Р E Ш Е Н И Е
№ 103
гр.Плевен, 9 Март 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Елка Братоева
Членове: Катя Арабаджиева
Калина Пецова
при секретаря А.Й. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 1018 по
описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 1330
от
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе
към Комисия за защита на потребителите гр.Русе, чрез юрисконсулт Д., която счита, че районният съд
неправилно е приложил материалния закон, нарушил е процесуалните правила,
вследствие на което е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Твърди,
че потребителят е предявил рекламацията си на 08.03.2013 г., преди датата на
подаване на жалба до КЗП – 29.03.2013 г. и до датата на проверката в обекта –
22.04.2013 г. неговата рекламация не е била вписана в регистъра за предявените
рекламации. Намира, че подадената рекламация отговаря на всички изисквания на
чл.125 от ЗЗП – предявена е писмено, чрез електронно писмо на адрес на фирмата,
посочен е предметът на рекламацията, посочен е и предпочитания начин за удовлетворяване
на рекламацията – поемане на разхода по ремонт на автомобила, рекламацията е
предявена в рамките на две години от доставката на стоката, поради което е
задължително рекламацията да се впише в регистъра на предявените рекламации.
Счита, че непредставянето на документите по чл.125 ал.4 от ЗЗП може да бъде
основание да не се удовлетвори рекламацията, но не и да не се впише в регистъра
на предявените рекламации. Сочи, че в предявената рекламация подробно са
описани марката и модела на автомобила, номера на шасито, документа, с който е
закупен автомобила и в този смисъл търговецът е имал достатъчно данни, от които
да се установи, че стоката е закупена от него, както и кое е лицето, закупило
стоката. Счита, че нарушението не е маловажен случай, тъй като са засегнати
обществените отношения по повод правото на рекламация на потребителя. В
заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
изразява становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба „Автотехника ПМ” ЕООД
– Плевен, в съдебно заседание не се
представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че Наказателното
постановление е издадено за това, че при направена проверка от служителите на
КЗП на 22.04.2013 г. в автосалон “VW” в гр.Плевен, стопанисван
от «Автотехника ПМ» ЕООД, търговецът не е описал в регистъра на
предявените рекламации предявена на 08.03.2013 г. рекламация от потребителя Н. Б. от гр. Златица за
автомобил “VW Passat” . Проверката в обекта била по повод
постъпила до РД - Русе на КЗП жалба с вх. № Р-01-161/12.04.2013 г. от
потребителя Б. относно закупен на 15.07.2011 г. от магазина
автомобил, който дефектирал. На 08.03.2013 г. потребителят предявил рекламация
пред търговеца, чрез писмо по електронна поща. Съдът приел, че така изложената
фактическа обстановка, възприета от административнонакзаващия орган, издал
НП се потвърждава изцяло от показанията на разпитаните в качеството на свидетели
лица– актосъставителят Н. и свидетелят при
съставянето на АУАН К., които възпроизвеждат
твърденията, изложени в жалбата от потребителя
във връзка с осъществената от него покупка на лек
автомобил от търговеца . Съдът счел, че така приетото от
административнонаказващия орган е фактически и доказателствено необосновано,
а изложените в АУАН и НП фактически констатации не се подкрепят
изцяло от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Съдът приел, че оспореното НП е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна на следните основания: Законът за защита на потребителите в
разпоредбата на чл. 125 регламентира реда, начина и изискванията за предявяване
на рекламациите. В чл.125, ал.2 от ЗЗП е предвидено, че рекламацията може
да бъде подадена устно или писмено, като чл. 125, ал.4 установява изискването
при подаване на рекламация потребителят задължително да прилага и документите,
на които се основава претенцията: 1. касова бележка или фактура; 2. протоколи,
актове или други документи, установяващи несъответствието на стоката или
услугата с договореното и 3. други документи, установяващи претенцията по основание
и размер. Едва, когато рекламацията е надлежно предявена пред търговеца,
за него възниква задължението по смисъла на чл. 127 ал. 3 от ЗЗП, да я впише в
регистъра на предявените рекламации. Въз основа на тази разпоредба съдът
направил извод, че в настоящия случай от представените по делото доказателства
не се установили данни, от които може да се направи обоснован извод за
направена рекламация по установения от закона ред от съответното лице. Съдът
приел, че в случая направеното оплакване
не представлява предявена по реда на закона пред търговеца
рекламация, обуславяща възникване на задължение за последния, по
смисъла на чл.127, ал.3 от ЗЗП - да впише рекламацията в регистъра на
предявените пред него рекламации. На
следващо място съдът изложил мотиви, че в разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗЗП
ясно законодателят е очертал начините за валидно предявяване на
рекламация “устно или писмено”, като в настоящия случай се касае за
размяна на кореспонденция по електронна поща, която не може да се
приемe като валидна писмена форма по смисъла на закона. Съдът приел още,
че от прочита на самата електронна кореспонденция между страните трудно може да
се открие желанието на потребителя да
подаде рекламация, а по-скоро има електронен диалог, в който същият отправя
предложение до дружеството да
покрие половината от ремонта, който той е извършил в друг сервиз. На тези
основания съдът отменил оспореното НП.
Оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение
на закона.
Първото
основание, на което ПРС отменил НП е, че в случая рекламацията не е предявена
по някой от предвидените в разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗЗП начини за
валидно предявяване на рекламация “устно или писмено”, а се касае за размяна на кореспонденция по
електронна поща, която не може да се приемe като валидна писмена форма по
смисъла на закона. Изводът е неправилен. Съгласно чл. 122 от Закона за защита
на потребителите потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие
на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след
доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа,
изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за
продажба. Правото на клиента да предяви
рекламация на стоката или услугата не е обусловено от това дали производителят или търговецът е
предоставил търговска гаранция на стоката или услугата. Разпоредбата на чл.125
регламентира процедурата по предявяване на рекламация, като предвижда в т.ч. и
формата, в която може да бъде направена - устно или писмено. В случая
кореспонденцията между продавача на автомобила и клиента във връзка с
направената рекламация се е осъществила
по електронната поща. Съгласно чл.2 от ЗЕДЕП електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията , а съобразно
чл.3 от с.з. електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Ал.2 на чл.3 изрично приравнява електронния документ на писмен
такъв, като регламентира, че писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ . Нещо
повече-след като законът е регламентирал възможността рекламацията да може да
бъде направена и устно, чрез съобщаване, няма нито правна, нито житейска логика
направената чрез изпращане на изявление по електронен път рекламация, макар и
без електронен подпис, да се счита за недействителна , невалидна поради
неспазване на формата. Изпратеното по електронен път изявление, което е
възприето от наказаното дружество по начин, че се е развила кореспонденция по
електронен път , е валидно и поставя началото на рекламационно производство. Разпоредбите
на раздел III от глава V от ЗЗП трябва да се тълкуват в полза на потребителя, тъй като целта на ЗЗП
е да протежира правната сфера на потребителя при участието на последния в
търговския оборот. За потребителя трябва да са осигурени условия да предяви
бързо и безпрепятствено рекламацията си пред лицето, с което пряко контактува
при сключването на съответната сделка. Сочените разпоредби на ЗЗП разписват, че
рекламация се предявява пред търговеца или упълномощено от него лице писмено
или устно, като последният е длъжен да ги приеме. По аргумент на гореизложеното,
съдът счита, че няма пречка рекламацията да бъде предявена по телефон, чрез
електронна поща или по какъвто и да е друг начин. Противното разбиране би
довело до ограничаване правата на потребителите и не е логически издържано.
Ето защо изводът на въззивния съд, че кореспонденцията
по електронната поща не може да се приеме за валидна писмена форма е неправилен
и не кореспондира на приложимите разпоредби на закона, както и на неговата цел.
Съдът приел още, че от прочита на самата електронна кореспонденция
между страните трудно може да се открие желанието на потребителя да подаде рекламация, а по-скоро има
електронен диалог, в който същият отправя предложение до дружеството да покрие половината от ремонта, който той е
извършил в друг сервиз. Съгласно чл. 124
от ЗЗП, при предявяване на рекламацията на стока потребителят може да
претендира за възстановяване на заплатената сума, за заменяне на стоката с
друга, съответстваща на договореното, за отбив от цената или за безплатно
извършване на ремонт при условията и по реда на чл. 113 и 114, а при предявяване на рекламацията за услугата
потребителят може да претендира за извършване на услугата в съответствие с
договора, за отбив от цената или за възстановяване на заплатената сума. Видно е
от развилата се между страните „кореспонденция”, както я е възприел въззивният
съд, че потребителят е предявил претенция за поделяне на разходите по
извършения ремонт в друг оторизиран сервиз, обслужващ този вид автомобили ,
т.е. безплатно извършване на част от ремонта, каквато възможност предвиждат
разпоредбите на чл. 124 във вр. с чл. 113 от ЗЗП. Следователно, искането на
потребителя съответства на предвидените в закона възможности. Но дори в случай, че клиентът при дефектиране на стока предяви
претенция, непредвидена като възможност от законодателя, това би било основание
за нейното неудовлетворяване, но не и за нейното невписване в съответния
регистър.
Изложено е в мотивите на ПРС още, че в чл.125, ал.2 от
ЗЗП е предвидена възможност рекламацията да бъде подадена устно или
писмено, като чл. 125, ал.4 установява изискването при подаване на рекламация
потребителят задължително да прилага и документите, на които се основава
претенцията: 1. касова бележка или фактура; 2. протоколи, актове или други
документи, установяващи несъответствието на стоката или услугата с договореното
и 3. други документи, установяващи претенцията по основание и
размер. Едва, когато рекламацията е надлежно предявена пред търговеца, за
него възниква задължението по смисъла на чл. 127 ал. 3 от ЗЗП, да я впише в
регистъра на предявените рекламации. Въз основа на тази разпоредба ПРС направил
извод, че в настоящия случай от представените по делото доказателства не се
установили данни, от които може да се направи обоснован извод за направена
рекламация по установения от закона ред от съответното лице. Съдът приел, че в
случая направеното оплакване не
представлява предявена по реда на закона пред търговеца рекламация,
обуславяща възникване на задължение за последния, по смисъла на
чл.127, ал.3 от ЗЗП - да впише рекламацията в регистъра на предявените пред
него рекламации. Тези изводи на съда също са неправилни. Съгласно чл.125
ал.3 от ЗЗП „При предявяване на рекламацията потребителят посочва предмета на
рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворение на рекламацията,
съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт". Всички
изисквания на чл.125 ал.3 от ЗЗП за предявяване на рекламацията от страна на
потребителя в случая са били налице –клиентът е уведомил дружеството, от което е закупил
автомобила за открития при ремонта дефект непосредствено след дефектирането и
извършването на ремонта, посочил е при кореспонденцията предпочитания от него
начин за удовлетворяване на рекламацията и размера на претендираната сума по
определяем начин - „половината от разходите по извършения ремонт”. Релевираните
в жалбата на дружеството и изложените от съда доводи, че не е направена
надлежна рекламация по смисъла на чл.125
от ЗЗП не се споделят от настоящата инстанция. Законодателят борави с различни
термини - подаване на рекламация / чл.125 ал.2 и ал.4 от ЗЗП/ и предявяване на
рекламации /вж. чл.125 ал.1 и ал.3 от ЗЗП/, като по същество рекламацията е претенция за заплащане на обезщетение за
некачествена стока. Съобразно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗЗП,
рекламацията на потребителска стока може да се предяви до две години от
доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от установяването на
несъответствието с договореното. По аргумент от чл. 127, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗП,
търговецът или упълномощено от него длъжностно лице са длъжни да приемат
рекламацията, ако тя е предявена своевременно. При предявяването й, те
задължително я описват в регистъра. Логическият и систематичен анализ на
визираните норми сочи, че задължението за описване в регистъра не е обусловено
от срочността и приемането по същество на рекламацията по смисъла на ЗЗП, а от
обективното й предявяване. Именно поради това неправилни се явяват изводите на
въззивния съд относно липсата на документите, придружаващи направената рекламация
и тяхното значение с оглед вписване на рекламацията. Определящо е, че предявената
рекламация по електронна поща не е вписана в съществуващия нарочен регистър,
с което е осъществен състава на нарушение по чл. 127 ал. 3 от ЗЗП. След
надлежното вписване на предявената рекламация, неприлагането на изискуемите от
чл.125, ал.4 документи, би се явило основание за отказ същата да бъде
удовлетворена. Т.е. дали рекламацията е придружена с необходимите документи, основателна ли е,
се решава в хода на рекламационното производство и е въпрос по същество. Т.е.,
сочените документи, които се изискват по чл. 125 от ЗЗП, са необходими едва
когато търговецът разглежда рекламацията дали е основателна или не. При
безспорна установеност на констатираното нарушение, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството. Независимо от
изложеното, при внимателен прочит на водената между продавача и купувача на
автомобила кореспонденция се установява, че последният е изпратил по електронната поща и документи
по смисъла на чл.125, ал.4 от ЗЗП- снимки и оценка на ремонта от сервиза, в
който е извършен ремонта на автомобила (л.41, 42), а в кореспонденцията е
посочен номер на фактурата, с която същият е закупен, което е абсолютно
достатъчно в случая за индивидуализиране предмета на договора-автомобил,
закупен от ответника по касация, при
който се намира копие от тази фактура, индивидуализрана чрез посочване на номер
и дата на издаване във водената кореспонденция. Дружеството като контрагент по
двустранния договор по закупуване на
автомобила, разполага с издадените именно от него документи, индивидуализиращи
стоката. Поради което не може да се говори
за неизпълнение на задължението по чл.125, ал.4 от ЗЗП.
Ето защо оспореното решение следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се
потвърди издаденото наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1330 от 17.11.2014 г., постановено по нахд № 2188/2014 г. на Районен съд – Плевен, с което
е отменено Наказателно постановление № 2013-0027745 от
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
2013-0027745 от
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.