РЕШЕНИЕ

 № 102

гр. Плевен, 9 Март 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Плевен – шести състав, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                  Председател:  Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д.  и с участието на прокурора Йорданка Антонова, изслуша докладваното от съдията Арабаджиева административно  дело № 5 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 128, ал. 1, т. 7 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба /ИМ/, наименована “жалба” на К.И.Б. ***, чрез пълномощника му адв. З.П.Т. ***,  като се претендира  прогласяване на нищожност на решение №549/24.11.2014 г., постановено по административно дело №458/2014 г. на Административен съд – Плевен.

В исковата молба се сочат  следните пороци в решението на съда:  Производството е било по чл.215 от ЗУТ  /Закон за устройство на територията/, във вр. с чл.128 и сл. от АПК, а не по реда на чл.145, ал.2, т.1 от АПК, както е приел съдът.  Решението на съда е противоречиво, веднъж се приема, че се касае за искане за издаване на виза по чл.140, ал.3 от ЗУТ, а малко по-долу се цитира чл.140, ал.1 от ЗУТ.   На страници 4 и 5 от решението се приема, че се касае за приложение на разпоредбата на чл.42, ал.3 от ЗУТ, която разпоредба не е относима към съществуването на правото да се иска и да се получи административният акт – виза за проектиране.

Сочи, че прилагането от съда на разпоредбата на чл.42, ал.3 от ЗУТ и мотивите, които са изложени към решението относно искането за издаване на виза за проектиране, прави решението на съда абсолютно неразбираемо. Не може да се разбере какво общо има разпоредбата на чл.42, ал.3 от ЗУТ с искането за издаване на виза за проектиране. Съдът, за да остави в сила отказа на главния архитект за издаване на виза за проектиране приема, че не е спазена тази разпоредба - относно височината, както и разстоянието от вътрешните граници на УПИ намалено отстояние /1,50 м/ от югоизточната страна на имота, тъй като отклонението от югоизточната посока на имота спрямо южната е повече от 45 градуса, а именно 67 градуса, 16 минути и 27 секунди. Твърди, че решението е абсолютно неразбираемо и непонятно, тъй като издаване на виза може да се откаже само на основание чл.140, ал.6 от ЗУТ, но не и по чл.42, ал.3 от ЗУТ. В мотивите на решението се излага, че не са спазени градуси, минути и секунди. Скицата не може да отразява атрибутите на чл.42, ал.3 от ЗУТ, тя представлява чертеж, на който са отбелязани кадастралните характеристики на поземления имот, границите, всички сгради и постройки в имота. Същата е издадена от компетентен орган. Счита, че разпоредбата, която регламентира издаването на виза за проектиране, както и условията за нейното издаване е тази на чл.140, ал.1 ЗУТ, а съображенията, изложени относно приложението на чл.42, ал.3 ЗУТ правят решението на съда абсолютно неразбираемо и непонятно и изложените мотиви не са относими към съществуването на правото да се иска и получи виза. В тази връзка сочи съдебна практика – решение № 164/31.03.2010 г. на Административен съд – Хасково по адм.д. №820/2009 г., решение №173/20.10.2014 г. по адм. д. №313/2014 г. на Административен съд –Стара Загора. Моли да се обяви за нищожно решение №549/24.11.2014 г., постановено по дело №458/2014 г. на Административен съд – Плевен с произтичащите от това законни последици. Прави искане да се присъдят направените разноски по адм.д. №458/2014 на Административен съд – Плевен, и да се присъдят разноски по настоящето производство.

От ответника – главния архитект на община Плевен, е постъпил писмен отговор на исковата молба чрез юрк. В., наименован “становище” /л.л.20,21/. В същия се сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана. Твърди, че с оглед на наведените доводи, че “производството е по чл.215 от ЗУТ във вр. с чл.128 и сл. от АПК…” не става ясно за кое производство – настоящето или предходно такова, става въпрос. Счита, че ищецът  не е указал в какво се състои незаконосъобразността на акта, нито в какво се състои искането. Сочи, че за да се уважи иск с основание чл.128, ал.1, т.7 от АПК, съдебният акт следва да страда от най-съществен порок. Тези пороци са посочени от съдебната практика – ППВС №1/1985 г., т.8, както и в решения на ВКС и ВС по конкретни хипотези. Така нищожност на съдебното решение е налице при особена съществени пороци, като: постановяване от орган, който не е на длъжност, позволяваща му да го издаде; извън правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведа и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение на нещо неизпълнимо с оглед на научните и техническите постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление и изобщо, ако е несъвместимо с основите на правопорядъка. Нито един от тези пороци не присъства в решението, постановено по адм.д. №458/2014 на Административен съд – Плевен. Твърди, че влезлият в сила съдебен акт по обжалване на административен акт препятства възможността да се иска нищожност на същия административен акт. В тази връзка сочи, че влязлото в сила съдебно решение е задължително за страните и техните правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Република България.  Сочи, че жалбата в частта й относно разноските е недопустима, тъй като процесуална възможност за оспорване на съдебния акт само в тази му част не е предвидена – чл.229, ал.1 АПК, както и поради обстоятелството, че липсва предмет на оспорване, тъй като в диспозитива няма изрично произнасяне относно разноските. Поради това жалбата в тази й част следва да се приеме за искане за изменение или допълване на решението по реда на чл.248, ал.1 ГПК, което следва да бъде разгледано от първоинстанционния съдебен състав. Ответникът счита, че  решение №549/24.11.2014 г. по дело №458/2014 г. на Административен съд – Плевен е постановено в съответствие с материалния закон и не е налице соченото основание за неговата отмяна, поради което следва бъде оставено в сила. Моли да се присъдят разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът К.И.Б.  се явява лично и с адвокат З.Т. с пълномощно на л.3 от делото. Упълномощеният адвокат моли да се обяви за нищожно решението по административно дело № 458 от 2014 г. на Административен съд гр. Плевен по следните съображения: Видно от мотивите на решението, приложена е разпоредбата на чл.42, ал.3 от ЗУТ, която е неотносима към спора по искането за издаване на виза. Именно тази разпоредба на ЗУТ прави решението абсолютно неразбираемо, т.к. няма нищо общо с издаването на виза. С това има общо чл.140, ал.1 от ЗУТ. Дори чл.140, ал.3 също е неотносим към спора за издаване на виза, а единствено чл.140, ал.1. Твърди, че не е ясно какви са посочените в съдебното решение  градуси. Според ищеца  издаването на административния акт, когато е искал виза, не е съдържало искане за технически параметри, а те се изискват след издаване на такава виза. Инвестиционно проектиране може да започне въз основа на виза. Съобразно действащите нормативи без да е издадена виза за проектиране, всички произнасяния са неправилни и поддържа, че решението на съда е абсолютно неразбираемо и объркващо. Не е предложил инвестиционен проект, а е искал виза, за да започне проектиране. В ЗУТ са определени правомощията на всеки участник в строителството – възложителят си наема архитект, който е правоспособно лице. Твърди, че визата е  разрешение да се строи  в имота, а архитектът ще се произнесе дали това, което иска да се строи на това място, е възможно - да се построи гараж и да се посочат линиите на застрояване.

Ответникът по жалбата - Главен архитект на община Плевен се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт В. В. с пълномощно на л.19. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Счита, че решението на Административен съд – гр.Плевен по дело 458/2014 г. е законосъобразно. Същото би следвало да бъде отменено, ако има съществен порок. Цитираната норма – чл.42, от ЗУТ, е част от действащата нормативна уредба съгласно техническите правила. За да бъде издадена виза за проектиране Главният архитект трябва да прецизира всички действащи норми. Моли да се потвърди решението на Административен съд гр.Плевен. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Плевен  се представлява от прокурор Йорданка Антонова. Поддържа становище, че Административен съд – Плевен няма компетентност за решаване на тези дела, защото става въпрос за решение на същия по степен съд , поради което  разпоредбата на чл.128, ал.1, т.7 АПК противоречи на всички други законови изисквания и най-вече на Конституцията на Република България. За да се приеме решението на съда за  абсолютно неразбираемо, в постановление на Върховния съд № 1/1985 г. изрично е записано, че следва да бъде искано тълкуване и когато не може да бъде изведено, едва тогава да се претендира нищожност поради неразбираемост. Такова тълкуване не е искано. Счита, че не са налице законовите предпоставки, поради които да се направи извод, че е налице абсолютна неразбираемост, т.к. не е спазено изискването да се направи тълкуване. Моли да се остави без уважение исковата молба и да се потвърди решението, което е постановил същия административен съд по административно дело № 458/2014 г. с решение от 24.11.2014 г.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспореното съдебно решение с оглед на наведените твърдения за нищожност, намира за установено следното:

Възражението за неподсъдност на спора по искането за прогласяване на нищожност на решение на Административен съд, на настоящия съд, е неоснователно. По силата на чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, на административния съд са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност на решения, постановени по административни спорове. Посочената норма изключва подведомствеността на гражданските съдилища, предвидена в чл. 270, ал. 2 от ГПК и в отменената разпоредба на чл. 209, ал. 3 ГПК (отм). В този смисъл е съдебната практика по този вид дела: определение № 50 от 08.10.2009 г. по гр.д. № 39/2009 г., постановено от смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд; определение № 9 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 368/2008 г., постановено от смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд; определение № 15183/2009 г. по адм.д. № 15637/2009 г. на седмо отделение на Върховния административен съд; определение № 2691/2012 г. по адм.д. № 662/2012 г. на второ отделение на Върховния административен съд; решение № 10126/2011 г. по адм.д. № 12636/2010 г. на седмо отделение на Върховния административен съд; решение № 2852/2012 г. по адм.д. № 7813/2011 г. на седмо отделение на Върховния административен съд и др. В нормата на чл. 132, ал. 2, т. 1 - т. 8 от АПК са изброени изрично и изчерпателно видовете съдебни производства, които са родово подсъдни на Върховния административен съд и между тях законодателят не е включил искови производства, образувани по искове за обявяване на нищожност на съдебни решения по административни дела. Следователно, касае се за правен спор, който е подсъден на съответния административен съд, съобразно изискванията на чл. 132, ал. 1 от АПК. В този смисъл е Решение № 15745 от 11.12.2012 г. по адм. д. № 5586/2012 на Върховния административен съд.

Настоящият състав на съда не е компетентен да се произнесе по искането за  противоречие с Конституцията на разпоредбата на чл.128, ал.1, т.7 АПК. Единствено компетентен да се произнесе по искане за обявяване на противоконституционност на съответния законов текст, е Конституционният съд на РБ.

Искането за прогласяване нищожността на съдебно решение поради  неразбираемост, не е обусловено от проведено преди това производство по искане за тълкуване на същото съдебно решение, поради което не е налице процесуална пречка за провеждане на производство по смисъла на чл.128, ал.1, т.7 от АПК.

Постановеното по административно дело №458/2014 год.  не е било оспорено пред ВАС, тъй като на основание чл.215, ал.7 от ЗУТ  не е подлежало на оспорване. Ако решението е било  проверено по реда на инстанционния контрол пред ВАС, в този случай  същото е следвало да бъде проверено служебно и относно неговата валидност по аргумент от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК , поради което само в този случай повторен контрол на това основание би бил недопустим.

На всички тези основания предявеният иск е подсъден за разглеждане от настоящия съд и е процесуално допустим за разглеждане по същество.

От фактическа страна се установява следното:

К.И.Б. ***, чрез процесуалния представител адв. З.П.Т. ***, е подал жалба срещу отказ на главния архитект на Община Плевен №ТСУ и С 94К-1038-1/12.05.2014 г. за издаване на виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ, за УПИ ХV-17, кв.7, гр.Плевен, ул.”Оряхово” №13. Било е образувано дело №458/2014 г. по описа на Административен съд-Плевен, с ответник главния архитект на община Плевен, което дело е приобщено като доказателство към настоящето. С решение №459/24.11.2014 г. по това дело съдът е отхвърлил жалбата и е осъдил жалбоподателя Б. ***. Съдът е приел, че писмото на главния архитект няма уведомителен характер, а представлява административен акт - отказ, като жалбата срещу него е подадена в срок и е допустима.

По това дело №458/2014 съдът е установил следните факти:

Б. е подал заявление вх.№ 94К-1038-1/10.04.2014 г. за издаване на виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ, за УПИ ХV-17, кв.7, гр.Плевен, ул.”Оряхово” №13 /л.5 от дело №458/2014/. Със заявлението е поискал издаването на виза за проектиране с цел издаване на разрешение за строеж на допълващо застрояване – 1 гараж. Към заявлението са приложени удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж - първи етаж на жилищна сграда и преустройство на таванско помещение в ателие /л.6 от дело №458/2014/, както и скица на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 56722.654.197, който е новият номер на УПИ ХV-17, кв.7, гр.Плевен /л.л.7,8 от дело №458/2014/. Видно от последната, земята на ПИ е собственост на Община Плевен, а жалбоподателят и И. Г. М. притежават право на строеж. С последващо писмо № ТСУ и С 94К-1038-1/23.04.2014 г. /л.14 от дело №458/2014/ главният архитект иска уточняване на инвестиционните намерения относно местоположението на гаража в имота. Със заявление от 25.04.2014 г. /л.16 от дело №458/2014/ Б. е приложил копие на скица /л.17 от дело №458/2014/ със ситуиран гараж в ПИ. След постъпване на това допълващо заявление при органа е постановено писмото с отказа.

