Определение по Административно дело 1021/2014г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 63

гр. Плевен, 16 Януари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година в закрито съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Частно касационно административно-наказателно дело № 1021/2014г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по частна жалба на „Тим Комерс 68” ООД – Плевен, представлявано от управителя М.И.Н., чрез адв. И. А. от АК – Плевен срещу Определение № 6095/28.11.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2189/2014г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Наказателно постановление № КД-01-04-016 от 06.02.2014г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Плевен поради просрочие и производството по делото е било прекратено.

Частният жалбоподател оспорва като неправилно определението, иска отмяната му и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване решение по същество. Счита, че съдът неоснователно е приел, че жалбата е била просрочена спрямо датата, на която е направено отбелязване по чл. 58 ал.2 от ЗАНН за връчване на НП, след като не е бил намерен на посочения адрес. Излага подробни аргументи в подкрепа на тезата, че отбелязването от „Български пощи” ЕАД, че пратката не е потърсена не означава, че получателят не е бил намерен на адреса.

Ответникът – РЗИ – Плевен изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че правилно е бил приложен чл. 58 ал.2 от ЗАНН, след като на посочения в АУАН адрес и адрес на управление на дружеството не е било намерено лице, което да приеме пратката и изпратеното с обратна разписка НП не е било връчено, а се върнало с отбелязване като непотърсено. Спрямо датата, на която е било отбелязано в НП, че същото се счита за връчено при условията на чл. 58 ал.2 ЗАНН – 27.02.2014г., подадената на 16.07.2014г. жалба се явява просрочена.

Частната жалба е подадена в законния 7-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

НП е изпратено с обратна разписка на адреса по регистрация на дружеството – гр. Плевен, ул. „Сергей Румянцев” № 81. Същият адрес е бил посочен от управителя и при съставяне на АУАН. Писмото се е върнало с отбелязване като непотърсено и с щемпел от доставчика „Български пощи” ЕАД с дата 27.02.2014г. Същата дата е отбелязана и върху НП от административно-наказващия орган, че НП се счита за връчено при условията на чл. 58 ал.2 от ЗАНН. При тези факти, правилно районният съд е приел, че законосъобразно е приложена процедурата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН и НП се счита за връчено от датата на отбелязването върху него, че нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Видно от материалите по делото е, че адресът по регистрация на дружеството не е бил променян.

Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че отбелязването на препоръчаната пратка, че писмото не е потърсено не означава, че получателят не е бил намерен на адреса. НП е изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка на 06.02.2014г. и видно от отбелязването върху плика - на дати 07.02. и на 17.02. двукратно е бил посетен адреса от пощальона за връчване на писмото, но лицето не е намерено, оставено е писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви за получаване на пощенската пратка в пощенската служба в срок от 10 дни. След изтичане на 20 дневен срок от получаване на писмото в пощенската служба, то е върнато на подателя като недоставено с отбелязване „непотърсено от получателя”, с което договорът за доставка се счита за изпълнен и е поставено пощенско клеймо с дата 27.02.2014. Същата дата е била отбелязана и в НП като дата, на която НП се счита връчено при условията на чл. 58 ал.2 от ЗАНН. Изпълнената от „Български пощи” ЕАД процедура по връчване на препоръчани пратки е разписана в чл. 5 и чл. 14 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети на КРС и т.44 б) и т.45, т.53 и т.55 б) от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД. Връщането на писмото на подателя с отбелязване „непотърсено в срок”, както и отбелязването върху плика на датите, на които двукратно е търсено лицето с оставяне на съобщение, доказва че адресатът не е бил намерен на посочения адрес и липсват данни за нов адрес, което кореспондира с предписаната в чл. 58 ал.2 от ЗАНН процедура по връчване на НП. Когато лицето не бъде намерено на посочения от него в АУАН адрес, а новият е неизвестен, това се отбелязва върху НП и то се счита за връчено от датата на отбелязването. Датата на отбелязването – 27.02.2014г. съответства на пощенското клеймо, поставено върху известието за непотърсеното в срок писмо, с което пощенската служба е удостоверила изпълнението на регламентираната процедура по връчване на препоръчани пратки. Срокът за обжалване тече от тази дата.

Следователно 7-дневният срок за обжалване на НП е бил до 06.03.2014г. вкл., който е четвъртък, присъствен ден. НП е влязло в сила на 07.03.2014г.

Ето защо, жалбата срещу НП, подадена на 16.07.2014г. е просрочена.

Съдебното производство е недопустимо и правилно съдът я е оставил без разглеждане и прекратил производството по делото.

По тези съображения, определението на районния съд следва да се остави в сила.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 6095/28.11.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2189/2014г. по описа на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.

Особено мнение на съдия Катя Арабаджиева:

Считам за неправилни изводите на съдебния състав относно редовността на връчване на наказателното постановление, по следните съображения:

В обжалваното наказателно постановление е отбелязано, че същото е влязло в сила на 27.02.2014 г. и е било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Съгласно този текст препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя , а когато последният не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Следователно, за да е изпълнена хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, е необходимо да бъде надлежно удостоверено ненамирането на адресата на НП на посочения от него адрес и доказателства, че не съществува друг адрес, на който НП да бъде връчено.

Процесното НП е изпратено за връчване на седалището и адреса на управление на наказаното юридическо лице (арг.: УАС на л.50 от делото на РС) с препоръчано писмо с обратна разписка на 06.02.2014г. (арг.: дата на пощ. клеймо, отбелязана с печат върху плика на л.39). Върху пощенския плик действително се съдържат още две отбелязвания, както следва: „07/02” и „17/2”, но от никъде не е видно, защото такива обстоятелства не са отбелязани нито върху плика, нито върху друг приложен по делото документ, че това съставляват удостоверени дати, още по-малко, че на тези „ дати 07.02. и на 17.02. двукратно е бил посетен адреса от пощальона за връчване на писмото, но лицето не е намерено, оставено е писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви за получаване на пощенската пратка в пощенската служба в срок от 10 дни”, както е приел съдебният състав по настоящото дело. Другите съдържащи се по делото писмени документи във връзка с изпращането на писмото за връчване, са :обратна разписка, която в частта с дата и подпис на получател не е попълнена и документ-бланка на „Български пощи” ЕАД с отбелязване върху същия на отметка със знак „х” срещу графата „пратката не е потърсена от получателя”, подписи на пощальон и началник на пощенска станция и кръгъл печат с поставена дата 27.02.2014 год.

Считам, че за да се счете за редовно изпълнена описаната от решаващия състав процедура по връчване на каквото и да е съобщение на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, по делото следва да има приложени доказателства, че адресатът е търсен, но не е бил намерен на този адрес-например надлежни такива са извлечение от книгата на пощенската станция обр.242, че съответното длъжностно лице е посетило адреса и не е намерило лице, на което да връчи съответното съобщение. Отбелязването върху пощенския плик на тези цифри единствено съставлява предположение, че това са дати, но не и доказателство, защото не е описано текстово, че се касае за търсене и ненамиране на адрес, нито има удостоверяване на тези обстоятелства чрез подпис и изписване на имена на съответното длъжностно лице, удостоверило евентуално предполаганите от състава, но не и доказани дати на посещаване на адреса.

В този смисъл са и разпоредбите на чл.44, б.б от Общите условия на договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД и чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети. Според чл.44, б.б, когато препоръчаната пощенска пратка не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя или на пълнолетен член на домакинството, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие, което се доставя по реда на препоръчаните пратки. Налага се извод, че за да бъде надлежно проведена процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН вр. чл.44, б.б от Общите условия, следва в делото да има приложени доказателства, че адресатът е търсен, но е отсъствал, не е намерен на посочения от него адрес. Следва да бъде доказано още, че на същия е оставено служебно известие за явяване в пощенската служба. Нещо повече-разпоредбата на чл.44, б.б. изисква при неявяване на адресата в 10 дневен срок от получаване на пратката в пощата , да се изпрати второ писмено служебно известие. Данни, че такова второ известие е изпратено, също не се съдържат по делото и от написаните числа върху плика , както беше обсъдено по-горе, не се доказва нито двукратно посещение на адреса, нито двукратно оставяне на съобщения, нито каквито и да било други обстоятелства. В хода на проведеното административно-наказателно производство не е доказана и втората предпоставка за приложение на чл.58, ал.2 от ЗАНН, а именно-че не съществува друг адрес, на който НП да бъде връчено. В административно-наказателното производство няма данни да е било приобщено УАС на дружеството, за да се види дали не е налице промяна на адреса на управление на същото. Такова е изискано от съда едва в съдебното производство и то след връщане на делото от ВАС за разглеждане и установяване кое дружество е надлежният подател на жалбата единствено във връзка с това обстоятелство.

При положение, че производството по делото е прекратено именно на основание просрочие на жалбата, подадена след срока на връчено по реда на чл.58, ал.2 от АНН наказателно постановление, съдебният състав е бил длъжен да изпълни процесуалните си задължения по чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК и да събере всички доказателства, които обосновават направения от него извод. Вместо това, съдът се е произнесъл, без да изиска извлечение от книгата на пощенската станция или други официални свидетелстващи доказателства, удостоверяващи търсенето и ненамирането на адресата на НП на адреса, и в този смисъл е постановил необоснован на събраните доказателства съдебен акт. Доказателства в тази насока не са представени и от наказващия орган, чиято от друга страна е тежестта да установи всички обстоятелства във връзка с административнонаказателната процедура, в т.ч. че е изпълнена процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН, каквото отбелязване е направил органът в самото НП. От своя страна жалбоподателят и настоят касатор не е бил длъжен да доказва отрицателни факти-че НП не му е било надлежно връчено, защото органът и съдът са били тези, които е следвало да установят тези факти, позовавайки се на тях и изграждайки решаващите си изводи за производството на това основание.

Липсата на доказателства за надлежно изпълнение на разписаната в общите условия процедура по връчване на препоръчани пратки прави изводите на съда необосновани на събраните доказателства, направени в противоречие на процесуалните правила на НПК за дирене на обективната истина и за събиране на всички доказателства, в т.ч. и служебно, на които съдът основава своите решаващи мотиви. Ето защо считам оспореното определение за неправилно, като същото следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане по същество.

Съдия К.Арабаджиева: