Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

гр. Плевен, 6 Март 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на тринадесети февруари две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

КАЛИНА ПЕЦОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А.Х.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1017/2014г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Г.Г.С. ***, чрез адв. В.П. *** срещу Решение № 1372/02.12.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3044/2014г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно и обосновано Наказателно постановление № 14-0938-000857/17.04.2014г. на Началника на Сектор ПП-Плевен, с което на Г.Г.С. *** на осн. чл. 315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв., затова че на 03.04.2014г. в 18:05ч. в гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов” до у-ще „Цв. Спасов” управлявал товарен автомобил „Форд Куриер” с рег. № РВXXXXАК, във връзка с чието притежание и използване няма сключен договор застраховка гражданска отговорност.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че съдът избирателно се е позовал на нормата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП относно редовността на съставените актове по този закон, които имат доказателствена сила до доказване на противното, а тежестта на доказване на извършеното нарушение е изцяло за административно-наказващия орган. Неправилно съдът е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 315 ал.1 от КЗ като е направил систематическо тълкуване на нормата и е счел, че нарушението е по чл. 249 т.1 от КЗ. При издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице, защото е посочено, че е нарушил чл. 315 ал.1 от КЗ и на същото основание е наложено наказанието. Разпоредбата съдържа две хипотези на извършване на нарушението според неговия субект – чл. 259 ал.1 т.1 или т.2 от КЗ - собственикът на МПС или водачът на МПС, когато е без сключена и валидна застраховка. В НП не е посочено коя от тези разпоредби е нарушена, а съдът е поправил тази нередовност като е изложил мотиви и квалифицирал нарушението по чл. 259 ал.1 т.1 от КЗ. Счита, че неправилно е ангажирана отговорността на водача на автомобила затова, че не е сключил застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Нормата на чл. 259 ал.1 т.1 от КЗ задължава собствениците на МПС да сключат застраховка гражданска отговорност, но не забранява управлението на МПС без сключена такава застраховка. Иска отмяна на решението, а по същество отмяна на НП.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон с оглед приетите доказателства по делото.

Съдът е отговорил подробно, конкретно и аргументирано на всички доводи, наведени от жалбоподателя, които напълно се споделят от настоящия съд. Базирал е фактическите си изводи на приетите по делото доказателства при тяхната съпоставка – съставен АУАН, НП, показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и приложено свидетелство за регистрация на МПС. При съвкупната преценка на доказателствения материал по безспорен и непротиворечив начин се установява, че на посочената дата, час и място, жалбоподателят е управлявал описаното МПС, за което няма сключен и валиден договор застраховка гражданска отговорност към момента на проверката. В АУАН жалбоподателят саморъчно е вписал, че няма възражения. В АУАН е посочено, че автомобилът е собственост на „Термал Д” ЕООД – Пловдив, ЕИК 115769500 и това се потвърждава от приложеното свидетелство за регистрация на автомобила – част І. Поддържа се и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които изясняват, че са извършили на място проверка за наличието на сключена застраховка ГО за автомобила и са установили, че няма такава. Водачът не оспорва този факт и не е представил при проверката полица за сключена застраховка, нито е приложил такава по-късно. Следователно правилни са фактическите изводи на съда, че водачът е управлявал автомобила без сключена застраховка ГО за това МПС.

При така приетата фактическа обстановка съдът правилно е тълкувал и приложил закона. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ. В чл. 315 ал.1 КЗ се съдържат два състава на нарушение, които съдът е извел и отграничил. В първата хипотеза отговорност носи лицето, което не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или т.2 от КЗ, към които препраща самата разпоредба и затова задължените лица се извеждат от правилото на чл. 259 ал.1 КЗ – задължен е собственика на МПС да сключи такава застраховка, който в случая е „Термал Д” ЕООД – Пловдив.

Но жалбоподателят е наказан за нарушение на втората хипотеза на чл. 315 ал.1 от КЗ – затова че управлява МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Именно тази разпоредба е посочена в съставения АУАН и съответства на описаното нарушение, а в НП е посочена и т.1 на същия чл. 315 ал.1КЗ, която съдържа наказанието, което се предвижда за това нарушение. Или чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ, който е посочен в НП, съдържа едновременно състава на посоченото нарушение и санкцията, която се предвижда. Затова са неоснователни доводите в касационната жалба, че в АУАН и НП не била посочена нарушената правна норма и съществува неяснота относно състава на извършеното от жалбоподателя нарушение, засягащо правото му на защита. Съдът не е допълнил волята на административно-наказващия орган, а правилно е извел и приложил материалния закон при проверка за законосъобразност на НП. Обосновано е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Извършил е проверка и относно компетентността на административно-наказващия орган, която произтича от чл. 320 от КЗ. Доказва се със Заповед № 1292/14.07.2006г. на Директора на ОДП – Плевен, с която е оправомощил Началника на сектор ПП – КАТ при ОД-Плевен да издава НП по чл. 315 ал.1 от КЗ.

Наложеното наказание „глоба” в размер на 400 лв. е минималното предвидено в чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ за извършеното нарушение и съответно по вид.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно, обосновано на всички доказателства по делото и закона, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1372/02.12.2014г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3044/2014г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.