По дело №458/2014 са приложени и доказателства за учредяване правото на строеж на Б. и още две лица върху имота за построяване на триетажна жилищна сграда /л.51 от дело №458/2014/ и акт за частна общинска собственост /АЧОС/ на парцела /л.53 от дело №458/2014/. Приобщен е и договор за учредяване на право на строеж на Б. за пристрояване на кафе, аператив /л.54 от дело №458/2014/. Приобщено е копие на вестник “Посредник” от 29.04.2014 г. /л.л. 90,91 от дело №458/2014/, в който е публикувано Решение №1037/24.04.2014 г. на Общински съвет – Плевен.

По дело №458/2014 е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Съгласно заключението на последната /л.л.93-96 дело №458/2014/, в приложената скица – предложение за виза №15-94382/07.04.2014 г. към заявлението на жалбоподателя за издаване на виза не са спазени изискванията на чл.42, ал.3 от ЗУТ, относно намалено отстояние /1,50 м/ от югоизточната граница на имота, тъй като отклонението на югоизточната посока на имота спрямо южната посока е повече от 45 градуса, а именно 67 градуса, 16 минути и 27 секунди. В о.с.з. по дело 458/2014 ВЛ инж.Паскалева е заявила допълнително, че с виза за проучване и проектиране, която се издава от главния архитект на Общината, на практика се разрешава проектирането на сградата на това местоположение, което е указано върху скицата. Ако се иска да се строи сграда, тя трябва да бъде нанесена със съответните размери и тогава главният архитект разрешава или не разрешава да се изготви проект. Главният архитект е поискал от заявителя да отрази къде би искал да построи гаража. Не е сигурна дали е въобще възможно да се построи гараж, тъй като трябва да се спазят отстояния от съществуващата сграда и дали изобщо е допустимо това. Трябва да има подход, да не е към лицето на улицата. Проучвателните работи се възлагат на архитект със съответната правоспособност, но това не е работа на главния архитект на общината. Не е служебно задължение на главния архитект да извършва проучвателни работи. Визата означава да се ситуира постройката на мястото, определено от искателя.

Въз основа на установените факти съдът по дело №458/2014 е направил следните правни изводи:

Приел е, че административният акт -  писмо №ТСУ и С 94К-1038-1/12.05.2014 г. е издаден от компетентен по степен, място и материя орган. Налице е искане на издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, което е различно или не е предвидено с плана за застрояване, без да се изменя самия план. Съгласно чл.140, ал.1, изр. второ ЗУТ, визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. Писмото е подписано от главния архитект на община Плевен, на чиято територия е разположен имота.

Съдът е приел, че актът е издаден в посочената от закона писмена форма, а по отношение на спазването на материалния закон и процесуалните правила съдът е съобразил следното :

Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.3 от ЗУТ, при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса. Видно от заключението на ВЛ, по отношение на искания от Б. гараж не са спазени изискванията на чл.42, ал.3 от ЗУТ, относно намалено отстояние /1,50 м/ от югоизточната граница на имота, тъй като отклонението на югоизточната посока на имота спрямо южната посока е повече от 45 градуса, а именно 67 градуса, 16 минути и 27 секунди. Съдът е възприел заключението като компетентно и пълно, изясняващо спорните въпроси от техническо естество, за които са необходими специални знания. Приел е, че е неправилно становището на Б. и процесуалният му представител, че главният архитект следва да разположи гаража по начин, който да е съобразен със закона. Първо, възможно е такъв начин въобще да не съществува, видно от заключението на ВЛ. Второ, дори да съществува такъв, това не е в правомощията на главния архитект, доколкото същият е държавен орган, който съобразява предложението на заявителя със закона, и не разполага с право да променя подаденото заявление както намери за добре, за да го съобрази евентуално със закона.

Съдът е посочил, че главният архитект не е оформил ясно писмото с оглед на своята воля да не издаде виза, доколкото в него липсва изричен диспозитив. Доколкото обаче Б. ясно е разбрал, че се отказва издаването на виза за проектиране, то нарушението на процесуалните правила в обжалвания акт не е съществено.

Съдът също е посочил, че актът на главния архитект следва да е съобразен с нормативната уредба към датата на постановяването му, а не към датата на подаване на заявлението. Отказът е съобразен и с целта на закона, тъй като ЗУТ изисква виза за проектиране да се издаде само в случая, когато са спазени  всички законови разпоредби. При неспазване на някоя от тях следва да се постанови отказ. По тези причини е отхвърлил жалбата, като е осъдил Б. да заплати разноски.

В настоящото производство се иска прогласяване на нищожност на това постановено решение поради пълна неразбираемост на съображенията за неговото постановяване. Искането е неоснователно по следните съображения:

На първо място в исковата молба се твърди, че производството е било по чл.215 от ЗУТ, във вр. с чл.128 и сл. от АПК, а не по реда на чл.145, ал.2, т.1 от АПК, както е приел съдът по дело №458/2014. Твърдението е неоснователно. ЗУТ е специален закон по отношение на АПК, който се явява общ закон. В процесното съдебно решение изрично е посочено, че производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т.1 от АПК във вр. с чл.215, ал.1 от ЗУТ.  Предмет на дело №458/2014 е бил отказ на главния архитект на община Плевен, който като административен акт попада в хипотезата на чл.215 ЗУТ и чл. 145, ал. 2, т.1 от АПК. Посочената разпоредба на чл.215 ЗУТ урежда именно обжалване на административен акт по този закон, какъвто представлява отказът на главния архитект, който подлежи на обжалване пред съответния административен съд. Доколкото обаче ЗУТ не урежда цялостно съдебното производство по обжалването, са приложими и общите разпоредби /когато няма специални в ЗУТ/ по отношение на обжалване на административни актове пред първа съдебна инстанция, като правилно в процесното съдебно решение е посочена разпоредбата на чл.145, ал.2, т.1 от АПК. Разпоредбите на чл.128 и сл. АПК посочват кои дела са  подведомствени и подсъдни на административните съдилища, докато разпоредбите на ч.145 и сл. АПК посочват предмета и производството по обжалване пред първата инстанция, чието решение в случая, на основание чл.215, ал.7 ЗУТ, е окончателно.

Решението на съда не е противоречиво, въпреки че в същото  са цитирани разпоредбите и на чл.140, ал.3 от ЗУТ, и на чл.140, ал.1 от ЗУТ. Видно от съдебното решение, същите са цитирани по различни причини. Посочено е, че се касае за искане на издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително, и с нея се допуска строителство, което е различно или не е предвидено с плана за застрояване, без да се изменя самия план. Именно с оглед на тази причина е цитирана разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.140, ал.1, изр. второ ЗУТ е цитирана в съдебното решение с оглед компетентността на издалия отказа, доколкото визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. След като главният архитект на общината е компетентен да издаде виза, също той е компетентен да откаже издаването и. Посочено е, че писмото е подписано от главния архитект на община Плевен, на чиято територия е разположен имота, и е направен извод, че същото е издадено от компетентен орган.

Твърдението, че разпоредбата на чл.42, ал.3 от ЗУТ не е относима към съществуването на правото да се иска и да се получи административният акт – виза за проектиране, е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил изискванията на тази разпоредба от ЗУТ с оглед на факта, че за да откаже издаване на виза, главният архитект се е позовал на нея в отказа. Съдът е изследвал, включително чрез експертиза, дали в случая подаденото заявление съответства на изискванията на тази разпоредба, и е установил, че изискванията на чл.42, ал.3 ЗУТ не са спазени, поради което правилно главният архитект е отказал издаването на виза.

Ищецът неправилно смята, че на основание чл.140, ал.1 ЗУТ главният архитект винаги следва да издаде виза, когато му е поискано издаването на такава, без да се съобразява нито със ЗУТ, нито с каквито и да е подзаконови нормативни актове по устройство на територията. При постъпило заявление за издаване на виза за допълващо застрояване /каквото се иска в заявлението на Б./ главният архитект следва да съобрази препращащата разпоредба на чл.140, ал.3, която в случая насочва към чл.41, ал.2 ЗУТ. Раздел VІІ на трета глава на ЗУТ урежда подробно изискванията към допълващото застрояване /за каквото е поискана визата/, и при искане за издаване на виза главният архитект, а при обжалване – съдът, са длъжни да съобразят правните норми и от този раздел. Част от раздел VІІ, на глава трета ЗУТ е разпоредбата на чл.42, ал.3 ЗУТ. Тази разпоредба, като и всички останали разпоредби от този раздел, следва да бъдат съобразени. По тази причина съдът подробно е обсъдил тази разпоредба и нейните изисквания, доколкото несъобразяването със същата е основанието за отказ, посочено от главния архитект.

