Р Е Ш Е Н И Е

№ 214/ 04.05.2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в публично заседание на седми април, две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 1006 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 1, б. „д” от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на М.П.М. *** против ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0938-001954/21.11.2014г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1,б.“д”от ЗДвП: „ Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на глобата”.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не съответства на целта на закона. Навежда довод, че наложената му ПАМ не е санкция, както погрешно е записано в оспорената заповед . Твърди, че свидетелството му е отнето при извършването на проверката на 21.11.2014 г., а не след издаване на заповедта. Така извършените действия от проверяващия го мл. автоконтрольор Д.Д. са напълно противозаконни. На следващо място сочи, че заповедта е немотивирана, което обосновава незаконосъобразността й. Отделно от това твърди, че няма неплатени задължения във връзка с наложени глоби за извършени нарушения по ЗДвП, а фиш А 1835471 е заплатен на 10.06.2014 г. Моли да бъде отменена обжалваната заповед.

Ответникът не ангажира становище по подадената жалба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

От приложения към делото Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ се установява, че при извършена на 21.11.2014 г. проверка е констатирно, че водачът М.П.М. управлява лек автомобил с рег. № СА 1999 ХР , като не е изпълнил финансовите си задължения по фишове с номера : А1835471/14.06.2012г. и К 4580001/06.02.2013 г. и С 89280/06.02-1013 г. в законоустановения срок. В съставения АУАН е отразено, че горното съставлява нарушение по чл. 190/3/ във вр. с чл. 157/8/ вр. чл. 171 т. 1 б. „д” от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН е издадена оспорваната в настоящето производство ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0938-001954/21.11.2014г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена такава по чл. 171,т.1,б.“д”от ЗДвП: „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба” . В заповедта е описано констатираното нарушение, като мярката е приложена за това, че не е заплатил в срок глобите по фиш № К 4580001/2013 г. и фиш № № С 89280/2013г .

Към делото е приложена Справка за нарушител /водач на името на М.П.М., от която се установява/ л.40/, че на лицето са съставени : ЕФ К 4580001/06.02.2013 г. от ОДМВР-Добрич,РУ Балчик , с който му е наложена глоба от 100 лв. и ЕФ № С 89280/06.02.2013г. на СДВР ПП КАТ, с който му е наложена глоба от 20 лв. Отразено е , че глобите са платени.

От жлбоподателя е приложено незаверено копие на вн.б. за платени 50,00 лв. по фиш А1835471/14.06.201…/ нечетливо/, както и незаверено копие от удостоверение от НАП ТД София от 13.06.2014 г.за липса на задължения.

Съдът е изискал от административния орган справка относно датата, на която на жалбоподателя М.М. са връчени ЕФ № К 4580001/2013 г. и ЕФ № № С 89280/2013г .

С вх.№ 819/ 16.03.2015 г. в съда са постъпили разпечатки за двата фиша, от които се установява:

ЕФ серия К № К 4580001/06.02.2013 г. от ОДМВР-Добрич,РУ Балчик , с който на М.П.М. е наложена глоба от 100 лв. е връчен на 01.03.2013 г. и е платен на 03.12.2014г./л. 52/;

ЕФ серия С 89280/06.02.2013г. на СДВР, с който на М.П.М. е наложена глоба от 20 лв. е заплатен на 03.12.2014г.

От приложения картон за ЗППАМ / л.21/ се установява, че мярката е отпаднала на 03.12.2014 г. поради отпадане на основанието/ платени глоби/

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. “д” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 , се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторното превозно средство” до заплащане на глобата. От своя страна чл. 157 от ЗДвП регламентира условията, при които, при издаване на свидетелство за управление на МПС, на притежателя му се предоставя контролен талон за потвърждаване на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки, а в ал. 6, 7 и 8 са разписани правилата, свързани с отнемането на талона при съставяне на АУАН. В тези случаи контролният талон се отнема, като според ал. 6 се връща след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3, според който наказанието „глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на НП или решението на съда. Според ал. 8 на чл. 157, посочена като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, б. „д”, наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението и определението на съда при обжалването му. Видно от хипотезата на правната норма, за да се наложи принудителна административна мярка по чл. 171,ал. 1, б. „д” от ЗДвП, е необходимо да е налице нарушение по чл. 157,ал. 8 от ЗДвП. В разглеждания случай такова нарушение е установено по несъмнен начин по отношение на ЕФ серия К № К 4580001/06.02.2013 г. От цитираните по-горе доказателства е установено, че с него на жалбоподателя е наложена глоба от 100 лв., като фишът е връчен на 01.03.2013г. Глобата по същия е заплатена на 03.12.2014 г. Проверката, при която е констатирано нарушението е извършена на 21.11.2014г., като оспорената заповед е издадена на същата дата. От тези факти , на първо място следва извод, че наложената с ЕФ глоба не е заплатена в указания в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП едномесечен срок, тъй като, при връчването му на 01.03.2013 г. , срокът за обжалване пред съда е изтекъл на 15.03.2013 г., и при липса на подадена срещу същия жалба е влязъл в сила. Считано от тази дата, в едномесечен срок , и съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП нарушителят следва да заплати глобата. Незаплащането й в този срок,изтекъл на 14.04.2013г. , е предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д”, тъй като е отпаднала възможността, след изтичане на срока влязлото в сила НП/ в случая- влезлият в сила ЕФ/ да заменя контролния талон. Както е посочено по-горе, глобата е заплатена на 03.12.2014 г., в един значително по-късен момент от последният срок, в който е следвало това да бъде направено в изпълнение изискванията на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, даваща възможност от прилагане на чл. 157, ал. 8 от с.з. Т.е., налице са безспорно установени факти, от които следва извод, че , по отношение на ЕФ серия К № К 4580001/06.02.2013г. водачът не е изпълнил задължението си и основателно с оспорената заповед спрямо него е приложена ПАМ. Във връзка с това, следва да бъде отбелязано, че, към момента на издаване на заповедта/21.11.2014г./ глобата не е била заплатена, поради което, и с оглед изложените по-горе мотиви заповедта е законосъобразна независимо от по-късното заплащане на глобата и по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК съгласно който съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ирелевантно за законосъобразността на заповедта е заплащането на глобата след законоустановения срок и в , тъй като със заплащането й/ независимо от момента на същото/, отпада наложената ПАМ, какъвто е и настоящият случай. По отношение на възражението, че наложената с ЕФ № А1835471 глоба е заплатена на 10.06.2014 г., т.е. преди издаване на заповедта, съдът намира следното: В АУАН, като едно от основанията за съставянето му е посочено неизплащане на глобата по този ЕФ, но същият не фигурира сред основанията за издаване на ПАМ. Т.е., административният орган е установил, че глобата по този фиш е вече заплатена и поради това не е основание за прилагане на ПАМ, поради което не го е включил в мотивите на оспорения акт. Що се отнася до употребения в заповедта за прилагане на ПАМ термин „санкция по чл. 171 т.1,б. „д”, основателно жалбоподателят възразява , че мярката не е санкция, но така допуснатото нарушение не се преценява от съда като съществено процесуално нарушение, което да е основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като характерът на приложената мярка се определя от закона, а не от административния орган, и квалифицирането на мярката като „ санкция” не променя същността й, дадена от закона. Неотносими към конкретния спор са и възраженията за извършено от мл. автоконтрольор Д. нарушение при проверката, състоящо се във фактическото изземване на свидетелството, преди издаване на заповедта. Ако лицето е счело, че действието е незаконосъобразно, е можело да го оспори по предвидения в АПК ред. Но това действие/ дори и да е било извършено/ само по себе си не се отразява на законосъобразността на издадената същия ден заповед.

Тук следва да бъде отбелязано, че по отношение на ЕФ серия С 89280/06.02.2013г. на СДВР, с който на М.П.М. е наложена глоба от 20 лв. не са налице доказателства за връчването му, респ. не е установена датата на влизането му в сила и наличието на нарушение на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Въпреки , че съдът е изискал доказателство за това обстоятелство, административният орган не е представил такова. Не са налице безспорни данни кога е влязъл в сила електронният фиш, и към момента на издаване на заповедта бил ли е изтекъл едномесечният срок по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Независимо от това обаче, съдът намира, че като резултат оспорената заповед е законосъобразна, макар и само на едно от посочените в нея основания- неизпълнение на задължението за заплащане на глобата по ЕФ серия К № К 4580001/06.02.2013 г . , тъй като с неизпълнението на това задължение са налице всички елементи от състава на 171,т. 1, б. „б” от ЗДвП, даващи основание на административния орган временно да отнеме свидетелството за управление на моторното превозно средство.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заповедта, с която е наложена тази принудителната административна мярка, издадена от компетентен орган по чл. 172,ал. 1 от с.з.- Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Плевен, осъществяващ ръководството на службата по организация и контрол по ЗДвП и съгл. Заповед № 854/11.03.2013 г. на Директора на ОДМВР-Плевен, е издадена в отсъствие на съществени процесуални нарушения, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон и неговата цел- преустановяване на административни нарушения, поради което се явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата, като неоснователна- да бъде отхвърлена.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.М. *** против ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0938-001954/21.11.2014г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1,б.“д”от ЗДвП: „ Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на глобата”.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: