Р E Ш Е Н И Е

№ 70

гр.Плевен, 25 Февруари 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:                                                      Председател: Елка Братоева

                                                                 Членове: Катя Арабаджиева

                                                                                         Калина Пецова

при секретаря А.Й. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 9 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 586 от 17.04.2014 г., постановено по нахд № 45/2014 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 9/2014 от 15.01.2014 г. на Началника на Митница Свищов, в частта, с която на ЕТ „Лида – Н. Н.”, с ЕИК 110060388, със седалище и адрес на управление: гр.Луковит, обл.Ловеч, ул.XXX, представляван от Н. С. Н., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.126 предл.второ от ЗАДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за това, че на 11.09.2013 г. държи в с.Девенци, община Червен бряг, обл.Плевен в кафе-аператив, находящ се на площад „Девети май” общо 14 литра подробно описан в НП дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, без същевременно лицето да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз; потвърждава НП в частта, с която на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на Държавата общо 14 литра подробно описан дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, с общ размер на дължимия акциз 150,30 лева.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Агенция „Митници” – ТМУ-Свищов, чрез юрисконсулт В. В., който счита същото за неправилно поради недостатъчна обоснованост, както и нарушение на материалния закон. Навежда доводи, че извършеното нарушение е в разрез с императивни норми на закона, които визират задължително плащане на акциза като косвен данък, както и отнемане на притежаваната стока – предмет на нарушението, в полза на държавата, което осъществява състава на чл.126 от ЗАДС. Счита, че са налице достатъчно годни доказателства, за да се направи извода, че е извършено административно нарушение. Намира, че административно наказващият орган основателно е издал акта, предвид фактическата обстановка, веществените доказателства, установяването по безспорен начин на нарушението, самоличността на нарушителя, както и вината му, още повече, че се касае за облагаема акцизна стока, която не е от първа необходимост. Сочи, че се касае за количество от 14 литра, като двойният размер на акциза надхвърля неколкократно лимитирания от закона праг за маловажност от 50 лв. Според касатора деянието е със завършен състав, тъй като са налице елементите както от обективна, така и от субективна страна; не са нарушени правата на нарушителя по никакъв начин, и  е спазен принципа на съразмерност при определяне на санкцията. Моли съда да отмени решението и да потвърди изцяло НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба ЕТ „Лида – Н. Н.” – Луковит, е депозирал по делото становище, в което счита касационната жалба за неоснователна. Намира, че първоинстанционният съд правилно е констатирал, че тежестта на вмененото му нарушение не съответства на наложеното му наказание и АНО не е изпълнил задължението си да извърши преценка за маловажност на деянието. Описва подробно фактическата обстановка и моли съда да потвърди решението. В съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 11.09.2013 г. служители при  Агенция “Митница” сектор “ОКБН” отдел “МРР” ИРМ Плевен  извършили проверка на кафе-аперитив, находящ се в с.Девенци, община Червен бряг, област Плевен, ул.”Девети май”. Търговският обект се стопанисвал от ЕТ “Лида –Н. Н.”, който не присъствал лично по време на проверката, тъй като придружавал други контролни органи за проверка в дома му. В хода на проверката в търговския обект и в присъствието на лицето Т. П. Б., по чийто думи бил барман, без да е имал каквито и да е служебни правоотношения с жалбоподателя, служителите установили наличие на акцизна стока – 1 бр. пластмасова туба с вместимост 10 л., съдържащи 8 л. течност с вид и мирис на етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем – 44,3% vol при 20С и 1 бр. пластмасова туба с вместимост 10 л., съдържаща 6 л. течност с вид и мирис на етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем- 39,4% при 20С, или общо 14 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, без жалбоподателят да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз. Тубите с алкохол били открити под бара на външната (откритата) част на заведението и в закритата (зимна) част на заведението, зад бара на пода, за което е съставен Протокол за доброволно предаване от 11.09.2013 г. В следствие на представените документи в Митница – Свищов актосъставителят И. и в присъствието на свидетеля по акта В., съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 239/27.11.2013 г. за нарушение на  чл.126  от Закона за акцизите и данъчните складове. Въз основа на същият  впоследствие е издадено обжалваното Наказателно постановление на Началника на Митница – Свищов с № 9/15.01.2014 г.

При така установената фактическа обстановка, Районен съд-Червен бряг направил  извод, че  е извършено вмененото административно нарушение, но счел,  че обжалваното постановление следва да бъде отменено досежно сънкционирането на търговеца, като незаконосъобразно , предвид че  ЕТ “Лида –Н. Н.”  неволно е осъществил състава на нарушение по  чл.126 от ЗАДС, тъй като от събраните по делото доказателства било видно, че държаната акцизна стока – дестилатен алкохолен продукт годен за консумация, не  е собственост на ЕТ, последния е следвало след края на сватбеното тържество, за което е преотдал стопанисваното от него помещение да държи организаторът да си вземе внесения алкохол. На това основание съдът направил извод, че в конкретния казус извършеното нарушение на  чл.126 от ЗАДС съставлява "маловажен случай" и наказващият орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Приел, че при тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК. Съдът приел, че намерените при проверката 1 бр. пластмасова туба с вместимост 10 л., съдържащи 8 л. течност с вид и мирис на етилов алкохол и 1 бр. пластмасова туба с вместимост 10 л., съдъраща 6 л. течност с вид и мирис на етилов алкохол или общо 14 литра дестилатен алкохолен продукт годен за консумация определят деянието като маловажен случай. Задължително, при индивидуализация на наказанието следва да бъдат взети предвид както количеството и броя на намерените акцизни стоки, така и размера на дължимия акциз, който в случая е минимален – 150,30 лв. и съставлява реално нанесената щета. Според съда извършеното нарушение не се характеризира с такава тежест, която да обуслови налагане на имуществена санкция, съгласно чл.126 от ЗАДС, а се касае  за нарушение, с оглед характера на което не се засягат съществено финансовите интереси на Държавата. Съдът направил извод, че нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид е маловажно. На това основание съдът отменил оспореното НП в частта , в която за нарушение чл.126, предложение второ от Закона за акцизите и данъчните складове, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, и потвърдил НП в частта, с която са отнети на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС в полза на Държавата: 1 бр. пластмасова туба с вместимост 10 литра, съдържаща 8 литра етилов алкохол и пластмасова туба с вместимост 10 литра, съдържаща 6 литра етилов алкохол – общо 14 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, с общ размер на дължимия акциз 150,30 лева. 

            Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е решението на РС Плевен само в частта, в която е отменено НП, с което  на ЕТ за нарушение чл.126, предложение второ от Закона за акцизите и данъчните складове, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.

Касационната инстанция намира решението в оспорената част  за неправилно като постановено в нарушение на закона и при неправилна преценка  на фактите  при наличие на събраните по делото доказателства.

 В конкретния казус на ЕТ за извършеното нарушение е наложена имуществена санкция на основание чл.126 от ЗАДС. Съгласно посочения текст от ЗАДС, лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба -за физическите лица, или с имуществена санкция-за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв.  Безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства,  че на 11.09.2013 год. ЕТ  е държал в с.Девенци, общ.Червен бряг в кафе-аперитив, находящ се на площад „Девети май” под бара на външната (откритата) част на заведението една пластмасова туба с вместимост 10 (десет) литра, съдържаща 8(осем) литра етилов алкохол (туба №1) и в закритата (зимна) част на заведението, зад бара на пода пластмасова туба с вместимост 10 (десет) литра, съдържаща 6(шест) литра (туба№2)-общо 14 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, без да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз. За целите на реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, законът след промяната с ДВ,  бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. не изисква помещението, в което се държат акцизни стоки, да съставлява търговски обект. Изпълнителното деяние се изразява в „държане” на акцизни стоки,  което, за да бъде осъществено, е достатъчно акцизните стоки,  да се намират в обекта, без да е необходимо да се упражняват каквито и да било фактически и/или правни действия с тях-напр. да се консумират или да се продават.   Фактът, че ЕТ  държи в собствено помещение акцизни стоки – дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация означава, че същите следва да са в съответствие с нормативно установените изисквания на закона, а именно – за тях да има данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз. Наведените доводи, че акцизните стоки, намерени в кафе-аперитива  са останали от осъществено преди това мероприятие-сватба и са собственост на  организаторите на тържеството, които следвало да си приберат остатъка от алкохола,  са неотносими към  съставомерността на деянието. Достатъчно е същите да се държат в собственото помещение, като законът се разграничава към конкретната цел, с оглед на която се осъществява това държане. Разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС  формулира няколко отделни състава на административно нарушение и в конкретния случай това е „държи” акцизни стоки , без да са придружени от данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз.  Т. е. констатираното наличие на акцизна стока,  липсата на придружаващ документ, удостоверяващ плащането на дължимия акциз върху нея и факта на физическото съхраняване на стоката в собствено помещение, независимо от целта на това съхранение, са достатъчни за съставомерността на нарушението. Но случая дори защитната теза на ответника по касационната жалба, че алкохолът е на организаторите на проведеното в обекта преди това сватбено тържество, се опровергава от събраните по делото доказателства. Видно е от  обяснението  на Т. П. Б. (в присъствието на който е извършена проверката), дадено на датата на проверката -11.09.2013 год. на л.16 от делото на РС, че  същият е съобщил, че „ракията е домашна” и му е донесена, „за да я продавам”. Обяснението на управителя и представляващия ЕТ Н. Н. на л.17 от делото, в която е посочил, че алкохолът е бил внесен  за целите на сватбеното тържество от организаторите и намереното количество е  това, което е останало, е дадено повече от два месеца след констатиране на нарушението-на 27.11.2013 год., като в това обяснение се съдържат противоречия и с представеното становище пред касационната инстанция. В обяснението  на л.17 от делото на РС, дадено в хода на АНП Н. твърди, че организаторите на сватбеното тържество са казали, че „ще дойдат да си я вземат”, визирайки остатъка от алкохола, внесен от тях, а в становището пред настоящата инстанция  твърди, че „не съм и знаел, че сватбарите не са си взели останалата ракия”. Всички тези противоречия навеждат извода, че  изложеното в писмените обяснения за останалото количество алкохол от сватбеното тържество е защитна теза, която се опровергава от непосредствено събраните  по време на проверката доказателства, и по-конкретно от обясненията на присъствалото на проверката лице, което е осъществявало дейност в обекта-Б., без значение , че това не е станало въз основа на  някакво писмено правоотношение.  Предвид изложеното, правилни са изводите на РС, че ЕТ е извършил нарушение на чл. 126 от ЗАДС, поради което законосъобразно му  е наложена имуществена санкция.

Неправилен е изводът на РС за маловажност на вмененото нарушение. В случая приложима норма за отграничаване на маловажните случаи на нарушение от типичните такива, е разпоредбата на чл. 126б, ал.2 от ЗАДС, в сила от 17.07.2012 г., а не общата предвидена в ЗАНН норма на чл.28. Съгласно чл.126б, ал.2 от ЗАДС за маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и  наказания. В ал.2 на същия текст законодателят е определил кои са маловажни случаи по ал. 1 - тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв. В случая, видно от обстоятелствената част на НП двойният размер на дължимия акциз  за иззетото количество  алкохол е в размер на 150,30 лева . На това основание деянието на ЕТ не може да се квалифицира като маловажно такова. Следователно е неприложим института "маловажен случай" за нарушението, извършено от ЕТ и като е достигнал до обратен  правен извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в оспорената част и потвърдено НП в тази част.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 586 от 17.04.2014 г., постановено по нахд № 45/2014 г. на Районен съд – Червен бряг в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 9/2014 от 15.01.2014 г. на Началника на Митница Свищов, в частта, с която на ЕТ „Лида – Н. Н.”, с ЕИК 110060388, със седалище и адрес на управление: гр.Луковит, обл.Ловеч, ул.XXX, представляван от Н. С. Н., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.126 предл.второ от ЗАДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9/2014 от 15.01.2014 г. на Началника на Митница Свищов, в частта, с която на ЕТ „Лида – Н. Н.”, с ЕИК 110060388, със седалище и адрес на управление: гр.Луковит, обл.Ловеч, ул.XXX, представляван от Н. С. Н., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.126 предл.второ от ЗАДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                    

 

           2.