РЕШЕНИЕ № 180

гр. Плевен, 22 Април 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 19/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на З.В.З. *** срещу Решение № 295004-5/03.11.2014 г. за предоставяне на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ по заявление № 1975/2012 от 26.03.2013 г.

Жалбоподателят иска да бъде отменен изцяло атакуваният административен акт като нищожен, незаконосъобразен, в противоречие с материалноправния и процесуалноправния закон. Сочи, че административният орган му дава решение за достъп до обществена информация, а в документ, който според жалбоподателя е незаконен, наричан „писмена справка” му казва, че няма такава информация и даже му прибира неоснователно определена държавна такса в размер на 1,59 лева без ДДС, за да му каже, че няма такава информация. Счита, че това е явна злоупотреба с право и осуетяване на изпълнението на влязъл в сила съдебен акт, при което са му нанесени материални вреди. Счита, че ако органът не разполага с такава информация е бил длъжен да приложи чл. 32 и чл. 33 от ЗДОИ, тоест да препрати до органа имащ тази информация или да го уведоми писмено, че не разполагана с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение в 14-дневен срок. Сочи, че поисканата от него информация е определена точно както по съдържание, така и по вид, характер, произход, обхват и местонахождение, като аргумент за допустимостта и основателността на молбата му е залегналият в АПК принцип на достъпност, публичност и прозрачност. Моли да бъде задължен органа да му предостави достъп до цялата искана обществена информация. Моли в съдебното решение да бъде вписано, че административният орган следва да върне на жалбоподателя сумата от 1,59 лева, както и ДДС, която неоснователно е събрал. Моли за присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Директорът на ОД на МВР - Ловеч, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение № 42/12.01.2015г. /л.5,6 от делото/, като е приел, че жалбата е частично допустима. В мотивите на това определение, съдът е посочил, че „правото на достъп до обществена информация на жалбоподателя не е нарушено или застрашено, напротив то е напълно зачетено – получил е пълен достъп до исканата информация, поради което няма правен интерес да оспорва акта. С решението на Директора на ОД на МВР-Ловеч се възлага задължение за заплащане на разходите за предоставянето на информацията в размер на 1,59 лева. Това обоснована неблагоприятност на административния акт за жалбоподателя в тази част.” Следователно жалбата срещу решение №295004-5/03.11.2014г Директора на ОД на МВР-Ловеч е допустима само в частта за определяне на дължимите разходи за предоставена обществена информация и производството е продължило само относно тази част на жалбата. В останалата си част жалбата е приета за недопустима и е оставена без разглеждане, а производството по делото в същата част е прекратено. Това определение на съда в частта относно прекратяване на производството е обжалвано от жалбоподателя и Върховен административен съд /ВАС/ с определение 2709/12.03.2015, постановено по тяхно адм. дело № 1467/2015г. е приел определението за правилно и законосъобразно и го е оставил в сила с оспорваната част.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба, в частта останала за разглеждане, за неоснователна.

Предмет на съдебния контрол е с решение №295004-5/03.11.2014г на Директора на ОД на МВР-Ловеч, с което е разрешен достъп до исканата от жалбоподателя информация по негово заявление № 1975/2012 г., в т. 3 на решението относно възлагането на жалбоподателя на задължение за заплащане на разходи за предоставянето на информацията в размер на 1,59 лева. Исканата информация е предоставена на жалбоподателя под формата на справка на хартиен носител на 06.11.2014г., видно от протокол №295004-7/06.11.2014г. /л.16 от адм. д № 268/2014г. на Адм.съд-Ловеч /. Съгласно заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011г. за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя, издадена от министъра на финансите – за писмена справка от 1 лист в размер А4 се дължи разходи в размер на 1,59 лева. Таксите не включват ДДС. Именно такса в такъв размер е определена от ответника в т. 3 от оспорваното решение /л. 13 от адм. д № 268/2014г. на Адм.съд-Ловеч/ и е платена от жалбоподателя, видно от вносна бележка от 06.11.2014г. на УниКредит Булбанк /л.15 от адм. д № 268/2014г. на Адм.съд-Ловеч/. Достъпът до обществена информация е предоставен под формата на писмена справка на хартиен носител – 1 лист, размер А4 /л. 14 от адм. д № 268/2014г. на Адм.съд-Ловеч/. Самият жалбоподател е посочил в заявлението си поставило начало на административно производство, че желае информация да му бъде предоставена на хартиен носител /л.47 от адм. д № 268/2014г. на Адм.съд-Ловеч/. Следователно жалбоподателят е получил исканата информация под формата, която е заявил и за това са определени дължимите разходи равни на нормативно определения размер съгласно по-горе посочената заповед на министъра на финансите. Налице е правилно приложение на материалния закон и съобразяване с неговата цел – осигуряване на достъп до обществена информация срещу заплащане само на нормативно определените за това разходи. В случая ответникът е посочил изрично в съдържанието на решението за достъп до обществена информация размера на разходите и тяхното правно основание. Посочената заповед № ЗМФ -1472 от 29.11.2011 г. на министъра на финансите е за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя. Същата е издадена от министъра на финансите на основание чл. 115 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ и е обнародвана в ДВ, бр. 98 от 13.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. Следователно жалбоподател е бил уведомен въз основа на какъв акт са определени разходите за предоставяне на информацията по заявлението още със постановеното решение за разрешаване на достъпа до поисканата информация. По този начин ответникът е спазил изискването за форма и съдържание на административния акт и не е допуснал нарушения на производствените правила за издаване на индивидуални административни актове.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила за издаване на решения с такъв предмет и при съобразяване на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него, в останалата за разглеждане част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.В.З. *** срещу Решение № 295004-5/03.11.2014 г. за предоставяне на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация по заявление № 1975/2012 от 26.03.2013 г. в частта й относно възлагането на З.З. на задължение за заплащане на разходите за предоставянето на информацията в размер на 1,59 лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: