Р Е Ш Е Н И Е
№ 89 / 5 Март 2015
г.
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Плевен – първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
Секретар: А.Х.
Прокурор: ИВАН ШАРКОВ
Като разгледа докладваното
от председателя
касационно административно дело № 1020 по описа на съда за 2014 г. ,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП-В.Търново,
офис Плевен, чрез юрк. Ж., против решение №1376/03.12.2014 г., постановено по
н.а.х.д. №2993/2014 г. на Районен съд /РС/ - Плевен, с което е изменено наказателно
постановление /НП/ №98951-F101681/24.03.2014 г. на
Директор на ТД на НАП-В.Търново.
С
касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че РС изцяло погрешно е преценил представените
доказателства по преписката. Не е прецизирал с точност представените доказателства,
от които нарушението се доказва по безспорен начин. РС погрешно е приел, че не
е налице укриване на приходи, въпреки че същите са отчетени по погрешен начин.
Санкцията е наложена затова, че дружеството не е изпълнило законовото си
задължение да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство, с което да
отчита извършените продажби в търговския обект – нарушение на чл.7, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 г. Нарушението свързано с липса на ЕКАФП за регистриране на
извършените продажби е формално, на просто извършване и настъпването на вреди
не е част от неговия фактически състав. Укриването на приходи не е елемент от
състава на нарушението и не следва да се доказва от органите по приходите,
извършили проверка. По тази причина решението на РС е неправилно, като
постановено в противоречие със законовите разпоредби. Моли да се отмени
съдебното решение, като НП бъде потвърдено изцяло.По същество, чрез процесуалния си
представител юрк. Н. М. поддържа подадената
касационна жалба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. оспорва жалбата и твърди, че е
изцяло извън предмета на настоящия спор. По същество е изложил доводите си срещу
НП пред РС в писмен вид, и моли да се имат предвид. Моли да се остави в сила
решението на първоинстанционния съд, с което е отменено оспорваното НП.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на РС е правилно и законосъобразно и че следва да бъде
потвърдено.
Административен
съд, гр. Плевен намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от
надлежна страна и се явява допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С АУАН № F101681/21.02.2014 г., е констатирано, че „И-С Ауто
Решаващият
съд е изменил НП, като е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства се
установява по убедителен и безпротиворечив начин изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка.
РС е
посочил, че съобразно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., „Всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.”. От друга
страна, съобразно чл.7, ал.1 от Наредбата, „Лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта.”. Видно от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, санкционираното дружество, в
нарушение на тези разпоредби, не е монтирало и въвело в експлоатация съответно
фискално устройство и поради това, в периода от 28.05.2013 година до 31.01.2014
година, не е регистрирало и отчитало извършените продажби по съответния ред.
Вместо това, покупната цена е била приемана на ръка от управителя, който я е внасял
по банкова сметка. ***на на данъчните органи, са били установени предпоставките
за регистрация по ЗДДС, като на 19.02.2014 г. е бил издаден и нарочен акт.
Същевременно, по делото не са събрани доказателства, че вследствие на това
нарушение се е стигнало до укриване (неотразяване) на приходи от страна на
санкционираното лице. Напротив, видно от показанията на св.М., не е налице укриване на приходи, тъй като същите са
били отчетени, макар и по описания неправилен начин.
Поради това
РС е направил извод, че действително от страна на „И - С АУТО –
Настоящата инстанция споделя фактическите и правни изводи на
решаващия съд, който е обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат
от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно
преповтаряни. Решаващият
съд основателно е приел, че нарушението
е извършено в хипотезата на чл. 185, ал. 2, пр. 2 и във вр. с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС. В издаденото Наказателно постановление, на първо място
административнонаказващият ортан не е прецизирал приложимата
администрантивнонаказателна разпоредба, в която се съдържа съществен елемент
от фактичекския състав на нарушението.
Чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, посочен в този му
вид като
административнонаказателна разпоредба, съддържа две хипотези: Според
първата хипотеза, санкционира се лице,
което допусне или извърши нарушение по чл. 118 или нормативните актове по неговото
прилагане, и при извършено в тази хипотеза нарушение, наказанието е от 3000 до 10000 лв. за юридически лица. Втората
хипотеза регламентира нарушение,
състоящо се в извършване или допускане на нарушение по чл. 118,или на
нормативните актове по прилагането му, неводещо до неотразяване на приходи, при
което се налага санкция от 500 до 2000 лв. – за юридически лица. Т.е. в чл. 185, ал. 2 са регламентирани две
отделни нарушения, всяко от които е със самостоятелен фактически състав и
предвидено наказание. Като не е посочил
в коя от хипотезите е извършено
нарушението, на първо място административнонаказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение в производството, тъй като за наказаното лице не е ясно в коя от двете
хипотези е извършил нарушение. От наложената санкция/ 3000лв./, която е извън
обсега на санкцията по пр. 2/ от 500 до 2000 лв./, може да бъде направен извод,
че административно-наказващият орган е
приел, че нарушението е по чл. 185,ал. 2, пр. 1 от ЗДДС. В този случай,
обаче, предвид изложените по-горе
съображения , че нарушението не е довело
до неотразяване на приходите, следва
извод, че наложеното наказание е в
противоречие с материалния закон.
Основателно Районният съд е стигнал до аналогичен извод, но
решението му да измени наказателното постановление е незаконосъобразно.
С постановеното решение съдът е изменил не само размера на наложеното наказание, но и
самото административнонаказателно обвинение, като е променил
административнонаказателната норма, на основание на която е наложено
наказанието. Недопустимо е със съдебното решение да бъде санирано по този начин едно незаконосъобразно
наказателно постановление. Съдът може да го измени, като намали глобата, но
само в рамките на предвиденото наказание в нормата, посочена от
административнонаказващия орган. В конкретния случай решаващият съд фактически
е променил правното основание за
налагане на наказанието, като е
определил същото в рамките на
административнонаказателна разпоредба, която не е посочена като такава от
административнонаказващия орган. Поради това решението му, като постановено в нарушение на материалния закон
следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, за отмяна на НП
поради допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването му и
несъответствие с материалния закон.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1376/03.12.2014 г.,
постановено по н.а.х.д. №2993/2014 г. на Районен съд – Плевен и вмесно него
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №98951-F101681/24.03.2014 г. на Директор на ТД на НАП-В.Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.