Решение по Административно дело 1009/2014г.

РЕШЕНИЕ

№ 413

гр.Плевен, 07.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Снежина И.

при секретар Д.Д., изслуша докладваното от съдията И. административно дело № 1009/2014г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Административното дело е образувано по жалба на ДП „НК Железопътна инфраструктура” чрез представляващия генерален директор инж. Л., чрез юрк. Т. , седалище и адрес на управление: гр. София, бул „Мария Луиза” № 110, ЕИК 130823243, съдебен адрес:*** срещу заповед № ТУ-10-03/21.11.2014 година на областен управител на Област Плевен, с която е учредено право да се прокара отклонение от общите мрежи на техническата инфраструктура съгласно ПУП –Парцеларен план.

В жалбата се посочва, че издадената заповед противоречи материалноправните разпоредби - чл.7, ал. 5 от Закона за държавната собственост, съгласно който ограничени вещни права върху имоти публична държавна собственост могат да се учредяват с решение на Министерски съвет в случаи и при условия, определени със закон. Намира, че тъй като засегнатите поземлени имоти са публична държавна собственост, видно от представените актове за публична държавна собственост, то неправилно е учреден сервитут за преминаване върху имоти с № 03993.0.335 и № 03993.0.49 в землището на с. Биволаре и имот с № 22215.0.359., които са публична държавна собственост. Намира, че дори в случая не следва да бъде учреден сервитут, тъй като с оглед проекта железопътната линия от железопътната инфраструктура се пресича от линейни инженерни мрежи, за което се предоставя разрешение по чл. 5, т. 4 от Закона за железопътния транспорт от министъра на транспорта, информационните технологии, след съгласуване на проекта от ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура”, доколкото става въпрос за пресичане на железопътната линия от железопътната инфраструктура с линейни инженерни мрежи.

В съдебно заседание оспорващият - ДП „НК Железопътна инфраструктура”, седалище и адрес на управление: гр. София, бул „Мария Луиза” № 110, ЕИК 130823243, съдебен адрес:*** , не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се поддържа жалбата. Посочва се, че е налице правен интерес от оспорване, тъй като част от имотите, през които се учредява правото да се прокара отклонение от общите мрежи на техническата инфраструктура са публична държавна собственост и тези имоти са предоставени за управление на оспорващия. Излагат се доводи, че правото да се прокара отклонение от общите мрежи и съоражения на техническата инфраструктура е поземлен сервитут по своята същност и се учредява с договор между собствениците на господстващия и служещия имот. Сервитутът не може да бъде учреден с договор между собственика на имота и лице, което не е собственик на съседния имот, а което ще изгради отклонението от общата мрежа в случая Община Долна Митрополия, тъй като това противоречи на същността на поземлените сервитути, които са ограничени вещни права. Посочва, че е налице хипотезата на квазилични сервитути. Намира, че в случая с оглед ПУП -парцеларен план е разрешено не прокарване на отклонение от общите мрежи на техническата инфраструктура, а изграждане на канализационна и водопроводна мрежа и колектори, които са част от общата канализационна и водопроводна мрежа. Отклоненията са вътрешните отклонения от имотите ,чрез които се отвеждат, довеждат водите до съответните канализационни или водопроводни клонове. С оспорваната заповед се одобрява прокарване на отклонение, каквото всъщност няма. Навеждат се доводи, че при издаване на акт по чл. 193 от ЗУТ следва да плати цена за учреденото право, а в настоящия случай липсват данни за извършено плащане. Намира, че в случая не се отнася за прекарване на отклонение от общите мрежи и съоражения на техническата инфраструктура, а за изграждане на общи канализационни и водопроводни мрежи, чието трасе преминава през имоти публична държавна собственост и това се подкрепя и от заключението на вещото лице по т. 1 от експертизата. Намира, че е приложим редът по см. на чл. 7, ал. 5 от ЗДС и тъй като се изграждат линейни обекти от техническата инфраструктура и няма друга техническа възможност, то може да се учредят ограничени вещни права, но с решение на Министерския съвет или алтернативно считат, че има пресичане на железопътната линия и на железопътната инфраструктура, но и в двете хипотези компетентността не е на областен управител и това прави издадената заповед нищожна или незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски в размер на държавна такса от 75 лева, възнаграждение за вещо лице -300 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева или обща разноски в размер на 525 лева.

Ответникът Областен управител на Област Плевен, не се явява и не изпраща представител.

Заинтересованите страни Община Долна Митрополия, Агенция “Пътна инфраструктура”, София и “Напоителни системи ЕАД” – София, не се представляват и не изразяват становище..

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената заповед № ТУ-10-03/21.11.2014г. на Областен управител на Област Плевен на основание чл. 193, ал. 4 от ЗУТ е учредено право на Община Долна Митрополия да прокара отклонение от общите мрежи на техническата инфраструктура, съгласно представен ПУП - парцеларен план и регистър на засегнатите от трасето имоти, държавна собственост през които преминава: в т. 1 „Канализационна и водопроводна мрежа на град Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор” – землище на с. Биволаре 1. ПИ № 000335 с начин на трайно ползване „ЖП линия”, 2. ПИ № 000049, с начин на трайно ползване „ЖП линия” и 3. ПИ №000022, с начин на трайно ползване „Пътища ІІІ клас” и в т. 2 „Водопроводна и канализационна мрежа на град Долна Митрополия и довеждащ колектор” – землище на гр.Долна Митрополия 1. ПИ №016001, 2. ПИ № 016002 и 3. ПИ № 000359 с начин на трайно ползване „ЖП линия и 4. ПИ № 000601, с начин на трайно ползване „ЖП линия”.

По делото са представени както следва АПДС № 6484/12.07.2012г. за имот № 000359, представляващ част от 23-та ЖП линия Ясен – Черковица, гр. Долна митрополия, АПДС № 5463/31.10.2011г. за имот №000335, с начин на трайно ползване “ЖП линия” и представляващ част от 23-та жп линия Ясен – Черковица, с. Биволаре, местността “Под линията” и АПДС № 5464/31.10.2011г. за имот № 000049 с начин на трайно ползване “ЖП линия” и представляващ част от 23-та жп линия Ясен – Черковица, с Биволаре. В същите е отбелязано, че имотите са предоставени за управление на ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура”.

По делото са предоставени одобрен проект и скица на засегнатите имоти за обект „Канализационна и водопроводна мрежа на град Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор” и за обект “Водопроводна и канализационна мрежа на гр. Долна Митрополия и довеждаш колектор”, както и регистър на засегнатите имоти от трасето на канализационен колектор. Представени са и съгласувателни становища от “Напоителни системи” ЕАД и ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура”. Представени са още заповед № РД-01-182/27.06.2014г. на Министъра на инвестиционното проектиране, с която е одобрен ПУП – ПП (парцеларен план) на елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии за трасе на “Главен канализационен колектор и дъждовен колектор”, преминаващо през поземлени имоти с №№ 000359, 15021, 109012, 15020, 16001, 16002, 000601, 15019, 000271 и 15014 по КВС на гр. Долна Митрополия и заповед № РД-01-181/27.06.2014г. на Министъра на инвестиционното проектиране, с която са одобрени ПУП за строеж “Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и довеждаш колектор”.

По делото по искане на оспорващия бе допусната съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице установи, че съгласно ПУП-парцеларен план за обект „Итегриран воден цикъл Плевен-Долна Митрополия”, подобекти „Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник , помпена станция и довеждащ колектор” и „Водопроводна и канализационна мрежа на гр. Долна Митрополия и довеждащ колектор” предвижда през поземлени имоти публична държавна собственост № 00035, 000049, 000359 0 000601 да се изгради част, елемент от общата водопроводна и канализационна мрежа и тези имоти ще бъдат пресечени. С оглед приложената графична част на ПУП-Парцеларен план се установява, че през имотите публична държавна собственост е предвидено да преминат дъждовен и канализационни колектори, като тези довеждащи проводи са елемент от подобектите „Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник , помпена станция и довеждащ колектор” и „Водопроводна и канализационна мрежа на гр. Долна Митрополия и довеждащ колектор” и са свързани функционално в общите мрежи на техническата инфраструктура и представляват линеен обект на техническата инфраструктура. Заключението относно горепосочените обстоятелства съдът приема като обективно, непротиворечиво, като не приема изложените правни изводи на вещото лице, тъй като такива същото няма задължение да прави.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, тъй като на л. 21 по делото е приложено писмо от 04.12.2014 година на областен управител на Област Плевен, с което на ДП „НК Железопътна инфраструктура” София се изпраща оспорената заповед, като жалбата е подадена на 22.12.2014 година в 14-дневния срок за обжалване.

Съдът намира, че е налице правен интерес за оспорване заповед № ТУ-10-03/21.11.2014 година на областен управител на Област Плевен по отношение на т.1.1, т. 1.2 в землище на с.Биволаре, Община Долна Митрополия относно „Канализационна и водопроводна мрежа на град Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор” за имоти ПИ №000335 и ПИ№ 000049 и в т. 2.3 землище на гр. Долна Митрополия , относно „Водопроводна и канализационна мрежа на град Долна Митрополия и довеждащ колектор” , тъй като са представени три акта за публична държавна собственост, в които на оспорващия са предоставени права за управление на поземлени имоти № 000359, №000335 и №000049, през които е предвидено да бъдат прокарани части от обектите по проекта. По отношение на заповедта в останалата част оспорващият няма правен интерес от обжалване и следва жалбата да бъде оставена без разглеждане и съдебното производство да бъде прекратено.

Разгледана по същество жалбата в останалата част е основателна.

Заповедта, в частта, в която съдът намира, че е налице правен интерес за оспорващия, е издадена при липса на компетентност на областен управител на Област Плевен и следва да бъде обявена за нищожна.

Съгласно чл. 193, ал. 4 от ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на заповедта, правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината. В §5, т. 32 от ДР на ЗУТ е дефинирано понятието „техническа инфраструктура” и това е система от сгради, съоражения и линейни инженерни мрежи ..на водоснабдяването, канализацията.., в т. 32 дефинирано понятието „ общи мрежи и съоражения на техническата инфраструктура и това са мрежите и съораженията до общите контролно измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителните устройства. В случая обаче, с оглед доказателствата по делото и заключението на вещото лице, в кредитираната от съда част, изграждането на довеждащите проводи, минаващи през трите горепосочени поземлени имоти, са част от обектите на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор и водопроводната и канализационна мрежа на гр.Долна Митрополия и са функционално свързани в общите мрежи на техническата инфраструктура ,това са части от линейни обекти и не могат самостоятелно да съществуват, те са елемент от техническата инфраструктура съгласно чл. 64, т. 2 от ЗУТ и не представляват отклонение от общите мрежи и съоражения на техническата инфраструктура. Съдът намира, че по отношение на имотите публична държавна собственост, предоставени на ДП „Железопътна инфраструктура” София за управление редът за разрешаване на прокарване на необходимите линейни обекти от техническата инфраструктура не е този по чл.193, ал. 4 от ЗУТ, нито този по чл.7, ал. 5 от ЗДС, съгласно който в случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти – изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за: изграждане на национален обект; трайно задоволяване на обществени потребности; изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Редът, предвиден в горепосочената правна норма е приложим само за имоти публична и изключителна държавна собственост , като в чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България са посочени обектите и имотите, които са изключителна държавна собственост, като същите съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗДС са и публична собственост, а върху железопътния транспорт се осъществява държавен монопол. В случая линейните обекти на техническата инфраструктура следва да бъдат изградени в имот, който не е изключителна и публична държавна собственост, а с оглед представените нот. атове е само публична държавна собственост и редът за разрешаване на прокарването на частите от линейните обекти на техническата инфраструктура не е този по чл.7, ал. 5 от ЗДС, а следва да се е приложим редът по чл.5, т.4 от Закона за железопътния транспорт,. Съгласно чл.5, т. 4 от ЗЖТр министърът на транспорта, информационните технологии и съобщения разрешава пресичането на железопътните линии от железопътната инфраструктура стръбопроводи, кабелни и въздушни високоволтови и нисковолтови линии и други. С оглед разрешеното изграждане на тези линейни обекти под железопътната линия, то съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 36 вр. чл. 38 от Наредба №58 от 2.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, съгласно които пресичането на линии от железопътната инфраструктура с пътища, напоителни и други канали, водопроводи, канализационни, кабелни линии за високо и ниско напрежение, въжени линии и други надземни и подземни устройства и съоръжения се разрешава от министъра на транспорта, като пресичания са всички контактни точки между зоната на отчуждение на железопътната инфраструктура с обекти, съоръжения или елементи на друга техническа инфраструктура

С оглед горепосоченото съдът намира, че заповедта в оспорената й част е издадена при липса на материална компетентност и следва да бъде обявена за нищожна.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че Областна администрация-Област Плевен, , гр.Плевен, пл. Възраждане № 1 следва да заплати на ДП „НК Железопътна инфраструктура”, седалище и адрес на управление: гр. София, бул „Мария Луиза” № 110, ЕИК 130823243 разноски в размер на 525 лева, като следва- 50 лева държавна такса за оспорване, 25 лв. държавна такса за подаване на частна жалба пред ВАС, 300 лв. депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и 150 лева минимално юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 215, ал.7 от ЗУТ, решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на заповедите за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо врот АПК,Административен съд - Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Обявява за нищожна заповед № ТУ-10-03/21.11.2014г. на Областния управител на област Плевен в частта, с която е учредено право да се прокара отклонение от общите мрежи на техническата инфраструктура, съгласно ПУП –Парцеларен план по т.1.1, т. 1.2 в землище на с.Биволаре, Община Долна Митрополия относно „Канализационна и водопроводна мрежа на град Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор” за имоти ПИ №000335 и ПИ№ 000049 и в т. 2.3 вземлище на гр. Долна Митрополия , относно „Водопроводна и канализационна мрежа на град Долна Митрополия и довеждащ колектор” , за ПИ № 000359.

Оставя без разглеждане жалбата на ДП „НК Железопътна инфраструктура” чрез представляващия генерален директор инж. Л., чрез юрк. Т. , седалище и адрес на управление: гр. София, бул „Мария Луиза” № 110, ЕИК 130823243, съдебен адрес:*** срещу заповед № ТУ-10-03/21.11.2014 година на областен управител на Област Плевен в останалата част и прекратява съдебното производство по адм. дело № 1009/2014 г на АС –Плевен в тази част.

Осъжда Областна администрация-Област Плевен, , гр.Плевен, пл. Възраждане № 1 да заплати на ДП „НК Железопътна инфраструктура”, седалище и адрес на управление: гр. София, бул „Мария Луиза” № 110, ЕИК 130823243 разноски в размер на 525 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и съдебното производство е прекратено подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-днвен срок от получаване на съобщението.

Решението в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: