Р E Ш Е Н И Е
№ 79
гр.Плевен, 4 Март 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и
петнадесета година, в
състав:
Председател: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
Членове: ЮЛИЯ ДАНЕВА
КАЛИНА ПЕЦОВА
При секретаря Ц.Д. и с участието на
прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова
касационно административно-наказателно дело № 15 по описа за
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2
ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1381 от 3.12.2014 г., постановено по НАХД № 2959/2014 г. на Районен съд – гр. Плевен е потвърдено НП № 100225-0074497
от 2.04.2014 г. на И.Д. Директор на офис на НАП – Плевен при ТД на НАП – Велико Търново, с което са
наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 179 от ЗДДС
на „Нова” ЕООД с ЕИК 114605512 – глоба в размер на 500 лева за извършено
нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС; на основание чл. 179 от
ЗДДС – глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5, във
вр. с ал. 3 от ЗДДС.
Срещу решението е подадена касационна
жалба от Н.П.Г. ***, управител и представляващ „НОВА” ЕООД, който счита същото
за неправилно. Счита, че неоснователно са отхвърлени предпоставките, които
препращат към прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка сочи, че дружеството
не е нанесло никакви вреди, свързани с данъци на държавата и в частност на
бюджета предвид обстоятелството, че за периода месец декември
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява представляващият
дружеството Н.Г., който поддържа жалбата на заявените основания.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от юрк М. с редовно пълномощно, която оспорва жалбата и моли
решението на първата инстанция да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Плевен е установил
следното: С Наказателно постановление
№100225-0074497/02.04.2014г. на И.Д. ДИРЕКТОР на офис на НАП – ПЛЕВЕН при ТД на
НАП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, са наложени административни наказания, както следва: на основание
чл.179 от Закона за данък върху добавената стойност, на „Нова" ЕООД с ЕИК:
114605512 е наложено административно наказание – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.1 ЗДДС и на основание чл.179
от Закона за данък върху добавената стойност, на „Нова” ЕООД с ЕИК: 114605512 е
наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за
извършено нарушение по чл.125 ал.5 вр. ал.3 ЗДДС.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) сериен №
0074497/04.03.2014г. от страна на
инспектор по приходите в ТД на НАП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОФИС ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетели и упълномощен представител на „Нова ЕООД – ПЛЕВЕН - АУАН е
съставен за това, че в законоустановения срок до 14.01.2014г. не са подадени от
дружеството справка – декларация и
отчетни регистри („Дневник за покупки“ и “Дневник за продажби) по ЗДДС за
данъчен период месец декември 2013г. Същите са подадени на 15.01.2014г. и са
заведени с вх.№ 15001259021. Така описаното е квалифицирано като нарушения по
чл.125 ал.5 вр.ал.1 ЗДДС и по чл.125 ал.5 вр.ал.3 ЗДДС. АУАН е съставен в
присъствието на пълномощник, който не е направил възражения при съставянето на
АУАН, но е представил такива по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, озаглавени като
„жалба”. В тях е развил съображения, идентични по своето съдържание с тези,
изложени в жалбата, с която е сезиран съда, а така и касационния съд.
Съдът приел, че както съставеният акт, така и издаденото НП, съдържат
необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица (л.28 – 30 от
НАХД №1459/2014г. на РС - ПЛЕВЕН). Развил съображения за правилно протичане на
административнонаказателното производство, в това число относно наличието на
надрежно упълномощаване на представител при съставяне на АУАН. По материалния
закон развил следните съображения: Според чл.125 ал.1 ЗДДС, „За всеки данъчен
период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.”.Съобразно
чл.125 ал.3 ЗДДС, „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице
подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.”. Според
ал.5 на същата разпоредба, посочените книжа следва да бъдат подадени до 14-то число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Следователно,
подаването на 15.01.2014г. на справката – декларацията и отчетните регистри за
месец декември 2013г., действително представлявало нарушение както на чл.125
ал.1 ЗДДС, така и на чл.125 ал.3 ЗДДС. Обсъдил направените от жалбоподателя
възражения и основателно ги отхвърлил. Ирелевантен за съставомерността на
деянията приел въпроса с колко се явява просрочено подаването на данните по
чл.125 ал.1 и ал.3 ЗДДС, тъй като независимо че същото е минимално,
предвиденият в Закона срок отново бива нарушен. Аналогично приел, че е
ирелевантен и въпроса по какъв начин ще стане подаването на тези данни пред ТД
на НАП, тъй като задълженото лице следва да организира работите си по такъв
начин, че да бъде в състояние да извърши това в предвидените срокове. Без
значение приел, че е и обстоятелството, че в случая не се е стигнало до
вредоносен резултат (а напротив, следвало е да бъде възстановен ДДС), тъй като
се касае за формални нарушения, т.е. такива, чиято довършеност не е обусловена
от настъпване на противоправни последици, а самото им обективиране в
действителността представлява такава последица. Посочил още, че се касае за
обективна отговорност по реда на ЗАНН, която се носи от юридическите лица и не
изисква форма на вина. Приел, че липсват предпоставки за прилагане на чл.28
ЗАНН, тъй като обществената опасност по правило не е елемент от
административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите
лица, която има за правопораждащ юридически факт неизпълнението на задължения
към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН. Приел, че е налице доказано по несъмнен начин нарушение,
което правилно е санкционирано от наказващият орган и потвърдил НП.
Настоящият състав на АС Плевен споделя напълно изводите на Районния съд.
Съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати нарушения, както и че деянието е
безспорно доказано и съответно квалифицирано и санкционирано от
наказващия орган.
Наведените в касационната жалба възражения преповтарят тези, заявени и в
жалбата пред Районния съд. Настоящият състав споделя всички изложени от
Районния съд съображения за отхвърлянето им, поради което същите не следва да
бъдат преповтаряни.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1381 от 3.12.2014
год., постановено по НАХД № 2959 по
описа за 2014 г. на Районен съд
гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.