Р E Ш Е Н И Е

№ 594

гр.Плевен, 28 Декември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А.Х. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1000 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 852 от 03.11.2015 г., постановено по нахд № 1639/2015 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 2015-034880 от 11.06.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на ЕТ „Дей – П.Д.”***, ЕИК 114026419, представляван от П.Д.Д. – управител, с ЕГН **********, на основание чл.27, чл.28, чл.53, чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл.198 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.9 ал.ІІ от ЗЗП, за това, че при направена на 07.11.2014 г. проверка в магазин в с.Ясен, Плевенска област, стопанисван от едноличния търговец е установено, че в обекта се предлагат за продажба стоки без информация на български език чрез етикет за производител, вид на стоката и съществени характеристики.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия по търговия и защита на потребителите, чрез юрисконсулт Д. Л., която счита, че районният съд е нарушил процесуалните правила и неправилно е приложил материалния закон. Счита, че извършеното нарушение е безспорно доказано, както и че неправилно съдът е преценил деянието за малозначително. Твърди, че НП е издадено и на основание чл.27, чл.28 и чл.53 от ЗАНН, което значи, че наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието и като е издал НП е преценил, че нарушението не е маловажен случай. Сочи, че нарушението на чл.9 ал.2 от ЗЗП е такова на формално извършване и че в закона не е предвиден като елемент от състава на деянието вредоносен резултат, който е основен при преценката за обществена опасност. От друга страна посочва, че не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи, поради което нарушението не може да бъде прието за маловажен случай. Твърди, че наложената с НП санкция е в размер на минимума, предвиден в закона, като е взето предвид и единственото смекчаващо обстоятелство – че нарушението е извършено за първи път. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Дей – П.Д.” в съдебно заседание не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което изразява подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че в АУАН № К-034880 от 16.12.2014 год. е отразено, че при извършена на 07.11.2014 год. в магазин в с. Ясен, Плевенска област –център е установено, че обектът се стопанисва от ЕТ „Дей-П.Д.” и в същия се предлагат за продажба: облекла, обувки, парфюмерия, играчки, както и че се предлагат следните стоки без информация на български език чрез етикет за производител, вид на стоката и съществени характеристики: 1.) дамски блузи – 30 бр. на различна цена; 2.) дамски панталони и дънки – 34 бр. на различна цена; 3.) детски обувки – 30 чифта на различна цена и 4.) мъжки обувки – 25 чифта на различна цена, с което е нарушен чл. 9, ал. ІІ от ЗЗП. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в Наказателно постановление № 2015-034880 от 11.06.2015 год. на Директора на РД за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на ЕТ „Дей-П.Д.”, на основание чл. 198 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 (триста) лева за извършено на 07.11.2014 год. в с. Ясен, Плевенска област нарушение по чл. 9, ал. ІІ от ЗЗП. Съдът приел, че горната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Н. и Т. К., чиито показания съдът приел като логични, убедителни и непротиворечиви и които категорично и единодушно свидетелстват за релевантните за случая факти, като убедително излагат фактическата обстановка, описана в АУАН и възпроизведена в атакуваното наказателно постановление. Съдът изложил мотиви, че в подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При тези установени факти съдът направил извод, че АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗЗП, а НП е издадено от компетентен орган. Съдът приел, че в раздел II - чл.9, ал. І ЗЗП е установено общо задължение на търговеца да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. ІІ може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни. Съгласно така установеното задължение законодателят с цел защита на потребителя е регламентирал съдържанието на етикета - „Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба." - чл. 9, ал. ІІ от ЗЗП. Въз основа на кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства съдът направил извод, че в магазина на ЕТ „Дей-П.Д.” са установени следните стоки: 1.) дамски блузи – 30 бр. на различна цена; 2.) дамски панталони и дънки – 34 бр. на различна цена; 3.) детски обувки – 30 чифта на различна цена и 4.) мъжки обувки – 25 чифта на различна цена, които артикули се предлагат за продажба без информация на български език чрез етикет на производител, вид на стоката и съществени характеристики. Съдът направил извод, че ЕТ е осъществил вмененото му нарушение на чл. 9, ал. ІІ ЗЗП от обективна страна.

Като анализирал обаче причините и последиците от извършеното от търговеца, липсата на вредни последици, смекчаващите отговорността обстоятелства, факта, че деянието е извършено за първи път, липса на данни, които да сочат за подадени жалби или сигнали от клиенти на наказания търговец, касаещи стоките, продавани в търговския обект, на които не е имало информация за производителя, съдът направил извод, че деянието е с незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай. На това основание отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира постановеното решение за правилно единствено по резултата си, като не споделя изводите за наличието на маловажен случай на административно нарушение. Нарушението не е маловажен случай, същото е такова на формално извършване и в закона не е предвиден като елемент от състава на деянието вредоносен резултат, който е основен при преценката за обществена опасност. От друга страна намира, че не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Следва да се има предвид и факта, че търговецът е предлагал множество стоки без етикет на български език или предоставена по друг, какъвто и да е начин писмена информация на български език за производителя и вносителя, поради което в случая се засягат интересите на неопределен кръг адресати, с което обществено опасните последици биха могли да засегнат множество на броя субекти.

В хода на административнонаказателното производство обаче, са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на НП и които не са отчетени от въззивния съд. И в първоначалната жалба, и в хода на съдебното производство пред РС ЕТ е поддържал оплакването за извършена поправка на датата на съставяне на акта. При преглед на извършената поправка с невъоръжено око се установява, че първоначално е била вписана друга дата, тъй като се съдържат следи от цифра с кръгла форма от типа на 0, 6 или 8, без да може да бъде установено каква е била първоначално вписаната цифра или цифри, вписаната впоследствие е удебелена многократно и до/ върху извършената поправка няма отбелязване нито кога, нито от кого, нито по каква причина е извършена поправката. Допуснатото нарушение в този конкретен случай е съществено на първо място поради това, че актът според поправената дата е съставен на 16.12.2014 год., а наказателното постановление е издадено на 11.06.2015 год., т.е. само изтичането на пет дни са деляли наказващия орган от издаване на законосъобразно НП от гл.т. на установените срокове в чл.34, ал.3 от ЗАНН. Поради което неяснотата на датата на съставяне на акта чрез нейната поправка поражда основателни съмнения относно законосъобразното протичане на административнонаказателното производството от гл.точка спазване на законоустановените срокове. На второ място нарушението е съществено, защото актът е съставен в отсъствие на нарушителя и му е предявен и връчен едва на 07.01.2015 год. Ако актът беше съставен в присъствие на управителя на ЕТ, то нямаше да съществува съмнение относно датата на неговото съставяне. В случая, от служебно приобщеното удостоверение от търговския регистър за ЕТ е видно, че седалището и адреса на управление на търговеца е в гр.Плевен, ул ***, но не на този адрес му е била връчена приложената на л.18 от делото на РС покана за съставяне на акта, а на адреса на търговския обект, като поканата е била връчена не на самия търговец или на упълномощено от него лице, или на длъжностно лице, натоварено да поема книжата съгласно чл.180, ал.5 от НПК, а на магазинер-консултанта, за който няма данни и доказателства да е бил надлежно натоварен с функции по получаване на книжа. Поради това поканата за съставяне на акта от една страна не е била надлежно връчена, поради което не са били налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на акт в отсъствието на нарушителя. И на второ място чрез съставяне на акта в отсъствие на нарушителя е препятствана възможността последният да се увери , че поправена дата на съставяне на акта е действителната дата на неговото съставяне и по този начин да се увери, че НП е издадено законосъобразно в рамките на преклузивния шестмесечен срок от съставяне на акта. Допуснатото нарушение във връзка с поправената дата съставлява нарушение на разпоредбата на чл.42, т.2 от ЗАНН, тъй като поради поправката, липсата на данни за извършилото я лице, датата, на която това е станало и причините за това, практически води до липса на достоверна дата на съставяне на акта. Липсата на този задължителен реквизит от съдържанието на акта нарушава съществено правото на защита на наказаното лице, което пък е основание за отмяна на съставеното НП. С АУАН се повдига конкретно обвинение за конкретно нарушение срещу конкретно лице, като основното му предназначение е да запознае лицето, което е привлечено към административно - наказателна отговорност с фактите, срещу които ще се защитава и оттам и да организира защитата си срещу тези факти. Ето защо решението на РС-Плевен, с което по същество е отменено атакуваното НП, се явява правилно , поради което оспореното решение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 852 от 03.11.2015 г., постановено по нахд № 1639/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.