РЕШЕНИЕ

№ 31

град Плевен, 28 Януари 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАЛИНА ПЕЦОВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар М.К. и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1012/2014 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Геотомикс“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Г.Н.М. чрез пълномощник адв. Д.П. срещу решение № 1353/27.11.2014 г. постановено по н.а.х.д. № 2687/2014 г. на Районен съд гр. Плевен, като се навеждат доводи, за това че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че фактическата обстановка е подробно описана в жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд и изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Сочи се, че Районен съд гр. Плевен въобще не е обсъдил възраженията, че процесната „продажба“ не е извършена от служител на търговското дружество, нито със знанието и съгласието на представляващия и управляващия същото. Твърди се, че от показанията на служителите на ТД на НАП офис Плевен, явяващи се актосъставител и свидетел по АУАН, се установява наличието на външни лица в търговския обект, както и че АУАН на дружеството е съставен за това, че е допусната такава продажба, т.е. при условията на допустителство. Навеждат се доводи, че административно наказание за допустителство се налага само в предвидените от закона случаи, а в административно-наказателната разпоредба на материалния закон (ЗДДС) липсва предвидена подобна хипотеза. Твърди се, че първоинстанционният съд въобще не е взел предвид и обсъдил какво реално е отразено в АУАН и НП, а сам е придал правна квалификация, различна от вписаната, а именно за нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Посочва се, че в съставения АУАН като нарушение е вписано извършено такова по чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, а в наказателното постановление като нарушение е посочено чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Навеждат се доводи, че необосновано бланкетно е прието, че не са налице нарушения на процесуалните правила, а напротив-при издаване на обжалваното наказателно постановление е налице нарушаване императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като е недопустимо от една страна да се допълват посочените в АУАН разпоредби от подзаконови актове с такива от закона, а от друга е налице и нарушаване правото на защита-липсва конкретика, в коя от предвидените хипотези на посочените за нарушени правни норми попада твърдяното нарушение, а с това се прегражда и възможността на жалбоподателя за организиране на адекватна защита. Твърди се, че е незаконосъобразно да се налага имуществена санкция по начина, по който е посочено в процесното наказателно постановление-по чл. 185, ал. 1 във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Посочва се, че са нелогични мотивите на първоинстанционния съд, че на ЕООД е съставен АУАН, а не на физическо лице-управител и единствен негов служител по причина за липса твърдения, че лично тя не е издала касова бележка. Навеждат се доводи, че юридическото лице е значима в практическо отношение правна конструкция, те са носители на права и задължения, които придобиват чрез органите си създадени само от физически лица и чрез които се формира волята на юридическото лице. Сочи се, че е неясна волята на първоинстанционния съд, въведена в мотивите на съдебния акт, респективно от страна на административно-наказващия орган неясно какво е преценено – административното нарушение е извършено от МОЛ на търговското дружество или по самоинициатива на трето лице, респективно кой от тях е нарушителя, какви законни разпоредби е нарушил и каква санкция следва да понесе. Излагат се доводи, че следва да се приеме, че нарушение не е извършвано от представляващ или служител на търговското дружество, респективно липсва знание за извършено от трето лице такова и няма как да се приеме, че е налице вина във формите й на умисъл или непредпазливост, т. е. деянието по отношение търговското дружество не съставлява административно нарушение. Моли съдът да решение № 1353/27.11.2014 г. постановено по н.а.х.д. № 2687/2014 г. и да отмени наказателно постановление № 110092-0321252/10.07.2014 г. на директора на ТД на НАП гр. Велико Търново.

В съдебно заседание касаторът – „Геотомикс“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Г.Н.М. се представлява от адв. Д.П., който моли да се отмени решението на Районен съд гр. Плевен, тъй като счита, че същият не е обсъдил всички наведени от касатора доводи в хода на производството. Посочва, че в съдебния акт, съдът е дал и различна квалификация на извършеното нарушение от изписаната в наказателното постановление, като в съдебното решение е изписано чл. 118, ал.1 от ЗДДС, а видно при съпоставка с наказателното постановление, навсякъде е чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Твърди, че съдът не е дал отговор що се касае за липсата на знание у представителя на търговското дружество и следва да се има предвид, че юридическото лице е правна конструкция и самите юридически лица придобиват права и задължения чрез своите органи-физическите лица. Навежда доводи, че навсякъде по делото е установено,ч е управителят на юридическото лице-търговското дружество в случая, не е знаела, не е давала съгласие за извършване на каквато и да е продажба от друг, освен от нея. Сочи, че няма назначени други служители в търговското дружество освен нея. Моли да се отмени решението на Районния съд като незаконосъобразно, като съдът съобрази изложените съображения, както и наведените в касационната жалба такива. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – ТД на НАП гр. Велико Търново офис - Плевен, се представлява от юрк Ц. Г., който моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно, законосъобразно и обосновано. Счита за неоснователни доводите, наведени в съдебно заседание и в касационната жалба. Твърди, че се касае за нарушение на чл. 25 от Наредба Н-18 на Министъра на финансите. Посочва като неоснователни доводите в жалбата. Навежда доводи, че актът е съставен в присъствието на представител на юридическото лице и е връчен на него и не са ограничени правото на защита и правото му да знае какво нарушение е повдигнато срещу представляваното от него дружество. По отношение на искането за разноски, счита че същото е недопустимо, тъй като има решение на ВАС в тази насока. Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, счита че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението на Районен съд гр. Плевен по нахд № 2687/2014 г. Сочи, че съдът правилно е отчел събраните доказателства по делото, постановил е решение, което отговаря на материално-правните и процесуално-правните норми на закона и моли да се потвърди.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 110092-0321252/10.07.2014 г. на директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на Геотомикс“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Г.Н.М., за това че при извършена проверка на 16.06.2014 г. в търговски обект-магазин, на ул. „Зайчар“ № 2, експлоатиран от Геотомикс“ ЕООД гр. Плевен е установено, че не за всяка извършена продажба се издава фискална касова бележка-нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 53 във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени средства, като са изложени подробни, ясни и логични мотиви, които се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят. Наведените доводи от касатора за грешна квалификация на нарушението, неправилно ангажирана административно-наказателна отговорност на юридическо лице, нарушение извършено при допустителство, за което не е предвидена санкция са неоснователни и вече обсъдени от РС-Плевен, като изложеното изцяло се споделя.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че при извършената проверка в стопанисвания от „Геотомикс” ЕООД не бил издаден касов бон за извършена контролна покупка от проверяващите на една кутия цигари „Каралия слимс” и бисквити милка на обща стойност 5, 30 лева. Деянието правилно е квалифицирано от административно-наказващия орган като нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № H-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100.00 до 500.00 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500.00 до 2000.00 лв. С оглед изложеното, отговорността на касатора правилно е ангажирана на основание чл.185, ал.1 ЗДДС.

Искането за присъждане на разноски на касатора съдът намира за неоснователно, тъй като съгласно Тълкувателно решение №2/03.06.2009 год. на ОСК на ВАС по тълк.дело №7/2008 год., в производството пред административен съд като касационна инстанция по обжалване на решения на районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, не се присъждат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1353/27.11.2014 г., постановено по НАХД № 2687/2014 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Не присъжда разноски на „Геотомикс“ ЕООД гр. Плевен, ул. Зайчар №, ет. 1, ап. 1.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.