приема, че
е издадено по - късно от посочената в него дата. Следва да се посочи, че на
представеното копие от това решение е поставен щемпел “вярно с оригинала”,
саморъчен подпис и печат на ОСЗ. Този печат е поставен с оглед заверката на
копието, представено пред съда. Видно от представеното от ответниците по
касация копие, заверено от адв.С. /л.5 от дело 384/2013/, същото решение само е
подписано от председателя, секретаря и 4 члена на ПК.
По отношение на твърденията на адв. С., че заявителят Г. Х. бил починал на 1.09.2001 г., вероятно става дума за
смесване на лицата Г. Х. с Й. Н. Х.,
първоначалния заявител по преписката. Видно от представеното удостоверение за наследници,
Г. Х. е жив.
Становището на ответниците по касация, че след като
има решения на ОСЗ, прогласени за
нищожни, то всички нейни решения са такива, е неоснователно. В закона не
съществува предположение, че ИАА на ОСЗ Червен бряг по принцип са нищожни, дори
ако са постановявани нищожни решения и по други преписки. Напротив, ИАА се
считат за валидни, докато не бъде прогласена тяхната нищожност с влезли в сила
съдебни решения. В касационната жалба ясно е посочено, че се има предвид
процесното решение 10-ОБ – това, което е предмет на делото. С решение
№739/23.12.2009 г. по адм.д. №864/2008 г. на Административен съд – Плевен не е
доказано, че няма отказ за възстановяване в реални граници на имота. С това
решение ОСЗ само е осъдена да предостави на Н. преписи от решения на ПК,
включително процесното. Ответниците по касация неправилно тълкуват изявлението
на ОСЗ, подадено по ИД №20114440400036 при ДСИ-Червен бряг. ОСЗ е декларирала
по това ИД, че “в архивите на службата няма съхранено на хартиен носител и в
програмния продукт, с който работи службата решение, с което е отказано
възстановяване на земеделски земи на Н. Х. със заявител Й. Н. Х. в размер на 12
дка в м.”Водол” и 0,2 дка в м. “Деловете” и наследниците са обезщетени с
поименни компенсаторни бонове”. Съгласно първата част на това изявление, липсва
решение, с което на наследниците на Н. Х. е отказано възстановяване на
земеделски земи. За да се възстанови правото на собственост върху земеделски
земи в реални граници, към каквото се стремят ответниците по касация, обаче е
необходимо позитивно решение на ПК /сега ОСЗ/, каквото не е постановявано, а не
липса на отказ. Следователно твърдението на ОСЗ по ИД във втората му част
означава, че имотите не са възстановени в реални граници, и за тези имоти
наследниците са обезщетени с ПКБ. Именно поради това е издадено решение №10-ОБ.
В този смисъл ОСЗ не си противоречи.
Ето защо след
отмяна на решението на ПРС, делото следва да се върне за ново разглеждане на
друг състав на съда. При този изход на делото, при новото разглеждана делото,
РС следва де се произнесе по разноските пред касационната инстанция, на
основание чл.226, ал.3 АПК.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1545 от 17.10.2014 г., постановено по гр.д. № 138/2014
г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново произнасяне на друг
състав на районния съд, при съобразяване с мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.