РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Плевен, 27 Февруари
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
КАЛИНА ПЕЦОВА
при секретар
Ц.Д. и с участието на Иван
Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното
от председателя касационно административно дело
№ 1019 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И. Т.И. ***,
чрез адвокат В.А.Б. от САК, срещу решение № 1359/28.11.2014 г. на Районен съд
/РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2834/2014 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 35-0000475 от 04.09.2014 г. на Директора на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, Регионална дирекция – Плевен, с което на
основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози на И. Т.И. са наложени две административни наказания – глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.
18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на
превоз на пътници и товари за собствена сметка на Министерство на транспорта и
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 12б, ал.
10 във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП.
С касационната жалба се иска отмяна на
оспорваното решение. Касаторът посочва, че както в акта, така и в обжалваното
НП има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което само по
себе си е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, липсва
и описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, а
това е неспазване императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Сочи, че водачът има заповед на ръководителя и лиценз за
обществен превоз на товари, копие от които е представил в изискуемия три дневен
срок и това е необходимо условие за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което не е
направено като това е съществено нарушение на материалните разпоредби. Счита,
че задължението водачът да е снабден с всички нужни и изискуеми документи е на
превозвача или на лицето по чл. 12б от Закона за автомобилните превози, а не на
самия водач. Сочи, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и поради
нарушаване разпоредбите на чл. 40(1) от ЗАНН, както и на чл. 42, т. 7 от същия
закон, а видно от съставения акт няма втори свидетел. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и НП.
Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, Регионална дирекция – Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и
не ангажира становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна.
Касаторът е санкциониран, за
това че на 08.04.2014г. около 16:30 часа
на път Плевен-Ловеч, разклона с. Брестовец, като водач на товарен автомобил
/индивидуализиран в НП и АУАН/ извършва превоз за собствена сметка /отпадъчна
пластмаса/ по маршрут Бяла Слатина – Габрово, като извършва следното нарушение:
1) не представя заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва
превоза – нарушение по чл. 18, т.4 от наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ
2) извършва превоз за собствена сметка с МПС от категория № 3 с допустима
маса над 12 тона, без да притежава лиценза за обществена превоз за товари –
нарушение по чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП.
Посочената санкционираща норма и за двете нарушения е тази по чл. 93, ал.2
от ЗАвтП.
Решаващият съд е, приел че са осъществени от обектива и
субективна страна посочените нарушения от настоящия касатор, правилно е издирен
и приложен материалния закон от административно наказващия орган, правилно е
индивидуализирано наказанието, а в производството по установяване на
нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуално
нарушения.
Този извод е правилен само относно първото посочено в НП
нарушение, а именно това по чл. 18, т.4
от наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ.
Напръво място неоснователно е възражението на касатора за
допуснати съществени процесуални нарушения относно задължителните реквизити на
НП /чл. 57, ал.1,т5 от ЗАНН/ и АУАН /чл. 42, т.4 от ЗАНН. Посочените законови
разпоредби се отнасят до описание на нарушението, дата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата при които е извършено. При сравнение на текста на НП
и АУАН се наблюдава съответствие на описанието на нарушението и изискванията на
закона.
Неоснователно е и възражението, че АУАН е бил съставен
само в присъствието на един свидетел. Нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН не
уточнява броят на свидетелите, които следва да присъстват при съставяне на
АУАН. Прави се извод във връзка с ал.3 на чл. 40 и множественото число
използвано в ал. 1 на чл. 40, че е необходимо да са двама свидетели.
Неизпълнението на това изискване обаче не е достатъчно само по себе си, не
съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на НП. Изискването
за двама свидетели е с оглед гаранция за точното установяване на съответните
факти, за които те ще свидетелстват. В случая няма разминаване на показанията
на свидетелите, няма възражение в АУАН, което да налага съмнение и да изисква
проверка относно отразените в него констатации. Напротив в тридневния срок за
възражение уличеното лице е дало обяснения, като е приложило съответните
документи, които не са били в него към момента на проверката. Следователно
налице е признание за извършеното нарушение. С оглед посоченото липсата на
втори свидетел, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН
не е съществено процесуално нарушение.
Неоснователно е възражението, че защото касаторът е представил
в хода на производството пред административно наказателния орган чрез
обяснение/възражение в тридневния срок от съставяне на АУАН, документите, който
не е представил при проверката, то нарушението следва да се разглежда като
маловажен случай и с това не се е съобразил нито санкциониращия орган, нито
решаващия съд.
Касаторът е санкциониран по чл. 93, ал.2 от ЗАвтП, който
сочи че: „Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници
и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация
или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон
или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва
с глоба 500 лв.
Дължимото поведение е в момента на
проверката да бъдат представени от водача, документите посочени изрично в правната
норма или всички други, които се изискват съгласно регламент на европейските институции, от този закон или
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като не представянето се сакционира. Следователно е ирелевантно дали
водачът разполага със същите документи на друго място и дали може да ги
представи допълнително. Санкцията е определена в абсолютен размер и поведение
на съдействане на наказващия орган /представяне допълнително на изискуемите
документи/, което се разглежда като смекчаващо вината обстоятелство и може да
се отрази на размера на определеното наказание, ако то е посочено в диапазан от
закона, но в настоящата хипотеза това е неприложимо.
Чл. 18, т.4 от наредба № Н-8/ 27.06.2008г. на МТ определя, че „При извършване
на превози на товари за
собствена сметка водачът представя при поискване от
контролните органи следните документи: заповед на ръководителя
на лицето, за чиято сметка
се извършва превозът; в заповедта се посочват датата
или периодът за извършване на
превоза, часовете на тръгване и маршрутът
на движение, както и видът на
товара. Настоящият касатор не е
представил такава заповед в момента на проверката, поради което правилен е
изводът на решаващия съд че е осъществен състава на посоченото в т. 1 от НП
административно нарушение и правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на касатора за него.
Второто нарушение посочено в НП е
квалифицирано като такова по чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП постановяна, че „Превоз на товари за
собствена сметка между два пункта
на територията на Република България
не може да
се извършва с моторни превозни средства или състав
от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона,
освен ако лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на
обществен превоз на товари.” Законът възлага задължението да притежава лиценз за
извършване на обществен превоз на товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превоза. Това лице безспорно не е водъчът на моторното превозно средство, с
което се осъществява реално превоза. От доказателствата по делото се
установява, че касаторът е нает на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил
при „БИПА”ЕООД с управител И. Н. /л. 7 от н.ах. делото/. Именно дружеството „БИПА” ЕООД е лицензиран за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение / л. 8 от н.а.х. делото/. На това дружество тежи задължението да
притежава лиценз за извършване на обществен
превоз на товари. Следователно нито длъжностните лице констатирали нарушението, нито
санкциониращият орган не е определил правилно материално правната норма под
която да подведе, осъщественото от касатора поведение. Налице е неправилно
приложение на материалния закон относно това нарушение посочено под т. 2 от НП.
Решаващият съд не е отчел това нарушение на материалния закон, поради което
постановено от него решение в тази му част е неправилно и следва да бъде
отменено, като и НП в съответната част.
В останалата част оспореното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви
и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1359/28.11.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 2834 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000475 от 04.09.2014 г. на Директора на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Регионална дирекция – Плевен,
в частта с която на основание чл.
93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози на И. Т.И. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за
извършено нарушение по чл. 12б, ал. 10 във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози .
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1359/28.11.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 2834 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за 2014 г в останалата му част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.