Не отговаря на смисъла на ЗУТ твърдението, че издаване на виза може да се откаже само на основание чл.140, ал.6 от ЗУТ, но не и по чл.42, ал.3 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.140, ал.6 от ЗУТ урежда случай, при който не е необходимо издаване на виза, и същата разпоредба не представлява единственото основание за отказ за издаване на виза. Ищецът неправилно тълкува решение №173/20.10.2014 г. по адм. д. №313/2014 г. на Административен съд – съд – Стара Загора /л.л.22,23 от настоящето дело/. Видно от същото, виза за проектиране на слънчев бойлер върху сграда следва да бъде издадена, и издаването и не може да бъде отказано поради това, че издаването и не е задължително. Неиздаване на виза е възможно само в хипотезата на чл.140, ал.6 ЗУТ – когато става въпрос за обекти на техническата инфраструктура, и не може да бъде отказано също и на основание, че в имота има извършено незаконно строителство. Настоящият случай не е такъв, поради което позоваването на това решение е неуместно.

С оглед на изложеното, решение №549/24.11.2014 г., постановено по дело №458/2014 г. на Административен съд – Плевен е ясно и разбираемо. Същото не страда от порока неразбираемост, твърдян от ищеца. Волята на съда ясно е изразена и в мотивите, и в диспозитива на решението, с който жалбата на Б. срещу административния акт се отхвърля като неоснователна.

Нищожността на съдебните решения е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен заседател, устното и неподписано решение. За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението.

В случая съдебното решение е постановено от компетентен съд, като съставът на съда не е променян- от разпределението на делото до произнасянето същото е било разглеждано само от един съдия, решението е писмено и е подписано от съдията, който е приключил съдебното дирене. Спазена е разпоредбата на чл.164 АПК, съгласно който административният съд разглежда делото в състав от един съдия. Ясно е изразена волята на съда да се отхвърли жалбата на Б. срещу отказ на главния архитект на Община Плевен №ТСУ и С 94К-1038-1/12.05.2014 г. за издаване на виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ, за УПИ ХV-17, кв.7, гр.Плевен, ул.”Оряхово” №13. Мотивите са ясни и разбираеми за настоящия състав на съда.

По тези причина искането за обявяване на нищожност на решение №549/24.11.2014 г., постановено по дело №458/2014 г. на Административен съд – Плевен следва да се отхвърли.

В ИМ се иска след прогласяването на нищожност да се присъдят разноски по делото, по което съдебното решение бъде прогласено за нищожно. Този иск е акцесорен и разглеждането и евентуалното му уважаване зависи от решението на съда по отношение на главния иск. В случая главния иск – за прогласяване на нищожност на съдебно решение №549/24.11.2014 г., постановено по дело №458/2014 г. на Административен съд – Плевен се отхвърля, поради което съдът не дължи произнасяне по акцесорния.

По другите направени от страните възражения  съдът съобразява следното: В отговора на ИМ ответникът смесва процесуалния ред по искане за прогласяване на нищожност на съдебно решение с искането за нищожност на административен акт. Това са напълно различни производства, поради което наведените доводи относно силата на присъдено нещо на съдебно решение, постановено по обжалване на административен акт са неотносими към предмета на делото. В случая в ИМ не е налице искане за прогласяване на нищожност на съдебното решение само в частта му за разноските, нито настоящето производство е касационно по отношение на производството по дело №458/2014. Съдът по дело №458/2014 не се е произнасял по поисканите разноски от страна на Б., тъй като е приел, че с оглед на изхода на делото следва да се присъдят разноски на Община Плевен.

С оглед на изхода на настоящето дело, разноски следва да се присъдят само на ответника по иска, доколкото същият е направил своевременно искане за присъждане на такива. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Същото следва да бъде присъдено в размер на 300 лева, съгласно § 1 от ДР и чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата понастоящем редакция, доколкото искът за прогласяване на нищожността на съдебно решение е неоценяем.

Воден от горните мотиви и на основание чл.128, ал.1, т.7, чл.144 АПК вр. чл.236, ал.1, т.5 от ГПК, Административен съд-Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на К.И.Б. ***, чрез пълномощника му адв. З.П.Т. ***, за прогласяване на нищожност на решение №549/24.11.2014 г., постановено по дело №458/2014 г. на Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА К.И.Б. ***, ЕГН **********,*** сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез настоящия съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

                                                                                 

 

СЪДИЯ: