Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

121 / 21 Март 2015 г.

гр.Плевен.

В ИМЕТО  НА НАРОДА

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.Плевен, втори състав, в публично  заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.            

          Като разгледа докладваното от съдия Данева административно дело № 4 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 7,ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/.

         Образувано е по жалба на Х.К.Ц. ***, като майка и законна представителка на  малолетното си дете В. К. К. от гр. Плевен против Заповед № СП-02-М-2247/07.11.2014 г., издадена от ЗА Директора на Дирекция ”Социално подпомагане”-Плевен, потвърдена с Решение  94ХХ-0003-0078/15.12.2014г.  на и.д. Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Плевен.

         В жалбата се твърди, че  заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателката счита  изводът на Директора  на ДСП Плевен за  непредставено удостоверение  съгласно чл. 17,ал. 3, т. 4 от ППЗСПД за  неправилен.  Навежда довод, че с  подадената от нея молба   за отпускане на месечна помощ за двете деца  е подала всички документи, органът е приел, че отговаря на изискванията и е  уважил молбата, вкл. и за детето В. К.. Твърди, че, независимо, че е  представила всички нужни удостоверения, след получаване на  Заповед № СП-02-М-2247/07.11.2014 г. , при обжалването й отново  е приложила нужното удостоверение  от учебното заведение, в което учи детето.  Счита, че   в потвърждаващото заповедта Решение на Директора на РДСП не се  съдържат никакви мотиви  за отхвърляне на жалбата й срещу заповедта, а механично се преповтарят  разпоредбите на чл. 7 от ЗСПД, като не е обсъдено  представеното от нея писмено доказателство- ново удостоверение  № 23-40/24.11.2014 г. на Директора на Начално училище ”Патриарх Евтимий” гр. Плевен. Твърди, че от писмените доказателства се установява, че детето й В. К. е записана като ученичка за учебната 2014/15 г. , посещава редовно учебните занятия и до момента не е отсъствала дори и по уважителни причини.  Моли да бъде  отменена  оспорената от нея Заповед  като неправилна поради несъобразяване с  материалния закон. По същество, чрез процесуалния си представител адв. А. К. *** поддържа жалбата на   изложените в нея, и в представени писмени бележки съображения.

         Ответникът- Директор на Дирекция ”Социално подпомагане”- Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт  М.В. оспорва жалбата. Счита, че  при издаване на процесната заповед  не са нарушени процесуалните правила. Заповедта е издадена при спазване на всички изисквания за форма и компетентност и в отсъствие на нарушения на материалния закон.  Счита, че дори и да е налице някакво нарушение   на формата откъм мотивната част на заповедта, в решението на РДСП  заповедта е подробно мотивирана.  Моли да бъде потвърдена..

Съдът,  като обсъди  събраните по делото доказателства във  връзка с доводите на страните и като извърши проверка на законосъобразността  на обжалваната заповед, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.

  По същество  е основателна.

  От доказателствата по делото съдът приема за установено  следното от фактическа страна:

  С Молба-декларация вх. № СП02-М-2247/31.07.2014г. до Директора на Дирекция ”Социално подпомагане”  гр. Плевен , жалбоподателката Х.К.Ц. е  поискала да й бъде отпусната  месечна помощ до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст за  две деца-  Д. К. К. и В. К. К..  Към  молбата  са приложени писмени доказателства, съгласно съдържащ се в нея опис, вкл. и  документи по т. 2- удостоверение от  детска градина/училището, че детето е записано в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка или като ученик в съответен клас. Представила е и всички други изискуеми , съгласно чл. 17, ал. 3 от ППЗСДП документи.  По повод молбата, е издадена Заповед № СП-02-М-2247/08.08.2014 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –Плевен, с която  на молителката е отпусната месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД  за детето В. К. К. в размер на 50, 00 лв. за периода от  01.07.2014 г. до 30.06.2015 г.

  Със Заповед № СП-02-М-2247/07.11.2014 г. на ЗА Директор на Дирекция”СП”-Плевен, на осн. чл. 7 от ЗСПД и чл. 17 от ППЗСПД отпуснатата на Х.Ц.  месечна помощ за  детето В. К. е  прекратена с бланкетно отразен в заповедта мотив, че детето  не посещава училище/задължителна предучилищна подготовка,  и отново посочено правно основание : ” чл. 17/3/-4 ППЗСПД”.

  Така  издадената Заповед е обжалвана от  Ц. пред Директора на Регионална дирекция ”Социално подпомагане” Плевен. В жалбата се   твърди, че детето В..  е записано като ученичка  за учебната 2014/15 г., посещава редовно училище и не е отсъствало дори и по уважителни причини  от началото на учебната година.  Навежда довод, че в рамките на  законоустановения срок до 31.10.2014 г. е депозирала удостоверение  , като  към жалбата си прилага   ново такова  № 23-40/24.11.2014 г. на Директора на Начално училище ”Патриарх Евтимий” Плевен.  Моли  да бъде отменена заповедта за прекратяване на помощта.

 От цитираното удостоверение  се установява, че  детето В. К. К. е  записано като ученичка  за учебната 2014/15 г.  в училище „Патриарх” Евтимий” Плевен.   

           С Решение № 94ХХ-0003-0078/15.12.2014г.   и.д. Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Плевен е отхвърлил жалбата, потвърдил е заповедта, като е приел, че жалбоподателката Х.Ц. в указания срок до 31 октомври не е представила в Дирекция”Социално подпомагане” Плевен съответното удостоверение, че детето В. К. е записано като ученичка в съответното учебно заведение, респ. не е  изпълнила изискването  на чл. 17,ал. 1, т. 4  за представяне на необходимия документ, удостоверяващ това обстоятелство.

Към делото е приложена  служебна бележка № РД-21-365/22.12.2014 г. на Директора на училище”Патриарх Евтимий” Плевен, с която се потвърждава горното обстоятелство, както и  това, че  до датата на удостоверението  детето няма отсъствия.

           Така установените факти мотивират следните правни изводи:

  Оспореният  административен акт е издаден от компетентен орган- Директор  на дирекция”Социално подпомагане” при Община Плевен, съобразно правомощията му по чл. 10,ал. 4 от ЗСПД и Заповед № РД05-0231/16.06.2014г. на Директора на АСП на Р България/л.48/.

  Съгласно разпоредбата на чл. 7,ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за дете  до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст се предоставят  на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода  по чл. 4, при условие, че детето  отговаря  на  подробно изброени в следващи четири точки условия, едно от които е  да посещава редовно  училище. В  ППЗСПД подробно е регламентиран редът и сроковете за подаване на  молбата-декларация, необходимите документи, които следва да се приложат към нея, както и прекратяването  на месечната  помощ при  отпадане на някое от основанията  за изплащането й.  Изискването за представяне на документ  от учебното заведение, че детето  е записано като ученик, като част от документите, които се представят задължително  към молбата-декларация, е регламентирано в чл. 17, ал. 3, т. 4 от Правилника. Самото удостоверение не представлява част от основанията за отпускане на помощта. Основанието е детето да е записано като ученик. С удостоверението се доказва, че това основание е налице, поради което физическата липса на удостоверение не може да  се цени като  основание за прекратяване на помощта. Това е така, тъй като в  чл. 23 от ППЗСПД са уредени предпоставките за  прекратяване на  помощта , и  тези предпоставки визират единствено отпадане  на основанието за получаване на  помощта.  В самата оспорена заповед, като основание за издаването й също е посочено/бланкетно/:”Детето не посещава училище/задължителна предучилищна подготовтка”. Т.е., обстоятелството, което може да бъде правнорелевантно основание за прекратяване на семейната помощ е  детето да не посещава училище. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен  начин, че детето В. К.  е записано като редовна ученичка  за учебната 2014/15 година,  от месец септември  посещава  редовно учебните занятия, и към 22.12.2014 г. няма отсъствия.

  Вярно е, че  в  чл. 17, ал. 3,т. 4 е  записано, че за новата учебна година   удостоверението следва да се  представи в срок до 31 октомври, но тази непрецизна  редакция, при която, от една страна  се  въвежда различен срок за подаване на удостоверението за новата учебна година от момента на подаване на молбата-декларация, а от друга- удостоверението е предвидено като документ, който се прилага към молбата-декларация не следва да се тълкува  във вреда на правоимащия. При подаване на молбата-декларация, което е станало през м. юли, молителката е приложила актуалното към този момент удостоверение и социалната помощ за детето е отпусната. При съмнение на административния орган за това, че е отпаднало основанието за изплащане на помощта, той е следвало да изясни този въпрос преди  да издаде заповедта за прекратяването й.  Още повече, че  чл. 5, ал. 1 от Правилника го задължава, при установена липса или нередовност на някой от документите, да даде на лицето 14-дневен срок  за отстраняване на нередовността. На още по-голямо основание, предвид липсата на ясно и недвусмислено формулирано задължение за представяне на удостоверение за новата учебна година, когато тя настъпи в рамките на срока, за който е отпусната помощта/ т.е. без да е налице подаване на нова молба-декларация/, при непредставяне на удостоверение в срок до 31.10., на лицата следва да се указва, че не са представили такова, да им  се даде срок да го представят, и едва при неизпълнение на указанията, да се прекрати помощта.  В разглеждания случай това не е станало,поради което съдът намира, че обжалваният акт е издаден при съществени  нарушения на процесуалните правила, което е довело до  постановяване на акт  в противоречие с материалния закон и с целите на закона. Така издаденият акт, по изложените съображения се явява незаконосъобразен  и следва да бъде отменен. Разноски не са претендирани и те следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Водим от горното съдът

                                               Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № СП-02-М-2247/07.11.2014 г., издадена от ЗА Директора на Дирекция ”Социално подпомагане”-Плевен , с която е прекратено  предоставянето  на  Х.К. Ц.  на месечна помощ за детето  В. К. К..

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от  съобщението за изготвянето му.

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: