РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Плевен, 27 Февруари 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ ДАНЕВА
КАЛИНА ПЕЦОВА
при секретар
Ц.Д. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 14 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Мобилтел” ЕАД, гр. София, чрез
юрисконсулт С. Б., срещу решение № 1291/06.11.2014 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д. № 2109/2014 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 87/19.05.2014 г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с
което на основание чл. 326а Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ във вр. с
чл. 336 от ЗЕС във вр. с чл. 46, ал. 1, предл. 1 от Функционалните спецификации
за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на
доставчика на обществена мобилна телефонна услуга /ФС/, на „Мобилтел” ЕАД е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 30 000
/тридесет хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл. 326а от ЗЕС във вр. с чл.
46, ал. 1, предл. 1 от ФС.
С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд – Плевен, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване правото на защита на дружеството. Счита, че в решението не
се обсъжда по същество твърдяното нарушение в НП, съдът не разгледал и подробно
изложените в първоинстанционната жалба възражения във връзка с наличието на
съществени нарушения на процесуалния закон. Сочи, че при изясняване на
фактическата обстановка не са събрани, разгледани и обсъдени всички относими
доказателства, което нарушение не може да бъде отстранено в рамките на
касационното производство. Касаторът посочва редица съществени нарушения на
процесуалните правила – нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, които
представляват самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. В НП не е
посочено изрично коя е датата на нарушението; освен изложеното в НП липсва
посочване на мястото на извършване на нарушението; липса на конкретно описание
на нарушението в АУАН и НП, както и непълнота на извършената проверка. Счита за
неправилно твърдението на първоинстанционния съд, че намира за неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са настъпили неблагоприятни
последици за абоната. В касационната жалба е направено и алтернативно искане за
намаляване на санкцията до законовия минимум – 5000 лева. Твърди, че всички НП,
които са цитирани в процесното НП, които са послужили за мотивиране на
максималния размер на санкцията, се отнасят за друг вид нарушения по чл. 325,
ал. 1 от ЗЕС – за нарушение на т. 2.7.1 от Разрешението на Мобилтел
/индивидуален административен акт/, а не за нарушение на ФС на КРС /подзаконов
нормативен акт/. Счита, че определянето на размера на санкцията става
индивидуално за всеки отделен случай, като се преценяват фактите и
обстоятелствата, които го съпътстват и тежестта на твърдяното нарушение, като в
случая се касае за преносимост на един мобилен номер, като налагането на
санкция в размер на 30 000 лева, както и потвърждаването на същата, се явява
необосновано, немотивирано и не отговаря на тежестта на извършеното нарушение и
значимостта на накърнените обществени интереси.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, представител се от юрисконсулт Г. Х. с пълномощно на л. 35 от делото. Счита, че в делото не са разгледани по
същество реално посочените нарушения на производството, за това алтернативно
моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено, както и издаденото НП.
Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията – гр. София,
редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител и не
ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Касаторът е санкциониран, за
това че не е осигурил в срок от 3 дни от заявката преносимост на 1 географски
номер /индивидуализиран в НП/ нарушение на чл. 46, ал.1 от ФС за преносимост на
географски номера…В НП е посочена дата начална /дата на заявлението за
преносимост/ и крайна, до която услугата не е извършена. Санкционната норма е
чл. 326а от ЗЕС, според който
„Който наруши
функционалните спецификации
за преносимост на номерата, приети
от комисията, се наказва с глоба
или имуществена санкция в размер от 5000 до 60 000 лв.”.
Определена е имуществена санкция в размер на 30 000 лева, като
административно наказващият орган е мотивирал обстойно конкретния размер на
определеното наказание.
Решаващият съд е приел, че административното нарушение е
доказано безспорно въз основа на събраните доказателства, санкциониращият орган
е правилно е издирил и приложил материалния закон и е индивидуализирал
наказанието, като и че при установяване на нарушението и налагане на
наказанието не са допуснати съществени нарушения на производствените правила,
поради което е потвърдил НП.
Решението е правилно, валидно и допустимо е.
НП и АУАН
отговарят на всички изисквания на закон, при установяване на нарушението
и налагане на наказанието не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила. Решаващият съд също не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила. В касационната жалба не са посочени,
конкретни такива относно съдебната част на производството. Конкретно се сочи,
че съдът не е отчел допуснати от административно наказващия орган нарушения в
производството пред него предимно свързани с задължителните реквизити на АУАН и
НП. Настоящият състав не намира такива и възприема извода на районния съд, че
не са налице нарушения в тази връзка.
Решаващият съд не е допуснал нарушения, които да
ограничат правото на защита на санкционираното дружество – такива са не
мотивирано отхвърлено искане за представяне на доказателства, разглеждане на
делото без призоваване на страната или след нередовно призоваване, не даване на
възможност да участва активно в процеса чрез даване на становище относно
искания на другата страна, обяснения и т.н. Такива нарушения не се твърдят от
касатора и не се доказват от протокола от съдебно заседание, поради което жалбата
се явява неоснователна.
Неоснователно е и искането за вършане на делото за нова
разглеждане, поради неустановена фактическа обстановка. Съдът е установил
изцяло описаните в НП факти, санкционираното дружество не е поискало събирането
на допълнителни доказателства за други относими към спора факти, поради което
искането остава необосновано и недоказано, а решаващият съд не е извършил
нарушение на процесуалните правила и в
тази връзка.
Неоснователно е възражението, че административно
наказващият орган не е определил правилно размера на наложеното наказание и
това не е отчетено от решаващия съд. НП има мотиви относно определянето на
конкретния размер на наказанието, същите са анализирани от решаващия съд, който
ги потвърждава. Мотивите на решаващия съд са правилни, съответстват на закона и
доказателствата по делото.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1291/06.11.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 2109 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за 2014 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.