Р E Ш Е Н И Е

 № 68

гр.Плевен, 24 Февруари  2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

            Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                            

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове:  Юлия Данева

                                                                            Калина Пецова

При секретаря Ц.Д. и с участието на прокурор при ОП-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Пецова касационно административно-наказателно дело № 6  по описа за  2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 594 от 30.04.2014 г., постановено по НАХД № 373 по описа за 2013 г. на Районен съд – гр. Червен бряг е отменено НП № КГ-1133 от 27.06.2014 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което ЕТ „М. М. – Мари Макс” със седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, ЖК XXX, представляван от М. Г. М., на основание чл. 43а, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е санкциониран за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, като му е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет) хиляди лева, както и на основание чл. 34, ал. 3 ЗЧАВ във вр. С чл. 25, ал. 4 от НИКТГУРНТК са му възложени разходите по вземане и изпитване на пробите общо в размер на 875 (осемстотин седемдесет и пет) лева.  

Срещу решението е подадена касационна жалба от П. М. – процесуален представител на С. Ц. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита изводите на първоинстанционния съд за несъстоятелни, предвид обстоятелството, че съгласно експертизата на Констативен протокол № КП-0133/22.02.2013 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество течното гориво – автомобилен бензин – А 95Н не съответства на изискванията за качество по показател „октаново число”. Полученият резултат е 94,2оС – отклонение с 0,8оС под минимално допустимата стойност.

Касаторът счита, че посоченото отклонение не може да омаловажи деянието на нарушителя, напротив - именно с цел подобряването на чистотата на атмосферния въздух, законодателят е наложил определени изисквания към качеството на произвежданите и разпространявани течни горива, между които е и показателят „пламна температура”. Счита, че по своето естество нарушението се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга чистотата на атмосферния въздух и е потенциална предпоставка за увреждане живота и здравето на хората, както и за неблагоприятно въздействие върху заобикалящата ни околна среда. Касаторът счита, че за съставомерността на деянието е без значение степента на констатираното отклонение от изискванията за качество на изследваното гориво и самият факт, че е доказано такова отклонение е достатъчен да се обоснове вредното въздействие на горивото с всички произтичащи от това неблагоприятни последици за хората и заобикалящата ги природа, което е в противоречие с целите на ЗЧАВ (чл. 1) за защита и предотвратяване на настъпването на щети и опасности в тази насока.

Касаторът сочи, че отговорността за констатираното нарушение е изрично вменена за разпространителите на течните горива в разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 1 от ЗЧАВ. Счита, че наложената санкция е в минималния размер и предвиден в закона и съответства на тежестта на конкретното нарушение.

Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.. Излага подробни съображения в смисъл, че е невъзможно чрез физическа намеса от страна на касационния ответник да се манипулира качеството и количеството на горивото, като сочи, че горното било установено от изслушаната по първоинстанционното дело експертиза.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства РС Червен бряг е установил следната фактическа обстановка:

На 18.02.2013г. била извършена проверка от органите на ДАМНТ на бензиностанция – газстанция, находяща се  в гр. Червен бряг, “Индустриален квартал”, стопанисвана от “М. М. – МариМакс”ЕТ, като от бензиноколонка № 2 била взета контролна и арбитражна проба от течно  гориво-автомобилен бензин А-95Н, с протокол за проверка и вземане на проба от  течно гориво № Пл-014 от 18.02.2013г. При проверката било установено, че горивото  било доставено в количество 1499 л. по нареждане за експедиция №131223/11.02.2013г., като налично количество от 2375 л. се разпространява с Декларация за съответствие № 0002/05.01.2013г. издадена от “Лукоил България” ЕООД, от партида № 02, в общо количество 5 000 тона. След изпитване на контролна проба в стационарната Изпитателна лаборатория за  горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН- ГД ККТГ гр. София, ж.к. “Младост”, кв. “Полигона”, ул. “Проф. Петър Мутафчиев” № 2, сертификат за акредитация на БСА рег. № 35-ЛИ/05.09.2012г. до 30.09.2016г. бил издаден Протокол от  изпитване № С-0067-3/22.02.2013г. На основание изготвените протоколи  от изпитване в  ГД “ККТГ” била извършена експертиза и бил изготвен Констативен протокол № КП- 0133/22.02.2013г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество,  съгласно който: Течно гориво- автомобилен бензин А95Н, по показатели: “Октаново число” и “Дестилационни характеристики” не съответства на изискванията за качество, както следва :”Октаново число”: Полученият резултат от изпитването е 94,2 при норма минимум 95,0-отклонение с 0,8 под минимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 ”Нефтопродукти”. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването под 94,6 продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател. “Дестилационни характеристики” “-при 100°С се изпаряват” %(V/V): Полученият резултат от изпитването  е 44,5% при норма минимум 46,0% отклонение с 1,5% под минимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259, при получен резултат от изпитването над 43,5%, продуктът съответства на изискванията за дестилирал обем гориво до 100 °С “-край на кипене”( °С). Полученият резултат от изпитването е 269,0 °С при норма максимум 210,0 °С отклонение с 59,0 °С над максимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259, при получен резултата от изпитването над 214 °С, продуктът не съответства на изискването за температура на край на кипене.  “Остатък от дестилация” %(V/V): полученият резултат от изпитването е 2,9% при норма максимум 2,0%, отклонение с 0,9% над максимално допустимата стойност. В БДС EN ISO3405 ”Нефтопродукти”. Определяне на дестилационните характеристики при атмосферно  налягане”, по който е проведено изпитването, не е посочена възпроизводимост за “остатък от дестилация”, поради което критериите на БДС EN ISO 4259 не могат да  бъдат приложени. Продуктът не съответства на изискването за остатък от дестилация. По показател “Дестилационни характеристики”, продуктът не съответства на изискванията за качество. Направен е извод, че изпитването на контролните проби е показало несъответствие на разпространяването течно гориво- автомобилен бензин А-95Н по посочените  показатели с изискванията  към него в Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.

Протоколът от изпитване и констативният протокол били връчени на търговеца на 08.03.2013г., на основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК с писмо изх. № 84-00-104/25.02.2013 г.

С искане вх. № КГ 02-00-0165/13.03.2013г., едноличният търговец е оспорил резултатите от изпитването на контролните проби и на основани е чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК е поискало изпитване на арбитражна проба. В резултата на проведена  арбитражна процедура е издаден Сертификат № 576 CH/04.04.2013г. на Изпитвателен център “Сейболт-България” към “Сейболт- България” ЕООД – гр. Бургас, Сертификат за  акредитация на БСА № 10 ЛИК, валиден до 31.05.2016 г. На основание чл. 30в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ и въз основа на издадения протокол от изпитване е изготвена Експертиза № Еа-012 от 05.04.2013 г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно изпитване, съгласно която, течното гориво- автомобилен бензин А-95Н не съответства на изискванията за качество по чл. 6, т. 1 Приложение № 1 от НИКТГУРНТК. Арбитражния анализ бил проведен за показателите “Октаново число” и “Дестилационни  характеристики”, съгласно арбитражните методи на стандартите БДС EN ISO 5164 “Определяне на детонационните характеристики на автомобилни горива. Изследователски метод” и БДС EN ISO 3405 “нефтопродукти”. Определяне на дестилационните характеристики при атмосферно налягане”. Получените резултати от изпитването били извън допустимите гранични стойности, както следва:  “Октаново число”: Полученият резултат от изпитването е 94,1 при норма минимум 95,0-отклонение с  0,9 под минимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 ”Нефтопродукти”. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за  изпитване”, при получен резултат от изпитването под 94,6 продуктът не съответства  на изискваният аза качество по този показател. “Дестилационни характеристики” “-при 100°С се изпаряват” %(V/V): Полученият резултата от изпитването е 42,9% при норма минимум 46,0%, отклонение с 3,1% под минимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 при получен резултата от изпитването под 44,7%, продуктът не съответства на изискванията за дестилирал обем гориво до 100 °С “-край на кипене” (°С). Полученият резултат от изпитването е над 260 °С при норма максимум 210,0 °С отклонение с повече от 50,0 °С над максимално допустимата стойност. В БДС EN ISO 3405 не е посочена възпроизводимост за “край на кипене” за температура над 269,0°С. Критериите на БДС EN ISO 4259 не могат да бъдат приложени, поради липса на точна стойност в протокола от изпитване. Продуктът не съответства на изискването за  температура на край на кипене”-остатък от дестилация” %(V/V):Полученият резултат от изпитването е 2,4% при норма максимум 2,0%, отклонение с 0,4% над максимално допустимата стойност. В БДС EN ISO 3405, по който е проведено изпитването, не е посочена възпроизводимост за “остатък от дестилация”, поради което критериите на БДС EN ISO 4259 не могат да бъдат  приложени. Продуктът не съответства на изискването за остатък от дестилация. По показател “Дестилационни характеристики”, продуктът не съответства  на изискванията за качество. С писмо –покана изх. № КГ 03-00-108/08.04.2013 г. “М. М.- Мари Макс”ЕТ е поканено да се яви за съставяне и връчване на АУАН. Видно от известие за доставяне, е че поканата е връчена на 11.04.2013 г. и АУАН е връчен 10.05.2013 г. на представляващия дружеството - М. Г. М.. По съставеният акт е депозирано възражение вх. № КГ-03-00-143/10.05.2013г., с твърдението, че М. не е извършил нарушението.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление №КГ-1133/27.06.2013г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на ЕТ ”М. М. – Мари Макс”, ЕИК 114064058, със седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, обл.Плевен, ж.к. XXX, представлявано от М. Г. М., на основание чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ му е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, на основание чл. 25, ал.4 от НИКТГУРНТК за това, както и да заплати разходите на вземане и изпитване на пробата в размер на 875 лв, на основание чл. 251 ал. 4 от НИКТГУРНТК, от които 750 лв. за изпитване в Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН- ГД ККТГ, гр. София, на  основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК, 85 лв. за изготвяне на експертиза и 40 лв. за вземане на проба на основание чл. 25 от  Тарифа № 11(обн. ДВ, бр. 50/1999г., посл. изм. ДВ, бр. 103/2012 г.).

            РС Червен бряг приел, че действително едноличният търговец е разпространявал като краен разпространител течното гориво-  автомобилен бензин А-95Н, което по показатели: “Отканово число” и “Дестилационни характеристики” не съответства на изискванията за качество по чл. 6, т. 1 Приложение № 1 от НИКТГУРНТК. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати процесуални нарушения по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като и актът, и НП съдържат изискуемите по закон реквизити. Направените от оспорващия възражения за липса на виновно поведение във връзка с това, че недостатъците на горивото се дължали на доставчика, съдът мотивирано отхвърлил. Независимо от изложеното, РС Червен бряг отменил оспореното наказателно постановление като приел, че процесното деяние представлявало “маловажен случай” по см. на чл. 28 от ЗАНН, с оглед по-ниската степен на обществена опасност сравнено с обикновените случай на нарушения на чл. 8, ал. 2 на ЗАЧВ.

Решението на Районен съд Червен бряг е неправилно и следва да бъде отменено. Съдът правилно е установил релевантните по делото обстоятелства и е достигнал до верни изводи, че жалбоподателят, настоящ касационен ответник, е извършил вмененото му нарушение. Районният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че извършеното нарушение представлява маловажен случай.

Правилно е посочено, че деяние представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. Неправилно е оценено обаче, че конкретното деяние изпълва хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Касационният съд приема, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Касационният съд, в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема че административното нарушение, за което е санкциониран едноличния търговец, не следва да се квалифицира като "маловажен случай". Конкретното нарушение е формално, на просто извършване, при което не е необходимо да се получи неблагоприятен резултат. Отговорността е обективна, поради което не следва да се изследва вината на извършителя. Отделно от това, в конкретния случай не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 1 приложение 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, поради което не е налице хипотезата на "маловажен случай".

Съгласно Приложение № 1 към чл. 6, т. 1 от НИКТГУРНК, октановото число на автомобилен бензин следва да бъде над минимум 95.0, както и дестилационните характеристики в съответствие с посочените в приложението показатели. Отклонението от посоченото изискване, при това значително, както е в разглеждания случай, безспорно представлява нарушение на изискванията към качеството на разпространяваното гориво - деяние, обявено за наказуемо с нормата на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ. От доказателствата по делото се установява, че са били извършени три проверки (контролна от подвижна лаборатория, повторна контролно от стационарна лаборатория и арбитражна проверка), като всичките резултати са били идентични и “възпроизведими” - възпроизводимост   -   показва допустимите отклонения при анализиране на определен продукт в лаборатории, при различни условия и различни изпълнители, т.е. тук се включват субективната и обективната грешка или освен рутината в действията на изпълнителя, изправността на апаратурата и условията, при които се провежда изпитанието, точността на използваните апарати и уреди, независимо от тяхната техническа характеристика /напр. използваният апарат може да е съгласно изискванията на стандартизационното определение, дори може да е произведен от същата фирма, но да бъде по-нова и по-модерна серия на производство.

Нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ изрично вменява в задължение на лицата, които разпространяват течни горива, да извършват тази дейност с горива, които съответстват на изискванията за качество. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1 от ЗЧАВ, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.

В настоящия случай ответника по касация е краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и е извършвал разпространение на течни горива според дефинирането на тези понятия в § 1, т. 23 и т. 21 от ДР на ЗЧАВ, поради което и доколкото от представените и необорени писмени доказателства се установява по безспорен начин, че горивото не е отговаряло на изискванията за качество, то подлежи на наказание с имуществена санкция, т. к. е действал в качеството си на едноличен търговец.

При горните съображения Административен съд Плевен, втори касационен състав намира, че Решение № 594 от 30.04.2014г. по НАХД № 373/2014г. на Районен съд Червен бряг е неправилно и следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 594 от 30.04.2014 год., постановено по НАХД № 373  по описа за 2014 г. на Районен съд гр. Червен бряг, като вместо него постанови

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № КГ-1133/27.06.2013г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което ЕТ „М. М. – Мари Макс” за извършено нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 1 от Приложение № 1 на НИКТГУРНТК  и на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 20000 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.